Начало › Градини › Световни градини › › Италия › › Джардино Бардини - прелестното цвете на Флоренция

Джардино Бардини - прелестното цвете на Флоренция

29.08.2015 | Коментари (0)

Флоренция на италиански означава цъфтяща. И наистина столицата на италианската област Тоскана напълно съответства на това име. Градът е уютно разположен сред просторна долина в подножието на Северните Апенини. Наоколо се издигат живописни зелени хълмове, а реката Арно, която го разделя на две, внася своя дял в неповторимата му красота. (снимка)
 
Флоренция е изиграла уникална роля в историята на световната култура. През Средновековието тя е била признат център на европейската търговия и финанси. За първи път именно тук е разчупено задушаващото господство на религиозния мироглед и човечеството е отправило търсещ поглед към света. Изкуството на Възраждането, бурно разцъфтяло в Цъфтящия град, е подарило на човечеството имената на велики италианци, положили началото на принципно нов подход към живописта и към творчеството въобще. Изминалите векове са оставили на Флоренция пребогато наследство и тя не отстъпва на Рим по изобилието и величието на паметниците, които съхранява. Целият град е един музей на открито, в който трябва да се върнеш няколко пъти, за да видиш всичко. (снимка)

 Едно от местата, които непременно трябва да се посетят във Флоренция, е Градината на Бардини (Giardino Bardini). Тя е сред десетте най-живописни парка на Апенинския полуостров, отворени за публични посещения.
Историята на градината започва през 1309 г., когато градският съвет на Флоренция решава да закупи имението Моци, разположено на стръмния бряг на Арно. В документите, запазени до наши дни, се споменава „дворец с голяма покрита галерия и градина, и прилежаща към двореца къща с плодна градина и зид.” През следващите векове дворецът многократно сменя собствениците си, все видни флорентински граждани. (снимка)
 
Съвременния си вид градината дължи на антикваря Стефано Бардини, който става собственик на имота през 1913 г. През 1922 г. синът му Уго Бардини продължава делото му. Под техните грижи процъфтява истински образец на съвършеното градинарско изкуство. По идеално окосените поляни били подредени саксии с азалеите, които бащата и синът колекционирали. Бароковата стълба се изкачвала стръмно нагоре между статуи и бордюри от рози и ириси. Хармонично сменящите се маслинови горички и идилични полянки, пренесени сякаш от тосканските хълмове, потвърждавали, че идеята за свое царство в пределите на града може да бъде реалност.
След смъртта на Уго Бардини в продължение на повече от 30 години градината е изоставена. Природата възтържествувала над човешките творения. Едва отскоро градските власти, които са придобили права за стопанисване, са се захванали с реставрацията и възвръщането на миналия й блясък.  (снимка)
 
Градината е скрита от три страни зад здрава средновековна стена. От четвъртата, която опира в стръмният бряг на Арно, се открива вълшебен изглед към Флоренция и околностите й. Обикновено гостите започват разходката си от Piazza dei Mozzi (площад Моци), около който са разположени постройките на Долната градина. От тук води началото си централната ос на имението – красива стълба в бароков стил. Около  подпорните стени на разположените в долния й край тераси  може да се разгледат колекциите от растения, подредени в лехите така, че цъфтежът продължава през цялата година. До всяка леха е поставена табелка с подробно описание на композицията и включените в нея цветя. (снимка)
 
Гледана от долния край, стълбата изглежда монолитна на фона на склона, покрит с добре поддържана трева. В действителност тя се състои от повтарящи се елементи, между които с прокарани широки пътеки, покрити с чакъл. Те свързват утилитарната зона с декоративната част на градината.

Въпреки че при изграждането на стълбата е следван бароков стил, тя не е претрупана с декоративни елементи. За украса са служели колекционираните от Бардини рододендрони, които са погубени и е предвидено да бъдат възстановени. Изкачилите се по стълбата посетители биват посрещнати от красиви скулптури, изобразяващи голи мъж и жена. Скулптурите гледат към покрита галерия, в чийто край има павилион-пещера, изграден от ломен камък. От площадката пред галерията се открива прекрасна панорама към старата част на града, прорязана от синеещата река. Тук расте едно от най-важните дървета  в градината – огромен многовековен джел, който царства над побратимите си. Примамваща пътечка води покрай зида и дава възможност да се разгледа средновековният градеж с неговите мощни подпори и бастиони. (снимка)
 
Стълбата е обрамчена от двете страни с жив плет от лавър, обрязван така, че да се образуват повтарящи се арки. Системата от живи плетове, подпорни стени и пътеки разделя градината на три ясно разграничени зони – овощна градина, английска пейзажна градина и „естествена” италианска градина.

Овощната градина, създадена в началото на миналия век, е била прочута с прекрасните си плодни дървета. Днес те са загинали и изкоренени и на тяхно място са засадени съвсем млади фиданки, поради което тук няма какво да спре погледа. Струва си да се дойде след няколко години, когато  дръвчетата ще порастат и зоната ще придобие първоначалния замисъл на Стефано Бардини.

Ако не продължим по стълбата до края й, а свърнем надясно, ще потънем в ароматната сянка на гъстата гора от джел и лавър. Ако пък се отбием през утилитарната зона наляво, ще достигнем до дълга пергола, обвита с разкошни глицинии. Освен цъфтящите с познатите ни  виолетови цветове между тях има и редки екземпляри с чисто бяла багра. (снимка)
 
Разхождайки се под надвисналите цветни гроздове на глициниите, неусетно ще се озовем  до комплекс от старинни постройки, реставрирани от Бардини, и ще преминем в английския парк. В него са се съхранили елементи от водна система от 19 век. Това са езерото с продълговата форма, наречено Драконов канал, ниски водопади и водоснабдителна система. Бардини е прибавил множество други елементи, като например скулптурната група „Церера и Дионис” и мраморния фонтан, възстановен от древни фрагменти. Той е разширил и намиращата се тук вила. Терасата, намираща се в задния й край, е украсена с красиво оформени миртови храсти. Драконовият канал откъм поляната е ограничен от пъстра леха, в която преобладават листнодекоративни растения. На техния фон прекрасно изпъкват цветовете на ириси, есенни минзухари, зимзелен, циклами и множество още различни цветя. (снимка)
 
За съжаление азалеите, благодарение на които е бил подчертан английският стил, са загинали. Общата стилистика обаче се поддържа от редовно окосяваните морави и пъстрите цветни лехи в пейзажен стил. Спускайки се по криволичеща пътечка, стигаме до ротонда-параклис, около която струят малки водопади. Ако продължим надолу, стигаме до Коста Сан-Джорджо, т. е. до реката. (снимка)
 
Останалата част на имението е заета от италианската „естествена” градина. Кавичките означават, че внимателно засадената някога градина в италиански стил в течение на времето е подивяла. Част от растенията са се почувствали свободни и са се разраснали, други са загинали, а живите плетове, недокоснати от ножица, са придобили естествените си форми и размери. По този начин се е образувала сенчеста средиземноморска гора, в която са се запазили старите пътечки и статуите. (снимка)

29.08.2015, Яна ЙОРДАНОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Градините на вила Ефруси де Ротшилд - изящество и светска суета
Вила "Ефруси де Ротшилд", разположена на полуостров Кап Фера, е сред най-изящните и разкошни вили на френската Ривиера. Построена по план на белгийския архитект Арон Месия и по поръчка на Беатрис Ротшилд, любимата дъщеря на банкера Алфон де Ротшилд и съпруга на барон Морис Ефруси

Градините на вила Ефруси де Ротшилд - изящество и светска суета
Вила "Ефруси де Ротшилд", разположена на полуостров Кап Фера, е сред най-изящните и разкошни вили на френската Ривиера. Построена по план на белгийския архитект Арон Месия и по поръчка на Беатрис Ротшилд, любимата дъщеря на банкера Алфон де Ротшилд и съпруга на барон Морис Ефруси

Английски аристократизъм на брега на лаго Маджоре
Трудно е да се каже кое е по-впечатляващо – аристократизмът на един от най-старите курорти в Европа -  Стреса, или уникалната заради градините си Вила Палавичино на брега на лаго Маджоре в Италия.