Начало › Растения › Любимци › › Ябълката

Ябълката

26.02.2008 | Коментари (0)

В статията "Ябълката" се разглеждат всички проблеми, свързани с отглеждането на тази овошка. Намерено е място за голямото й значение, представени са основните биологически и стопански особености на най-важните сортове, техните изисквания. Специален раздел има за основните болести и неприятели, от които страда ябълката, и какви мерки да се взимат срещу тях. Авторът проф. д-р Цоло Михайлов е изтъкнат учен и известен специалист, който притежава задълбочени познания и дългогодишен опит в областта на овощарската наука и практика.

 

Раз­п­рос­т­ра­не­ние - на тре­то мяс­то в све­та, в уме­ре­ния кли­мат - на пър­во

Ябъл­ка­та е един от най-ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни­те овощ­ни ви­до­ве в све­та. Тя се на­реж­да на тре­то мяс­то след цит­ру­со­ви­те и ба­на­ни­те. От раз­п­рос­т­ра­не­ните в уме­ре­ни­ят кли­ма­тичен по­яс ви­до­ве е на пър­во мяс­то по пло­щи и по­лучена пло­до­ва про­дук­ция, ко­я­то е око­ло 55 млн. то­на. Око­ло 50% е в Азия, 30% в Ев­ро­па и 16% - в Аме­ри­ка.

У нас то­зи ово­щен вид се от­г­леж­да от дъл­бо­ка древ­ност. Пре­ди на­шес­т­ви­е­то на тур­ци­те, през вре­ме на роб­с­т­во­то и след Ос­во­бож­де­ни­е­то ябъл­ка­та при­те­жа­ва­ла по-ма­лък дял в пло­доп­ро­из­вод­с­т­во­то. През то­зи пе­ри­од ос­нов­но мяс­то за­е­ма сли­ва­та. Ябъл­ка­та е от­г­леж­да­на в нез­начител­ни раз­ме­ри в сме­се­ни овощ­ни гра­ди­ни. В начало­то на ми­на­лия век ябъл­ко­ви­те гра­ди­ни са би­ли по-мал­ко от 2% от овош­ки­те. През пе­ри­о­да 1970 - 1990 г. сме про­из­веж­да­ли 300 - 400 хил. т го­диш­но, а към 1994 г. око­ло 90 хил. то­на.

Тър­се­не­то на вът­реш­ния и вън­ш­ния па­зар, ор­га­ни­зи­ра­не­то на пър­ви­те овощ­ни раз­сад­ни­ци, уве­личава­не­то на сор­то­ве­те са причина за бър­зо­то раз­ши­ре­ние на ябъл­ко­ви­те гра­ди­ни. Към 1939 г. те вече за­е­мат бли­зо 20% от овощ­ни­те на­саж­де­ния. Осо­бе­но бър­зо се уве­личават пло­щи­те след Вто­ра­та све­тов­на вой­на и към 1962 г. са вече над 470 хил. де­ка­ра. По-къс­но в ре­зул­тат на ре­кон­с­т­рук­ци­я­та ябъл­ко­ви­те пло­щи на­ма­ля­ват, но об­ща­та про­дук­ция значител­но се уве­личава по­ра­ди чув­с­т­ви­тел­но­то по­ви­ше­ние на до­би­ви­те. То­ва е в ре­зул­тат на доб­ро­то ра­йо­ни­ра­не, внед­ря­ва­не­то на но­ви сор­то­ве и осо­бе­но на съв­ре­мен­ни ви­со­ко­ин­тен­зив­ни тех­но­ло­гии. Сред­ни­те до­би­ви в стра­на­та чув­с­т­ви­тел­но се уве­личиват, а в ня­кои ра­йо­ни са по­лучени и ре­кор­д­ни у нас 3-4 т от де­кар. То­ва по­каз­ва, че има­ме из­к­лючител­но бла­гоп­ри­ят­ни почве­но-кли­ма­тични ус­ло­вия за съз­да­ва­не на ви­со­ко­ин­тен­зив­но про­миш­ле­но ябъл­ко­во про­из­вод­с­т­во. Ка­то лю­би­тел­с­ка кул­ту­ра ябъл­ка­та мо­же да се от­г­леж­да почти в ця­ла­та стра­на.

За­се­га за­е­ма пър­во мяс­то меж­ду овощ­ни­те ви­до­ве у нас.

За съ­жа­ле­ние по­вечето от съз­да­де­ни­те про­миш­ле­ни ябъл­ко­ви гра­ди­ни са уни­що­же­ни, а ос­та­на­ли­те са в край­но ло­шо със­то­я­ние. За­то­ва вът­реш­ни­ят па­зар е за­лят от внос­ни ябъл­ки.

В ми­на­ло­то Бъл­га­рия за­е­ма­ше 5-о мяс­то в све­та по про­из­вод­с­т­во на гла­ва от на­се­ле­ни­е­то и бе­ше един от ос­нов­ни­те из­но­си­те­ли на то­зи це­нен плод.

Пло­до­ве­те са мно­го бо­га­ти

Ши­ро­ко­то раз­п­рос­т­ра­не­ние и не­ог­ра­ничено­то тър­се­не на ябъл­ки в све­та се дъл­жи на бо­га­то­то съ­дър­жа­ние на цен­ни хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва в тях. В би­о­ло­гично и ди­е­тично от­но­ше­ние то­ва е ед­на от най-доб­ри­те пло­до­ви хра­ни. Причина­та е бо­га­то­то съ­дър­жа­ние на за­ха­ри, ки­се­ли­ни, ми­не­рал­ни и дъ­бил­ни ве­щес­т­ва, ви­та­ми­ни, пек­тин, ен­зи­ми. При раз­лични­те сор­то­ве и ус­ло­вия на от­г­леж­да­не за­ха­ри­те са от 7 до 16%. Ки­се­ли­ни­те съ­що са сор­то­во от­личие и са от 0,2 до 1,2%. Об­що­то ко­личес­т­во ми­не­рал­ни со­ли на ка­лий, нат­рий, кал­ций, маг­не­зий, же­ля­зо, фос­фор спо­ред ня­кои ав­то­ри е от 0,2 до 0,4%. Съ­дър­жат още ся­ра, хлор, алу­ми­ний, бор, си­ли­ций.

Имат лечеб­но дейс­т­вие - ед­на ябъл­ка вечер за спо­ко­ен сън

Пек­ти­но­ви­те ве­щес­т­ва в ябъл­ки­те дейс­т­ват мно­го бла­гоп­ри­ят­но при чрев­ни раз­с­т­ройс­т­ва и дру­ги сму­ще­ния в хра­нос­ми­ла­не­то. От древ­ност­та е би­ло из­вес­т­но, че 1-2 ябъл­ки, изя­де­ни вечер пре­ди яде­не, оси­гу­ря­ват до­бър и спо­ко­ен сън. Ви­со­ко­то съ­дър­жа­ние на пек­тин се свър­з­ва с хо­лес­те­ро­ла и го из­х­вър­ля от ор­га­низ­ма. То­ва се от­ра­зя­ва бла­гоп­ри­ят­но вър­ху кръв­но­то на­ля­га­не. Пек­ти­нът по­е­ма нат­ру­па­ни­те в сто­ма­ха хра­ни­тел­ни ток­си­ни и по­ма­га за от­с­т­ра­ня­ва­не­то им. Ос­вен то­ва дейс­т­ва бак­те­ри­цид­но и ус­по­ко­я­ва ли­га­ви­ца­та на сто­ма­ха. Ябъл­ка­та е доб­ро про­фи­лак­тично сред­с­т­во сре­щу нат­руп­ва­не­то на ка­мъ­ни,  пре­дот­в­ра­тя­ва нат­руп­ва­не­то на ок­са­ло­ва ки­се­ли­на, а та­ни­нът спи­ра об­ра­зу­ва­не­то на пи­кочна ки­се­ли­на. Ка­ли­е­ви­те со­ли пък дейс­т­ват бла­гоп­ри­ят­но на сър­це­то и на ки­се­лин­но-ал­кал­но­то рав­но­ве­сие в ор­га­низ­ма.

Ед­но дър­во да­ва 200-300 кг

Значени­е­то на ябъл­ка­та се оп­ре­де­ля и от ней­на­та ро­до­ви­тост. В за­ви­си­мост от под­лож­ка­та, сор­та, ус­ло­ви­я­та и при­ла­га­на­та аг­ро­тех­ни­ка тя за­почва да раж­да към вто­ра­та - тре­та­та го­ди­на при сла­бо рас­тя­щи­те под­лож­ки и към пе­та­та - сед­ма­та - при сил­ни­те. От ед­но дър­во мо­гат да се по­лучат до 200-300 и по­вече ки­лог­ра­ма пло­до­ве, а от 1 де­кар - 2-3, до­ри и до 4-6 то­на.

Ябъл­ки­те имат мно­го доб­ра трай­ност и тран­с­пор­та­бил­ност. Къс­ни­те есен­ни и зим­ни сор­то­ве мо­гат да се съх­ра­ня­ват при обик­но­ве­ни ус­ло­вия до 3-4 ме­се­ца, а в хла­дил­ни­ци - до 5-6 ме­се­ца. Кон­су­ми­рат се ос­нов­но в пряс­но със­то­я­ние, но от тях се при­гот­вят и мно­го цен­ни со­ко­ве. По-ряд­ко ябъл­ка­та се пре­ра­бот­ва в мар­ма­ла­ди и дру­ги про­дук­ти.

Осо­бе­нос­ти

Ши­ри­на­та на ко­ре­ни­те е по-го­ля­ма от ко­ро­на­та

Ябъл­ка­та е мно­го­го­диш­но овощ­но дър­во. В за­ви­си­мост от под­лож­ка­та, сор­та и ус­ло­ви­я­та на от­г­леж­да­не дос­ти­га на ви­сочина до 7-8 и по­вече мет­ра, при сил­но рас­тя­щи­те под­лож­ки и жи­вее до 50-70 го­ди­ни. При кло­но­ви­те  под­лож­ки  из­рас­т­ва до 2-4 мет­ра и пло­до­да­ва до 20-25 го­ди­ни.

Раз­ме­ри­те и раз­по­ло­же­ни­е­то на ко­ре­ни­те за­ви­си от би­о­ло­гични­те осо­бе­нос­ти на сор­та и под­лож­ка­та, от въз­раст­та на рас­те­ни­е­то, от почве­ни­те ус­ло­вия и от при­ла­га­на­та аг­ро­тех­ни­ка. Ос­нов­на­та ко­ре­но­ва ма­са е на дъл­бочина от 30 до 80 см при се­мен­на и от 10 до 50 см при кло­но­ва под­лож­ка.

Еди­нични ко­ре­ни при по-дъл­бо­ки и про­пус­к­ли­ви почви мо­гат да дос­тиг­нат и до 3-4 м дъл­бочина. Обик­но­ве­но ши­ри­на­та на ко­ре­ни­те е значител­но по-го­ля­ма от ко­ро­на­та, ко­е­то тряб­ва да се има пред­вид при то­ре­не­то, об­ра­бот­ки­те и на­по­я­ва­не­то.

 Рас­теж­ни­те и пло­до­да­ва­щи клон­ки са об­рас­т­ва­ща дър­ве­си­на

 

Над­зем­ни­те ор­га­ни ос­нов­но мо­гат да се гру­пи­рат в две ка­те­го­рии - ске­лет­ни час­ти и об­рас­т­ва­ща (пло­до­да­ва­ща) дър­ве­си­на. Ске­лет­ни­те час­ти включват стъб­ло­то, во­дача (цен­т­ра­лен клон), ске­лет­ни кло­ни и раз­к­ло­не­ния. Об­рас­т­ва­ща­та дър­ве­си­на об­х­ва­ща по­лус­ке­лет­ни­те раз­к­ло­не­ния и раз­лични­те ви­до­ве клончета и ле­то­рас­ти, ко­и­то ос­нов­но са раз­по­ло­же­ни в по­лус­ке­лет­ни­те раз­к­ло­не­ния, но ня­кои от тях из­рас­т­ват и вър­ху ске­лет­ни­те час­ти. Раз­лични­те клон­ки, ма­кар и ус­лов­но, се де­лят на две ка­те­го­рии - рас­теж­ни и пло­до­да­ва­щи. Не са ред­ки случаите, ко­га­то и вър­ху рас­теж­ни­те клон­ки се за­ла­гат плод­ни пъп­ки, а ня­кои ти­пични плод­ни клон­ки рас­тат и за­ги­ват, без да за­ла­гат пло­до­ве.

Към рас­теж­ни­те клон­ки се чис­лят съ­що дър­вес­ни­те и ла­ком­ци­те. Ха­рак­тер­но за та­зи гру­па е, че имат си­лен рас­теж и в го­ди­на­та на тях­но­то фор­ми­ра­не най-чес­то за­ла­гат са­мо лис­т­ни пъп­ки. Дър­вес­ни­те клон­ки са ха­рак­тер­ни за мла­ди­те рас­те­ния и от тях се фор­ми­ра ко­ро­на­та. Ла­ком­ци­те се по­я­вя­ват при зас­та­ря­ва­щи­те рас­те­ния и из­рас­т­ват от спя­щи и ад­вен­тив­ни пъп­ки, раз­по­ло­же­ни в ос­но­ва­та на ске­лет­ни­те кло­ни и вър­ху стъб­ло­то. Те се из­пол­з­ват за под­м­ла­дя­ва­не.

Плод­ни­те пъп­ки са сме­се­ни. В тях най-чес­то се фор­ми­рат по 5-6 цвя­та, а съ­що та­ка и зачатъ­ци на лис­та и ле­то­рас­ти, по­ра­ди ко­е­то от тях се раз­ви­ват цве­то­ве, лис­та и ле­то­рас­ти. Раз­по­ло­же­ни са пре­дим­но по вър­хо­ве­те на къ­си­те, тор­бес­ти­те и сла­би­те клон­ки.

Не раж­да вся­ка го­ди­на

По­вечето ябъл­ко­ви сор­то­ве не пло­до­да­ват вся­ка го­ди­на. То­ва е та­ка на­речено­то ал­тер­на­тив­но пло­до­да­ва­не, ко­е­то е труд­но пре­о­до­ли­мо. В го­ди­на­та, ко­га­то дър­ве­та­та са за­ло­жи­ли мно­го пло­до­ве, цве­то­об­ра­зу­ва­не­то е сла­бо или на­пъл­но от­па­да и през след­ва­ща­та го­ди­на ябъл­ки­те са мал­ко или изоб­що ги ня­ма. Срав­ни­тел­но по-ре­дов­но пло­до­да­ва­щи­те дър­ве­та вся­ка го­ди­на об­ра­зу­ват уме­ре­но ко­личес­т­во плод­ни пъп­ки и през след­ва­ща­та съ­от­но­ше­ни­е­то меж­ду пло­до­ве­те, но­вия при­раст и лис­та­та е по-бла­гоп­ри­ят­но. Ко­личес­т­во­то на пло­до­ве­те е по-мал­ко, но те са по-качес­т­ве­ни и има ус­ло­вия от­но­во да се за­ло­жат плод­ни пъп­ки. Ус­та­но­ве­но е, че има за­ви­си­мост меж­ду лис­та­та, рас­те­жа и за­ла­га­не­то на плод­ни пъп­ки. За ре­дов­но­то пло­до­да­ва­не, спо­ред ня­кои ав­то­ри, е не­об­хо­ди­мо на все­ки плод да се па­дат по 40-60 лис­та. За то­ва до го­ля­ма сте­пен спо­ма­гат по-сил­ни­те ре­зит­би, а съ­що та­ка и про­реж­да­не­то на зав­ръ­зи­те.

Плод­ни­те пъп­ки се за­ла­гат от юни

За­ла­га­не­то на плод­ни­те пъп­ки за­почва към края на юни до начало­то на юли. То нас­тъп­ва след прик­лючва­не на рас­те­жа. Ус­ло­ви­я­та, ко­и­то оказ­ват вли­я­ние вър­ху рас­те­жа, се от­ра­зя­ват и вър­ху начал­ния срок на цве­то­об­ра­зу­ва­не­то. Пос­ле про­дъл­жа­ва офор­мя­не­то на от­дел­ни­те цвет­ни ор­га­ни и към края на но­ем­в­ри-начало­то на де­кем­в­ри те ос­нов­но са офор­ме­ни. Ди­фе­рен­ци­а­ци­я­та про­дъл­жа­ва и през зим­ни­те ме­се­ци и прик­лючва окончател­но в начало­то на след­ва­ща­та про­лет с офор­мя­не­то на праш­ни­ко­ви­те зър­на и плод­ни­ка.

Цъф­ти къс­но, ряд­ко мръз­не нап­ро­лет

Ябъл­ка­та цъф­ти срав­ни­тел­но по-къс­но, по­ра­ди ко­е­то и про­лет­ни­те из­м­ръз­ва­ния при нея са по-ряд­ко яв­ле­ние. Сро­кът на цъф­те­жа и не­го­ва­та про­дъл­жи­тел­ност за­ви­сят от сор­та и в мно­го по-го­ля­ма сте­пен от кли­ма­та, над­мор­с­ка­та ви­сочина, ме­те­о­ро­ло­гични­те ус­ло­вия.

Сор­то­ве­те се гру­пи­рат на ран­но и къс­но цъф­тя­щи. Мно­го важ­но е при съз­да­ва­не­то на ябъл­ко­ви­те гра­ди­ни да се под­би­рат сор­то­ве с приб­ли­зи­тел­но ед­на­къв срок на цъф­теж. То­ва се на­ла­га, тъй ка­то всички сор­то­ве са са­мос­те­рил­ни (са­мо­без­п­лод­ни) и изис­к­ват чуж­до оп­раш­ва­не. Ос­вен то­ва при нея има и трип­ло­ид­ни сор­то­ве, ко­и­то имат де­фек­тен пра­шец и са ло­ши оп­ра­ши­те­ли. Те тряб­ва да се за­саж­дат най-мал­ко с два дип­ло­ид­ни сор­та, ко­и­то вза­им­но да се оп­раш­ват и да оп­раш­ват трип­ло­ид­ния. Трип­ло­ид­ни сор­то­ве са: Ка­над­с­ка ре­не­та, Ан­г­лийс­ка зе­ле­на ре­не­та, Бос­кон­с­ка ху­ба­ви­ца, Бу­ха­ви­ца, Му­цу, Скри­нян­ка. При ня­кои сор­то­ве е ус­та­но­ве­на и ин­тер­с­те­рил­ност, ня­ма оп­лож­да­не въп­ре­ки нор­мал­ния пра­шец. Та­ки­ва са Ричаред и Стар­кинг, Ричаред и Уел­с­пър, Ричаред и Стар­к­рим­сон, Стар­к­рим­сон и Уел­с­пър, ко­и­то са ва­ри­е­те­ти на Чер­ве­на и Злат­на пре­въз­ход­на.

Вър­ху сро­ка на зре­е­не сил­но вли­я­ние оказ­ват и кли­ма­тични­те ус­ло­вия. При по-бед­ни почви и по-го­ля­ма въз­раст на дър­ве­та­та, пло­до­ве­те зре­ят по-ра­но. Раз­п­рос­т­ра­не­ни­те у нас сор­то­ве ста­ват го­то­ви за бра­не в пе­ри­о­да юли-ок­том­в­ри, а по­вечето от тях - през сеп­тем­в­ри - ок­том­в­ри.

Изис­к­ва­ния

Изис­к­ва­ни­я­та на овощ­ни­те рас­те­ния към кли­ма­тични­те фак­то­ри и почве­ни­те ус­ло­вия ос­вен от ви­до­ви­те осо­бе­нос­ти за­ви­сят от про­из­хо­да на сор­та, въз­раст­та на рас­те­ни­е­то, фа­за­та на раз­ви­тие, под­лож­ка­та, при­ла­га­на­та аг­ро­тех­ни­ка.

Из­дър­жа на студ

Ябъл­ка­та е един от най-сту­до­ус­тойчиви­те овощ­ни ви­до­ве в уме­ре­на­та кли­ма­тична зо­на. През зим­ния пе­ри­од из­дър­жа от -29 до -32оС. По­вечето от от­г­леж­да­ни­те у нас сор­то­ве по­на­сят по­ни­жа­ва­не на тем­пе­ра­ту­ра­та до -30оС. Има по­лучени в по-се­вер­ни­те ге­ог­раф­с­ки ра­йо­ни, ко­и­то не мръз­нат и при -35оС. Сту­до­ус­тойчивост­та на дър­ве­та­та през зим­ния пе­ри­од до из­вес­т­на сте­пен за­ви­си от ко­личес­т­во­то на за­ло­же­ни­те пло­до­ве и за­па­се­ност­та на рас­те­ни­я­та. Ко­га­то те са за­ло­жи­ли мно­го пло­до­ве и съ­от­но­ше­ни­е­то меж­ду тях и лис­та­та е неб­ла­гоп­ри­ят­но, те не са за­па­се­ни доб­ре с ре­зер­в­ни хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва и през зи­ма­та по-чес­то из­м­ръз­ват. Рез­ки­те тем­пе­ра­тур­ни ко­ле­ба­ния съ­що оказ­ват вли­я­ние. Ко­га­то нас­тъ­пи про­дъл­жи­тел­но за­топ­ля­не и след то­ва ряз­ко се по­ни­жа­ват тем­пе­ра­ту­ри­те, дър­ве­та­та из­м­ръз­ват и при - 27- 28оС.

Ябъл­ка­та има про­дъл­жи­те­лен дъл­бок и ус­тойчив при­ну­ди­те­лен по­кой. За­то­ва про­лет­но­то раз­ви­тие при нея нас­тъп­ва по-къс­но и из­м­ръз­ва­ни­я­та в края на зи­ма­та и начало­то на про­лет­та са по-ряд­ко яв­ле­ние. Във фа­за бу­то­ни­за­ция плод­ни­те пъп­ки из­дър­жат до -3 - -4оС, а цве­то­ве­те до -1,5 -2оС. Най-чув­с­т­ви­тел­ни към про­лет­ни­те зас­ту­дя­ва­ния са мла­ди­те зав­ръ­зи - мръз­нат под -1 - -2оС.

Ви­со­ки­те лет­ни тем­пе­ра­ту­ри (над 33-35оС) се от­ра­зя­ват неб­ла­гоп­ри­ят­но вър­ху раз­ви­ти­е­то на овош­ка­та, осо­бе­но ко­га­то са съп­ро­во­де­ни с го­рещ и сух вя­тър и нис­ка ат­мос­фер­на влаж­ност. При та­ки­ва ус­ло­вия се наб­лю­да­ват слънчеви при­го­ри по пло­до­ве­те и лис­та­та. Мно­го е ва­жен из­бо­рът на под­хо­дя­що мяс­то за ябъл­ко­ва гра­ди­на. Об­що взе­то, тем­пе­ра­тур­ният фак­тор не е ог­ра­ничаващ за от­г­леж­да­не­то на ябъл­ка­та. Су­ма­та ак­тив­ни тем­пе­ра­ту­ри (сбо­рът от тем­пе­ра­ту­ри­те над 10оС за це­лия ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од) тряб­ва да е над 2500оС. По­вечето сор­то­ве от­го­ва­рят на то­ва ус­ло­вие. У нас са­мо в по-ви­со­ки­те пла­нин­с­ки мес­то­рас­те­ния мо­же да има не­дос­тиг на та­ка­ва тем­пе­ра­тур­на су­ма.

Пред­почита уме­ре­на влаж­ност

Ябъл­ка­та е вла­го­лю­бив ово­щен вид. Как­то не­дос­ти­гът, та­ка и из­ли­шъ­кът на почве­на и ат­мос­фер­на влаж­ност се от­ра­зя­ват вър­ху раз­ви­ти­е­то й. Изис­к­ва­ни­я­та към вла­га­та са свър­за­ни с от­дел­ни­те сор­то­ве, но осо­бе­но сил­но вли­я­ние оказ­ва под­лож­ка­та. При при­саж­да­не вър­ху се­мен­на под­лож­ка, ко­я­то раз­ви­ва по-мощ­на ко­ре­но­ва сис­те­ма, дър­во­то е по-су­хо­ус­тойчиво. Ко­га­то се из­пол­з­ват кло­но­ви под­лож­ки (ко­е­то се­га е ма­со­ва прак­ти­ка) ябъл­ка­та тряб­ва да се от­г­леж­да при по­лив­ни ус­ло­вия. То­ва се от­на­ся осо­бе­но за сла­би­те и по­лус­ла­би кло­но­ви под­лож­ки. В срав­не­ние с ос­та­на­ли­те овощ­ни ви­до­ве по­на­ся по-доб­ре из­лиш­на­та почве­на вла­га, сти­га тя да не се за­дър­жа про­дъл­жи­тел­но вре­ме. По-ви­со­ка­та от­но­си­тел­на влаж­ност на въз­ду­ха оказ­ва бла­гоп­ри­ят­но вли­я­ние вър­ху раз­ви­ти­е­то на ябъл­ка­та. При ня­кои сор­то­ве се наб­лю­да­ва окап­ва­не на пло­до­ве­те при нис­ка ат­мос­фер­на влаж­ност.

Ре­до­ве­те да са в по­со­ка се­вер-юг

Ябъл­ка­та е сред­но взис­ка­тел­на към свет­ли­на­та. Тя от­с­тъп­ва на прас­ко­ва­та, кай­си­я­та и кру­ша­та. С ин­тен­зив­ност­та на свет­лин­ния ре­жим е свър­за­но оц­ве­тя­ва­не­то на пло­до­ве­те, нат­руп­ва­не­то на по­вече хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва, про­дъл­жи­тел­ност­та на жи­во­та на об­рас­т­ва­ща­та дър­ве­си­на.

Ди­рек­т­но вли­я­ние вър­ху свет­лин­ния ре­жим не мо­же да се оказ­ва. По­доб­ря­ва се чрез доб­рия из­бор на мяс­то, ре­до­ве­те да са по по­со­ка се­вер-юг и да се оп­ре­де­лят пра­вил­но раз­с­то­я­ни­я­та на за­саж­да­не. Ре­зит­би­те за фор­ми­ра­не на ко­ро­на­та и за под­дър­жа­не на пло­до­да­ва­не­то съ­що по­доб­ря­ват свет­лин­ния ре­жим.

От почва­та за­ви­си дъл­го­ле­ти­е­то

Почве­ни­те ус­ло­вия са мно­го важ­ни за нор­мал­но­то раз­ви­тие и дъл­го­ле­тие на ябъл­ка­та. Тя се чув­с­т­ва най-доб­ре вър­ху пло­до­род­ни, доб­ре аери­ра­ни, гли­нес­то-пе­съчли­ви или пе­съчли­во-гли­нес­ти почви, да не са по-плит­ки от 1 м и да са доб­ре вла­го­за­па­се­ни. Ед­ни от най-под­хо­дя­щи­те са алу­ви­ал­но-ли­вад­ни­те, раз­по­ло­же­ни по по­речията на неп­ре­съх­ва­щи­те ре­ки. Доб­ри са съ­що из­лу­же­ни­те и сла­бо опод­зо­ле­ни ка­не­ле­ни почви. Ябъл­ка­та се раз­ви­ва без проб­ле­ми и вър­ху ти­пични чер­но­зе­ми и по-сла­бо вър­ху из­лу­же­ни­те. За лю­би­тел­с­ки це­ли мо­же да се от­г­леж­да и вър­ху дру­ги почви, сти­га да не са сил­но пе­съчли­ви, за­со­ле­ни, ка­ме­нис­ти и мно­го теж­ки гли­нес­ти. При по-бед­ни и су­хи тряб­ва да се из­пол­з­ват дръвчета, при­са­де­ни вър­ху се­мен­ни под­лож­ки. Ябъл­ка­та не тряб­ва да се за­саж­да вър­ху те­ре­ни с ви­со­ко под­почве­но ни­во на во­да­та, не по­вече от 1 м до почве­на­та по­вър­х­ност. Ко­га­то сор­то­ве­те са при­са­де­ни вър­ху кло­но­ви под­лож­ки, изис­к­ва­ни­я­та към почва­та са по-го­ле­ми. Бо­га­то­то съ­дър­жа­ние на хра­ни­тел­ни еле­мен­ти в почва­та е един от ос­нов­ни­те фак­то­ри за нор­мал­но­то раз­ви­тие на ябъл­ка­та. То за­ви­си как­то от ес­тес­т­ве­на­та за­па­се­ност, та­ка и от ре­дов­но­то вна­ся­не на ор­га­нични и ми­не­рал­ни то­ро­ве. От ми­не­рал­ни­те то­ро­ве ос­вен мак­ро­е­ле­мен­ти­те азот, фос­фор и ка­лий ябъл­ка­та се нуж­дае още от кал­ций, маг­не­зий, же­ля­зо, цинк, бор, ман­ган, ко­и­то ряд­ко са де­фи­цит­ни в почва­та.

Раз­м­но­жа­ва­не - при­саж­да се вър­ху ябъл­ко­ва под­лож­ка

Раз­м­но­жа­ва­не­то чрез се­ме­на се из­пол­з­ва са­мо в се­лек­ци­он­на­та прак­ти­ка за съз­да­ва­не на но­ви сор­то­ве и за по­лучава­не на се­мен­ни под­лож­ки. Раз­м­но­жа­ва се чрез при­саж­да­не, то­ва се из­вър­ш­ва са­мо вър­ху ябъл­ко­ви под­лож­ки. В ма­со­ва­та прак­ти­ка за по­лучава­не на ябъл­ко­ви дръвчета при­саж­да­не­то се пра­ви вър­ху мла­ди (2-3-го­диш­ни) под­лож­ки. В случая се при­ла­га при­саж­да­не на пъп­ка (оку­ли­ра­не), ко­е­то най-чес­то ста­ва на спя­ща пъп­ка от вто­ра­та по­ло­ви­на на юни до начало­то на сеп­тем­в­ри. В лю­би­тел­с­ка­та прак­ти­ка ябъл­ка­та чес­то се раз­м­но­жа­ва чрез об­ла­го­ро­дя­ва­не на ди­во­рас­тя­щи фор­ми (ки­се­ли­ци) и пре­об­ла­го­ро­дя­ва­не на по-ма­ло­цен­ни сор­то­ве. В случая се при­саж­да на ка­лем - под ко­ра, на раз­цеп, на ко­зи крак, то­ва се пра­ви през про­лет­та. Об­ла­го­ро­дя­ва­не­то и пре­об­ла­го­ро­дя­ва­не­то тряб­ва да се при­ла­га на дър­ве­та до 10-12-го­диш­на въз­раст.

(снимка)

Дър­ве­та вър­ху се­мен­ни под­лож­ки жи­ве­ят по-дъл­го

Под­лож­ки­те на ябъл­ка­та са се­мен­ни и ве­ге­та­тив­но раз­м­но­жа­ва­ни (кло­но­ви). Стан­дар­т­ни са се­мен­ни­те и кло­но­ви­те, ко­и­то имат де­бе­ли­на в ос­но­ва­та от 5-6 до 12-15 мм в ди­а­ме­тър, доб­ре раз­ви­та ко­ре­но­ва сис­те­ма, не са на­ра­не­ни и не са на­пад­на­ти от вре­ди­те­ли. Се­мен­ни­те под­лож­ки се по­лучават от се­ме­на, взе­ти от ди­во­рас­тя­щи фор­ми (ки­се­ли­ца) или от кул­тур­ни сор­то­ве. От­де­ле­ни­те от пло­до­во­то ме­со се­ме­на през есен­та се смес­ват с пре­сят речен пя­сък и се пос­та­вят в съ­до­ве с ре­ше­тъчно дъ­но. През зи­ма­та се дър­жат при тем­пе­ра­ту­ри до 5-6 гра­ду­са и оп­ти­мал­но ов­лаж­не­ни в про­дъл­же­ние на 90-120 дни за ки­се­ли­ца­та и 55 - 65 дни за ябъл­ко­ви­те сор­то­ве. То­ва е т.нар. стра­ти­фи­ка­ция на се­ме­на­та. Стра­ти­фи­ци­ра­ни­те се­ме­на се за­ся­ват ра­но нап­ро­лет на дъл­бочина 2-3 см. По­лучени­те рас­те­ния за под­лож­ки се окули­рат на след­ва­ща­та го­ди­на. Ко­ре­ни­те на се­мен­ни­те под­лож­ки се раз­ви­ват на по-го­ля­ма дъл­бочина и ши­ри­на, чер­пят во­да от по-дъл­бо­ко и об­х­ва­щат по-го­лям обем почва. За­то­ва сор­то­ве­те, при­са­де­ни на та­ки­ва под­лож­ки, са по-су­хо­ус­тойчиви и се раз­ви­ват срав­ни­тел­но доб­ре и на по-бед­ни почви. Те­зи под­лож­ки оси­гу­ря­ват по-го­ле­ми раз­ме­ри на дър­ве­та­та, пло­до­да­ва­не­то за­почва по-къс­но и жи­ве­ят по-дъл­го.

На кло­но­ви под­лож­ки раж­дат по-ра­но

Кло­но­ви­те под­лож­ки се по­лучават чрез вко­ре­ня­ва­не на ед­но­го­диш­ни ле­то­рас­ти. То­ва ста­ва в т. нар. ма­точни­ци по сис­те­ма­та на вер­ти­кал­ни­те от­во­ди. Ма­точни­те рас­те­ния се из­ряз­ват до почва­та вся­ка го­ди­на, но­во­об­ра­зу­ва­ни­те ле­то­рас­ти се за­гър­лят 2-3 пъ­ти с рох­ка­ва, влаж­на и бо­га­та на хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва почва, в ре­зул­тат на ко­е­то раз­ви­ват ад­вен­тив­ни ко­ре­ни. Из­ря­за­ни­те през есен­та вко­ре­не­ни ле­то­рас­ти се за­саж­дат в та­ка на­речени­те пи­том­ни­ци и след­ва­ща­та го­ди­на се при­саж­дат.

Кло­но­ви­те под­лож­ки пре­диз­вик­ват по-слаб рас­теж в при­сад­ни­ка, рас­те­ни­я­та встъп­ват в пло­до­да­ва­не по-ра­но и жи­ве­ят не по­вече от 20-25 го­ди­ни. То­ва са мно­го важ­ни пре­дим­с­т­ва в срав­не­ние със се­мен­ни­те под­лож­ки, по­ра­ди ко­е­то ма­со­во се из­пол­з­ват. За­се­га в овощ­ни­те раз­сад­ни­ци ябъл­ка­та се при­саж­да почти са­мо вър­ху та­ки­ва под­лож­ки. За лю­би­те­ли­те се про­из­веж­да по­са­дъчен ма­те­ри­ал и вър­ху се­мен­ни под­лож­ки, ко­га­то ябъл­ка­та пред­с­тои да се за­саж­да при по-не­под­хо­дя­щи ус­ло­вия. Кло­но­ви­те под­лож­ки се раз­де­лят в ня­кол­ко гру­пи в за­ви­си­мост от рас­те­жа, кой­то пре­диз­вик­ват в при­сад­ни­ка - сла­бо, по­лус­ла­бо, уме­ре­но и сил­но рас­тя­щи. За­се­га в прак­ти­ка­та се из­пол­з­ват пре­дим­но сла­би­те и по­лус­ла­би и по-ряд­ко уме­ре­но рас­тя­щи­те под­лож­ки. Ед­на от най-раз­п­рос­т­ра­не­ни­те сла­бо рас­тя­щи под­лож­ки е М9. Сор­то­ве­те, при­са­де­ни на та­зи под­лож­ка, за­почват да раж­дат още на вто­ра­та-тре­та­та го­ди­на, пло­до­да­ват по-ре­дов­но и да­ват по-ед­ри и по-доб­ре оц­ве­те­ни пло­до­ве. Ви­сочина­та на дър­ве­та­та дос­ти­га до 2,5-3 м и про­дъл­жи­тел­ност­та на жи­во­та е око­ло 20 го­ди­ни. Та­зи под­лож­ка, как­то и по­вечето от ос­та­на­ли­те кло­но­ви под­лож­ки, раз­ви­ват по-сла­би и по-плит­ко раз­по­ло­же­ни ко­ре­ни и за­то­ва дър­ве­та­та тряб­ва да се за­саж­дат на по-бо­га­ти почви и при по­лив­ни ус­ло­вия. По­доб­ни на М9 са под­лож­ки­те М27 и М26. По­лус­лаб рас­теж имат под­лож­ки­те М7 и ММ106, ко­и­то ши­ро­ко се из­пол­з­ват при раз­м­но­жа­ва­не­то на ябъл­ка­та. От уме­ре­но­ рас­тя­щи­те под­лож­ки най-чес­то се из­пол­з­ват М2, М4, М5, ММ104, ММ109, ММ111.

Дър­ве­та­та, при­са­де­ни на кло­но­ви под­лож­ки се за­саж­дат на раз­с­то­я­ние 1,2-2 м в ре­да и 3,5-4 м в меж­ду­ре­ди­я­та при сла­би­те под­лож­ки и се фор­ми­рат ка­то вре­те­но­вид­на ко­ро­на. То­ва поз­во­ля­ва да се съз­да­ват ви­со­ко­ин­тен­зив­ни, гъс­ти ябъл­ко­ви на­саж­де­ния.

Но­ва­та­ гра­ди­на - под­хо­дя­щи са рав­ни те­ре­ни и скло­но­ве със слаб нак­лон

Из­бо­рът на мяс­то за ябъл­ко­ва гра­ди­на за по-го­ле­ми про­миш­ле­ни на­саж­де­ния или за по-мал­ки лю­би­тел­с­ки е мно­го важ­ен. След за­саж­да­не­то до­пус­на­ти­те греш­ки труд­но се от­с­т­ра­ня­ват. За­то­ва е не­об­хо­ди­мо да се нап­ра­вят пред­ва­ри­тел­ни проучва­ния на кли­ма­тични­те фак­то­ри, почве­ни­те  ус­ло­вия, ре­ле­фа. Най-под­хо­дя­щи за ябъл­ка­та са рав­ни­те те­ре­ни и скло­но­ве с нак­лон до 10-12о. За пред­почита­не са се­вер­ни­те и се­ве­ро­из­точни­те из­ло­же­ния, ко­и­то са по-доб­ре ов­лаж­не­ни. От кли­ма­тични­те фак­то­ри ог­ра­ничаващ е вод­ния ре­жим на ра­йо­на при лип­са на до­пъл­ни­тел­но на­по­я­ва­не. За нор­мал­но­то раз­ви­тие на ябъл­ка­та го­ля­мо значение има и почва­та. Тряб­ва да се дър­жи стро­га смет­ка за ней­ни­те фи­зични свойс­т­ва и дъл­бочина­та й. При раз­лични ти­по­ве под­лож­ки ко­ре­ни­те се раз­ви­ват на дъл­бочина от 15-40 при кло­но­ви­те до 20-80 см при се­мен­ни­те, от­дел­ни ко­ре­ни про­ник­ват и над 2 м дъл­бочина. По-бед­ни на хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва почви, но с доб­ри фи­зични свойс­т­ва, мо­гат да се из­пол­з­ват за за­саж­да­не на ябъл­ка­та, ка­то се то­ри по-обил­но с ор­га­нични и ми­не­рал­ни то­ро­ве.

Об­ра­бот­ка­та - ри­гол­ва се дъл­бо­ко

След из­бо­ра на мяс­то­то тряб­ва да се почис­ти те­ре­нът, да се под­рав­ни, пред­по­са­дъчно да се на­то­ри, ри­гол­ва, да се мар­ки­ра и да се из­ко­па­ят по­са­дъчни­те ям­ки. То­ва е за­дъл­жи­тел­но при съз­да­ва­не на по-го­ле­ми про­миш­ле­ни на­саж­де­ния. Ос­нов­но или час­тично под­рав­ня­ва­не се пра­ви, ко­га­то се по­ли­ва гра­ви­тачно. С ри­гол­ва­не­то на дъл­бочина 50-70 см се по­доб­ря­ват фи­зични­те свойс­т­ва на почва­та, уни­що­жа­ват се пле­ве­ли­те и се по­доб­ря­ват ус­ло­ви­я­та за прих­ва­ща­не на дър­ве­та­та. То се пра­ви 2-3 ме­се­ца пре­ди за­саж­да­не­то. За­ед­но с то­ва се вна­сят 80-100 кг ка­ли­е­ви и 150-160 кг фос­фор­ни то­ро­ве на де­кар. Пос­ле се то­ри с 3-4 т обор­с­ки тор, кой­то се за­о­ра­ва на дъл­бочина 25-30 см.

Ям­ки­те да са ши­ро­ки по ме­тър

Пре­ди за­саж­да­не­то те­ку­що се под­рав­ня­ва, мар­ки­ра се и се из­ко­па­ват по­са­дъчни­те ям­ки. Раз­ме­рът на ям­ки­те при ри­гол­ва­на и на­то­ре­на почва тряб­ва да се съ­об­ра­зя­ва с раз­ме­ра на ко­ре­но­ва­та сис­те­ма. Най-бър­зо и ико­но­мичес­ки най-из­год­но е да се из­ко­па­ват ме­ха­ни­зи­ра­но с по­мощ­та на на­ве­сен ямо­ко­па­тел. За ма­ло­мер­ни­те и лю­би­тел­с­ки овощ­ни гра­ди­ни ня­кои от дей­нос­ти­те са неп­ри­ло­жи­ми (ри­гол­ва­не­то, ос­нов­но­то под­рав­ня­ва­не, пред­по­са­дъчно­то то­ре­не). По­ня­ко­га мо­же да се на­ло­жи те­ра­си­ра­не на пло­щи­те, ко­е­то се пра­ви до­пъл­ни­тел­но. За про­лет­но за­саж­да­не ям­ки­те се из­ко­па­ват през есен­та, а за есен­но - 3-4 сед­ми­ци пре­ди за­саж­да­не­то. По­са­дъчни­те ям­ки при не­ри­гол­ва­ни пло­щи се из­ко­па­ват с ши­ри­на 80-100 см и дъл­бочина 60-70 см. Гор­ни­ят слой на почва­та се от­де­ля в ед­на­та стра­на на ям­ка­та, а дол­ни­ят - от дру­га­та. Гор­ни­ят слой се смес­ва с 10-15 кг уг­нил обор­с­ки тор, 200-300 г фос­фор­ни и 80-100 г ка­ли­е­ви то­ро­ве.

Прих­ва­ща се доб­ре след лис­то­па­да

За­саж­да­не­то на ябъл­ко­ви­те овощ­ни дръвчета е по-доб­ре да ста­не през есен­та - след лис­то­па­да, и да прик­лючи 1-2 сед­ми­ци пре­ди сту­до­ве­те. Мо­же и през про­лет­та, ко­га­то тем­пе­ра­ту­ри­те се по­ви­шат над 5-6 гра­ду­са, но пре­ди да на­бъб­нат и да се раз­пук­нат пъп­ки­те. Не би­ва да се за­саж­да в су­ха, зам­ръз­на­ла и сил­но пре­ов­лаж­не­на почва.

Пре­ди за­саж­да­не­то дръвчета­та се прег­леж­дат и на­ра­не­ни­те, су­хи­те и счупе­ни ко­ре­ни се из­ряз­ват до здра­во, ка­то се за­паз­ват по­вече ко­ре­ни. Те се по­та­пят във во­да (по въз­мож­ност течаща) за 1-2 де­но­но­щия, след то­ва в ка­ша от 3 час­ти почва и 1 част пре­сен го­веж­ди тор. То­ва  по­ма­га по-бър­зо да за­рас­нат ра­ни­те по ко­ренчета­та и по-доб­ре да при­леп­не почва­та към тях.

На дъ­но­то на ям­ка­та се сла­га част от почве­но-то­ро­ва­та смес във вид на ши­ро­ка пи­ра­ми­да, с ви­сочина­та на ко­я­то се оп­ре­де­ля дъл­бочина­та на за­саж­да­не­то. Ле­ко се при­тъп­к­ва. Дръвчета­та, при­са­де­ни на се­мен­ни под­лож­ки, се за­саж­дат на дъл­бочина 3-4 см над ко­ре­но­ва­та ший­ка, а при­са­де­ни­те на кло­но­ви под­лож­ки - до мяс­то­то на при­сад­ка­та. По то­зи начин се по­лучава по-доб­ра ста­бил­ност на дръвчето и се съз­да­ват ус­ло­вия за раз­ви­тие на до­пъл­ни­тел­на ко­ре­но­ва сис­те­ма.

Фи­дан­ка­та се за­саж­да от два­ма ду­ши. Еди­ни­ят дър­жи дръвчето и ле­ко го стръс­к­ва, ко­га­то дру­ги­ят за­сип­ва ко­ре­ни­те с почве­но-то­ро­ва­та смес. След ка­то се пок­ри­ят, ко­ре­ни­те се при­тъп­к­ват. За­почва се от пе­ри­фе­ри­я­та към цен­тъ­ра на ям­ка­та и се до­пъл­ва с ос­та­на­ла­та почва. От­но­во се при­тъп­к­ва и нак­рая се пок­ри­ва с рох­ка­ва почва. Око­ло за­са­де­но­то дръвче се офор­мя чаша, в ко­я­то се сла­га сла­мест обор­с­ки тор и се по­ли­ва с 15-20 л во­да.

Има раз­лични сис­те­ми на за­саж­да­не

Из­вес­т­ни са квад­рат­на, пра­во­ъ­гъл­на, шах­мат­на и кон­тур­на сис­те­ма на за­саж­да­не. За по-го­ле­ми­те овощ­ни гра­ди­ни дръвчета­та се за­саж­дат най-чес­то по пра­во­ъ­гъл­на­та сис­те­ма. При нея раз­с­то­я­ни­я­та в ре­да са мно­го по-мал­ки и след офор­мя­не на ко­ро­ни­те се по­лучава неп­ре­къс­на­та овощ­на сте­на. За нак­ло­не­ни те­ре­ни под­хо­дя­ща е шах­мат­на­та сис­те­ма, при нея се за­саж­дат по­вече рас­те­ния вър­ху еди­ни­ца площ. Кон­тур­на­та сис­те­ма се при­ла­га при по-го­ле­ми нак­ло­ни и на­гъ­на­ти те­ре­ни, ре­до­ве­те се раз­по­ла­гат вър­ху хо­ри­зон­та­ли­те.

В двор­ни­те и вил­ни мес­та тряб­ва да се съ­об­ра­зя­ва с раз­с­то­я­ни­я­та на за­саж­да­не в за­ви­си­мост от сор­то­во-под­лож­ко­ви­те ком­би­на­ции. От ябъл­ка вър­ху сла­бо рас­тя­щи под­лож­ки мо­гат да се офор­мят де­ко­ра­тив­ни сис­те­ми пок­рай але­и­те и ог­ра­ди­те.

Раз­с­то­я­ни­я­та

Раз­с­то­я­ни­я­та на за­саж­да­не се оп­ре­де­лят от рас­теж­на­та си­ла на под­лож­ка­та, сор­та, почве­но-кли­ма­тични­те ус­ло­вия и начина на фор­ми­ра­не. Сор­то­ве­те, при­са­де­ни на сла­бо рас­тя­ща под­лож­ка и фор­ми­ра­ни ка­то вре­те­но, се за­саж­дат на око­ло 1-2 м в ре­да и 3,5-4 м меж­ду ре­до­ве­те. При уме­ре­но рас­тя­щи­те кло­но­ви под­лож­ки раз­с­то­я­ни­я­та са съ­от­вет­но 2-3 м  и 3-4 в ре­да и 4-5 м  меж­ду ре­до­ве­те. При­са­де­ни­те на сил­но рас­тя­щи се­мен­ни и кло­но­ви под­лож­ки и фор­ми­ра­ни ка­то по­доб­ре­на-етаж­на ко­ро­на се за­саж­дат на 4-6 м в ре­да и 6-7 м в ре­до­ве­те. В двор­ни­те и вил­ни­те мес­та сто­па­ни­те тряб­ва да се съ­об­ра­зя­ват и с раз­с­то­я­ни­е­то от гра­ни­ца­та на съ­се­ди­те. За по-сил­но рас­тя­щи­те сор­то-под­лож­ко­ви ком­би­на­ции те тряб­ва да са 3 мет­ра, а при нис­ко- и сла­бо рас­тя­щи­те - 1 - 1,5 мет­ра.

Гри­жи

 Почва­та да е рох­ка­ва

Чер­на­та угар е за мла­ди­те дър­ве­та

Две са ос­нов­ни­те сис­те­ми за под­дър­жа­не на почве­на­та по­вър­х­ност в ябъл­ко­ви­те на­саж­де­ния - чер­на угар и чимо­во-мулчир­на сис­те­ма. Чер­на­та угар е сис­те­ма от об­ра­бот­ки, с ко­и­то почва­та се под­дър­жа през ця­ла­та го­ди­на рох­ка­ва. При­ла­га се най-чес­то при на­ши­те кли­ма­тични ус­ло­вия, тъй ка­то за­паз­ва почве­на­та вла­га, уни­що­жа­ват се пле­ве­ли­те и се по­доб­ря­ва аера­ци­я­та на почва­та. Под­дър­жа се чрез есен­на оран на 15-20 см дъл­бочина. При кло­но­ви­те под­лож­ки и в бли­зост до дръвчета­та дъл­бочина­та тряб­ва да бъ­де по-мал­ка. При та­зи об­ра­бот­ка се вна­сят обор­с­ки­ят, фос­фор­ни­те и ка­ли­е­ви­те то­ро­ве. През ве­ге­та­ци­он­ния пе­ри­од се из­вър­ш­ват плит­ки об­ра­бот­ки на 8-10 см с кул­ти­ва­то­ри, дис­ко­ви бра­ни и по-ряд­ко с фре­зи. Лет­ни­те об­ра­бот­ки и сро­кът им за­ви­сят от зап­ле­ве­ля­ва­не­то и об­ра­зу­ва­не­то на почве­на ко­ра след дъжд или по­лив­ка.

Чер­на­та угар е за­дъл­жи­тел­на за мла­ди­те на­саж­де­ния и при сор­то­ве­те, при­са­де­ни на кло­но­ви под­лож­ки. Тя има и ня­кои не­дос­та­тъ­ци: пра­вят се раз­хо­ди за об­ра­бот­ки, раз­ру­ша­ва се почве­на­та струк­ту­ра, на­ра­ня­ват се част от ко­ре­ни­те, при по-чес­ти ва­ле­жи се зат­руд­ня­ва вли­за­не­то в гра­ди­ни­те и при нак­ло­не­ни те­ре­ни се по­лучава еро­зия на почва­та.

При склон - те­ра­си око­ло дър­ве­та­та

В мал­ки­те овощ­ни гра­ди­ни и при нак­ло­не­ни пло­щи чер­на­та угар е труд­но при­ло­жи­ма. При тях най-чес­то се из­вър­ш­ват око­лос­тъб­ле­ни об­ра­бот­ки, ка­то ди­а­ме­тъ­рът им тряб­ва да е по-го­лям от про­ек­ци­я­та на ко­ро­на­та. При нак­ло­не­ни те­ре­ни с те­зи око­лос­тъб­ле­ни об­ра­бот­ки се офор­мят мал­ки те­ра­си око­ло дръвчето.

Съ­се­ди­те - де­те­ли­на и райг­рас меж­ду ре­до­ве­те

При чимово-мулчирната система ябъл­ка­та по­на­ся зат­ре­вя­ва­не през пло­до­да­ва­щия пе­ри­од. Най-доб­ре е то да ста­не чрез за­ся­ва­не на мно­го­го­диш­ни жит­ни и бо­бо­ви тре­ви - де­те­ли­на, райг­рас, ти­мо­тей­ка. Зат­ре­вя­ва­не­то мо­же да е вър­ху ця­ла­та площ или са­мо в меж­ду­ре­ди­я­та. Ре­до­ва­та иви­ца се под­дър­жа в рох­ко със­то­я­ние чрез плит­ки об­ра­бот­ки, мо­же пле­ве­ли­те да се уни­що­жат с хер­би­ци­ди. Тре­ви­те се из­пол­з­ват за фу­раж, при чимо­во-мулчир­на­та сис­те­ма се ко­сят ре­дов­но (най-доб­ре с ро­та­ци­он­на ко­сачка) и трев­на­та ма­са се раз­х­вър­ля по ця­ла­та площ. Зе­ле­на­та ма­са за­паз­ва почве­на­та вла­га и обо­га­тя­ва почва­та с ор­га­нични ве­щес­т­ва. Тя из­пъл­ня­ва ро­ля­та и на мулч, от­къ­де­то е и на­и­ме­но­ва­ни­е­то на сис­те­ма­та. Един от най-се­ри­оз­ни­те не­дос­та­тъ­ци на та­зи сис­те­ма е, че тре­ви­те из­пол­з­ват го­ля­мо ко­личес­т­во во­да, за­то­ва се при­ла­га са­мо при по­лив­ни ус­ло­вия. В лю­би­тел­с­ки­те ябъл­ко­ви гра­ди­ни мно­го до­бър ефект има мулчира­не­то в око­лос­тъб­ле­ни кръ­го­ве с раз­лични ор­га­нични от­па­дъ­ци - тре­ва, лис­та. В то­зи случай най-доб­ре е рас­ти­тел­ни­те от­па­дъ­ци да се пок­ри­ят с почва при есен­на­та об­ра­бот­ка. От­г­леж­да­не­то на ед­но­го­диш­ни пол­с­ки и зе­ленчуко­ви кул­ту­ри в ябъл­ко­ви­те гра­ди­ни е чес­та прак­ти­ка в лю­би­тел­с­ко­то ово­щар­с­т­во. В то­зи случай при из­бо­ра на кул­ту­ри­те тряб­ва да се съ­об­ра­зя­ва с вред­но­то им вли­я­ние вър­ху овощ­ни­те дръвчета.

Ца­ре­ви­ца и слънчог­лед мъчат ябъл­ки­те

Не тряб­ва да се за­саж­дат ви­со­кос­тъб­ле­ни кул­ту­ри ка­то ца­ре­ви­ца, слънчог­лед, ко­ноп, жит­ни със сля­та по­вър­х­ност. Най-под­хо­дя­щи са бо­бо­ви­те за зър­но и фу­раж, ран­ни­те зе­ленчуко­ви кул­ту­ри, тик­во­ви­те, ня­кои тех­ничес­ки, яго­да­та.

То­ре­не

Ябъл­ка­та е на ед­но от пър­ви­те мес­та по из­в­лечени­те от почва­та хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва. През пло­до­да­ва­щия пе­ри­од нуж­да­та от тях на­рас­т­ва и е най-го­ля­ма при зас­та­ря­ва­щи­те дър­ве­та. Вся­ка го­ди­на от ябъл­ко­ви­те гра­ди­ни се из­на­сят го­ля­мо ко­личес­т­во хра­ни­тел­ни еле­мен­ти. То­ва до­веж­да до ед­нос­т­ран­но обед­ня­ва­не на почва­та, ко­е­то тряб­ва да се ком­пен­си­ра с ре­дов­но то­ре­не. Из­пол­з­ват се ор­га­нични и ми­не­рал­ни то­ро­ве на азо­та, фос­фо­ра и ка­лия.

(снимка) Азо­тът за­сил­ва рас­те­жа

От ми­не­рал­ни­те еле­мен­ти за ябъл­ка­та най-го­ля­мо значение има азо­тът. Ус­во­я­ва­не­то му за­почва в начало­то на про­лет­но­то раз­ви­тие и то­ва на­ла­га още в края на фев­ру­а­ри до начало­то на март да се из­вър­ши пър­во­то под­х­ран­ва­не с 1/2 от то­ро­ва­та нор­ма. Ос­та­на­ло­то ко­личес­т­во се вна­ся в края на май до начало­то на юни. При­ла­га се и трик­рат­но то­ре­не с азо­т при пло­до­да­ва­щи­те гра­ди­ни, ка­то 1/2 от нор­ма­та се да­ва през про­лет­та, 1/4 в края на май и 1/4 през есен­та. Азо­тът за­сил­ва рас­те­жа, об­ра­зу­ват се по­вече и по-ед­ри лис­та и по­вече пъп­ки. То­ва се от­ра­зя­ва по­ло­жи­тел­но вър­ху пло­до­ве­те. Бла­гоп­ри­ят­ни­ят азо­тен ре­жим по­ви­ша­ва ус­тойчивост­та към зим­ни­те мра­зо­ве и удъл­жа­ва жи­во­та на дър­ве­та­та.  Фос­фо­рът е съ­що ва­жен, но из­пол­з­ва­не­то му е по-ог­ра­ничено в срав­не­ние с азо­та. На­ми­ра се в по-го­ля­мо ко­личес­т­во в почва­та. При обил­но азот­но то­ре­не обаче изис­к­ва­ни­я­та към фос­фо­ра значител­но на­рас­т­ват.

Ка­ли­ят по­доб­ря­ва сту­до­ус­тойчивост­та

При не­дос­тиг на ка­лий лис­та­та и пло­до­ве­те ос­та­ват дреб­ни, рас­те­жът е слаб и бро­ят на цвет­ни­те пъп­ки и пло­до­ве­те на­ма­ля­ват. Ка­ли­е­во­то то­ре­не по­доб­ря­ва и сту­до­ус­тойчивост­та на рас­те­ни­е­то. Го­ля­ма част от почви­те у нас са доб­ре за­па­се­ни с ка­лий, по-мал­ко е ко­личес­т­во­то му при по-ле­ки­те и кар­бо­нат­ни­те. На фо­на на по-обил­но­то азот­но то­ре­не вна­ся­не­то на ка­ли­е­ви то­ро­ве се от­ра­зя­ва по-доб­ре на ябъл­ка­та.

Обор­с­ки­ят тор има го­ля­мо значение. Той по­доб­ря­ва почве­на­та струк­ту­ра, обо­га­тя­ва я с це­лия на­бор от хра­ни­тел­ни еле­мен­ти и по­ви­ша­ва из­пол­з­ва­е­мост­та на фос­фо­ра и ка­лия. Обор­с­ки­ят, фос­фор­ни­те и ка­ли­е­вите то­ро­ве се вна­сят през есен­та, по въз­мож­ност по-дъл­бо­ко с есен­на­та об­ра­бот­ка. То­ва ста­ва през 3 го­ди­ни със за­ви­ше­ни то­ро­ви нор­ми.

Нор­ми­те

Те са в за­ви­си­мост от ви­да на то­ра, въз­раст­та на рас­те­ни­е­то, за­па­се­ност­та на почва­та, начина на под­дър­жа­не­то й и на­по­я­ва­не­то. То­ро­ви­те нор­ми най-точно се оп­ре­де­лят на ба­за­та на почве­ния ана­лиз и лис­т­на­та ди­аг­нос­ти­ка. Те­зи ме­то­ди са труд­но при­ло­жи­ми при ма­ло­мер­ни­те овощ­ни гра­ди­ни и без спе­ци­ал­ни аг­ро­хи­мичес­ки ла­бо­ра­то­рии. Ко­га­то има въз­мож­ност за лис­т­на ди­аг­нос­ти­ка, тряб­ва да се има пред­вид, че оп­ти­мал­но­то ко­личес­т­во на азо­та е от 2,2 до 2,4%, на фос­фо­ра - 0,2 - 0,3% и на ка­лия - 1,5 - 1,8% от су­хо­то ве­щес­т­во в лис­та­та.

Рас­те­ни­я­та по­каз­ват, ко­га­то са глад­ни

Нуж­да­та от то­ре­не мо­же да се оп­ре­де­ли и по ня­кои вън­ш­ни приз­на­ци. Ко­га­то рас­те­жът е слаб, об­ра­зу­ват се къ­си ле­то­рас­ти, мал­ко и по-дреб­ни лис­та, пло­до­ве­те са не­дос­та­тъчни и не­доб­ре раз­ви­ти, по­каз­ва, че рас­те­ни­я­та се нуж­да­ят от то­ре­не. Ко­га­то е из­вър­ше­но ос­нов­но пред­по­са­дъчно то­ре­не на ця­ла­та площ или в по­са­дъчни­те ям­ки, през пър­ви­те две-три го­ди­ни дръвчета­та се то­рят са­мо с азот­ни то­ро­ве в око­лос­тъб­ле­ни кръ­го­ве. Нор­ма­та е око­ло 50-60 кг амо­ни­е­ва се­лит­ра на де­кар, а при по-го­лям брой дър­ве­та мо­же да дос­тиг­не и 70-80 кг на де­кар. От начало­то на чет­вър­та­та го­ди­на вече се то­ри ця­ла­та площ при ком­пак­т­на ябъл­ко­ва гра­ди­на. При еди­нични дър­ве­та то­ре­не­то про­дъл­жа­ва в око­лос­тъб­ле­ни кръ­го­ве, ка­то тех­ни­ят ди­а­ме­тър вся­ка го­ди­на се уве­личава, та­ка че да пре­ви­ша­ва про­ек­ци­я­та на ко­ро­на­та. До­зи­те при фос­фор­ни­те то­ро­ве са око­ло 50-60 кг на де­кар, а на ка­лий - 20-30 кг на де­кар, при пе­ри­о­дично то­ре­не съ­от­вет­но се за­ви­ша­ват. Же­ла­тел­но е през 2-3 го­ди­ни да се вна­сят и по 2-3 то­на обор­с­ки тор на де­кар. Ко­личес­т­во­то тор за ед­но дър­во се изчис­ля­ва, ка­то се раз­де­ля по­сочена­та нор­ма на 1000. По то­зи начин се оп­ре­де­ля до­за­та за 1 кв. ме­тър.

(снимка)

На­по­ява­не - обича почве­на и въз­душ­на влаж­ност

При на­ши­те кли­ма­тични ус­ло­вия, къ­де­то сред­но­го­диш­на­та су­ма на ва­ле­жи­те е око­ло 500 мм/кв. м и са не­рав­но­мер­но раз­п­ре­де­ле­ни през го­ди­на­та, про­миш­ле­ни ябъл­ко­ви гра­ди­ни не мо­гат да се от­г­леж­дат при не­по­лив­ни ус­ло­вия. То­ва в още по-го­ля­ма сте­пен се от­на­ся и за кло­но­ви­те под­лож­ки, ко­и­то са с плит­ка ко­ре­но­ва сис­те­ма. Осо­бе­но вред­но вли­я­ние оказ­ват и ек­с­т­рем­ни­те за­су­ша­ва­ния през юли-сеп­тем­в­ри, ко­и­то чес­то са свър­за­ни и с нис­ка ат­мос­фер­на влаж­ност. През то­зи пе­ри­од про­тичат най-ак­тив­ни­те про­це­си на пло­до­об­ра­зу­ва­не­то при по­вечето ябъл­ко­ви сор­то­ве и за­ла­га­не­то на плод­ни­те пъп­ки за след­ва­ща­та го­ди­на. При не­дос­та­тъчни зим­ни и про­лет­ни ва­ле­жи не­дос­ти­гът на вла­га през фа­зи­те на цъф­те­жа и буй­ния рас­теж се от­ра­зя­ват от­ри­ца­тел­но. По­ра­ди то­ва се на­ла­га да се по­ли­ва през це­лия ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од, включител­но се пра­ви и есен­на вла­го­за­па­ся­ва­ща по­лив­ка.  Сро­кът на по­лив­ки­те се оп­ре­де­ля най-точно с ус­та­но­вя­ва­не на вла­га­та в про­цент ППВ (пре­дел­на почве­на влаж­ност). Ко­га­то та­зи влаж­ност пад­не под 70-75%, значи има нуж­да от во­да. То­зи ме­тод за оп­ре­де­ля­не сро­ка на по­ли­ва­не е труд­но­ дос­тъ­пен за лю­би­те­ли­те ово­ща­ри.

Прак­тично

Един от начини­те да се оп­ре­де­ли дос­та­тъчна ли е вла­га­та в почва­та е след­ни­ят. Из­ко­па­ва се ям­ка на 40-50 см дъл­бочина, взе­ма се от дъ­но­то ше­па почва и ако при стис­ка­не се офор­ми здра­ва топ­ка, вла­га­та е дос­та­тъчна. Не би­ва да се изчак­ва да за­вях­нат лис­та­та, за­що­то вече е мно­го къс­но и рас­те­ни­я­та са из­пад­на­ли в кри­тично със­то­я­ние.

Во­да­та да стиг­не до всички ко­ре­ни

Ка­то се има пред­вид, че ос­нов­на­та ко­ре­но­ва ма­са на ябъл­ка­та се раз­ви­ва на 20 до 80 см дъл­бочина, по­лив­на­та нор­ма тряб­ва да е та­ка­ва, че да се ов­лаж­ни це­лият ко­ре­но­о­би­та­ем слой. За мла­ди­те дръвчета по­лив­на­та нор­ма е око­ло 40-60 куб. м на де­кар, а за пло­до­да­ва­щи­те - 70-80 куб. м на де­кар. Ако по­ли­ва­не­то се из­вър­ш­ва в око­лос­тъб­ле­ни чаши, ко­е­то мно­го чес­то се при­ла­га в лю­би­тел­с­ки­те гра­ди­ни, за мла­ди­те дръвчета са нуж­ни око­ло 20-25 л, а за пло­до­да­ва­щи­те - 50-70 л.

Пред­почита дъж­ду­ва­не или кап­ко­во на­по­я­ва­не

Ед­ни от най-ефек­тив­ни­те начини за на­по­я­ва­не са дъж­ду­ва­не­то и кап­ку­ва­не­то. То­ва са на­пъл­но ме­ха­ни­зи­ра­ни начини, при ко­и­то во­да­та се из­пол­з­ва най-ико­но­мично. Те са при­ло­жи­ми обаче са­мо за по-го­ле­ми­те про­миш­ле­ни ябъл­ко­ви на­саж­де­ния. За ма­ло­мер­ни­те и лю­би­тел­с­ки на­саж­де­ния най-чес­то се при­ла­га гра­ви­тачно­то на­по­я­ва­не по браз­ди, а при зат­ре­ве­ни гра­ди­ни - чрез за­ли­ва­не на ця­ла­та площ. Бро­ят, дъл­жи­на­та, дъл­бочина­та и раз­с­то­я­ни­е­то меж­ду браз­ди­те за­ви­си от почве­ния тип, нак­ло­на, въз­раст­та и под­лож­ка­та, вър­ху ко­я­то е при­са­де­на ябъл­ка­та. На про­пус­к­ли­ви почви браз­ди­те са по-къ­си и об­рат­но. Дъл­бочина­та на браз­ди­те при ле­ки­те почви е око­ло 15-18 см и дъл­жи­на­та - не по­вече от 50-60 м, а при по-теж­ки­те - 20-25 см и дъл­жи­на - 150 - 180 мет­ра. В гра­ди­ни­те, къ­де­то сор­то­ве­те са вър­ху кло­но­ви под­лож­ки, се про­кар­ват по-къ­си, по-плит­ки и с по-на­гъс­то браз­ди. В мла­ди­те гра­ди­ни от­начало се пра­ви по ед­на браз­да от две­те стра­ни на ре­да и с нап­ред­ва­не­то на въз­раст­та бро­ят им се уве­личава, до­ка­то об­х­ва­не ця­ла­та площ.

На­по­я­ва­не­то в око­лос­тъб­ле­ни чаши или ба­сей­ни ма­со­во се при­ла­га при еди­нични­те овош­ки и по-ма­ло­мер­ни­те гра­ди­ни. Офор­мя­не­то на чаши­те и ба­сей­ни­те е тру­до­ем­ко, но та­ка се из­раз­ход­ва по-мал­ко во­да, за­що­то се на­по­я­ва са­мо учас­тъ­кът, къ­де­то са раз­по­ло­же­ни ко­ре­ни­те. То­зи начин на на­по­я­ва­не е под­хо­дящ за мла­ди­те гра­ди­ни, при ко­и­то ко­ре­ни­те за­е­мат ма­лък обем от почва­та.

Ре­зит­ба - пра­ви се за фор­ми­ра­не на ко­ро­на­та, за пло­до­да­ва­не и за под­м­ла­дя­ва­не

Ре­зит­ба­та е спе­ци­фично ме­роп­ри­я­тие, с по­мощ­та на ко­е­то мо­же да се въз­дейс­т­ва вър­ху ця­ло­то рас­те­ние и вър­ху от­дел­ни­те кло­ни и клон­ки и по то­зи начин се ре­гу­ли­рат рас­те­жът и пло­до­да­ва­не­то. Раз­лични ви­до­ве ре­зит­ба се пра­вят в за­ви­си­мост от въз­раст­та, рас­теж­ни­те осо­бе­нос­ти на сор­та, сте­пен­та на цве­то­об­ра­зу­ва­не­то и др. Чрез тях се на­сочва рас­те­жът за пра­вил­но фор­ми­ра­не ко­ро­ни­те на мла­ди­те рас­те­ния, а през пе­ри­о­да на пло­до­да­ва­не­то се под­дър­жа от­но­си­тел­но рав­но­ве­сие меж­ду рас­теж­ни­те и реп­ро­дук­тив­ни­те про­я­ви. При сил­но зас­та­ре­ли­те рас­те­ния с ре­зит­би­те мо­же до из­вес­т­на сте­пен да се удъл­жи пло­до­да­ва­щият пе­ри­од. При ябъл­ка­та ос­нов­но се фор­ми­рат два ти­па ко­ро­ни в за­ви­си­мост от под­лож­ка­та, вър­ху ко­я­то са при­са­де­ни. При­са­де­ни­те на сил­но рас­тя­щи под­лож­ки се фор­ми­рат ка­то по­доб­ре­на - етаж­на ко­ро­на, а при сла­би­те и по­лус­ла­би­те под­лож­ки - ка­то вре­те­но.

По­доб­ре­на­та етаж­на е за сил­но рас­тя­ща под­лож­ка

Та­зи ко­ро­на в най-го­ля­ма сте­пен съ­от­вет­с­т­ва на ес­тес­т­ве­ни­те рас­теж­ни осо­бе­нос­ти на ябъл­ка­та и на дру­ги­те овощ­ни ви­до­ве. Ней­ни­те прин­ци­пи тряб­ва да се спаз­ват и при фор­ми­ра­не­то на ес­тес­т­ве­ни­те сво­бод­но рас­тя­щи ко­ро­ни, до­кол­ко­то рас­теж­ни­те про­я­ви поз­во­ля­ват. Тя е ко­ро­на с во­дач, вър­ху кой­то се фор­ми­рат до 5-6 ске­лет­ни кло­на. Пър­ви­те три, по-ряд­ко чети­ри, ске­лет­ни кло­ни са из­рас­на­ли от съ­сед­ни пъп­ки и фор­ми­рат най-чес­то един­с­т­ве­ния етаж на ко­ро­на­та. След­ва­щи­те кло­ни е же­ла­тел­но да се раз­по­ла­гат поеди­нично, ка­то пър­ви­ят е на 60-80 см над ета­жа, а след­ва­щи­те се ос­та­вят през 40-60 см един от друг. Все­ки след­ващ клон тряб­ва да бъ­де подчинен на по-дол­ни­те и да се раз­по­ла­га в праз­но­то прос­т­ран­с­т­во меж­ду тях. Та­зи ко­ро­на мо­же да се фор­ми­ра и с вто­ри етаж, но с не по­вече от 2 кло­на. В то­зи случай раз­с­то­я­ни­е­то меж­ду пър­вия и вто­рия етаж е по-го­ля­мо.

Вър­ху ске­лет­ни­те кло­ни на ос­нов­ния етаж, ко­га­то е въз­мож­но, се фор­ми­рат по 2-3 по-сил­ни ске­лет­ни раз­к­ло­не­ния. За та­ки­ва се из­би­рат клон­ки, ко­и­то са из­рас­на­ли встра­ни и на­вън, пос­ле­до­ва­тел­но раз­по­ло­же­ни от ля­ва­та и от дяс­на­та стра­на на кло­на. Пър­во­то раз­к­ло­не­ние е на 50-60 см от ос­но­ва­та на кло­на, а след­ва­щи­те са през 60 см ед­но от дру­го. Вър­ху по-гор­ни­те кло­ни се фор­ми­рат по 1-2 ске­лет­ни раз­к­ло­не­ния. За да бъ­дат подчине­ни на ске­лет­ния клон, за ске­лет­ни раз­к­ло­не­ния се из­би­рат клон­ки с нак­лон спря­мо хо­ри­зон­та­ла­та око­ло 30-35 гра­ду­са.

Пър­ви­ят път се оп­ре­де­ля ви­сочина­та

Пър­ва­та ре­зит­ба след за­саж­да­не­то на дръвчета­та се из­ра­зя­ва в сък­ра­ща­ва­не на ви­сочина­та на стъб­ло­то. В по­вечето случаи тя е око­ло 70-80 см. В про­миш­ле­ни­те гра­ди­ни, къ­де­то ще се при­ла­гат ме­ха­ни­зи­ра­ни про­це­си, дър­ве­та­та мо­гат да се фор­ми­рат и с по-ви­со­ко стъб­ло. При на­личие на пре­див­ре­мен­ни клон­ки вър­ху по­са­дъчния ма­те­ри­ал те се пре­мах­ват вър­ху стъб­ле­на­та част, а на 10-15 см под мяс­то­то на сък­ра­ща­ва­не се ре­жат на 1-2 пъп­ки.

(снимка)

При вто­ра­та се фор­ми­ра ске­ле­тът

През вто­ра­та зим­на ре­зит­ба се из­би­рат под­хо­дя­щи клон­ки за ос­нов­ни­те ске­лет­ни кло­ни и за во­дача. За во­дач се из­би­ра най-сил­на­та цен­т­рал­на клон­ка, а за ске­лет­ни кло­ни та­ки­ва, ко­и­то имат ъгъл на от­к­ло­не­ние око­ло 45-55о, рав­но­мер­но раз­по­ло­же­ни око­ло цен­т­рал­на­та ос и по въз­мож­ност с ед­нак­ви раз­ме­ри. През след­ва­щи­те ня­кол­ко го­ди­ни чрез про­реж­да­не, а при не­об­хо­ди­мост и чрез сък­ра­ща­ва­не, се офор­мят ос­та­на­ли­те ске­лет­ни час­ти и об­рас­т­ва­ща­та дър­ве­си­на вър­ху тях.

Нак­рая се пра­ви ог­ра­ничава­ща

След окончател­но­то офор­мя­не на ко­ро­на­та и встъп­ва­не на дър­ве­та­та в ре­дов­но пло­до­да­ва­не се из­вър­ш­ва ог­ра­ничава­ща ре­зит­ба, ка­то се пре­мах­ва вър­хът на во­дача над пос­лед­ния клон, а ос­та­на­ли­те ске­лет­ни час­ти се сък­ра­ща­ват до 2-3-го­диш­на дър­ве­си­на.

Сво­бод­но рас­тя­ща ко­ро­на се фор­ми­ра със сла­би ре­зит­би

Тя се на­ла­га при почти всички дър­вес­ни ви­до­ве и мо­же да бъ­де със или без во­дач и раз­личен брой и раз­по­ло­же­ние на ске­лет­ни­те кло­ни в за­ви­си­мост от кон­к­рет­ни­те рас­теж­ни про­я­ви. Фор­ми­ра­не­то им про­тича почти ес­тес­т­ве­но с мно­го сла­би ре­зит­би. Но­во­за­са­де­ни­те дръвчета се сък­ра­ща­ват как­то при по­доб­ре­на­та етаж­на ко­ро­на. През след­ва­щи­те ня­кол­ко го­ди­ни се пре­мах­ват са­мо при­рас­ти­те вър­ху стъб­ле­на­та част и еди­нични по-сил­ни клон­ки, из­рас­на­ли във вът­реш­ност­та на ко­ро­на­та, как­то и ня­кои ус­по­ред­но раз­ви­ва­щи се клон­ки. Сво­ев­ре­мен­но тряб­ва да се пре­мах­ват и кон­ку­рен­ти­те на во­дача и ос­нов­ни­те ске­лет­ни кло­ни, ко­и­то ще се ос­та­вят по-къс­но за та­ки­ва. Ко­га­то пло­до­да­ва­не­то се за­си­ли и прик­лючи сил­ни­ят рас­теж, в про­дъл­же­ние на ня­кол­ко го­ди­ни пос­те­пен­но про­реж­да­не­то се за­сил­ва. Окончател­но се оп­ре­де­лят броят и раз­по­ло­же­ни­е­то на ос­нов­ни­те ске­лет­ни час­ти, ка­то се спаз­ват ос­нов­ни­те прин­ци­пи за фор­ми­ра­не на по­доб­ре­на­та етаж­на ко­ро­на.

След прик­лючва­не на ос­нов­ни­те ре­зит­би се из­вър­ш­ва ог­ра­ничава­ща ре­зит­ба, ка­то се сък­ра­ща­ват во­дачът (ако има та­къв), ске­лет­ни­те кло­ни и по-сил­ни­те раз­к­ло­не­ния. Сък­ра­ща­ва се до 2-3-го­диш­на дър­ве­си­на над ня­коя по-сла­ба и на­ве­де­но рас­тя­ща клон­ка. С та­зи ог­ра­ничава­ща ре­зит­ба се на­ма­ля­ва ви­сочина­та и ши­рочина­та на ко­ро­на­та.

Ре­зит­би за пло­до­да­ва­не - про­дъл­жа­ват до края на жи­во­та на дър­во­то

Пра­вят се и за про­реж­да­не, и за сък­ра­ща­ва­не на об­рас­т­ва­щи­те клон­ки. Още през пе­ри­о­да на фор­ми­ра­не­то за­почват ре­зит­бе­ни­те опе­ра­ции, свър­за­ни с пло­до­да­ва­не­то на ябъл­ка­та. През то­зи пе­ри­од обаче те са съв­сем ог­ра­ничени. След за­сил­ва­не на пло­до­да­ва­не­то и за­тих­ва­не на рас­те­жа във връх­ни­те час­ти на ко­ро­на­та се за­сил­ват и ре­зит­би­те, не­об­хо­ди­ми за под­дър­жа­не на рас­те­жа и за ре­гу­ли­ра­не на пло­до­да­ва­не­то. Те про­дъл­жа­ват до края на жи­во­та на дър­во­то. Без та­ки­ва ре­зит­би ко­ро­ни­те се сгъс­тя­ват, рас­те­жът ряз­ко на­ма­ля­ва и про­це­си­те на съх­не­не бър­зо се уве­личават. На­ру­ша­ва се и ре­дов­ност­та в пло­до­да­ва­не­то, вло­ша­ва се качес­т­во­то на про­дук­ци­я­та и се скъ­ся­ва про­дъл­жи­тел­ност­та на пло­до­да­ва­щия пе­ри­од. При ре­зит­би­те за пло­до­да­ва­не вся­ка го­ди­на се из­вър­ш­ва прос­вет­ля­ва­не на ко­ро­на­та. По-сил­но се пра­ви то във връх­на­та и пе­ри­фер­на­та й част, къ­де­то рас­те­жът е най-си­лен и то­ва до­веж­да до сгъс­тя­ва­не и за­сенчва­не във вът­реш­ност­та.

Ма­хат се су­хи­те, счупе­ни­те и бол­ни­те кло­ни

При про­реж­да­не­то се пре­мах­ват пре­ди всичко су­хи­те, счупе­ни­те и бол­ни­те клон­ки, ня­кои от вза­им­но преп­ли­та­щи­те се и та­ки­ва, ко­и­то имат си­лен рас­теж, на­сочен към вът­реш­ност­та на ко­ро­на­та. От об­рас­т­ва­щи­те клон­ки се пре­мах­ват пре­дим­но сил­но из­то­ще­ни­те от пло­до­да­ва­не­то, ко­и­то са с мно­го слаб рас­теж, а съ­що та­ка и из­лиш­ни­те ла­ком­ци.

За ста­ри­те ябъл­ки - сил­ни ре­зит­би

Встъ­пи­ли­те в пъл­но пло­до­да­ва­не дър­ве­та ос­вен от про­реж­да­не се нуж­да­ят и от ре­дов­ни ре­зит­би за сък­ра­ща­ва­не на об­рас­т­ва­щи­те клон­ки. Цел­та е да се на­ма­ли бро­ят на рас­теж­ни­те и плод­ни­те пъп­ки, чрез ко­е­то се сти­му­ли­ра рас­те­жът на ос­та­на­ли­те, по­доб­ря­ват се цве­то­об­ра­зу­ва­не­то и ре­дов­ност­та на пло­до­да­ва­не­то. Кол­ко­то по-сил­но зас­та­ря­ват дър­ве­та­та ка­то ця­ло, а съ­що та­ка и от­дел­ни­те клон­ки, тол­ко­ва по-сил­ни ре­зит­би за сък­ра­ща­ва­не са не­об­хо­ди­ми. Ре­дов­на­та и под­хо­дя­ща по си­ла ре­зит­ба за сък­ра­ща­ва­не при ре­дов­но то­ре­не, на­по­я­ва­не, рас­ти­тел­на за­щи­та и под­дър­жа­не на почва­та за­сил­ва рас­те­жа и пло­до­да­ва­не­то на дър­во­то.

Вре­те­но­вид­на­та ко­ро­на е за по-сла­бо рас­тя­щи­те под­лож­ки

С внед­ря­ва­не­то на по-сла­бо рас­тя­щи­те под­лож­ки ста­на въз­мож­но мно­гок­рат­но да се уве­личи бро­ят на рас­те­ни­я­та на еди­ни­ца площ. Про­ме­ни­ха се и сис­те­ми­те на фор­ми­ра­не, при ко­и­то ре­зит­би­те са све­де­ни до ми­ни­мум. Гъс­ти­те на­саж­де­ния и но­ви­те начини на фор­ми­ра­не са ос­нов­ни­те еле­мен­ти на ви­со­ко­ин­тен­зив­ни­те ябъл­ко­ви гра­ди­ни.

За­почва да раж­да плод още на вто­ра­та го­ди­на

Под вли­я­ние на сла­бо рас­тя­ща­та под­лож­ка и на по-сла­би­те ре­зит­би през пър­ви­те ня­кол­ко го­ди­ни пло­до­да­ва­не­то за­почва още на вто­ра­та-тре­та­та го­ди­на, а обе­мът на ко­ро­на­та сил­но се ог­ра­ничава. То­ва е почти на­пъл­но сво­бод­но рас­тя­ща ко­ро­на с доб­ре раз­ви­та цен­т­рал­на ос - во­дач, вър­ху кой­то се фор­ми­ра об­рас­т­ва­ща дър­ве­си­на от по­лус­ке­ле­тен тип.  В ос­но­ва­та на во­дача се фор­ми­рат 3-5 срав­ни­тел­но по-сил­ни по­лус­ке­лет­ни кло­ни (ра­ме­на), раз­по­ло­же­ни си­мет­рично око­ло цен­т­рал­на­та ос.

В за­ви­си­мост от под­лож­ка­та и от рас­теж­на­та си­ла на сор­та, ви­сочина­та на ко­ро­на­та дос­ти­га 2,50 - 3 м, а ди­а­ме­тъ­рът в най-ши­ро­ка­та й част е не по­вече от 1,5 - 2 мет­ра. Те­зи раз­ме­ри се под­дър­жат чрез ог­ра­ничава­щи ре­зит­би на во­дача и на ос­нов­ни­те ра­ме­на.

Об­рас­т­ва­щи­те клон­ки по ос­нов­ни­те ра­ме­на и по ос­та­на­ла­та част на во­дача са вре­мен­ни и неп­ре­къс­на­то се об­но­вя­ват с ре­зит­би­те през пе­ри­о­да на пло­до­да­ва­не.

Фор­ми­ра се най-лес­но, ко­га­то има предив­ре­мен­ни кло­ни

Вре­те­но­вид­на­та ко­ро­на се фор­ми­ра най-лес­но, ко­га­то дръвчета­та имат пре­див­ре­мен­ни клон­ки. В то­зи случай след за­саж­да­не­то се сък­ра­ща­ват на ви­сочина 90-100 см, клон­ки­те в ос­но­ва­та - на ви­сочина 40-50 см се пре­мах­ват, а на ос­та­на­ли­те не се пра­ви ни­как­ва ре­зит­ба. От те­зи клон­ки се фор­ми­ра по-на­та­тък ос­нов­на­та по­лус­ке­лет­на част. Ако дръвчета­та ня­мат пре­див­ре­мен­ни клон­ки, съ­що се сък­ра­ща­ват по-ви­со­ко (80-90 см). При ябъл­ка­та има и сла­бо­рас­тя­щи сор­то­ве, из­вес­т­ни ка­то спъ­ро­ви, ко­и­то изоб­що не би­ва да се сък­ра­ща­ват след за­саж­да­не­то.

Сла­бо­то сък­ра­ща­ва­не при фор­ми­ра­не­то на вре­те­но­вид­на­та ко­ро­на е не­об­хо­ди­мо, за да се раз­ви­ят по­вече клон­ки, но с по-слаб рас­теж. В ре­зул­тат на то­ва се по­лучава ко­ро­на с по-мал­ки раз­ме­ри и пло­до­да­ва­не­то за­почва по-ра­но.

Вся­ка го­ди­на се из­би­ра про­дъл­жи­тел на во­дача

През вто­ра­та и след­ва­щи­те ня­кол­ко го­ди­ни ре­зит­би­те са ми­ни­мал­ни. Вся­ка го­ди­на се из­би­ра по ед­на клон­ка за про­дъл­жи­тел на во­дача. За да се из­бег­не сил­ният рас­теж на во­дача, ко­е­то ще до­ве­де до уве­личава­не на ви­сочина­та на ко­ро­на­та и до из­на­ся­не на пло­до­да­ва­не­то към вър­ха, за про­дъл­жи­тел се из­би­ра ня­коя по-сла­ба и ле­ко нак­ло­не­на клон­ка. Из­б­ра­на­та клон­ка за про­дъл­жи­тел на во­дача не се сък­ра­ща­ва. Са­мо в случаите, ко­га­то рас­те­жът на об­рас­т­ва­щи­те клон­ки е дос­та си­лен, ка­то про­дъл­жи­тел на во­дача се ос­та­вя по-сил­на връх­на клон­ка. След­ва­щи­те ре­зит­би през пе­ри­о­да на фор­ми­ра­не­то се из­ра­зя­ват в пре­мах­ва­не­то на клон­ки­те от стъб­ле­на­та част на ви­сочина до 50 см над почва­та и на ня­кои еди­нични по-сил­ни клон­ки, ко­и­то се очер­та­ват ка­то кон­ку­рен­ти на цен­т­рал­на­та ос.

Мла­ди­те клон­ки да се па­зят от теж­ки­те пло­до­ве

В ре­зул­тат на сла­ба­та под­лож­ка и ми­ни­мал­ни­те ре­зит­би при та­зи ко­ро­на ябъл­ка­та за­почва да пло­до­да­ва още на вто­ра­та-тре­та­та го­ди­на след за­саж­да­не­то. То­ва на­ла­га да не се до­пус­ка пло­до­ве­те да увис­нат от те­жест­та им на все още не­ук­реп­на­ли­те клон­ки на дър­во­то, ко­е­то ще на­ру­ши рас­те­жа им и то­ва ще пре­диз­ви­ка по-си­лен рас­теж към връх­на­та част.

(снимка)

В края на фор­ми­ра­не­то рас­те­жът от­с­лаб­ва

Към края на фор­ми­ра­не­то, ко­га­то рас­те­жът чув­с­т­ви­тел­но от­с­лаб­ва и пло­до­да­ва­не­то се уве­личава, се из­вър­ш­ват пос­лед­ни­те ре­зит­би за офор­мя­не на вре­те­но­то. Пре­мах­ват се по-сил­ни­те клон­ки във връх­на­та част и ня­кои по-сла­би стра­нични раз­к­ло­не­ния в ос­но­ва­та.

Ко­га­то ко­ро­на­та дос­тиг­не не­об­хо­ди­ма­та ви­сочина, а ос­нов­ни­те стра­нични раз­к­ло­не­ния офор­мят неп­ре­къс­на­та овощ­на сте­на в ре­да и рас­те­жът за­тих­не, из­вър­ш­ват се ог­ра­ничава­щи ре­зит­би. Во­дачът се сък­ра­ща­ва до ста­ра дър­ве­си­на над ня­коя по-сла­ба и на­ве­де­на клон­ка. Ос­нов­ни­те ра­ме­на съ­що се сък­ра­ща­ват на 1/2 от вът­ре­ре­до­во­то раз­с­то­я­ние. По та­къв начин се офор­мя пре­сечено-пи­ра­ми­дал­на фор­ма на ко­ро­на­та.

По­ра­ди сла­би­те под­лож­ки, обил­но­то и ре­дов­но пло­до­да­ва­не рас­теж­ни­те про­це­си при та­зи ко­ро­на мно­го бър­зо на­ма­ля­ват, об­рас­т­ва­ща­та дър­ве­си­на зас­та­ря­ва и то­ва се от­ра­зя­ва вър­ху качес­т­во­то на пло­до­ве­те и дъл­го­ле­ти­е­то. За пре­дот­в­ра­тя­ва­не­то на те­зи про­це­си е не­об­хо­ди­мо да се про­веж­дат ре­дов­ни и сил­ни ре­зит­би през пло­до­да­ва­щия пе­ри­од. Те се из­ра­зя­ват в еже­год­но прос­вет­ля­ва­не и под­м­ла­дя­ва­не на пло­до­да­ва­щи­те клон­ки. Ко­га­то да­де­на клон­ка е из­то­ще­на и с мно­го слаб рас­теж, тя се пре­мах­ва до ос­но­ва­та, ако бли­зо до нея има по-мла­да клон­ка, ако ня­ма - се сък­ра­ща­ва сил­но. Пре­мах­ват се или се сък­ра­ща­ват клон­ки­те, ко­и­то са се огъ­на­ли под те­жест­та на пло­до­ве­те и пречат на об­ра­бот­ки­те.

Бо­лес­ти

Стру­пяс­ва­не­то по­ра­зя­ва всички час­ти на дър­во­то

Стру­пяс­ва­не­то се причиня­ва от гъ­ба­та Venturia Inaequalis. По лис­та­та и пло­до­ве­те се по­я­вя­ват мас­ле­но­зе­ле­ни пет­на. При сил­но на­па­де­ние пло­до­ве­те се де­фор­ми­рат, а лис­та­та преж­дев­ре­мен­но опа­дат. На­па­де­ни­е­то за­почва от края на ап­рил и про­дъл­жа­ва до края на бе­рит­ба­та. Стру­пяс­ва­не­то е най-опас­на­та бо­лест по ябъл­ка­та и се по­я­вя­ва осо­бе­но ин­тен­зив­но при ви­со­ка ат­мос­фер­на влаж­ност през ве­ге­та­ци­я­та. Гъ­ба­та пре­зи­му­ва в за­ра­зе­ни­те опа­да­ли лис­та и през пе­ри­о­да ап­рил-юни от тях из­ли­тат мно­го спо­ри и чрез вя­тъ­ра се от­на­сят до лис­та­та, пло­до­ве­те и клон­ки­те. При на­личие на вла­га те осъ­щес­т­вя­ват за­ра­зя­ва­не­то. Най-ин­тен­зив­но е то през пе­ри­о­да ап­рил-юни и то­га­ва тряб­ва да се про­веж­да и уси­ле­на бор­ба за опаз­ва­не­то на ябъл­ка­та. При на­личие на вла­га се по­лучава но­ва за­ра­за.

Бор­ба

Есен­та се съ­би­рат лис­та­та, про­лет­но вре­ме се пръс­ка

Ог­ра­ничава­не на за­ра­за­та от стру­пяс­ва­не е със съ­би­ра­не на лис­та­та през есен­та, из­га­ря­не и за­о­ра­ва­не на 15-20 см дъл­бочина. Пръс­ка­не­то през пе­ри­о­да ап­рил-май (3-5 пръс­ка­ния) пре­дот­в­ра­тя­ва пър­вична­та за­ра­за. По-на­та­тък не се по­я­вя­ва вто­рична за­ра­за. Пръс­ка­не­то тряб­ва да се пра­ви за­дъл­жи­тел­но след ва­ле­жи. Пър­во­то пръс­ка­не е мал­ко пре­ди цъф­те­жа, а след­ва­щи­те 2 до 4 в за­ви­си­мост от ва­ле­жи­те през ин­тер­вал 8 - 12 дни. Ако през май-юни се по­я­вят пет­на, пръс­ка­не­то тряб­ва да про­дъл­жи до края на сеп­тем­в­ри. Из­пол­з­ват се ня­кои от пре­па­ра­ти­те: бай­кор 25ВП - 0,075%, сис­тан су­пер 24ЕК - 0,03%, кап­тан 50ВП - 0,2%, пе­ро­цин 75Б - 0,4%, шам­пи­он ВП - 0,3% и др.

Браш­нес­та­та ма­на де­фор­ми­ра лис­та­та, на­пук­ва пло­до­ве­те

Браш­нес­та ма­на се причиня­ва от гъ­ба­та Podosphaera leucotricha. По лис­та­та на ябъл­ка­та и по мла­ди­те фи­ли­зи се по­лучава браш­нест на­леп. За­ра­зе­ни­те пъп­ки не се раз­лис­т­ват или об­ра­зу­ват бе­ли ле­то­рас­ти с на­гъ­на­ти лис­та, ко­и­то след вре­ме из­съх­ват. За­ра­зе­ни­те лис­та сил­но се де­фор­ми­рат. По пло­до­ве­те се по­я­вя­ва ле­ко мре­жес­то на­пук­ва­не. За­ра­за­та пре­зи­му­ва в за­ра­зе­ни­те пъп­ки и по-мал­ко в ока­па­ли­те лис­та. Нап­ро­лет се явя­ва браш­нест на­леп по лис­та­та и мла­ди­те фи­ли­зи. Причини­те­лят е ак­ти­вен при тем­пе­ра­ту­ри 10 - 30оС. Обил­ни­те дъж­до­ве от­ми­ват част от спо­ри­те и то­ва на­ма­ля­ва част от за­ра­за­та.

Мер­ки

Най-важ­ни­те пръс­ка­ния са меж­ду ап­рил и юни

Пръс­ка се с фун­ги­ци­ди до края на юли през 7-8 дни. След то­ва пръс­ка­не­то се пра­ви през 12-15 дни. Най-важ­ни са те през ап­рил-юни. Пре­ди цъф­те­жа се пра­вят две пръс­ка­ния, ко­га­то се по­я­вят пър­ви­те лис­тен­ца, а след то­ва в начало­то на цъф­те­жа. По-на­та­тъш­ни­те пръс­ка­ния про­дъл­жа­ват през то­зи ин­тер­вал не­за­ви­си­мо от раз­ви­ти­е­то на рас­те­ни­я­та. Из­пол­з­ват се пре­па­ра­ти­те: бай­ле­тон 25ВП - 0,03%, бай­фи­дан 250 ЕК - 0,015%, бен­лейт 50ВП - 0,015%, ка­ра­тан 35 ЛС - 0,05%, фун­да­зол 50 ВП - 0,15%, то­паз 100 ЕК - 0,03%. Из­ряз­ва­не­то на за­ра­зе­ни­те ле­то­рас­ти през зи­ма­та и ля­то­то и из­га­ря­не­то им ог­ра­ничават за­ра­за­та. Пре­па­ра­ти, ко­и­то дейс­т­ват за бор­ба сре­щу две­те бо­лес­ти - стру­пяс­ва­не и браш­нес­та ма­на, са: ру­би­ган 12ЕК - 0,04%, сис­тан 12 Е - 0,06%, су­ми - 8 12,5% ВП - 0,045%, ти­о­зол 80 ВП - 1,2%, топ­син p70ВП - 0,15%.

Къс­но­то ка­фя­во гни­е­не е по пло­до­ве­те

Къс­но­то ка­фя­во гни­е­не се причиня­ва от гъ­ба­та Momlia fructigena. По­я­вя­ва се вър­ху пло­до­ве­те глав­но пре­ди уз­ря­ва­не­то и най-чес­то след пов­ре­ди от ябъл­ков пло­дов чер­вей, гра­душ­ка и дру­ги вре­ди­те­ли. Причини­те­лят про­ник­ва през ра­ни, ка­то се пре­на­ся лес­но от на­се­ко­ми, вя­тър и др.

Пръс­ка­не­то с фун­ги­ци­ди­ ня­ма го­лям ефект. Най-доб­ре е за­ра­зе­ни­те пло­до­ве да се от­с­т­ра­нят и уни­що­жат. Ре­дов­на­та за­щи­та от стру­пяс­ва­не­то е си­гур­но сред­с­т­во в бор­ба­та с къс­но­то ка­фя­во гни­е­не.

Ра­кът не жа­ли и рас­те­ни­я­та

Ра­кът по ябъл­ка­та се причиня­ва от бак­те­ри­я­та Agrobacterium tumegaciens. По стъб­ло­то и кло­ни­те се по­я­вя­ват вдлъб­на­ти­ни и по­ду­ти­ни, как­то и ра­ни по ко­ра­та, ту­мо­ри и пук­на­ти­ни.

Причини­те­лят про­ник­ва в ко­ра­та и след то­ва през дър­ве­си­на­та при на­личието на ра­ни, от ко­и­то се на­пук­ва ко­ра­та.

Бор­ба­та се во­ди чрез из­ряз­ва­не на ту­мо­ри­те и на­пу­ка­ни­те кло­ни, след ко­е­то се на­маз­ва със син­ка­мъчен раз­т­вор или пас­та от бай­ле­тон. Пръс­ка­не­то пре­ди цъф­те­жа с медсъ­дър­жа­щи пре­па­ра­ти е про­фи­лак­тично и по-спе­ци­ал­но при мла­ди­те дръвчета. Уни­що­жа­ва­не­то на сил­но за­ра­зе­ни­те мла­ди рас­те­ния во­ди до на­ма­ля­ва­не на ин­фек­ци­и­те.

Смучещи­те на­се­ко­ми  пре­на­сят ви­ру­си

Ос­вен по­сочени­те бо­лес­ти ябъл­ка­та се на­па­да и от мно­го ви­ру­си, ко­и­то се пре­на­сят ос­нов­но чрез ка­ле­ми­те и пъп­ки­те при раз­м­но­жа­ва­не­то и чрез ня­кои смучещи на­се­ко­ми ка­то лис­т­ни въш­ки, трип­со­ве, ци­кадки и др. Те пре­диз­вик­ват по­я­ва­та на ви­рус­ни бо­лес­ти. Пред­паз­но сре­щу тях се из­пол­з­ва здрав по­са­дъчен ма­те­ри­ал и уни­що­жа­ва­не на за­бо­ле­ли­те мла­ди дръвчета. Не­об­хо­ди­мо е да се во­ди ре­дов­на бор­ба със смучещи­те на­се­ко­ми, ко­и­то пре­на­сят ви­ру­си­те. Сре­щу тях се из­пол­з­ват пре­па­ра­ти­те Би 58 - 0,1%, ан­тио 33ЕХ - 0,2%, пи­ри­мор 25ВГ - 0,1% и др.

Неп­ри­яте­ли

Ка­ли­фор­нийс­ка­та щи­то­нос­на въш­ка пра­ви чер­ве­ни­ка­ви­те кръгчета

Ка­ли­фор­нийс­ка­та щи­то­нос­на въш­ка (Quadrispidiotus perniciosus) се наб­лю­да­ва по ле­то­рас­ти­те и кло­ни­те, ко­и­то се пок­ри­ват с мно­гоб­рой­ни щитчета, ко­и­то са тъм­но­си­ви. Под тях са лар­ви­те на неп­ри­я­те­ля. Ка­ли­фор­нийс­ка­та щи­то­нос­на въш­ка спа­да към най-опас­ни­те неп­ри­я­те­ли на ябъл­ка­та. Раз­ви­ва три по­ко­ле­ния го­диш­но със сто­ти­ци и хи­ля­ди ек­зем­п­ля­ри. Го­ля­ма­та й раз­м­но­жи­тел­на спо­соб­ност, лес­но­то пре­на­ся­не от стъб­ло на стъб­ло с по­са­дъчния ма­те­ри­ал, до­ри и от вя­тъ­ра, я пра­вят осо­бе­но опас­на при от­г­леж­да­не­то на ябъл­ка­та. Въш­ка­та зи­му­ва ка­то лар­ва и след из­люп­ва­не се прид­виж­ва по стъб­ло­то до кло­ни­те и пло­до­ве­те, къ­де­то се хра­ни и причиня­ва по­ра­же­ни­я­та. Ха­рак­тер­ни­те приз­на­ци за на­личието на неп­ри­я­те­ля е об­ра­зу­ва­не­то на чер­ве­но­-ви­о­ле­то­ви кръгчета, къ­де­то се хра­ни. При ма­со­во на­па­де­ние по ко­ра­та се об­ра­зу­ват неп­ре­къс­на­ти иви­ци от щитчета, ко­е­то во­ди до за­ги­ва­не­то на мла­ди­те дръвчета, а при по-въз­рас­т­ни­те - на от­дел­ни клон­ки и кло­ни. По пло­до­ве­те въш­ка­та се струп­ва най-чес­то в ямички­те на дръж­ка­та и цвет­но­то дъ­но.

За­щи­та

Из­пол­з­ва се здрав по­са­дъчен ма­те­ри­ал

Пра­ви се зим­но пръс­ка­не или ран­но про­лет­но с мас­ле­ни пре­па­ра­ти - ЕМ80 - 3%. През ве­ге­та­ци­я­та въз­мож­нос­ти­те за бор­ба са сил­но ог­ра­ничени. Из­вър­ш­ва се пръс­ка­не в начало­то на юни, края на юли и начало­то на ав­густ с ня­кои от пре­па­ра­ти­те: аг­рия 1050 - 0,25%, Би 58 - 0,2%, зо­лон 35 ЕК - 0,2%, дур­с­бан 4Е - 0,1%, мас­ло РЗ - 3% - за зим­но пръс­ка­не.

Пи­ри­некс 25 МЕ - 0,25%, ред­лан 50 ЕК - 0,15%, сан­м­ба 530 ЕК - 0,05% дейс­т­ват и сре­щу ябъл­ко­вия пло­дов чер­вей и ка­ли­фор­нийс­ка­та въш­ка.

Ябъл­ка­та­та се на­па­да и от дру­ги въш­ки - щи­то­нос­на, жъл­та стри­до­по­доб­на, лъ­же­ка­ли­фор­нийс­ка и др. Бор­ба­та сре­щу тях се во­ди по съ­щия начин.

Кръв­на­та въш­ка е пок­ри­та с па­му­ко­об­ра­зен на­леп

Кръв­на­та въш­ка (Eriosoma lanigerum) е ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­нен и опа­сен неп­ри­я­тел по ябъл­ка­та. Въш­ки­те са пок­ри­ти от­го­ре с во­съчни па­му­ко­по­доб­ни бе­ли вла­кън­ца и при на­тис­ка­не се по­я­вя­ва чер­ве­на течност, от­къ­де­то е и име­то й. Пре­зи­му­ва­ли­те въш­ки ра­но нап­ро­лет пре­ми­на­ват вър­ху мла­ди­те ле­то­рас­ти, вър­ху на­ра­не­ни­те лис­та и кло­ни на рас­те­ни­я­та, ка­то смучат сок. Об­ви­ват се с во­съ­ко­по­до­бен па­му­ко­ви­ден на­леп и из­г­леж­дат ка­то об­ви­ти с па­мук. На мяс­то­то, къ­де­то смучат сок, се об­ра­зу­ват ту­мо­ро­вид­ни по­ду­ти­ни. Пов­ре­де­ни­те кло­ни са не­ус­тойчиви на студ и из­м­ръз­ват. Ня­кои ябъл­ко­ви сор­то­ве са ус­тойчиви на то­зи неп­ри­я­тел, но дру­ги, ка­то Джо­на­тан, Стар­кинк, Злат­на пре­въз­ход­на, Злат­на пар­ме­на и др. са сил­но чув­с­т­ви­тел­ни. Во­ди се бор­ба чрез зим­но пръс­ка­не с акар­зин - 3%, и лят­но - с Би 58 - 0,2%.

Ябъл­ко­ви­ят цве­топ­ро­би­вач пов­реж­да пъп­ки­те

 

(снимка) Ябъл­ко­ви­ят цве­топ­ро­би­вач (Antonomus pomorum) се от­к­ри­ва по вре­ме на цъф­те­жа на ябъл­ка­та, ко­га­то мно­го от пъп­ки­те ос­та­ват не­от­во­ре­ни, а цвет­ни­те листчета при­до­би­ват ка­фяв цвят и имат вид на из­м­ръз­на­ли. Неп­ри­я­те­лят зи­му­ва ка­то бръм­бар под ста­ра­та ко­ра на овощ­ни­те и гор­с­ки ви­до­ве, в мъ­хо­ве и ли­шеи по тях, а по­ня­ко­га и под ока­па­ли­те лис­та. През про­лет­та, най-чес­то през март, пов­реж­да пъп­ки­те ка­то ги про­би­ва и сна­ся яй­ца в тях. Из­лю­пе­ни­те лар­ви причиня­ват пов­ре­ди­те. Лис­то­за­ви­вачки­те са мно­го и имат почти ед­нак­ва би­о­ло­гия. Пре­зи­му­ват ка­то гъ­се­ни­ци под ко­ра­та и ра­но нап­ро­лет на­на­сят пов­ре­ди­те вър­ху пъп­ки­те, и лис­та­та. По­ра­же­ни­я­та са най-сил­ни през март до начало­то на ап­рил, ко­га­то тряб­ва да се во­ди и бор­ба­та. Пръс­ка се с ня­кои от пре­па­ра­ти­те: аг­риP1050 - 0,15%, дур­с­бан 4Е - 0,12%, де­цис 2,5ЕК - 0,03% и др.

Зим­но­то пръс­ка­не сре­щу дру­ги вре­ди­те­ли в значител­на сте­пен уни­що­жа­ва и лис­то­за­ви­вачки­те.

Зла­тис­ти­ят хо­бот­ник наг­риз­ва пло­до­ве­те

Ябъл­ко­ви­ят зла­тист хо­бот­ник (Rhynchites bacchus) пре­зи­му­ва в ока­па­ли­те лис­та или под ко­ра­та и към края на март - начало­то на ап­рил из­ли­за и се хра­ни с пъп­ки­те, а по-къс­но и с лис­та­та. Пов­реж­да пъп­ки­те, цве­то­ве­те, лис­та­та и най-мно­го пло­до­ве­те, ка­то пов­ре­ди­те са пре­дим­но по­вър­х­нос­т­ни. Яй­це­нос­ни­ят пе­ри­од е през май-юни и част от юли, ко­га­то тряб­ва да се во­ди бор­ба­та. Из­пол­з­ват се пре­па­ра­ти­те аг­рия 1050 - 0,2%, зо­лон 35 ЕК - 0,2%, де­цис 2,5 ЕК - 0,03%, ка­ра­те 2,5ЕК - 0,03%, ваз­так 100ЕК - 0,03% и др.

Пло­до­ви­ят чер­вей е най-опас­ният неп­ри­я­тел  на ябъл­ка­та

Ябъл­ко­ви­ят пло­дов чер­вей (Carpocapsa pomonela) пре­диз­вик­ва чер­вяс­ва­не. Го­ля­мо ко­личес­т­во от пло­до­ве­те опа­дат през ля­то­то, а ос­та­на­ли­те по дър­ве­та­та мо­гат да са чер­ви­ви. То­ва сил­но вло­ша­ва качес­т­во­то на пло­да и доп­ри­на­ся за заг­ни­ва­нето му. Неп­ри­я­те­лят пре­зи­му­ва над на­пу­ка­на­та ко­ра и в ос­но­ва­та на стъб­ло­то във вид на ка­ка­ви­да. Пе­пе­ру­ди­те от пър­во по­ко­ле­ние се по­я­вя­ват през ап­рил-май, сна­сят яй­ца вър­ху лис­та­та и пло­до­ве­те, от ко­и­то през пър­во­то по­ло­ви­на на юни се из­люп­ват лар­ви­те, ко­и­то мно­го бър­зо се вгриз­ват в пло­до­ве­те. Гъ­се­ни­ци­те от вто­ро­то по­ко­ле­ние се по­я­вя­ват през вто­ра­та по­ло­ви­на на юли до сре­да­та на ав­густ, ка­то причиня­ват съ­щи­те по­ра­же­ния във вече раз­ви­ти­те пло­до­ве. При на­ши­те ус­ло­вия неп­ри­я­те­лят раз­ви­ва 2 по­ко­ле­ния го­диш­но.

Пред­паз­ни мер­ки - по­не чети­ри пръс­ка­ния през ве­гета­ци­я­та, за да има ре­зул­тат

Прос­ле­дя­ва се по­я­ва­та му, ка­то вър­ху дър­ве­та­та се пос­та­вят лов­ни по­я­си от вел­па­пе, ко­и­то се съ­би­рат и се пос­та­вят в ка­фе­зи за наб­лю­де­ние. За да бъ­де ус­пеш­на бор­ба­та, тряб­ва да се про­ве­дат най-мал­ко 4 пръс­ка­ния през ве­ге­та­ци­он­ния пе­ри­од - пър­во­то в края на май, а вто­ро­то - след 10-15 дни. Сре­щу вто­ро­то по­ко­ле­ние се пръс­ка след 15 юли, а вто­ро­то - в начало­то на ав­густ. Из­пол­з­ват се пре­па­ра­ти­те ал­сис­тин 25ВП - 0,04%, ан­тио 33ЕК - 0,15%, ваз­так 100ЕК - 0,0125%, де­цис 2,5ЕК - 0,03%, дур­с­бан 4Е - 0,1%, зо­лон - 35 ЕК - 0,2%, ка­ра­те 2,5ЕК - 0,02%, кас­кейд 5ЕК - 0,15%, су­ми ал­фа 5ЕК - 0,02%, су­пер­сект 10ЕК - 0,0125%, акар­зин - 3% - за зим­но пръс­ка­не.

Ака­ри­те не жа­лят и ябъл­ки­те

Ябъл­ка­та се на­па­да от чер­вен ово­щен акар, ка­фяв ябъл­ков акар и гло­гов акар, ко­и­то сна­сят яй­ца по лис­та и клон­ки. На­пад­на­ти­те лис­та по­жъл­тя­ват и из­съх­ват. То­ва во­ди до сил­но от­с­лаб­ва­не на дър­во­то и се от­ра­зя­ва на пло­до­да­ва­не­то. Бор­ба­та с овощ­ни­те ака­ри се во­ди по ня­кол­ко начина: зим­но пръс­ка­не сре­щу зим­ни­те яй­ца на чер­ве­ния и ка­фя­вия ябъл­ко­в ака­р с акар­зин - 2,5-3%. През ве­ге­та­ци­я­та се пра­вят наб­лю­де­ния и при ус­та­но­ве­ни 4-5 ака­ра на лист се пръс­ка с ми­ти­ган 18,5ЕК - 0,2%, ни­со­ран 5ЕК - 0,05%, апо­ло плюс 60ЕК - 0,3%, да­ни­тол 10ЕК - 0,1%, кас­кейд 5ЕК - 0,15%, не­о­рон 18,5ЕК - 0,075%, омиг 57Е - 0,1%.

Ябъл­ка­та се на­па­да и от дру­ги неп­ри­я­те­ли, ко­и­то на­на­сят по-сла­би пов­ре­ди по рас­те­ни­я­та и пло­до­ве­те, ка­то ябъл­ков мо­лец, ябъл­ко­ва оса, ово­щен лис­тог­ри­зач, ябъл­ко­ва стък­лен­ка, лис­т­ни въш­ки, лис­то­ми­ни­ра­щи мол­ци и др., бор­ба­та сре­щу ко­и­то се во­ди с пре­па­ра­ти­те, ко­и­то са из­пол­з­ва­ни сре­щу дру­ги­те неп­ри­я­те­ли.

Бе­рит­ба - при­би­ра­не­то на пло­до­ве­те за­ви­си от сор­то­ве­те

(снимка) Раз­ви­ти­е­то и уз­ря­ва­не­то на пло­да е свър­за­но със слож­ни мор­фо­ло­гични, би­о­ло­гични, ана­то­мични и дру­ги про­це­си, в ре­зул­тат на ко­е­то се фор­ми­рат ти­пични­те качес­т­ва на все­ки плод. При ран­ни­те ябъл­ко­ви сор­то­ве те­зи про­ме­ни прак­тичес­ки прик­лючват до бе­рит­ба­та и по-лес­но се оп­ре­де­ля сро­кът на про­веж­да­не­то й. При къс­ни­те есен­ни и зим­ни сор­то­ве, ко­и­то са най-ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни при ябъл­ка­та, кон­су­ма­тив­на зря­лост нас­тъп­ва дос­та по-къс­но след бе­рит­ба­та.От то­ва след­ва, че тряб­ва да се раз­личава бе­рит­бе­на­та от кон­су­ма­тив­на­та зря­лост. При раз­лични сор­то­ве бе­рит­бе­на­та зря­лост ва­ри­ра в за­ви­си­мост от ус­ло­ви­я­та през раз­лични­те го­ди­ни, от ге­ог­раф­с­ка­та ши­ри­на и над­мор­с­ка­та ви­сочина.

Ра­но об­ра­ни­те ябъл­ки ос­та­ват дреб­ни, къс­но об­ра­ни­те се съх­ра­ня­ват по-труд­но

Преж­дев­ре­мен­но об­ра­ни­те пло­до­ве ос­та­ват по-дреб­ни и по-ло­шо оц­ве­те­ни. Не мо­гат да при­до­би­ят най-доб­ри­те вку­со­ви качес­т­ва. През вре­ме на съх­ра­не­ни­е­то за­вях­ват и са по-чув­с­т­ви­тел­ни към раз­лични фи­зи­о­ло­гични бо­лес­ти, ко­и­то вло­ша­ват качес­т­во­то им. За­къс­ня­ва­не­то на бе­рит­ба­та се от­ра­зя­ва вър­ху ко­личес­т­во­то на про­дук­ци­я­та, за­що­то го­ля­ма част от пло­до­ве­те опад­ат преж­дев­ре­мен­но. Къс­но об­ра­ни­те пло­до­ве се съх­ра­ня­ват по-труд­но. По­ка­за­те­ли­те, ко­и­то се из­пол­з­ват за оп­ре­де­ля­не сро­ка на бе­рит­ба­та, са раз­лични и са­мо ком­п­лек­с­но­то им из­пол­з­ва­не по­ма­га за по-точно оп­ре­де­ля­не на бе­рит­бе­на­та зря­лост.

По цве­та мо­же да се ори­ен­ти­ра­ме

Един от по­ка­за­те­ли­те за оп­ре­де­ля­не на бе­рит­бе­на­та зря­лост е свър­зан с из­ме­не­ние цве­та на пло­до­ва­та ко­жи­ца и ме­сес­та­та част. В про­це­са на уз­ря­ва­не хло­ро­фи­лът се раз­па­да, ка­то се раз­ви­ва и до­пъл­ни­тел­но оц­ве­тя­ва­не, спе­ци­фично за раз­лични­те сор­то­ве. Зе­ле­ни­ят цвят пре­ми­на­ва в раз­лични ню­ан­си на жъл­тия и вър­ху пло­до­ве­те се по­я­вя­ва до­пъл­ни­тел­но оц­ве­тя­ва­не.

Пло­до­во­то ме­со омек­ва

Плът­ност­та на пло­до­во­то ме­со е дру­ги­ят по­ка­за­тел за оп­ре­де­ля­не вре­ме­то на бе­рит­ба. В про­це­са на уз­ря­ва­не про­то­пек­ти­нът, кой­то свър­з­ва клет­ки­те се хид­ро­ли­зи­ра и се по­лучава раз­т­во­рим пек­тин. В ре­зул­тат пло­до­ве­те омек­ват. Плът­ност­та им се оп­ре­де­ля с точност с по­мощ­та на спе­ци­ал­ни уре­ди - пе­нет­ро­мет­ри. За лю­би­те­ли­те ово­ща­ри плът­ност­та мо­же да се оп­ре­де­ли и по ор­га­но­леп­тичен начин.

Се­ме­на­та по­тъм­ня­ват

Лес­но­то от­де­ля­не на плод­на­та дръж­ка от клон­ки­те и по­тъм­ня­ва­не­то на се­ме­на­та са ши­ро­ко из­пол­з­ва­ни по­ка­за­те­ли за сро­ка на бе­рит­ба. Има и дру­ги ме­то­ди, ка­то на­ма­ля­ва­не на скор­бя­ла­та и ней­но­то раз­п­ре­де­ля­не в пло­да, ка­то пло­до­ве­те се раз­ряз­ват и се по­та­пят в йод и ка­ли­ев йо­дит. При уз­ре­ли­те пло­до­ве се по­лучава сла­бо оц­ве­тя­ва­не око­ло се­мен­ни­те ка­ме­ри, ко­е­то по­каз­ва, че е нас­тъ­пи­ла бе­рит­бе­на зря­лост.

За по-бър­зо и качес­т­ве­но из­вър­ш­ва­не на бе­рит­ба­та се из­пол­з­ват най-раз­лични съ­о­ръ­же­ния ка­то шей­на-пос­тав­ка, стъл­ба-плат­фор­ма, ръчно­во­зи­ма плат­фор­ма и др. Пло­до­ве­те тряб­ва да се от­къс­ват вни­ма­тел­но с плод­на­та дръж­ка, без да се чупят клон­ки­те и да не се на­би­ват, за­що­то заг­ни­ват.

Съх­ра­не­ние - запазват се и по­вече от по­ло­вин го­ди­на

След ка­то се от­къс­не пло­дът, в не­го ста­ват слож­ни би­о­хи­мични и фи­зи­о­ло­гични про­це­си, ко­и­то прик­лючват до уз­ря­ва­не­то. След то­ва за­почва ин­тен­зив­но раз­па­да­не на ор­га­нични­те ве­щес­т­ва, ко­е­то во­ди до раз­ва­ля­не на пло­да. Про­дъл­жи­тел­ност­та на те­зи про­це­си оп­ре­де­лят и сро­ка на съх­ра­ня­е­мост. При раз­лични­те сор­то­ве то­зи про­цес е от 10 дни до 6-7 ме­се­ца. От фак­то­ри­те, ко­и­то се от­ра­зя­ват вър­ху про­дъл­жи­тел­ност­та на съх­ра­не­ни­е­то, ре­ша­ва­щи са тем­пе­ра­ту­ра­та, от­но­си­тел­на­та влаж­ност, със­та­вът на въз­ду­ха и свет­ли­на­та. Чрез кон­т­ро­ли­ра­не на те­зи фак­то­ри при из­кус­т­ве­ни ус­ло­вия сро­кът на съх­ра­не­ние мо­же да се удъл­жи, ка­то се за­па­зи хра­ни­тел­на­та стой­ност, вън­ш­ният вид и вку­со­ви­те качес­т­ва на пло­до­ве­те.

(снимка)

Ябъл­ки­те тряб­ва да ди­шат по-мал­ко

Ед­на от ос­нов­ни­те про­я­ви, ко­я­то ха­рак­те­ри­зи­ра ин­тен­зив­ност­та на хи­мични­те и би­о­ло­гични­те про­це­си в пло­да, е ди­ша­не­то. При нис­ка тем­пе­ра­ту­ра и не­дос­тиг на кис­ло­род те­зи про­це­си значител­но се за­ба­вят и пло­до­ве­те се за­паз­ват по-дъл­го вре­ме. Ус­та­но­ве­но е, че при по­ви­ше­на тем­пе­ра­ту­ра с 10оС ди­ша­не­то се ус­ко­ря­ва 2-3 пъ­ти, а то­ва сък­ра­ща­ва про­дъл­жи­тел­ност­та на съх­ра­не­ние. На­ма­ля­ва­не­то на ди­ша­не­то чрез по­ни­жа­ва­не на тем­пе­ра­ту­ра­та е ос­но­вен прин­цип на хла­дил­но­то съх­ра­не­ние, а той тряб­ва да се съ­об­ра­зя­ва и при съх­ра­ня­ва­не в до­маш­ни ус­ло­вия. Най-про­дъл­жи­тел­но­то съх­ра­не­ние на ябъл­ка­та е при тем­пе­ра­ту­ра от 0о до 4оС. При по­ни­жа­ва­не на тем­пе­ра­ту­ра­та да се имат пред­вид кри­тични гра­ни­ци, при ко­и­то пло­до­ве­те зам­ръз­ват, а те са от -1о до -2оС.

Тряб­ва да се под­дър­жа ви­со­ка влаж­ност

В по­ме­ще­ни­я­та за съх­ра­не­ние да се под­дър­жа и ви­со­ка ат­мос­фер­на влаж­ност - 80-90%, ко­е­то пред­паз­ва пло­до­ве­те от спа­руж­ва­не и на­ма­ля­ва­не  на ма­са­та им.

По­ни­жа­ва­не­то на кис­ло­ро­да и по­ви­ша­ва­не­то на въг­ле­род­ния дву­о­кис за­ба­вят ди­ша­не­то и се удъл­жа­ва сро­кът на съх­ра­не­ние. За та­зи цел има из­г­ра­де­ни га­зо­ви пло­дох­ра­ни­ли­ща, къ­де­то ос­вен тем­пе­ра­ту­ра, влаж­ност и свет­ли­на се кон­т­ро­ли­ра съ­дър­жа­ни­е­то на кис­ло­род и въг­ле­ро­ден дву­о­кис. При до­маш­ни ус­ло­вия то­ва мо­же да се пос­тиг­не до из­вес­т­на сте­пен, ка­то пло­до­ве­те се пос­та­вят в най­ло­но­ви чува­ли от по-тъ­нък най­лон и се за­печат­ват хер­ме­тичес­ки с го­ре­ща ютия. При те­зи ус­ло­вия от ди­ша­не­то на пло­до­ве­те се на­ма­ля­ва кис­ло­ро­дът и се уве­личава въг­ле­род­ният дву­о­кис. Свет­ли­на­та за­сил­ва ин­тен­зив­ност­та на ди­ша­не. Ус­та­но­ве­но е, че при слънчево и елек­т­ричес­ко ос­вет­ле­ние ко­личес­т­во­то на от­де­ле­ния въг­ле­ро­ден дву­о­кис се уве­личава 2- 2,5 пъ­ти.

За­паз­ва­не­то на ябъл­ко­ви­те пло­до­ве за по-про­дъл­жи­тел­но вре­ме мо­же да се пос­тиг­не, ка­то се съх­ра­ня­ват при по­ло­жи­тел­ни нис­ки тем­пе­ра­ту­ри, по-ви­со­ка ат­мос­фер­на влаж­ност и на тъм­но. В до­маш­ни ус­ло­вия то­ва най-чес­то ста­ва в из­бе­ни по­ме­ще­ния.

Сортове

Съ­щес­т­ву­ват над 10 000, зре­ят от юли до ок­том­в­ри

Ябъл­ка­та е пред­с­та­ве­на от мно­го го­лям брой сор­то­ве. Спо­ред ня­кои све­де­ния в све­та има над 10 000 сор­та. У нас бро­ят на мес­т­ни­те и ин­т­ро­ду­ци­ра­ните сор­то­ве е над 500. Въп­ре­ки го­ля­мо­то раз­но­об­ра­зие след 60-те го­ди­ни броят на най-ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни­те сор­то­ве бе­ше сил­но ре­ду­ци­ран и в про­миш­ле­ни­те на­саж­де­ния над 60-70% се зас­тъ­пи­ха сор­то­ве­те от гру­па­та на Злат­на и Чер­ве­на пре­въз­ход­на и по-мал­ко Джо­на­тан. Та­зи тен­ден­ция се наб­лю­да­ва­ше и в мно­го дру­ги стра­ни.

Раз­м­но­жа­ват се над 50 сор­та - лет­ни, есен­ни и зим­ни

С раз­ви­ти­е­то на ово­щар­с­т­во­то на­пос­ле­дък бро­ят на офи­ци­ал­но при­е­ти­те за раз­м­но­жа­ва­не сор­то­ве у нас се раз­ши­ри и се раз­м­но­жа­ват над 50 сор­та. От­но­во се от­г­леж­дат ня­кои ста­ри, но с мно­го доб­ри качес­т­ва сор­то­ве. В но­вия асор­ти­мент са пред­ви­де­ни и от мес­т­ни­те, ко­и­то имат ня­кои доб­ри качес­т­ва.

Има раз­лични кла­си­фи­ка­ции на ябъл­ко­ви­те сор­то­ве, свър­за­ни с бо­та­ничес­ки­те осо­бе­нос­ти и качес­т­во­то на пло­да, ка­то Ре­не­ти, Кал­ви­ли, Пар­ме­ни и др.

Кла­са­ци­я­та спо­ред сро­ка на зре­е­не е най-по­пу­ляр­на

За прак­ти­ка­та най-ха­рак­тер­на е кла­си­фи­ка­ци­я­та, свър­за­на със сро­ка на зре­е­не. В то­ва от­но­ше­ние сор­то­ве­те се де­лят на 3 гру­пи - лет­ни, ко­и­то зре­ят през юли-ав­густ, есен­ни - юли-сеп­тем­в­ри и зим­ни - сеп­тем­в­ри-ок­том­в­ри. Лет­ни­те сор­то­ве при­до­би­ват пот­ре­би­тел­с­ка зрялост още на дър­во­то и мо­гат да се съх­ра­ня­ват око­ло 10 дни. У нас те са сла­бо раз­п­рос­т­ра­не­ни. При есен­ни­те сор­то­ве пот­ре­би­тел­с­ка­та стой­ност нас­тъп­ва 15-30 дни след бе­рит­ба­та, при хла­дил­ни ус­ло­вия - по-къс­но. С най-доб­ри сто­пан­с­ки качес­т­ва, по­ра­ди ко­е­то и най-ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни, са зим­ни­те сор­то­ве. Кон­су­ма­тив­на­та им зре­лост нас­тъп­ва 1-4 ме­се­ца след бе­рит­ба­та, а ня­кои от тях се съх­ра­ня­ват до начало­то на ля­то­то.

Вис­та бе­ла е един от най-ра­ноз­ре­е­щи­те сор­то­ве. Зрее по-про­дъл­жи­тел­но, от пър­во­то де­сет­д­не­вие на юли. Бе­ре се на ня­кол­ко ръ­це. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри, имат плос­ко къл­бо­вид­на до плос­ка фор­ма. Ко­жи­ца­та е жъл­те­ни­ка­во­-зе­ле­на, пок­ри­та с раз­ми­та ви­о­ле­то­во-чер­ве­на ок­рас­ка, ко­я­то пок­ри­ва по-го­ля­ма част от пло­да. Пло­до­во­то ме­со е бя­ло, с ле­ко зе­ле­ни­кав от­те­нък, неж­но, сочно, слад­ко, въз­ки­се­ло, със слаб аро­мат и доб­ро качес­т­во.

Хе­ли­ос зрее не­рав­но­мер­но през тре­то­то де­сет­д­не­вие на юли. Пра­вят се 2-3 бе­рит­би. Съх­ра­ня­ва се око­ло 10 дни, а в хла­дил­ни­ци - до 2-3 сед­ми­ци. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри до ед­ри, кръг­ло ко­нични до плос­ко къл­бо­вид­ни, жъл­то-зе­ле­ни, пок­ри­ти с раз­ми­та и на иви­ци тъм­ночер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е бя­ло до бле­док­ре­ма­во, хруп­ка­во, уме­ре­но сочно, слад­ко, сла­бо ки­се­ло със слаб аро­мат и мно­го доб­ро качес­т­во. Чув­с­т­ви­те­лен е към стру­пяс­ва­не и по-сла­бо към браш­нес­та ма­на.

Джър­си­мак уз­ря­ва съ­що не­рав­но­мер­но от края на юли до начало­то на ав­густ. При хла­дил­ни ус­ло­вия мо­же да се съх­ра­ня­ва до 1 ме­сец. Има сред­но ед­ри пло­до­ве с плос­ко кръг­ла до за­об­ле­но ко­ну­со­вид­на фор­ма. Ко­жи­ца­та е зе­ле­но-жъл­та и почти из­ця­ло е пок­ри­та с ви­о­ле­то­во-чер­ве­на ок­рас­ка, с оби­лен во­съчен на­леп. Пло­до­во­то ме­со е бя­ло, неж­но, сочно, слад­ко-ки­се­ло и аро­ма­тично с мно­го доб­ро качес­т­во.

Прим­руж е япон­с­ки мно­го до­бър ра­ноз­рял сорт. По­я­вя­ва се на па­за­ра през вто­ра­та по­ло­ви­на на ав­густ. В хла­дил­ни ус­ло­вия се съх­ра­ня­ва до 2-3 ме­се­ца, а при обик­но­ве­ни до 3 сед­ми­ци. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри, кръг­ло ко­ну­со­вид­ни до плос­ко кръг­ли, жъл­то оц­ве­те­ни, пок­ри­ти почти из­ця­ло с кар­ми­не­но до тъм­ночер­вен цвят, с доб­ре личащи точки и во­съчен на­леп. Чув­с­т­ви­те­лен е към браш­нес­та ма­на и сред­но ус­тойчив на стру­пяс­ва­не.

Мо­лиз де­ли­шес зрее към 15-20 ав­густ, един от най-раз­п­рос­т­ра­не­ни­те ран­ни сор­то­ве у нас. Има мно­го ед­ри и кра­си­ви пло­до­ве, пре­сечено ко­нични, в по­вечето случаи не­си­мет­рични. Ко­жи­ца­та е свет­ло­жъл­та, пок­ри­та с раз­ми­та и на иви­ци яр­кочер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е фи­но, уме­ре­но сочно, слад­ко, сла­бо-ки­се­ло, със си­лен при­я­тен аро­мат и мно­го доб­ро качес­т­во. Съх­ра­ня­ва се око­ло 25-30 дни, а в хла­дил­ни­ци 2 - 3 ме­се­ца.

При­ма зрее след 20 ав­густ. Пло­до­ве­те са ед­ри, къл­бо­вид­но ко­нични до къл­бо­вид­но плос­ки. Ко­жи­ца­та е лъс­ка­ва, сла­бо маз­на, в по-го­ля­ма част пок­ри­та с раз­ми­то ви­не­но- до тъм­ночер­ве­на ок­рас­ка и с лек во­съчен на­леп. Пло­до­во­то ме­со е жъл­те­ни­ка­во, сочно, плът­но, слад­ко-ки­се­ло и с мно­го доб­ро качес­т­во. При хла­дил­ни ус­ло­вия се съх­ра­ня­ва до 3 ме­се­ца.

Злат­на пар­ме­на е един от най-зас­тъ­пе­ни­те чуж­дес­т­ран­ни сор­то­ве в ста­ри­те гра­ди­ни. Зрее към края на ав­густ, начало­то на сеп­тем­в­ри, а в по-ви­со­ки­те мес­то­рас­те­ния до края на сеп­тем­в­ри. Ня­кои го на­ричат зим­на злат­на пар­ме­на. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри, тъ­по­ ко­ну­со­вид­ни до плос­ко зак­ръг­ле­ни. Мно­го лес­но окап­ват и тряб­ва да се бе­рат на ня­кол­ко ръ­це. Ко­жи­ца­та е де­бе­ла, су­ха, лъс­ка­ва, зла­тис­то­жъл­та, пок­ри­та с кар­ми­не­ночер­ве­ни иви­ци. Пло­до­во­то ме­со е жъл­те­ни­ка­во, хруп­ка­во, сочно, слад­ко, сла­бо ки­се­ло със си­лен спе­ци­фичен аро­мат и мно­го доб­ро качес­т­во. При обик­но­ве­ни ус­ло­вия се съх­ра­ня­ва до но­ем­в­ри, а при хла­дил­ни - до яну­а­ри.

(снимка) Озарк голд зрее в края на ав­густ - начало­то на сеп­тем­в­ри. Има ед­ри къл­бо­вид­ни до удъл­же­но ко­нични пло­до­ве, ко­и­то при­личат на Злат­на пре­въз­ход­на. Ко­жи­ца­та е де­бе­ла, глад­ка, лъс­ка­ва, ле­ко маз­на, жъл­те­ни­ка­во-зе­ле­на до во­съчноз­ла­тис­та, с кра­сив ру­ме­нец от­към слънчева­та стра­на. Пло­до­во­то ме­со е бле­док­ре­ма­во, плът­но, неж­но, сочно, сла­бо ки­се­ло, сла­бо аро­ма­тично с доб­ро до мно­го доб­ро качес­т­во. Съх­ра­ня­ва се до но­ем­в­ри, а в хла­дил­ни­ци до яну­а­ри.

При­си­ла. Бе­рит­бе­ра­та зре­лост нас­тъп­ва в края на ав­густ и начало­то на сеп­тем­в­ри. Съх­ра­ня­ва се око­ло 1 ме­сец, а в хла­дил­ни­ци по-дъл­го, но в края на съх­ра­не­ни­е­то при­до­би­ва браш­нес­та кон­сис­тен­ция. Има сред­но ед­ри пло­до­ве, за­об­ле­но ко­ну­со­вид­ни, пок­ри­ти в по-го­ля­ма­та си част с раз­ми­та на иви­ци ин­тен­зив­на свет­лочер­ве­на ок­рас­ка. Ко­жи­ца­та е де­бе­ла, глад­ка, с во­съчен на­леп. Пло­до­во­то ме­со е кре­ма­во, плът­но, сочно, слад­ко-ки­се­ло, сла­бо аро­мат­но, с доб­ри вку­со­ви качес­т­ва.

Джо­на­тан и ва­ри­е­те­ти­те му са ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни и цен­ни аме­ри­кан­с­ки сор­то­ве. Зрее през пър­во­то де­сет­д­не­вие на сеп­тем­в­ри. Кон­су­ма­тив­на зря­лост нас­тъп­ва през но­ем­в­ри и мо­гат да се съх­ра­ня­ват до края на де­кем­в­ри, а в хла­дил­ни­ци до края на фев­ру­а­ри. През вре­ме на съх­ра­не­ни­е­то се по­я­вя­ват по пло­до­ве­те джо­на­та­но­ви пет­на, ко­и­то не вло­ша­ват качес­т­во­то, а са­мо вън­ш­ния вид. Има сред­но ед­ри къл­бо­вид­но ко­ну­со­вид­ни пло­до­ве. Ко­жи­ца­та е тън­ка, неж­на, глад­ка, бле­до­жъл­та, почти из­ця­ло пок­ри­та с раз­ми­та чер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­те­ни­ка­во, с чер­ве­ни­кав от­те­нък, плът­но, фи­но, сочно, слад­ко, сла­бо ки­се­ло със спе­ци­фичен при­я­тен аро­мат и мно­го доб­ро до от­лично качес­т­во. На­па­да се сил­но от браш­нес­та ма­на.

Чер­ве­на пре­въз­ход­на и ва­ри­е­те­ти­те й включват го­лям брой сор­то­ве и му­та­ции, ко­и­то имат близ­ки качес­т­ва ка­то Уел­с­пър, Стар­кинк, Стар­к­рим­сон, Ку­пър 4, Елит де­ли­шес и др. Зре­ят през вто­ро­то де­сет­д­не­вие на сеп­тем­в­ри и пло­до­ве­те им мо­гат да се съх­ра­ня­ват око­ло 3 ме­се­ца, а в хла­дил­ни­ци - 5-6 ме­се­ца. При за­къс­ня­ла бе­рит­ба и неп­ра­вил­но съх­ра­не­ние, бър­зо при­до­би­ват браш­нес­та кон­сис­тен­ция. Пло­до­ве­те са ед­ри, къл­бо­вид­но ко­ну­со­вид­ни до удъл­же­но ко­ну­со­вид­ни, с доб­ре очер­та­ни 5 реб­ра към връх­на­та стра­на, почти из­ця­ло тъм­ночер­ве­ни. Пло­до­во­то ме­со е слад­ко, аро­ма­тично, бе­лез­ни­ка­во до кре­ма­во, с ви­со­ко качес­т­во. Чув­с­т­ви­тел­ни са към стру­пяс­ва­не и по-сла­бо към браш­нес­та ма­на.

Ер­вин ба­ур зрее през вто­ра­та по­ло­ви­на на сеп­тем­в­ри и в хла­дил­ни­ци се съх­ра­ня­ва 6-7 ме­се­ца. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри със зак­ръг­ле­но ко­ну­со­вид­на до плос­ко ко­ну­со­вид­на фор­ма, с жъл­то-зе­лен цвят, пок­рит с раз­мит и на иви­ци чер­вен цвят. Пло­до­во­то ме­со е плът­но, жъл­те­ни­ка­во, уме­ре­но сочно, слад­ко, сла­бо ки­се­ло и аро­мат­но с мно­го доб­ро качес­т­во.

Глос­тер 69. Пло­до­ве­те са до ед­ри със за­ос­т­ре­но ко­ну­со­вид­на фор­ма. Ко­жи­ца­та е бле­до­зе­ле­на, почти из­ця­ло пок­ри­та с тъм­ночер­вен цвят. Пло­до­во­то ме­со е кре­ма­во, плът­но, слад­ко-ки­се­ло, аро­ма­тично, с мно­го доб­ро качес­т­во. Зрее към края на сеп­тем­в­ри и се съх­ра­ня­ва 3-4 ме­се­ца, а в хла­дил­ни­ци - 6-7 ме­се­ца.

Злат­на пре­въз­ход­на и ва­ри­е­те­ти­те й

След 50-те го­ди­ни на ХХ век то­зи сорт за­ля све­тов­ни­те па­за­ри. В ня­кои стра­ни на­саж­де­ни­я­та с не­го дос­тиг­на­ха 50-60% от ябъл­ки­те. От не­го са из­вес­т­ни мно­го му­та­ции, ка­то най-раз­п­рос­т­ра­не­ни са Сму­ти, Мор­с­пър гол­ден; Бел­гол­ден, Гол­ден сан ре­се­тинк и др. По вън­шен вид и качес­т­во пло­до­ве­те на те­зи му­та­ции са дос­та близ­ки. Те са ед­ри до мно­го ед­ри, про­дъл­го­ва­то ко­нични, с тън­ка и мно­го дъл­га дръж­ка. Ко­жи­ца­та е тън­ка, глад­ка, зе­ле­но-жъл­та при бра­не­то и до зла­тис­то­жъл­та след съх­ра­ня­ва­не. Пло­до­во­то ме­со е жъл­те­ни­ка­во, неж­но, сочно, слад­ко, сла­бо ки­се­ло, със си­лен при­я­тен аро­мат и от­лично качес­т­во. Зрее към края на сеп­тем­в­ри и се за­паз­ва до края на яну­а­ри, а в хла­дил­ни­ци до ап­рил, ка­то към края на съх­ра­ня­ва­не­то ко­жи­ца­та се наб­ръчква.

Мел­ро­уз е един от цен­ни­те и пер­с­пек­тив­ни сор­то­ве. По­лучен е от кръс­тос­ка меж­ду Джо­на­тан и Чер­ве­на пре­въз­ход­на. Има мно­го ед­ри плос­ко зак­ръг­ле­ни пло­до­ве, ко­и­то зре­ят в края на сеп­тем­в­ри и мо­гат да се съх­ра­ня­ват до яну­а­ри, а в хла­дил­ник до ап­рил. Пло­до­во­то ме­со е бле­до кре­ма­во, уме­ре­но сочно, слад­ко-ки­се­ло, с лек при­я­тен аро­мат и почти от­лично качес­т­во.

Му­цу е япон­с­ки сорт с приз­на­ци на Злат­на пре­въз­ход­на. Пло­до­ве­те са ед­ри, къл­бо­вид­но ко­ну­со­вид­ни, зе­ле­но-жъл­те­ни­ка­ви при бе­рит­ба и ли­мо­не­но­жъл­ти в кон­су­ма­тив­на зрялост. Пло­до­во­то ме­со е жъл­те­ни­ка­во, сочно, слад­ко, сла­бо ки­се­ло, уме­ре­но аро­ма­тично с мно­го доб­ро качес­т­во. То­ва е един ос­но­вен зи­мен сорт, кой­то зрее към края на сеп­тем­в­ри и е в кон­су­ма­тив­на зря­лост през но­ем­в­ри. За­паз­ва се до края на яну­а­ри, а в хла­дил­ни­ци до пет-шест ме­се­ца. Той е трип­ло­и­ден сорт, т.е. лош оп­ра­ши­тел.

Фло­ри­на е френ­с­ки сорт със сред­но ед­ри, за­об­ле­но ко­нични пло­до­ве. Ос­нов­ни­ят цвят е жъл­то-зе­лен, почти из­ця­ло пок­рит с яр­кочер­ве­но, с мно­гоб­рой­ни бе­ли точици и во­съчен на­леп. Пло­до­во­то ме­со е бя­ло до кре­ма­во, сочно, слад­ко, сла­бо ки­се­ло, с мно­го доб­ро качес­т­во. Зрее към начало­то на ок­том­в­ри и пло­до­ве­те се за­паз­ват до яну­а­ри, фев­ру­а­ри, а в хла­дил­ни­ци - до ап­рил. Ус­тойчив е на стру­пяс­ва­не и браш­нес­та ма­на.

Ай­да­ред зрее към начало­то на ок­том­в­ри и се съх­ра­ня­ва до но­ем­в­ри, а в хла­дил­ни­ци до март-ап­рил. Пло­до­ве­те са до мно­го ед­ри с къл­бо­вид­на до сла­бо сплес­на­та фор­ма, с раз­ми­то чер­ве­но оц­ве­тя­ва­не. Пло­до­во­то ме­со е бе­лез­ни­ка­во уме­ре­но сочно, слад­ко ки­се­ло с от­лични качес­т­ва. Пло­до­ве­те са под­хо­дя­щи за кух­нен­с­ки це­ли и пряс­на кон­су­ма­ция. Сил­но чув­с­т­ви­те­лен към браш­нес­та ма­на и стру­пяс­ва­не.

Шар­ден е с ед­ри и мно­го ед­ри пло­до­ве, с къл­бо­вид­на до зак­ръг­ле­но ко­ну­со­вид­на фор­ма, зе­ле­но­-жъл­ти до зла­тис­ти. Пло­до­во­то ме­со е жъл­те­ни­ка­во, жъл­то, сочно, сла­бо ки­се­ло и аро­ма­тично, с мно­го доб­ро качес­т­во. Зрее в начало­то на ок­том­в­ри и се съх­ра­ня­ва до март, а в хла­дил­ни­ци - око­ло 6 ме­се­ца.

Фу­д­жи е япон­с­ки сорт, вне­сен у нас през 90-те го­ди­ни. Има сред­но ед­ри до ед­ри пло­до­ве, сплес­на­то къл­бо­вид­на до къл­бо­вид­но ко­нична фор­ма, чес­то на­ве­де­ни с не­си­мет­рични по­ло­вин­ки. Ко­жи­ца­та е глад­ка, жъл­то-зе­ле­на, пок­ри­та над 50% с раз­ми­та и на иви­ци чер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е бе­лез­ни­ка­во до кре­ма­во, плът­но, сочно, слад­ко, с при­я­тен аро­мат и мно­го доб­ро качес­т­во. Зрее през пър­во­то де­сет­д­не­вие на ок­том­в­ри и се съх­ра­ня­ва 3-4 ме­се­ца, а в хла­дил­ни­ци око­ло 6 ме­се­ца.

Гре­ни Смит е ав­с­т­ра­лийс­ки сорт, от­к­рит в края на ХІХ в. и уси­ле­но раз­п­рос­т­ра­нен след 1952 г. в мно­го стра­ни. У нас се за­саж­да пре­дим­но в топ­ли­те мес­та. През пос­лед­ни­те 10-15 го­ди­ни е най-тър­сен сорт на ев­ро­пейс­кия па­зар. Пло­до­ве­те са ед­ри до мно­го ед­ри, зак­ръг­ле­но ко­ну­со­вид­ни до плос­ко кръг­ли, с де­бе­ла, здра­ва, маз­на, зе­ле­на, а по-къс­но жъл­то-зе­ле­на ко­жи­ца, ряд­ко със слаб ру­ме­нец, осе­я­ни с мно­гоб­рой­ни свет­ли под­кож­ни точици. Пло­до­во­то ме­со е бе­лез­ни­ка­во, а по-къс­но жъл­те­ни­ка­во, плът­но, уме­ре­но сочно, ки­се­ло, с лек аро­мат и доб­ро до мно­го доб­ро качес­т­во. Зрее през вто­ра­та по­ло­ви­на на ок­том­в­ри и се съх­ра­ня­ва до март, а в хла­дил­ни­ци - до май. Изис­к­ва по-топ­ли мес­то­рас­те­ния с оси­гу­ре­но на­по­я­ва­не и про­дъл­жи­тел­на и по-топ­ла есен.

Към ябъл­ко­вия сор­ти­мент са пред­ви­де­ни за раз­м­но­жа­ва­не и ня­кои от по­заб­ра­ве­ни­те от­дав­на вне­се­ни у нас цен­ни ябъл­ко­ви сор­то­ве, ка­то: Жълт бел фльор, Ан­г­лийс­ка зе­ле­на ре­не­та, Лан­с­бер­г­с­ка ре­не­та, Зим­на ба­на­но­ва, Ка­над­с­ка ре­не­та, Бер­н­с­ка ро­зо­ва, Злат­на ди­цо­ва ре­не­та, Бял зи­мен кал­вил, Старк, Де­мок­рат, Йорк им­пе­ри­ал и мес­т­ни­те сор­то­ве Скри­нян­ка, Те­тов­ка, Ка­рас­то­ян­ка, Ай­ва­ния и др.

 


26.02.2008, проф. д-р Цоло МИХАЙЛОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Те първи посрещат пролетта
Те са трогателно нежни, малки и същевременно храбри - нито студът, нито опасността от закъснели снеговалежи не ги разколебават да украсят уморената от дългата зима земя с красивите си цветове. Ранните пролетни цветя идват с обещание за слънчеви дни, ручейчета топящ се сняг и много щастливи мигове за хората, които обичат своята градина.

Игликата носи името на пролетта
Много са цветята, които оповестяват насътпването на пролетта. Но само едно от тях носи нейното име - Primula. От старинни летописи научаваме, че игликата е била ценена още от древността, при това не само заради красотата си, но и заради лечебните си качетва. Днес разнообразието от сортове може да изкуши всеки градинар. 

Игликата носи името на пролетта
Много са цветята, които оповестяват насътпването на пролетта. Но само едно от тях носи нейното име - Primula. От старинни летописи научаваме, че игликата е била ценена още от древността, при това не само заради красотата си, но и заради лечебните си качетва. Днес разнообразието от сортове може да изкуши всеки градинар.