Начало › Растения › Любимци › › Равнецът, който кара другите растения да цъфтят

Равнецът, който кара другите растения да цъфтят

19.04.2015 | Коментари (0)

Равнецът не се нуждае от представяне. Познат е добре и като билка, и като бурен.  Ботаническото му название Achillea millefolium e по името на многократно ранявания герой от Троянската война Ахил, който церял раните си с него. Второто име на латински означава "хиляда листа" и е свързано с формата на листата.

Равнецът е многогодишно растение от семейство Сложноцветни. Листата му се появяват рано напролет, но остават във вид на розетка до началото на май. Тогава от тях се появява силно, окосмено стъбло, на върха на което се образува плоска шапка от дребни бели цветчета. До късна есен, особено по сухите припечни места, може да се намери цъфтящ равнец. Към този род се отнасят както съвсем дребни видове, които се използват предимно в алпинеуми, така и много едри, образуващи компактни храсти с височина над метър. Окраската на цветовете при културните видове е много разнообразна - от бяла и жълта до малинова, червена или виолетова. (снимка)

Понякога любителите се оплакват, че в добре обработената им градина равнецът цъфти слабо. Това се дължи на интересната особеност на растението да образува общности с някои почвени гъби, които му помагат да извлича хранителните вещества от пръстта. В грижливо гледаните градини такива гъби няма, ето защо се влошава и растежът на равнеца.

От друга страна, опитните градинари са забелязали, че присъствието на равнеца между другите растения ги стимулира - те се чувстват така, както хората в присъствието на добър човек. Обяснението е, че той навярно въздейства на способността им да поглъщат и асимилират сярата от почвата. (снимка)

Равнецът расте на всякакви почви, но предпочита плодородните, леко влажни, съдържащи вар. Реагира добре на наторяване. Размножава се чрез разделяне на туфите и чрез семена, които обикновено се самозасяват. Използва се като фоново растение,  за бордюри, в групи с други видове и за алпинеуми. (снимка)

 

19.04.2015, Ана КОСТОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Дюли за сладко и аромат
За родина на дюлята се приемат районите на северен Иран, Кавказ и Мала Азия. По тези места тя расте в природата. От тук е започнало и нейното разпространение и сега тя се среща като културен вид на всички континенти. У нас дюлята е проникнала вероятно от Древна Гърция още преди основаването на българската държава.

Универсалният чимшир
В родните си места той може  да израсте като високо до 10 м дърво, а на възраст достига 800 години. С течение на времето са създадени много форми и сортове. Високите и компактни форми позволяват да се правят живи плетове и мащабни фигури, а сортовете джуджета се използват за очертаване на пътечки и разделяне на лехи.

Златните слънца на есента
Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Определено може да се каже, че компактни, самостоятелни дюлеви насаждения засега у нас няма. Отглежда се предимно като единични дървета в смесените любителски овощни градини. Основната причина за недооценяването на този овощен вид е, че плодовете му имат плътно, грубо, тръпчиво, с много каменисти образувания плодово месо, поради което много рядко се използват за консумация в прясно състояние. Дюлевите плодове обаче имат много ценни хранителни и лечебни свойства. Настъргани и смесени с мед тези свойства значително се повишават. Дюлевото пюре е много ценна храна за малките деца и особено за страдащите от анемия.