Начало › Растения › Любимци › › Гербера в саксия? И още как!

Гербера в саксия? И още как!

21.01.2015 | Коментари (0)

Изящни цветове, разположени на дълги дръжки, които не увяхват цели седмици, великолепни багри - идеално цвете за букети по всякакви поводи. И наистина сред промишлено отглежданите цветя за рязан цвят герберата заема в световната ранглиста второ място след карамфила. Сортовете, които са създадени за тази цел, не стават за саксийно отглеждане в домашни условия. По тази причина и в популярната литература по цветарство не може да се прочете нищо за това растение. Но ето че селекцията поправи пропуска си и на пазара вече се предлагат нискостеблени компактни гербери в саксии. За да можем да им се радваме дълго, след като отнесем тези цветя в дома си, трябва да познаваме техните изисквания.

Най-сериозни претенции герберата  предявява по отношение на светлината. Слънчевите лъчи трябва да я огряват директно и продължително. Колкото повече светлина получава вашето растение, толкова по-добре ще расте и ще цъфти.

Почвата, в която герберата вирее без проблеми, трябва да е лека и пропусклива, например смес от листовка, торф и пясък в съотношение 2:1:1. В никакъв случай не добавяйте в нея компост или оборски тор.

Поливането трябва да е обилно, но не прекалено. Между две поливания почвата трябва леко да просъхне.

От юни до края на август се правят 2-3 подхранвания с минерални торове, но не и с органични.

През топлите месеци герберата се чувства отлично на открито в градината или на балкона, но щом настъпи опасността от слани, се пренася на най-огрявания прозорец, където ще прекара зимата. Температурата не трябва да пада под 14 градуса. При добри грижи цъфтежът може да е почти непрекъснат.

През пролетта растението се пресажда в нова пръст, като, ако е добре развито, може да се раздели на няколко части, всяка от които трябва да има поне една вегетационна пъпка.

Герберите са силно податливи на гъбични и бактериални заболявания, затова трябва да се спазва нужният светлинен и температурен режим при отглеждането им. Не бива да се дават органични торове, а профилактичното пръскане с подходящ препарат ще ви спести доста грижи. Трябва също да се бди за поява на белокрилка и още при първите насекоми да се пръска с инсектицид.

21.01.2015, Ана КОСТОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Гладиолите
От стари времена гладиолите са символ на вярност и дружба. В древна Гърция използвали луковиците им като ценен хранителен продукт, а през Средновековието хората ги носели на гърдите си за амулет срещу зли сили. Днес съществуват огромно количество сортове, с които всеки градинар би могъл да се гордее.

Патлаждан
Не е познат диворастящ прародител на патладжана. Предполага се, че растението има индийски произход. Първите сведения за него са от 13 век, но в градините започва да се отглежда едва в края на 15 век. Това е времето, когато неговите роднини домати, пипер, картофи са пренесени в Европа след откриването на Америка.

Бадемът
Плодовете на бадема са богати на мазнини, белтъчини, минерални соли, витамини. В тях се съдържат почти всички елементи, необходими за нормалното развитие на човешкия организъм. Бадемовото масло е едно от най-скъпите и търсени растителни масла. Ядките имат профилактични и лечебни свойства и са много полезни за бременни жени.