Начало › Екстри › Съоръжения › › Дворната оранжерия

Дворната оранжерия

08.10.2010 | Коментари (0)

Оранжерията e винаги желаният помощник на всеки, който има дворно място или извънградска вила, мечтаещ да прибере по-рано екологично чиста и богата на витамини реколта. Оранжерията е продължението на парника. В парника традиционно се  отглежда разсадът за домати, краставички, пипер, зеле или цветя по време, когато условията навън не позволяват да стане това. Парниците по принцип не се отличават с големи размери, не изискват специално осветление и не винаги се отопляват с технически средства. Понякога парникът под формата на сандъче или друг подходящ съд се помещава дори на подпрозоречния перваз. Но ранното начало на бъдещата реколта в парника изисква тя да смени местожителството си и да се пресели в оранжерията. Така оранжерията поема щафетата. Тя ще помогне на градинаря да започне засаждането по-рано отколкото е позволено от природата, още през март, и да приключи с прибирането на реколтата по-късно, някъде през ноември. Оранжерийни конструкции се произвеждат от много фирми. Клиентът може не само да подбере подходящ вариант, но и да си поръча оранжерия по собствен проект  с нужния размер и дизайн. Поливните системи, отоплението и вентилацията изискват допълнителни разходи. Най-важното при поръчката, проектирането и изпълнението е да бъдат предвидени експлоатационните условия. 

Мястото под слънцето (снимка)

За разполагане на оранжерията оптимален вариант е добре дрениран терен с равна повърхност. При поставяне на остъклените отопляеми конструкции е важно земният слой, разположен под плодородната почва, да бъде песъчлив – в този случай няма да има застояване на вода и загуба на реколта. Ако участъкът е глинест, преди началото на работата следва да се направи възглавница от чакъл, а отгоре й да се нанесе пясъчна настилка. Подпочвените води трябва да бъдат разположени на не по-малко от 1,2-1,5 м от повърхността на лехата. В краен случай около оранжерията трябва да се изкопаят дренажни канавки.

Най-правилното разполагане на оранжерията е надлъжната ос на нейния скелет да е с направление север-юг с отклонение на запад около 15-20º (т.е скатовете й се ориентират на запад и изток). При такова разположение слънчевата светлина равномерно ще затопля цялата повърхност и ще осигури по-благоприятен топлинен режим. Може да се погрижите и за това оранжерията да бъде защитена от ветрове с дървета в градината или други постройки. Да се избегнат загубата на топлина от северната страна ще помогнат покрити с бяла блажна боя светлоотражаващи екрани, които се поставят отвън на 1-2 метра. Те ще отразяват допълнително слънчева енергия.

Основата  (снимка)

Оранжерията може да се вкопае в земята на 80-90 см или с други думи да се построи в предварително изкопано правоъгълно корито с необходимите размери. Това подобрява топлинния режим, особено през зимата, а през лятото позволява да се поддържа по-постоянна температура. Не се препоръчва по-дълбоко вкопаване на съоръжението, тъй като много ниско растящи растения ще се окажат в сянка.
Болшинството съвременни конструкции изискват също и фундамент. Той е нужен, първо, за да служи като опора на скелета и материала на покритието и, второ, за отводняване на дъждовните води. Освен това е установено, че оранжерията с лентов фундамент, дълбок 1 м икономисва до 1 % от топлината.

Ако средствата са ограничени, фундамента се прави олекотен – лежащ на повърхността. Това може да бъде импрегнирано с антисептици дървено трупче (греда) със сечение 100х100 или 150х150 мм, бетонна отливка, метален винкел, тухли. Такава греда е с по-малка дълготрайност, но пък тази разновидност на фундамента има приложение, ако стопаните планират пренасяне на оранжерията от едно място на друго. Това е полезно и препоръчително поради изтощаването на почвата и необходимостта тя да си „почине”.

Здравината (снимка)

Основната функция на скелета е да поддържа покритието. Той може да има форма на арка или тунел, двускатна къщичка, три или четирискатна шатра и др. Градинарят и сам може да проектира скелета, а производителя да изпълни съоръжението по негов ескиз.
Специалистите съветват да се обръща особено внимание и на материала, от който са изготвени носещите конструкции. Преди всичко той трябва да бъде здрав, така че да издържа на поривите на вятъра и тежестта на снега. Имайте предвид, че рамките трябва да бъдат монтирани в страничните стени и покрива така, че между тях и носещите конструкции да няма фуги и пролуки, което позволява да се сведат до минимум загубите на топлина. Грешно е да се мисли, че тези пролуки облекчават вентилацията на съоръжението – тези функции се изпълняват от прозорчетата и вратите. Въздухът, проникващ в оранжерията от фугите неконтролирано, може да е опасен за растенията.

Много стопани предпочитат алуминия за материал за скелета. Неговите преимущества са дълготрайност, лекота, пожаробезопасност. Наистина алуминиевите профили се считат за доста скъп материал, а освен това и като всички цветни метали представлява  ценност за крадците на скрап. Затова редица производители предлагат скелети от студено огънати и поцинковани стоманени профили, които са сравнително евтини и лесни за използване. Скелети се изграждат и от квадратни тръби, винкели и други стоманени елементи.
При правилна експлоатация конструкцията може да „работи” средно 30 години. Отчетете, че за да служи скелета дълго, главното е да се избегне контактът с почвата, иначе  химичната корозия ще го „изяде” още след няколко години.

Найлон, стъкло или поликарбонат  (снимка)

В качеството на покритие се избира между полиетиленово фолио, стъкло или поликарбонат. За най-евтин материал се приема найлонът. Това покритие може да се положи и от непрофесионалист. Може например да се закупи един скелет и после лесно собственоръчно да се покрие с найлон. Най-често с такова фолио се покриват аркови скелети, а понякога  с него се заместват и вратите. Наесен найлонът се сваля и  съхранява на закрито. При необходимост напролет скелетът може да се премести на ново място и фолиото да се опъне отново.
Наистина найлонът не е най-дълготрайният материал, може да се използва средно 2-3 сезона. За защита на това покритие от ултравиолетови лъчи се прави специална стабилизираща обработка. Друг недостатък на найлона е малката му топлоизолираща способност – денем растенията са изложени на горещина и оранжерията трябва да се проветрява.

Алтернативно покритие е стъклото. То се ползва с голямо търсене сред градинарите, тъй като е в пъти по-здраво от найлона, пропуска до 90% от светлината, не изисква особени грижи и може да служи десетки години. Такива модели оранжерии обаче са доста по-скъпи от найлоновите.

Изключително популярно днес е такова покритие, каквото е „клетъчният” поликарбонат. Това са двуслойни или трислойни светлопропускащи панели с вътрешни прегради, като каналите са с ширина 4, 6, 8, 10 мм и така до 40 мм. Оранжерии за временно използване се покриват с поликарбонат с дебелина 4 мм, а големите – 6 или 8 мм. Достойнствата на този материал са много. Той е по-лек от стъклото до 20 пъти и добре се огъва и е много здрав (трудно е да се счупи дори с чук), притежава благоприятен за растенията спектър на пропускливост на светлина. Светлопропускливостта на поликарбоната е около 90%, а освен това е мразоустойчив – не го плаши дори температура от  минус 50ºС, т. е. няма необходимост да се демонтира покритието през зимата. Главното при него е, че каналите задържат топлина почти както  двойните стъкла. На практика срокът на неговата експлоатация е повече от 20 години. Това покритие също има недостатъци, но те не водят до критични последствия.


Аксесоари (снимка)

При отглеждане на зеленчуци на закрито определете как ще проветрявате оранжерията, как ще я отоплявате (ако има нужда) и как ще поливате. Помислете също и какво именно ще послужи като гаранция за добър микроклимат.

За проветряване на оранжерията служат прозорци, люкове, „форточки”, разположени на покрива, и врати на челата му. За естествена вентилация е целесъобразно да се използва горната част на конструкцията. Важно е да се знае, че проветряването осигурява също и опрашване на културите, а освен това смекчава температурните амплитуди, смесвайки въздушните потоци. Но не всички собственици на вили могат всеки ден да пътуват до имота си, за да отварят люковете, особено в работно време. За да има редовна  вентилация при отсъствието на домакина, се използва устройство за автоматично проветряване. То работи без електричество, използвайки само силата на регулируем хидравличен механизъм, съдържащ специална работна течност. При повишаване температурата течността се нагрява и разширява и изтласква бутало, което отваря люка.

Такъв механизъм се закупува допълнително. Поливането може също да се провежда посредством мини система за оросяване – капково напояване. Специален преход системата се съединява с водоизточника (може и по-високо разположен резервоар) така, че тя работи при налягане не по-малко от 0,2 атмосфери. (снимка)
Ако вие сте решили да се грижите за растенията в отопляема оранжерия, най-удобният начин за затопляне на конструкцията е включването й към домашната система за парно отопление. Проводящите тръби трябва да се топлоизолират и зарият в земята.  В самата оранжерия напротив – те трябва да се поставят над повърхността. По мнение на специалистите автономен топлогенератор си струва да се закупува за оранжерии с по-големи размери. (снимка)

08.10.2010, инж. Румен ИВАНОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Щит срещу градушките
Лятото е сезон на градушките. Понякога са слаби, понякога - силни. Може да бъдат унищожителни, може да се случат, може и да ни отминат. Може да се намерят много силни думи за поразителната им сила, но никога  не може да се пренебрегне и с усмивка да се отмине възможната опасност.

Перголата - изящният зелен покрив
Пергола - с тази интересна по своето звучене дума наричаме ажурна конструкция, която служи за опора на  катерливата и увивна растителност. Това са увитите в зеленина навеси, коридорите, покрити със зеленина. Счита се, че първоначално перголите са се появили в като  обикновени опори за лози.

Перголата - изящният зелен покрив
Пергола - с тази интересна по своето звучене дума наричаме ажурна конструкция, която служи за опора на  катерливата и увивна растителност. Това са увитите в зеленина навеси, коридорите, покрити със зеленина. Счита се, че първоначално перголите са се появили в като  обикновени опори за лози.