Начало › Растения › Съветник › Цветя › › Изящният антуриум – символ на мъжкото начало

Изящният антуриум – символ на мъжкото начало

19.05.2014 | Коментари (0)

Сред пищната зеленина на листата на дълга дръжка се разтваря червено гланцово покривало. Над него се извисява съцветието. Необичайната форма на цветовете е причина да наричат антуриума цвете на любовта, символ на мъжкото начало или... фламинго. За разлика от повечето екзотични растения, той цъфти неуморно през всички сезони, все по-обилно с всяка следваща година. Устойчивостта на цветовете го прави един от фаворитите на флористите и на любителите на стайни растения. (снимка)
 
Родът Антуриум (Anthurium) включва повече от 900 вида, разпространени в Централна и Южна Америка. Той е най-големият род от семейство Ароидни. Антуриумите са едри, с пищни листа. Повечето от тях са наземни, но немалка част са епифити, пълзящи и увивни. Най-голяма популярност като цъфтящи стайни растения имат Антуриум Андре, Антуриум Шерцер и Кристален Антуриум. Съцветията им са красиви, с изключително ефектен оранжев или червен прицветник. След дълги години селекционна работа днес има хибриди с бял, кафяв, зелен, тъмночервен и дори почти черен цвят. При Антуриум Шерцер прицветникът често е петнист – с многобройни червени петна на бял фон. (снимка)
 
Антуриум Андре (A. andreanum) е едро, достигащо височина 2 м растение, с големи сърцевидни кожести листа на дълги до 1 метър дръжки. На стъблото се образуват многобройни въздушни корени, които се развиват само при много висока въздушна влажност или ако стъблото се опре до почвата. Многобройните ромбовидни и квадратни цветчета са събрани в дълго съцветие. Съцветията се образуват целогодишно в пазвите на листата и се запазват дълго време. При опрашване на цветчетата съцветието се разраства, а покривалото частично позеленява и се запазва до узряването на плодовете. Плодът е жълт или оранжев на цвят, с две семена. Заради декоративността си съцветията са широко използвани като рязан цвят. Във ваза с вода се запазват свежи поне 3-4 седмици. За по-голяма трайност отрязаните съцветия се потопяват в топла вода (около 40 градуса) и се оставят за една нощ, след което могат да се използват за букети. (снимка)
 
Антуриум Шерцер (A. scherzerianum) има късо стъбло и розетка тъмнозелени продълговати листа на сравнително къси, 10-15 сантиметрови дръжки. Съцветията обикновено се извисяват над растението. Добре гледаните екземпляри обикновено имат едновременно между 3 и 5 съцветия в различна степен на развитие. Запазва декоративния си вид през цялата година. Възрастните растения имат по няколко стъбла. (снимка)
 
Кристалният антуриум (A. Crystallinum) има едри, сърцевидни, тъмномаслиненозелени листа с ярки сребристи жилки. Прицветникът му е зелен и доста тесен. Той е по-чувствителен на студ от братовчедите си – през зимата трява да му се осигурят поне 22 градуса.
Отглеждането на антуриум у дома има своите тънкости, но не е особено трудно. Растението ще се чувства най-добре на топло, защитено от течение място, по възможност при висока въздушна влажност. Ако въздухът в помещението е сух, можете да подредите камъчета в подложката и да я напълните с вода, така че тя да се изпарява, без да има досег с почвата в саксията. Опръскването с вода се отразява много добре, но при студено време е за предпочитане да се избягва, защото може да доведе до гъбни заболявания. (снимка)
 
Антуриумите обичат обилната светлина, но прякото слънце е много вредно за тях Както повечето растения, които обитават тропическите гори, те издържат на сянка. Обикновено обаче реагират на недостатъчната осветеност, като спират да цъфтят. Оптималната температура е между 20 и 28 градуса, а резките промени на топлината са нежелателни. През зимата не бива да остават на по-хладно от 17-18 градуса. Поливането трябва да бъде редовно, но внимателно – антуриумът понася по-добре лекото засушаване отколкото излишъка на вода. В периода на активен растеж и докато цъфти се полива, когато почвата в саксията е просъхнала на дълбочина приблизително 1/3. През зимата нуждата от вода намалява и е добре да се изчака почвата да просъхне поне до половината. Останалата след поливане вода задължително се отстранява от подложката. При преполиване или задържане на вода има опасност корените да загният и растението да загине. Антуриумът не обича варовитата вода и е желателно тя да се омекотява преди поливане, като й се добавя малко лимонена киселина. Почвената смес също трябва да бъде с кисела реакция. Ако водата е варовита, листата ще започнат да жълтеят.

Подхранването е много важно за развитието и цъфтежа на тези едри растения. В началото на вегетационния период е добре двукратно да се внесе азотен тор, а след това два пъти месечно да се използва минерален тор за цъфтящи, но в концентрация, наполовина по-малка от посочената на опаковката. За да се предпазят чувствителните корени от изгаряне, растението не бива да се подхранва на суха почва,а само след поливане. Листни торове могат да се използват всяка седмица. (снимка)

Въздушните корени на антуриумите в природата растат бързо и, достигайки до почвата, се разклоняват и започват да изпълняват функции на същински корeни. При отглеждането у дома развитието им обикновено е ограничено, но при висока въздушна влажност част от тях се развиват и достигат субстрата. Въздушните корени имат важно значение за снабдяването на растението с кислород. Едно от най-важните условия за успешното отглеждане на антуриума е подходящата почвена смес. Тя трябва да запазва влагата и хранителните вещества, да е водо- и въздухопроницаема, да осигури стабилна опора на растението. Важно е почвата да не се сляга и уплътнява бързо. Това може да бъде например субстрат, съставен от листовка, едри торфени парчета, малко блатен мъх и пясък. Подходящ субстрат е боровата кора с размери на парчетата от 2 до 5 см, но тя се препоръчва само ако е гарантирано редовно подхранване – например при оранжерийно отглеждане. Оптималната почвена смес при отглеждане в домашни условия е съставена от две части пемза (парченца с размери от 1 до 3 см), две части борова кора (с размери на парчетата 2-5 см), една част груб влакнест торф и една част добре прегорял тор. Такъв субстрат се аерира добре, поема влагата и задържа хранителните вещества. За младите растения се използват по-дребни парченца от посочените компоненти. Добри резултати ще получите и ако използвате почва, съставена от равни части едър керамзит, груб торф и борова кора. Могат да се използват и готови смески със сходни характеристики.

Саксията трябва да бъде не много дълбока, но задължително широка – антуриумът има повърхностна коренова система. На дъното й поставете слой дренаж, за да се избегне застояването на вода и загниването на корените. Саксията не бива да е прекалено голяма – най-добре при пресаждане между корените на растението и стените на съда да не остават повече от 2-3 см.

Пресаждането е необходимо, когато саксията отеснее или при слягане на почвата. Обикновено се прави веднъж в годината, за предпочитане през март. Възрастните растения могат да се пресаждат и веднъж на 2-3 години. Почвата, която се добавя, трябва да е леко влажна. След пресаждане растението не се полива 4-5 дни, за да се избегне загниване на корените.

Антуриумите се размножават със семена и вегетативно. Семенното размножаване се прилага, когато трябва да се получат големи количества млади растения, а също и за селекционни цели. Плодовете се обират при узряване, семената се вадят от тях същия ден и внимателно се измиват. Засяват се веднага на повърхността на субстрата, най-добре върху ситно надробена борова кора. Поставят се на влажно и светло място – може в миниоранжерия или под прозрачен капак. Младите растения се появяват обикновено до месец, но понякога покълването може да отнеме и цели 9 месеца. Посевът трябва да се полива и подхранва редовно. След година растенията се засаждат в 15 сантиметрови саксии, а на втората година зацъфтяват. Отгледаните от семе антуриуми Андре цъфтят не по-рано от третата година. (снимка)

Вегетативното размножаване е по-подходящо за домашни условия. Разрасналото се растение се разделя или се вземат резници от стъблото с големина около 10 см. Те се засаждат в мъх или ситно надробена борова кора. До началото на развитието им се държат при температура 25 градуса и умерена въздушна влажност, след това се пресаждат в саксии и се отглеждат като възрастните растения.
Обикновено антуриумите не са податливи на вредители и боледуват рядко. Все пак щитоносните въшки могат да нанесат поражения на растението и борбата с тях трябва да се води своевременно. От болестите опасно е загниването на корените и стъблата, обикновено в резултат на преполиване и ниски температури. Опасна е и антракнозата, при която листата започват да изсъхват от периферията към центъра и ако не се вземат мерки растението се изтощава и умира.

Въпреки че безспорно най-красиви са цветовете му, антуриумът е ефектен и като  листнодекоративно растение. Той е идеалното цвете за прозорци с източно изложение, където ще има достатъчно светлина, без да е изложен на преките слънчеви лъчи през целия ден. За да се премахне прахта, която се събира върху големите листа на антуриума, той може периодично да се къпе. Преди това саксията внимателно се покрива с найлон, така че водата да не намокри почвата. С помощта на ръчния душ листата се измиват с хладка вода. Цветовете не трябва да се мокрят, защото по тях ще останат петна. През зимата растението се връща на мястото му чак след като капките вода по листата са изсъхнали.

19.05.2014, Яна ЙОРДАНОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Изискан балкон, потънал в цъфнали кани
Каните имат огромни ефектни сиво-зелени или виолетово-кафяви листа и ярки цветове на стройни цветоноси. С еднакво основание могат да бъдат отглеждани и като цъфтящи, и като листно-декоративни. Те са измежду най-обичаните цветя поради екзотичния си вид, продължителния цъфтеж и устойчивостта им на жега.

Изискан балкон, потънал в цъфнали кани
Каните имат огромни ефектни сиво-зелени или виолетово-кафяви листа и ярки цветове на стройни цветоноси. С еднакво основание могат да бъдат отглеждани и като цъфтящи, и като листно-декоративни. Те са измежду най-обичаните цветя поради екзотичния си вид, продължителния цъфтеж и устойчивостта им на жега.

Как да засадим лиана?
Многогодишните и тревистите лиани могат, благодарение интензивния си растеж, много бързо да украсят или да скрият всяко съоръжение. Те не изискват допълнителна площ и с тях могат да се оформят фасадни стени, беседки, арки, огради, перголи, както и успешно да се прикрият грозни строежи. За да постигнем търсеният с отглеждането на лианите ефект, трябва първо правилно да ги засадим и да им създадем необходимите условия за растеж и нормално развитие.