Начало › Растения › Любимци › › Чашкодряни

Чашкодряни

03.11.2010 | Коментари (0)
Чашкодряните макар да са местни видове на Азия, се срещат често и у нас. Те се делят главно на два вида. Едните са с опадливи през зимата листа, а другата група са с вечнозелени листа. От първата група най-често се среща у нас брадавичестият чашкодрян (Euonymus verrucosa). Представлява едър храст, но не по-висок от 2-3 метра. Нарича се брадавичест, защото тънките му зелени клони са обсипани с тъмнокафяви до черни брадавички. Листата му са срещуположни. Имат продълговато-елипсовидна форма и преди да опадат, се обагрят в оранжево, което придава на целия храст декоративност. Цъфти през май. Зеленикавите му цветове са събрани в гроздовидни съцветия. Расте на по-влажни почви, но издържа и на по-бедни, варовити, или кисели почви.

Брадавичестият чашкодрян е сенкоиздръжлив, макар да предпочита по-светлите кътчета на градината. Расте бавно и плодовете узряват през септември или още в края на август. Семената са черни и обвити в пурпурночервена мантия, която ги обгръща наполовина и така целият храст придава свежест на градината.

Друг интересен декоративен вид с опадливи листа е ръбестият чашкодрян Euonymus europaea или още обикновен. Характерен е с това, че зелените му клони имат по четири ръба, разположени надлъжно на тях. Този вид е по-сенкоиздръжлив, но изисква почва, богата на минерали. Понася формиране с ножица. Този храст дава в изобилие коренови издънки и по-лесно се възпроизвежда от брадавичестия чашкодрян. Листата му, които са ситно назъбени по края, есента, преди да опадат, стават от зелени в жълтозлатисти до червени, а семената изцяло са обвити в розово-червена мантия и го правят търсен за градината. Ръбестият чашкодрян е по-често срещан у нас от брадавичестият.

Не може да се отмине без внимание и широколистният чашкодрян (Euonymus latifolia) също с опадливи листа. В сравнение с другите два вида, той по-рядко се търси и расте. Естествено се намира у нас на Странджа планина. Клоните му са жълтозелени и кръгли. Листата му са много едри и красиви, подредени срещуположно на клоните.

Срещаните у нас 3 вида чашкодряни имат не само декоративна стойност, но и стопанско значение, защото съдържат гутапериа. Размножават се чрез зрели, зелени резници и чрез отводи. Най-търсени чашкодряни обаче за градината са вечнозелените. Блестящите им светлозелени до тъмнозелени листа, кожести и лъскави, сякаш са рисувани от художник.

Характерен представител на вечнозелените чашкодряни е Euonymus japonica - японският чашкодрян. Той е много силно разклонен, ако не се управлява с ножица. Благодарение на формирането може да не достига нормалната височина до 3-4 м и да се разполага на широко, а да украсява градината, парка или терасата в желана форма. Японският чашкодрян обича въздушна влага и свежа почва. През летния сезон трябва ежедневно да се полива, ако почвата е суха и няма валежи. Есента поливките се ограничават максимално. Euonymus radicans е също вечнозелен храст. Дори се счита, че е разновидност на японския чашкодрян. Двата вида се размножават чрез семена или зелени резници. Вечнозелените се ценят повече, защото са колоритни и ако се формират, могат да бъдат почвопокриващи, а останат ли на свобода, японският може да расте на височина и ширина.

03.11.2010, Вестник за градината

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Цезалпинията – райска птица в саксия
Цезалпиниите са род красивоцъфтящи растения, обхващащ около 100 вида дървета, храсти и лиани, разпространени в тропическите и субтропически части на земното кълбо. На открито в страните с умерен климат, и то в по-топлите им части, се отглеждат едва два вида - цезалпинията на Джилис и японската цезалпиния.

Папратите
Тези безкрайно разнообразни растения с дантелено ефирни листа винаги са предизвиквали интерес и са отглеждани от хората от незапомнени времена. От тях природата е създала изключително много видове - броят им възлиза на повече от 10 000, обединени в 300 рода. Любопитно е да се знае, че папратите са се появили преди около 400 милиона години .

Дюли за сладко и аромат
За родина на дюлята се приемат районите на северен Иран, Кавказ и Мала Азия. По тези места тя расте в природата. От тук е започнало и нейното разпространение и сега тя се среща като културен вид на всички континенти. У нас дюлята е проникнала вероятно от Древна Гърция още преди основаването на българската държава.