Начало › Растения › Любимци › › Ябълката

Ябълката

26.02.2008 | Коментари (0)

В статията "Ябълката" се разглеждат всички проблеми, свързани с отглеждането на тази овошка. Намерено е място за голямото й значение, представени са основните биологически и стопански особености на най-важните сортове, техните изисквания. Специален раздел има за основните болести и неприятели, от които страда ябълката, и какви мерки да се взимат срещу тях. Авторът проф. д-р Цоло Михайлов е изтъкнат учен и известен специалист, който притежава задълбочени познания и дългогодишен опит в областта на овощарската наука и практика.

 

Раз­п­рос­т­ра­не­ние - на тре­то мяс­то в све­та, в уме­ре­ния кли­мат - на пър­во

Ябъл­ка­та е един от най-ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни­те овощ­ни ви­до­ве в све­та. Тя се на­реж­да на тре­то мяс­то след цит­ру­со­ви­те и ба­на­ни­те. От раз­п­рос­т­ра­не­ните в уме­ре­ни­ят кли­ма­тичен по­яс ви­до­ве е на пър­во мяс­то по пло­щи и по­лучена пло­до­ва про­дук­ция, ко­я­то е око­ло 55 млн. то­на. Око­ло 50% е в Азия, 30% в Ев­ро­па и 16% - в Аме­ри­ка.

У нас то­зи ово­щен вид се от­г­леж­да от дъл­бо­ка древ­ност. Пре­ди на­шес­т­ви­е­то на тур­ци­те, през вре­ме на роб­с­т­во­то и след Ос­во­бож­де­ни­е­то ябъл­ка­та при­те­жа­ва­ла по-ма­лък дял в пло­доп­ро­из­вод­с­т­во­то. През то­зи пе­ри­од ос­нов­но мяс­то за­е­ма сли­ва­та. Ябъл­ка­та е от­г­леж­да­на в нез­начител­ни раз­ме­ри в сме­се­ни овощ­ни гра­ди­ни. В начало­то на ми­на­лия век ябъл­ко­ви­те гра­ди­ни са би­ли по-мал­ко от 2% от овош­ки­те. През пе­ри­о­да 1970 - 1990 г. сме про­из­веж­да­ли 300 - 400 хил. т го­диш­но, а към 1994 г. око­ло 90 хил. то­на.

Тър­се­не­то на вът­реш­ния и вън­ш­ния па­зар, ор­га­ни­зи­ра­не­то на пър­ви­те овощ­ни раз­сад­ни­ци, уве­личава­не­то на сор­то­ве­те са причина за бър­зо­то раз­ши­ре­ние на ябъл­ко­ви­те гра­ди­ни. Към 1939 г. те вече за­е­мат бли­зо 20% от овощ­ни­те на­саж­де­ния. Осо­бе­но бър­зо се уве­личават пло­щи­те след Вто­ра­та све­тов­на вой­на и към 1962 г. са вече над 470 хил. де­ка­ра. По-къс­но в ре­зул­тат на ре­кон­с­т­рук­ци­я­та ябъл­ко­ви­те пло­щи на­ма­ля­ват, но об­ща­та про­дук­ция значител­но се уве­личава по­ра­ди чув­с­т­ви­тел­но­то по­ви­ше­ние на до­би­ви­те. То­ва е в ре­зул­тат на доб­ро­то ра­йо­ни­ра­не, внед­ря­ва­не­то на но­ви сор­то­ве и осо­бе­но на съв­ре­мен­ни ви­со­ко­ин­тен­зив­ни тех­но­ло­гии. Сред­ни­те до­би­ви в стра­на­та чув­с­т­ви­тел­но се уве­личиват, а в ня­кои ра­йо­ни са по­лучени и ре­кор­д­ни у нас 3-4 т от де­кар. То­ва по­каз­ва, че има­ме из­к­лючител­но бла­гоп­ри­ят­ни почве­но-кли­ма­тични ус­ло­вия за съз­да­ва­не на ви­со­ко­ин­тен­зив­но про­миш­ле­но ябъл­ко­во про­из­вод­с­т­во. Ка­то лю­би­тел­с­ка кул­ту­ра ябъл­ка­та мо­же да се от­г­леж­да почти в ця­ла­та стра­на.

За­се­га за­е­ма пър­во мяс­то меж­ду овощ­ни­те ви­до­ве у нас.

За съ­жа­ле­ние по­вечето от съз­да­де­ни­те про­миш­ле­ни ябъл­ко­ви гра­ди­ни са уни­що­же­ни, а ос­та­на­ли­те са в край­но ло­шо със­то­я­ние. За­то­ва вът­реш­ни­ят па­зар е за­лят от внос­ни ябъл­ки.

В ми­на­ло­то Бъл­га­рия за­е­ма­ше 5-о мяс­то в све­та по про­из­вод­с­т­во на гла­ва от на­се­ле­ни­е­то и бе­ше един от ос­нов­ни­те из­но­си­те­ли на то­зи це­нен плод.

Пло­до­ве­те са мно­го бо­га­ти

Ши­ро­ко­то раз­п­рос­т­ра­не­ние и не­ог­ра­ничено­то тър­се­не на ябъл­ки в све­та се дъл­жи на бо­га­то­то съ­дър­жа­ние на цен­ни хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва в тях. В би­о­ло­гично и ди­е­тично от­но­ше­ние то­ва е ед­на от най-доб­ри­те пло­до­ви хра­ни. Причина­та е бо­га­то­то съ­дър­жа­ние на за­ха­ри, ки­се­ли­ни, ми­не­рал­ни и дъ­бил­ни ве­щес­т­ва, ви­та­ми­ни, пек­тин, ен­зи­ми. При раз­лични­те сор­то­ве и ус­ло­вия на от­г­леж­да­не за­ха­ри­те са от 7 до 16%. Ки­се­ли­ни­те съ­що са сор­то­во от­личие и са от 0,2 до 1,2%. Об­що­то ко­личес­т­во ми­не­рал­ни со­ли на ка­лий, нат­рий, кал­ций, маг­не­зий, же­ля­зо, фос­фор спо­ред ня­кои ав­то­ри е от 0,2 до 0,4%. Съ­дър­жат още ся­ра, хлор, алу­ми­ний, бор, си­ли­ций.

Имат лечеб­но дейс­т­вие - ед­на ябъл­ка вечер за спо­ко­ен сън

Пек­ти­но­ви­те ве­щес­т­ва в ябъл­ки­те дейс­т­ват мно­го бла­гоп­ри­ят­но при чрев­ни раз­с­т­ройс­т­ва и дру­ги сму­ще­ния в хра­нос­ми­ла­не­то. От древ­ност­та е би­ло из­вес­т­но, че 1-2 ябъл­ки, изя­де­ни вечер пре­ди яде­не, оси­гу­ря­ват до­бър и спо­ко­ен сън. Ви­со­ко­то съ­дър­жа­ние на пек­тин се свър­з­ва с хо­лес­те­ро­ла и го из­х­вър­ля от ор­га­низ­ма. То­ва се от­ра­зя­ва бла­гоп­ри­ят­но вър­ху кръв­но­то на­ля­га­не. Пек­ти­нът по­е­ма нат­ру­па­ни­те в сто­ма­ха хра­ни­тел­ни ток­си­ни и по­ма­га за от­с­т­ра­ня­ва­не­то им. Ос­вен то­ва дейс­т­ва бак­те­ри­цид­но и ус­по­ко­я­ва ли­га­ви­ца­та на сто­ма­ха. Ябъл­ка­та е доб­ро про­фи­лак­тично сред­с­т­во сре­щу нат­руп­ва­не­то на ка­мъ­ни,  пре­дот­в­ра­тя­ва нат­руп­ва­не­то на ок­са­ло­ва ки­се­ли­на, а та­ни­нът спи­ра об­ра­зу­ва­не­то на пи­кочна ки­се­ли­на. Ка­ли­е­ви­те со­ли пък дейс­т­ват бла­гоп­ри­ят­но на сър­це­то и на ки­се­лин­но-ал­кал­но­то рав­но­ве­сие в ор­га­низ­ма.

Ед­но дър­во да­ва 200-300 кг

Значени­е­то на ябъл­ка­та се оп­ре­де­ля и от ней­на­та ро­до­ви­тост. В за­ви­си­мост от под­лож­ка­та, сор­та, ус­ло­ви­я­та и при­ла­га­на­та аг­ро­тех­ни­ка тя за­почва да раж­да към вто­ра­та - тре­та­та го­ди­на при сла­бо рас­тя­щи­те под­лож­ки и към пе­та­та - сед­ма­та - при сил­ни­те. От ед­но дър­во мо­гат да се по­лучат до 200-300 и по­вече ки­лог­ра­ма пло­до­ве, а от 1 де­кар - 2-3, до­ри и до 4-6 то­на.

Ябъл­ки­те имат мно­го доб­ра трай­ност и тран­с­пор­та­бил­ност. Къс­ни­те есен­ни и зим­ни сор­то­ве мо­гат да се съх­ра­ня­ват при обик­но­ве­ни ус­ло­вия до 3-4 ме­се­ца, а в хла­дил­ни­ци - до 5-6 ме­се­ца. Кон­су­ми­рат се ос­нов­но в пряс­но със­то­я­ние, но от тях се при­гот­вят и мно­го цен­ни со­ко­ве. По-ряд­ко ябъл­ка­та се пре­ра­бот­ва в мар­ма­ла­ди и дру­ги про­дук­ти.

Осо­бе­нос­ти

Ши­ри­на­та на ко­ре­ни­те е по-го­ля­ма от ко­ро­на­та

Ябъл­ка­та е мно­го­го­диш­но овощ­но дър­во. В за­ви­си­мост от под­лож­ка­та, сор­та и ус­ло­ви­я­та на от­г­леж­да­не дос­ти­га на ви­сочина до 7-8 и по­вече мет­ра, при сил­но рас­тя­щи­те под­лож­ки и жи­вее до 50-70 го­ди­ни. При кло­но­ви­те  под­лож­ки  из­рас­т­ва до 2-4 мет­ра и пло­до­да­ва до 20-25 го­ди­ни.

Раз­ме­ри­те и раз­по­ло­же­ни­е­то на ко­ре­ни­те за­ви­си от би­о­ло­гични­те осо­бе­нос­ти на сор­та и под­лож­ка­та, от въз­раст­та на рас­те­ни­е­то, от почве­ни­те ус­ло­вия и от при­ла­га­на­та аг­ро­тех­ни­ка. Ос­нов­на­та ко­ре­но­ва ма­са е на дъл­бочина от 30 до 80 см при се­мен­на и от 10 до 50 см при кло­но­ва под­лож­ка.

Еди­нични ко­ре­ни при по-дъл­бо­ки и про­пус­к­ли­ви почви мо­гат да дос­тиг­нат и до 3-4 м дъл­бочина. Обик­но­ве­но ши­ри­на­та на ко­ре­ни­те е значител­но по-го­ля­ма от ко­ро­на­та, ко­е­то тряб­ва да се има пред­вид при то­ре­не­то, об­ра­бот­ки­те и на­по­я­ва­не­то.

 Рас­теж­ни­те и пло­до­да­ва­щи клон­ки са об­рас­т­ва­ща дър­ве­си­на

 

Над­зем­ни­те ор­га­ни ос­нов­но мо­гат да се гру­пи­рат в две ка­те­го­рии - ске­лет­ни час­ти и об­рас­т­ва­ща (пло­до­да­ва­ща) дър­ве­си­на. Ске­лет­ни­те час­ти включват стъб­ло­то, во­дача (цен­т­ра­лен клон), ске­лет­ни кло­ни и раз­к­ло­не­ния. Об­рас­т­ва­ща­та дър­ве­си­на об­х­ва­ща по­лус­ке­лет­ни­те раз­к­ло­не­ния и раз­лични­те ви­до­ве клончета и ле­то­рас­ти, ко­и­то ос­нов­но са раз­по­ло­же­ни в по­лус­ке­лет­ни­те раз­к­ло­не­ния, но ня­кои от тях из­рас­т­ват и вър­ху ске­лет­ни­те час­ти. Раз­лични­те клон­ки, ма­кар и ус­лов­но, се де­лят на две ка­те­го­рии - рас­теж­ни и пло­до­да­ва­щи. Не са ред­ки случаите, ко­га­то и вър­ху рас­теж­ни­те клон­ки се за­ла­гат плод­ни пъп­ки, а ня­кои ти­пични плод­ни клон­ки рас­тат и за­ги­ват, без да за­ла­гат пло­до­ве.

Към рас­теж­ни­те клон­ки се чис­лят съ­що дър­вес­ни­те и ла­ком­ци­те. Ха­рак­тер­но за та­зи гру­па е, че имат си­лен рас­теж и в го­ди­на­та на тях­но­то фор­ми­ра­не най-чес­то за­ла­гат са­мо лис­т­ни пъп­ки. Дър­вес­ни­те клон­ки са ха­рак­тер­ни за мла­ди­те рас­те­ния и от тях се фор­ми­ра ко­ро­на­та. Ла­ком­ци­те се по­я­вя­ват при зас­та­ря­ва­щи­те рас­те­ния и из­рас­т­ват от спя­щи и ад­вен­тив­ни пъп­ки, раз­по­ло­же­ни в ос­но­ва­та на ске­лет­ни­те кло­ни и вър­ху стъб­ло­то. Те се из­пол­з­ват за под­м­ла­дя­ва­не.

Плод­ни­те пъп­ки са сме­се­ни. В тях най-чес­то се фор­ми­рат по 5-6 цвя­та, а съ­що та­ка и зачатъ­ци на лис­та и ле­то­рас­ти, по­ра­ди ко­е­то от тях се раз­ви­ват цве­то­ве, лис­та и ле­то­рас­ти. Раз­по­ло­же­ни са пре­дим­но по вър­хо­ве­те на къ­си­те, тор­бес­ти­те и сла­би­те клон­ки.

Не раж­да вся­ка го­ди­на

По­вечето ябъл­ко­ви сор­то­ве не пло­до­да­ват вся­ка го­ди­на. То­ва е та­ка на­речено­то ал­тер­на­тив­но пло­до­да­ва­не, ко­е­то е труд­но пре­о­до­ли­мо. В го­ди­на­та, ко­га­то дър­ве­та­та са за­ло­жи­ли мно­го пло­до­ве, цве­то­об­ра­зу­ва­не­то е сла­бо или на­пъл­но от­па­да и през след­ва­ща­та го­ди­на ябъл­ки­те са мал­ко или изоб­що ги ня­ма. Срав­ни­тел­но по-ре­дов­но пло­до­да­ва­щи­те дър­ве­та вся­ка го­ди­на об­ра­зу­ват уме­ре­но ко­личес­т­во плод­ни пъп­ки и през след­ва­ща­та съ­от­но­ше­ни­е­то меж­ду пло­до­ве­те, но­вия при­раст и лис­та­та е по-бла­гоп­ри­ят­но. Ко­личес­т­во­то на пло­до­ве­те е по-мал­ко, но те са по-качес­т­ве­ни и има ус­ло­вия от­но­во да се за­ло­жат плод­ни пъп­ки. Ус­та­но­ве­но е, че има за­ви­си­мост меж­ду лис­та­та, рас­те­жа и за­ла­га­не­то на плод­ни пъп­ки. За ре­дов­но­то пло­до­да­ва­не, спо­ред ня­кои ав­то­ри, е не­об­хо­ди­мо на все­ки плод да се па­дат по 40-60 лис­та. За то­ва до го­ля­ма сте­пен спо­ма­гат по-сил­ни­те ре­зит­би, а съ­що та­ка и про­реж­да­не­то на зав­ръ­зи­те.

Плод­ни­те пъп­ки се за­ла­гат от юни

За­ла­га­не­то на плод­ни­те пъп­ки за­почва към края на юни до начало­то на юли. То нас­тъп­ва след прик­лючва­не на рас­те­жа. Ус­ло­ви­я­та, ко­и­то оказ­ват вли­я­ние вър­ху рас­те­жа, се от­ра­зя­ват и вър­ху начал­ния срок на цве­то­об­ра­зу­ва­не­то. Пос­ле про­дъл­жа­ва офор­мя­не­то на от­дел­ни­те цвет­ни ор­га­ни и към края на но­ем­в­ри-начало­то на де­кем­в­ри те ос­нов­но са офор­ме­ни. Ди­фе­рен­ци­а­ци­я­та про­дъл­жа­ва и през зим­ни­те ме­се­ци и прик­лючва окончател­но в начало­то на след­ва­ща­та про­лет с офор­мя­не­то на праш­ни­ко­ви­те зър­на и плод­ни­ка.

Цъф­ти къс­но, ряд­ко мръз­не нап­ро­лет

Ябъл­ка­та цъф­ти срав­ни­тел­но по-къс­но, по­ра­ди ко­е­то и про­лет­ни­те из­м­ръз­ва­ния при нея са по-ряд­ко яв­ле­ние. Сро­кът на цъф­те­жа и не­го­ва­та про­дъл­жи­тел­ност за­ви­сят от сор­та и в мно­го по-го­ля­ма сте­пен от кли­ма­та, над­мор­с­ка­та ви­сочина, ме­те­о­ро­ло­гични­те ус­ло­вия.

Сор­то­ве­те се гру­пи­рат на ран­но и къс­но цъф­тя­щи. Мно­го важ­но е при съз­да­ва­не­то на ябъл­ко­ви­те гра­ди­ни да се под­би­рат сор­то­ве с приб­ли­зи­тел­но ед­на­къв срок на цъф­теж. То­ва се на­ла­га, тъй ка­то всички сор­то­ве са са­мос­те­рил­ни (са­мо­без­п­лод­ни) и изис­к­ват чуж­до оп­раш­ва­не. Ос­вен то­ва при нея има и трип­ло­ид­ни сор­то­ве, ко­и­то имат де­фек­тен пра­шец и са ло­ши оп­ра­ши­те­ли. Те тряб­ва да се за­саж­дат най-мал­ко с два дип­ло­ид­ни сор­та, ко­и­то вза­им­но да се оп­раш­ват и да оп­раш­ват трип­ло­ид­ния. Трип­ло­ид­ни сор­то­ве са: Ка­над­с­ка ре­не­та, Ан­г­лийс­ка зе­ле­на ре­не­та, Бос­кон­с­ка ху­ба­ви­ца, Бу­ха­ви­ца, Му­цу, Скри­нян­ка. При ня­кои сор­то­ве е ус­та­но­ве­на и ин­тер­с­те­рил­ност, ня­ма оп­лож­да­не въп­ре­ки нор­мал­ния пра­шец. Та­ки­ва са Ричаред и Стар­кинг, Ричаред и Уел­с­пър, Ричаред и Стар­к­рим­сон, Стар­к­рим­сон и Уел­с­пър, ко­и­то са ва­ри­е­те­ти на Чер­ве­на и Злат­на пре­въз­ход­на.

Вър­ху сро­ка на зре­е­не сил­но вли­я­ние оказ­ват и кли­ма­тични­те ус­ло­вия. При по-бед­ни почви и по-го­ля­ма въз­раст на дър­ве­та­та, пло­до­ве­те зре­ят по-ра­но. Раз­п­рос­т­ра­не­ни­те у нас сор­то­ве ста­ват го­то­ви за бра­не в пе­ри­о­да юли-ок­том­в­ри, а по­вечето от тях - през сеп­тем­в­ри - ок­том­в­ри.

Изис­к­ва­ния

Изис­к­ва­ни­я­та на овощ­ни­те рас­те­ния към кли­ма­тични­те фак­то­ри и почве­ни­те ус­ло­вия ос­вен от ви­до­ви­те осо­бе­нос­ти за­ви­сят от про­из­хо­да на сор­та, въз­раст­та на рас­те­ни­е­то, фа­за­та на раз­ви­тие, под­лож­ка­та, при­ла­га­на­та аг­ро­тех­ни­ка.

Из­дър­жа на студ

Ябъл­ка­та е един от най-сту­до­ус­тойчиви­те овощ­ни ви­до­ве в уме­ре­на­та кли­ма­тична зо­на. През зим­ния пе­ри­од из­дър­жа от -29 до -32оС. По­вечето от от­г­леж­да­ни­те у нас сор­то­ве по­на­сят по­ни­жа­ва­не на тем­пе­ра­ту­ра­та до -30оС. Има по­лучени в по-се­вер­ни­те ге­ог­раф­с­ки ра­йо­ни, ко­и­то не мръз­нат и при -35оС. Сту­до­ус­тойчивост­та на дър­ве­та­та през зим­ния пе­ри­од до из­вес­т­на сте­пен за­ви­си от ко­личес­т­во­то на за­ло­же­ни­те пло­до­ве и за­па­се­ност­та на рас­те­ни­я­та. Ко­га­то те са за­ло­жи­ли мно­го пло­до­ве и съ­от­но­ше­ни­е­то меж­ду тях и лис­та­та е неб­ла­гоп­ри­ят­но, те не са за­па­се­ни доб­ре с ре­зер­в­ни хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва и през зи­ма­та по-чес­то из­м­ръз­ват. Рез­ки­те тем­пе­ра­тур­ни ко­ле­ба­ния съ­що оказ­ват вли­я­ние. Ко­га­то нас­тъ­пи про­дъл­жи­тел­но за­топ­ля­не и след то­ва ряз­ко се по­ни­жа­ват тем­пе­ра­ту­ри­те, дър­ве­та­та из­м­ръз­ват и при - 27- 28оС.

Ябъл­ка­та има про­дъл­жи­те­лен дъл­бок и ус­тойчив при­ну­ди­те­лен по­кой. За­то­ва про­лет­но­то раз­ви­тие при нея нас­тъп­ва по-къс­но и из­м­ръз­ва­ни­я­та в края на зи­ма­та и начало­то на про­лет­та са по-ряд­ко яв­ле­ние. Във фа­за бу­то­ни­за­ция плод­ни­те пъп­ки из­дър­жат до -3 - -4оС, а цве­то­ве­те до -1,5 -2оС. Най-чув­с­т­ви­тел­ни към про­лет­ни­те зас­ту­дя­ва­ния са мла­ди­те зав­ръ­зи - мръз­нат под -1 - -2оС.

Ви­со­ки­те лет­ни тем­пе­ра­ту­ри (над 33-35оС) се от­ра­зя­ват неб­ла­гоп­ри­ят­но вър­ху раз­ви­ти­е­то на овош­ка­та, осо­бе­но ко­га­то са съп­ро­во­де­ни с го­рещ и сух вя­тър и нис­ка ат­мос­фер­на влаж­ност. При та­ки­ва ус­ло­вия се наб­лю­да­ват слънчеви при­го­ри по пло­до­ве­те и лис­та­та. Мно­го е ва­жен из­бо­рът на под­хо­дя­що мяс­то за ябъл­ко­ва гра­ди­на. Об­що взе­то, тем­пе­ра­тур­ният фак­тор не е ог­ра­ничаващ за от­г­леж­да­не­то на ябъл­ка­та. Су­ма­та ак­тив­ни тем­пе­ра­ту­ри (сбо­рът от тем­пе­ра­ту­ри­те над 10оС за це­лия ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од) тряб­ва да е над 2500оС. По­вечето сор­то­ве от­го­ва­рят на то­ва ус­ло­вие. У нас са­мо в по-ви­со­ки­те пла­нин­с­ки мес­то­рас­те­ния мо­же да има не­дос­тиг на та­ка­ва тем­пе­ра­тур­на су­ма.

Пред­почита уме­ре­на влаж­ност

Ябъл­ка­та е вла­го­лю­бив ово­щен вид. Как­то не­дос­ти­гът, та­ка и из­ли­шъ­кът на почве­на и ат­мос­фер­на влаж­ност се от­ра­зя­ват вър­ху раз­ви­ти­е­то й. Изис­к­ва­ни­я­та към вла­га­та са свър­за­ни с от­дел­ни­те сор­то­ве, но осо­бе­но сил­но вли­я­ние оказ­ва под­лож­ка­та. При при­саж­да­не вър­ху се­мен­на под­лож­ка, ко­я­то раз­ви­ва по-мощ­на ко­ре­но­ва сис­те­ма, дър­во­то е по-су­хо­ус­тойчиво. Ко­га­то се из­пол­з­ват кло­но­ви под­лож­ки (ко­е­то се­га е ма­со­ва прак­ти­ка) ябъл­ка­та тряб­ва да се от­г­леж­да при по­лив­ни ус­ло­вия. То­ва се от­на­ся осо­бе­но за сла­би­те и по­лус­ла­би кло­но­ви под­лож­ки. В срав­не­ние с ос­та­на­ли­те овощ­ни ви­до­ве по­на­ся по-доб­ре из­лиш­на­та почве­на вла­га, сти­га тя да не се за­дър­жа про­дъл­жи­тел­но вре­ме. По-ви­со­ка­та от­но­си­тел­на влаж­ност на въз­ду­ха оказ­ва бла­гоп­ри­ят­но вли­я­ние вър­ху раз­ви­ти­е­то на ябъл­ка­та. При ня­кои сор­то­ве се наб­лю­да­ва окап­ва­не на пло­до­ве­те при нис­ка ат­мос­фер­на влаж­ност.

Ре­до­ве­те да са в по­со­ка се­вер-юг

Ябъл­ка­та е сред­но взис­ка­тел­на към свет­ли­на­та. Тя от­с­тъп­ва на прас­ко­ва­та, кай­си­я­та и кру­ша­та. С ин­тен­зив­ност­та на свет­лин­ния ре­жим е свър­за­но оц­ве­тя­ва­не­то на пло­до­ве­те, нат­руп­ва­не­то на по­вече хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва, про­дъл­жи­тел­ност­та на жи­во­та на об­рас­т­ва­ща­та дър­ве­си­на.

Ди­рек­т­но вли­я­ние вър­ху свет­лин­ния ре­жим не мо­же да се оказ­ва. По­доб­ря­ва се чрез доб­рия из­бор на мяс­то, ре­до­ве­те да са по по­со­ка се­вер-юг и да се оп­ре­де­лят пра­вил­но раз­с­то­я­ни­я­та на за­саж­да­не. Ре­зит­би­те за фор­ми­ра­не на ко­ро­на­та и за под­дър­жа­не на пло­до­да­ва­не­то съ­що по­доб­ря­ват свет­лин­ния ре­жим.

От почва­та за­ви­си дъл­го­ле­ти­е­то

Почве­ни­те ус­ло­вия са мно­го важ­ни за нор­мал­но­то раз­ви­тие и дъл­го­ле­тие на ябъл­ка­та. Тя се чув­с­т­ва най-доб­ре вър­ху пло­до­род­ни, доб­ре аери­ра­ни, гли­нес­то-пе­съчли­ви или пе­съчли­во-гли­нес­ти почви, да не са по-плит­ки от 1 м и да са доб­ре вла­го­за­па­се­ни. Ед­ни от най-под­хо­дя­щи­те са алу­ви­ал­но-ли­вад­ни­те, раз­по­ло­же­ни по по­речията на неп­ре­съх­ва­щи­те ре­ки. Доб­ри са съ­що из­лу­же­ни­те и сла­бо опод­зо­ле­ни ка­не­ле­ни почви. Ябъл­ка­та се раз­ви­ва без проб­ле­ми и вър­ху ти­пични чер­но­зе­ми и по-сла­бо вър­ху из­лу­же­ни­те. За лю­би­тел­с­ки це­ли мо­же да се от­г­леж­да и вър­ху дру­ги почви, сти­га да не са сил­но пе­съчли­ви, за­со­ле­ни, ка­ме­нис­ти и мно­го теж­ки гли­нес­ти. При по-бед­ни и су­хи тряб­ва да се из­пол­з­ват дръвчета, при­са­де­ни вър­ху се­мен­ни под­лож­ки. Ябъл­ка­та не тряб­ва да се за­саж­да вър­ху те­ре­ни с ви­со­ко под­почве­но ни­во на во­да­та, не по­вече от 1 м до почве­на­та по­вър­х­ност. Ко­га­то сор­то­ве­те са при­са­де­ни вър­ху кло­но­ви под­лож­ки, изис­к­ва­ни­я­та към почва­та са по-го­ле­ми. Бо­га­то­то съ­дър­жа­ние на хра­ни­тел­ни еле­мен­ти в почва­та е един от ос­нов­ни­те фак­то­ри за нор­мал­но­то раз­ви­тие на ябъл­ка­та. То за­ви­си как­то от ес­тес­т­ве­на­та за­па­се­ност, та­ка и от ре­дов­но­то вна­ся­не на ор­га­нични и ми­не­рал­ни то­ро­ве. От ми­не­рал­ни­те то­ро­ве ос­вен мак­ро­е­ле­мен­ти­те азот, фос­фор и ка­лий ябъл­ка­та се нуж­дае още от кал­ций, маг­не­зий, же­ля­зо, цинк, бор, ман­ган, ко­и­то ряд­ко са де­фи­цит­ни в почва­та.

Раз­м­но­жа­ва­не - при­саж­да се вър­ху ябъл­ко­ва под­лож­ка

Раз­м­но­жа­ва­не­то чрез се­ме­на се из­пол­з­ва са­мо в се­лек­ци­он­на­та прак­ти­ка за съз­да­ва­не на но­ви сор­то­ве и за по­лучава­не на се­мен­ни под­лож­ки. Раз­м­но­жа­ва се чрез при­саж­да­не, то­ва се из­вър­ш­ва са­мо вър­ху ябъл­ко­ви под­лож­ки. В ма­со­ва­та прак­ти­ка за по­лучава­не на ябъл­ко­ви дръвчета при­саж­да­не­то се пра­ви вър­ху мла­ди (2-3-го­диш­ни) под­лож­ки. В случая се при­ла­га при­саж­да­не на пъп­ка (оку­ли­ра­не), ко­е­то най-чес­то ста­ва на спя­ща пъп­ка от вто­ра­та по­ло­ви­на на юни до начало­то на сеп­тем­в­ри. В лю­би­тел­с­ка­та прак­ти­ка ябъл­ка­та чес­то се раз­м­но­жа­ва чрез об­ла­го­ро­дя­ва­не на ди­во­рас­тя­щи фор­ми (ки­се­ли­ци) и пре­об­ла­го­ро­дя­ва­не на по-ма­ло­цен­ни сор­то­ве. В случая се при­саж­да на ка­лем - под ко­ра, на раз­цеп, на ко­зи крак, то­ва се пра­ви през про­лет­та. Об­ла­го­ро­дя­ва­не­то и пре­об­ла­го­ро­дя­ва­не­то тряб­ва да се при­ла­га на дър­ве­та до 10-12-го­диш­на въз­раст.

(снимка)

Дър­ве­та вър­ху се­мен­ни под­лож­ки жи­ве­ят по-дъл­го

Под­лож­ки­те на ябъл­ка­та са се­мен­ни и ве­ге­та­тив­но раз­м­но­жа­ва­ни (кло­но­ви). Стан­дар­т­ни са се­мен­ни­те и кло­но­ви­те, ко­и­то имат де­бе­ли­на в ос­но­ва­та от 5-6 до 12-15 мм в ди­а­ме­тър, доб­ре раз­ви­та ко­ре­но­ва сис­те­ма, не са на­ра­не­ни и не са на­пад­на­ти от вре­ди­те­ли. Се­мен­ни­те под­лож­ки се по­лучават от се­ме­на, взе­ти от ди­во­рас­тя­щи фор­ми (ки­се­ли­ца) или от кул­тур­ни сор­то­ве. От­де­ле­ни­те от пло­до­во­то ме­со се­ме­на през есен­та се смес­ват с пре­сят речен пя­сък и се пос­та­вят в съ­до­ве с ре­ше­тъчно дъ­но. През зи­ма­та се дър­жат при тем­пе­ра­ту­ри до 5-6 гра­ду­са и оп­ти­мал­но ов­лаж­не­ни в про­дъл­же­ние на 90-120 дни за ки­се­ли­ца­та и 55 - 65 дни за ябъл­ко­ви­те сор­то­ве. То­ва е т.нар. стра­ти­фи­ка­ция на се­ме­на­та. Стра­ти­фи­ци­ра­ни­те се­ме­на се за­ся­ват ра­но нап­ро­лет на дъл­бочина 2-3 см. По­лучени­те рас­те­ния за под­лож­ки се окули­рат на след­ва­ща­та го­ди­на. Ко­ре­ни­те на се­мен­ни­те под­лож­ки се раз­ви­ват на по-го­ля­ма дъл­бочина и ши­ри­на, чер­пят во­да от по-дъл­бо­ко и об­х­ва­щат по-го­лям обем почва. За­то­ва сор­то­ве­те, при­са­де­ни на та­ки­ва под­лож­ки, са по-су­хо­ус­тойчиви и се раз­ви­ват срав­ни­тел­но доб­ре и на по-бед­ни почви. Те­зи под­лож­ки оси­гу­ря­ват по-го­ле­ми раз­ме­ри на дър­ве­та­та, пло­до­да­ва­не­то за­почва по-къс­но и жи­ве­ят по-дъл­го.

На кло­но­ви под­лож­ки раж­дат по-ра­но

Кло­но­ви­те под­лож­ки се по­лучават чрез вко­ре­ня­ва­не на ед­но­го­диш­ни ле­то­рас­ти. То­ва ста­ва в т. нар. ма­точни­ци по сис­те­ма­та на вер­ти­кал­ни­те от­во­ди. Ма­точни­те рас­те­ния се из­ряз­ват до почва­та вся­ка го­ди­на, но­во­об­ра­зу­ва­ни­те ле­то­рас­ти се за­гър­лят 2-3 пъ­ти с рох­ка­ва, влаж­на и бо­га­та на хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва почва, в ре­зул­тат на ко­е­то раз­ви­ват ад­вен­тив­ни ко­ре­ни. Из­ря­за­ни­те през есен­та вко­ре­не­ни ле­то­рас­ти се за­саж­дат в та­ка на­речени­те пи­том­ни­ци и след­ва­ща­та го­ди­на се при­саж­дат.

Кло­но­ви­те под­лож­ки пре­диз­вик­ват по-слаб рас­теж в при­сад­ни­ка, рас­те­ни­я­та встъп­ват в пло­до­да­ва­не по-ра­но и жи­ве­ят не по­вече от 20-25 го­ди­ни. То­ва са мно­го важ­ни пре­дим­с­т­ва в срав­не­ние със се­мен­ни­те под­лож­ки, по­ра­ди ко­е­то ма­со­во се из­пол­з­ват. За­се­га в овощ­ни­те раз­сад­ни­ци ябъл­ка­та се при­саж­да почти са­мо вър­ху та­ки­ва под­лож­ки. За лю­би­те­ли­те се про­из­веж­да по­са­дъчен ма­те­ри­ал и вър­ху се­мен­ни под­лож­ки, ко­га­то ябъл­ка­та пред­с­тои да се за­саж­да при по-не­под­хо­дя­щи ус­ло­вия. Кло­но­ви­те под­лож­ки се раз­де­лят в ня­кол­ко гру­пи в за­ви­си­мост от рас­те­жа, кой­то пре­диз­вик­ват в при­сад­ни­ка - сла­бо, по­лус­ла­бо, уме­ре­но и сил­но рас­тя­щи. За­се­га в прак­ти­ка­та се из­пол­з­ват пре­дим­но сла­би­те и по­лус­ла­би и по-ряд­ко уме­ре­но рас­тя­щи­те под­лож­ки. Ед­на от най-раз­п­рос­т­ра­не­ни­те сла­бо рас­тя­щи под­лож­ки е М9. Сор­то­ве­те, при­са­де­ни на та­зи под­лож­ка, за­почват да раж­дат още на вто­ра­та-тре­та­та го­ди­на, пло­до­да­ват по-ре­дов­но и да­ват по-ед­ри и по-доб­ре оц­ве­те­ни пло­до­ве. Ви­сочина­та на дър­ве­та­та дос­ти­га до 2,5-3 м и про­дъл­жи­тел­ност­та на жи­во­та е око­ло 20 го­ди­ни. Та­зи под­лож­ка, как­то и по­вечето от ос­та­на­ли­те кло­но­ви под­лож­ки, раз­ви­ват по-сла­би и по-плит­ко раз­по­ло­же­ни ко­ре­ни и за­то­ва дър­ве­та­та тряб­ва да се за­саж­дат на по-бо­га­ти почви и при по­лив­ни ус­ло­вия. По­доб­ни на М9 са под­лож­ки­те М27 и М26. По­лус­лаб рас­теж имат под­лож­ки­те М7 и ММ106, ко­и­то ши­ро­ко се из­пол­з­ват при раз­м­но­жа­ва­не­то на ябъл­ка­та. От уме­ре­но­ рас­тя­щи­те под­лож­ки най-чес­то се из­пол­з­ват М2, М4, М5, ММ104, ММ109, ММ111.

Дър­ве­та­та, при­са­де­ни на кло­но­ви под­лож­ки се за­саж­дат на раз­с­то­я­ние 1,2-2 м в ре­да и 3,5-4 м в меж­ду­ре­ди­я­та при сла­би­те под­лож­ки и се фор­ми­рат ка­то вре­те­но­вид­на ко­ро­на. То­ва поз­во­ля­ва да се съз­да­ват ви­со­ко­ин­тен­зив­ни, гъс­ти ябъл­ко­ви на­саж­де­ния.

Но­ва­та­ гра­ди­на - под­хо­дя­щи са рав­ни те­ре­ни и скло­но­ве със слаб нак­лон

Из­бо­рът на мяс­то за ябъл­ко­ва гра­ди­на за по-го­ле­ми про­миш­ле­ни на­саж­де­ния или за по-мал­ки лю­би­тел­с­ки е мно­го важ­ен. След за­саж­да­не­то до­пус­на­ти­те греш­ки труд­но се от­с­т­ра­ня­ват. За­то­ва е не­об­хо­ди­мо да се нап­ра­вят пред­ва­ри­тел­ни проучва­ния на кли­ма­тични­те фак­то­ри, почве­ни­те  ус­ло­вия, ре­ле­фа. Най-под­хо­дя­щи за ябъл­ка­та са рав­ни­те те­ре­ни и скло­но­ве с нак­лон до 10-12о. За пред­почита­не са се­вер­ни­те и се­ве­ро­из­точни­те из­ло­же­ния, ко­и­то са по-доб­ре ов­лаж­не­ни. От кли­ма­тични­те фак­то­ри ог­ра­ничаващ е вод­ния ре­жим на ра­йо­на при лип­са на до­пъл­ни­тел­но на­по­я­ва­не. За нор­мал­но­то раз­ви­тие на ябъл­ка­та го­ля­мо значение има и почва­та. Тряб­ва да се дър­жи стро­га смет­ка за ней­ни­те фи­зични свойс­т­ва и дъл­бочина­та й. При раз­лични ти­по­ве под­лож­ки ко­ре­ни­те се раз­ви­ват на дъл­бочина от 15-40 при кло­но­ви­те до 20-80 см при се­мен­ни­те, от­дел­ни ко­ре­ни про­ник­ват и над 2 м дъл­бочина. По-бед­ни на хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва почви, но с доб­ри фи­зични свойс­т­ва, мо­гат да се из­пол­з­ват за за­саж­да­не на ябъл­ка­та, ка­то се то­ри по-обил­но с ор­га­нични и ми­не­рал­ни то­ро­ве.

Об­ра­бот­ка­та - ри­гол­ва се дъл­бо­ко

След из­бо­ра на мяс­то­то тряб­ва да се почис­ти те­ре­нът, да се под­рав­ни, пред­по­са­дъчно да се на­то­ри, ри­гол­ва, да се мар­ки­ра и да се из­ко­па­ят по­са­дъчни­те ям­ки. То­ва е за­дъл­жи­тел­но при съз­да­ва­не на по-го­ле­ми про­миш­ле­ни на­саж­де­ния. Ос­нов­но или час­тично под­рав­ня­ва­не се пра­ви, ко­га­то се по­ли­ва гра­ви­тачно. С ри­гол­ва­не­то на дъл­бочина 50-70 см се по­доб­ря­ват фи­зични­те свойс­т­ва на почва­та, уни­що­жа­ват се пле­ве­ли­те и се по­доб­ря­ват ус­ло­ви­я­та за прих­ва­ща­не на дър­ве­та­та. То се пра­ви 2-3 ме­се­ца пре­ди за­саж­да­не­то. За­ед­но с то­ва се вна­сят 80-100 кг ка­ли­е­ви и 150-160 кг фос­фор­ни то­ро­ве на де­кар. Пос­ле се то­ри с 3-4 т обор­с­ки тор, кой­то се за­о­ра­ва на дъл­бочина 25-30 см.

Ям­ки­те да са ши­ро­ки по ме­тър

Пре­ди за­саж­да­не­то те­ку­що се под­рав­ня­ва, мар­ки­ра се и се из­ко­па­ват по­са­дъчни­те ям­ки. Раз­ме­рът на ям­ки­те при ри­гол­ва­на и на­то­ре­на почва тряб­ва да се съ­об­ра­зя­ва с раз­ме­ра на ко­ре­но­ва­та сис­те­ма. Най-бър­зо и ико­но­мичес­ки най-из­год­но е да се из­ко­па­ват ме­ха­ни­зи­ра­но с по­мощ­та на на­ве­сен ямо­ко­па­тел. За ма­ло­мер­ни­те и лю­би­тел­с­ки овощ­ни гра­ди­ни ня­кои от дей­нос­ти­те са неп­ри­ло­жи­ми (ри­гол­ва­не­то, ос­нов­но­то под­рав­ня­ва­не, пред­по­са­дъчно­то то­ре­не). По­ня­ко­га мо­же да се на­ло­жи те­ра­си­ра­не на пло­щи­те, ко­е­то се пра­ви до­пъл­ни­тел­но. За про­лет­но за­саж­да­не ям­ки­те се из­ко­па­ват през есен­та, а за есен­но - 3-4 сед­ми­ци пре­ди за­саж­да­не­то. По­са­дъчни­те ям­ки при не­ри­гол­ва­ни пло­щи се из­ко­па­ват с ши­ри­на 80-100 см и дъл­бочина 60-70 см. Гор­ни­ят слой на почва­та се от­де­ля в ед­на­та стра­на на ям­ка­та, а дол­ни­ят - от дру­га­та. Гор­ни­ят слой се смес­ва с 10-15 кг уг­нил обор­с­ки тор, 200-300 г фос­фор­ни и 80-100 г ка­ли­е­ви то­ро­ве.

Прих­ва­ща се доб­ре след лис­то­па­да

За­саж­да­не­то на ябъл­ко­ви­те овощ­ни дръвчета е по-доб­ре да ста­не през есен­та - след лис­то­па­да, и да прик­лючи 1-2 сед­ми­ци пре­ди сту­до­ве­те. Мо­же и през про­лет­та, ко­га­то тем­пе­ра­ту­ри­те се по­ви­шат над 5-6 гра­ду­са, но пре­ди да на­бъб­нат и да се раз­пук­нат пъп­ки­те. Не би­ва да се за­саж­да в су­ха, зам­ръз­на­ла и сил­но пре­ов­лаж­не­на почва.

Пре­ди за­саж­да­не­то дръвчета­та се прег­леж­дат и на­ра­не­ни­те, су­хи­те и счупе­ни ко­ре­ни се из­ряз­ват до здра­во, ка­то се за­паз­ват по­вече ко­ре­ни. Те се по­та­пят във во­да (по въз­мож­ност течаща) за 1-2 де­но­но­щия, след то­ва в ка­ша от 3 час­ти почва и 1 част пре­сен го­веж­ди тор. То­ва  по­ма­га по-бър­зо да за­рас­нат ра­ни­те по ко­ренчета­та и по-доб­ре да при­леп­не почва­та към тях.

На дъ­но­то на ям­ка­та се сла­га част от почве­но-то­ро­ва­та смес във вид на ши­ро­ка пи­ра­ми­да, с ви­сочина­та на ко­я­то се оп­ре­де­ля дъл­бочина­та на за­саж­да­не­то. Ле­ко се при­тъп­к­ва. Дръвчета­та, при­са­де­ни на се­мен­ни под­лож­ки, се за­саж­дат на дъл­бочина 3-4 см над ко­ре­но­ва­та ший­ка, а при­са­де­ни­те на кло­но­ви под­лож­ки - до мяс­то­то на при­сад­ка­та. По то­зи начин се по­лучава по-доб­ра ста­бил­ност на дръвчето и се съз­да­ват ус­ло­вия за раз­ви­тие на до­пъл­ни­тел­на ко­ре­но­ва сис­те­ма.

Фи­дан­ка­та се за­саж­да от два­ма ду­ши. Еди­ни­ят дър­жи дръвчето и ле­ко го стръс­к­ва, ко­га­то дру­ги­ят за­сип­ва ко­ре­ни­те с почве­но-то­ро­ва­та смес. След ка­то се пок­ри­ят, ко­ре­ни­те се при­тъп­к­ват. За­почва се от пе­ри­фе­ри­я­та към цен­тъ­ра на ям­ка­та и се до­пъл­ва с ос­та­на­ла­та почва. От­но­во се при­тъп­к­ва и нак­рая се пок­ри­ва с рох­ка­ва почва. Око­ло за­са­де­но­то дръвче се офор­мя чаша, в ко­я­то се сла­га сла­мест обор­с­ки тор и се по­ли­ва с 15-20 л во­да.

Има раз­лични сис­те­ми на за­саж­да­не

Из­вес­т­ни са квад­рат­на, пра­во­ъ­гъл­на, шах­мат­на и кон­тур­на сис­те­ма на за­саж­да­не. За по-го­ле­ми­те овощ­ни гра­ди­ни дръвчета­та се за­саж­дат най-чес­то по пра­во­ъ­гъл­на­та сис­те­ма. При нея раз­с­то­я­ни­я­та в ре­да са мно­го по-мал­ки и след офор­мя­не на ко­ро­ни­те се по­лучава неп­ре­къс­на­та овощ­на сте­на. За нак­ло­не­ни те­ре­ни под­хо­дя­ща е шах­мат­на­та сис­те­ма, при нея се за­саж­дат по­вече рас­те­ния вър­ху еди­ни­ца площ. Кон­тур­на­та сис­те­ма се при­ла­га при по-го­ле­ми нак­ло­ни и на­гъ­на­ти те­ре­ни, ре­до­ве­те се раз­по­ла­гат вър­ху хо­ри­зон­та­ли­те.

В двор­ни­те и вил­ни мес­та тряб­ва да се съ­об­ра­зя­ва с раз­с­то­я­ни­я­та на за­саж­да­не в за­ви­си­мост от сор­то­во-под­лож­ко­ви­те ком­би­на­ции. От ябъл­ка вър­ху сла­бо рас­тя­щи под­лож­ки мо­гат да се офор­мят де­ко­ра­тив­ни сис­те­ми пок­рай але­и­те и ог­ра­ди­те.

Раз­с­то­я­ни­я­та

Раз­с­то­я­ни­я­та на за­саж­да­не се оп­ре­де­лят от рас­теж­на­та си­ла на под­лож­ка­та, сор­та, почве­но-кли­ма­тични­те ус­ло­вия и начина на фор­ми­ра­не. Сор­то­ве­те, при­са­де­ни на сла­бо рас­тя­ща под­лож­ка и фор­ми­ра­ни ка­то вре­те­но, се за­саж­дат на око­ло 1-2 м в ре­да и 3,5-4 м меж­ду ре­до­ве­те. При уме­ре­но рас­тя­щи­те кло­но­ви под­лож­ки раз­с­то­я­ни­я­та са съ­от­вет­но 2-3 м  и 3-4 в ре­да и 4-5 м  меж­ду ре­до­ве­те. При­са­де­ни­те на сил­но рас­тя­щи се­мен­ни и кло­но­ви под­лож­ки и фор­ми­ра­ни ка­то по­доб­ре­на-етаж­на ко­ро­на се за­саж­дат на 4-6 м в ре­да и 6-7 м в ре­до­ве­те. В двор­ни­те и вил­ни­те мес­та сто­па­ни­те тряб­ва да се съ­об­ра­зя­ват и с раз­с­то­я­ни­е­то от гра­ни­ца­та на съ­се­ди­те. За по-сил­но рас­тя­щи­те сор­то-под­лож­ко­ви ком­би­на­ции те тряб­ва да са 3 мет­ра, а при нис­ко- и сла­бо рас­тя­щи­те - 1 - 1,5 мет­ра.

Гри­жи

 Почва­та да е рох­ка­ва

Чер­на­та угар е за мла­ди­те дър­ве­та

Две са ос­нов­ни­те сис­те­ми за под­дър­жа­не на почве­на­та по­вър­х­ност в ябъл­ко­ви­те на­саж­де­ния - чер­на угар и чимо­во-мулчир­на сис­те­ма. Чер­на­та угар е сис­те­ма от об­ра­бот­ки, с ко­и­то почва­та се под­дър­жа през ця­ла­та го­ди­на рох­ка­ва. При­ла­га се най-чес­то при на­ши­те кли­ма­тични ус­ло­вия, тъй ка­то за­паз­ва почве­на­та вла­га, уни­що­жа­ват се пле­ве­ли­те и се по­доб­ря­ва аера­ци­я­та на почва­та. Под­дър­жа се чрез есен­на оран на 15-20 см дъл­бочина. При кло­но­ви­те под­лож­ки и в бли­зост до дръвчета­та дъл­бочина­та тряб­ва да бъ­де по-мал­ка. При та­зи об­ра­бот­ка се вна­сят обор­с­ки­ят, фос­фор­ни­те и ка­ли­е­ви­те то­ро­ве. През ве­ге­та­ци­он­ния пе­ри­од се из­вър­ш­ват плит­ки об­ра­бот­ки на 8-10 см с кул­ти­ва­то­ри, дис­ко­ви бра­ни и по-ряд­ко с фре­зи. Лет­ни­те об­ра­бот­ки и сро­кът им за­ви­сят от зап­ле­ве­ля­ва­не­то и об­ра­зу­ва­не­то на почве­на ко­ра след дъжд или по­лив­ка.

Чер­на­та угар е за­дъл­жи­тел­на за мла­ди­те на­саж­де­ния и при сор­то­ве­те, при­са­де­ни на кло­но­ви под­лож­ки. Тя има и ня­кои не­дос­та­тъ­ци: пра­вят се раз­хо­ди за об­ра­бот­ки, раз­ру­ша­ва се почве­на­та струк­ту­ра, на­ра­ня­ват се част от ко­ре­ни­те, при по-чес­ти ва­ле­жи се зат­руд­ня­ва вли­за­не­то в гра­ди­ни­те и при нак­ло­не­ни те­ре­ни се по­лучава еро­зия на почва­та.

При склон - те­ра­си око­ло дър­ве­та­та

В мал­ки­те овощ­ни гра­ди­ни и при нак­ло­не­ни пло­щи чер­на­та угар е труд­но при­ло­жи­ма. При тях най-чес­то се из­вър­ш­ват око­лос­тъб­ле­ни об­ра­бот­ки, ка­то ди­а­ме­тъ­рът им тряб­ва да е по-го­лям от про­ек­ци­я­та на ко­ро­на­та. При нак­ло­не­ни те­ре­ни с те­зи око­лос­тъб­ле­ни об­ра­бот­ки се офор­мят мал­ки те­ра­си око­ло дръвчето.

Съ­се­ди­те - де­те­ли­на и райг­рас меж­ду ре­до­ве­те

При чимово-мулчирната система ябъл­ка­та по­на­ся зат­ре­вя­ва­не през пло­до­да­ва­щия пе­ри­од. Най-доб­ре е то да ста­не чрез за­ся­ва­не на мно­го­го­диш­ни жит­ни и бо­бо­ви тре­ви - де­те­ли­на, райг­рас, ти­мо­тей­ка. Зат­ре­вя­ва­не­то мо­же да е вър­ху ця­ла­та площ или са­мо в меж­ду­ре­ди­я­та. Ре­до­ва­та иви­ца се под­дър­жа в рох­ко със­то­я­ние чрез плит­ки об­ра­бот­ки, мо­же пле­ве­ли­те да се уни­що­жат с хер­би­ци­ди. Тре­ви­те се из­пол­з­ват за фу­раж, при чимо­во-мулчир­на­та сис­те­ма се ко­сят ре­дов­но (най-доб­ре с ро­та­ци­он­на ко­сачка) и трев­на­та ма­са се раз­х­вър­ля по ця­ла­та площ. Зе­ле­на­та ма­са за­паз­ва почве­на­та вла­га и обо­га­тя­ва почва­та с ор­га­нични ве­щес­т­ва. Тя из­пъл­ня­ва ро­ля­та и на мулч, от­къ­де­то е и на­и­ме­но­ва­ни­е­то на сис­те­ма­та. Един от най-се­ри­оз­ни­те не­дос­та­тъ­ци на та­зи сис­те­ма е, че тре­ви­те из­пол­з­ват го­ля­мо ко­личес­т­во во­да, за­то­ва се при­ла­га са­мо при по­лив­ни ус­ло­вия. В лю­би­тел­с­ки­те ябъл­ко­ви гра­ди­ни мно­го до­бър ефект има мулчира­не­то в око­лос­тъб­ле­ни кръ­го­ве с раз­лични ор­га­нични от­па­дъ­ци - тре­ва, лис­та. В то­зи случай най-доб­ре е рас­ти­тел­ни­те от­па­дъ­ци да се пок­ри­ят с почва при есен­на­та об­ра­бот­ка. От­г­леж­да­не­то на ед­но­го­диш­ни пол­с­ки и зе­ленчуко­ви кул­ту­ри в ябъл­ко­ви­те гра­ди­ни е чес­та прак­ти­ка в лю­би­тел­с­ко­то ово­щар­с­т­во. В то­зи случай при из­бо­ра на кул­ту­ри­те тряб­ва да се съ­об­ра­зя­ва с вред­но­то им вли­я­ние вър­ху овощ­ни­те дръвчета.

Ца­ре­ви­ца и слънчог­лед мъчат ябъл­ки­те

Не тряб­ва да се за­саж­дат ви­со­кос­тъб­ле­ни кул­ту­ри ка­то ца­ре­ви­ца, слънчог­лед, ко­ноп, жит­ни със сля­та по­вър­х­ност. Най-под­хо­дя­щи са бо­бо­ви­те за зър­но и фу­раж, ран­ни­те зе­ленчуко­ви кул­ту­ри, тик­во­ви­те, ня­кои тех­ничес­ки, яго­да­та.

То­ре­не

Ябъл­ка­та е на ед­но от пър­ви­те мес­та по из­в­лечени­те от почва­та хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва. През пло­до­да­ва­щия пе­ри­од нуж­да­та от тях на­рас­т­ва и е най-го­ля­ма при зас­та­ря­ва­щи­те дър­ве­та. Вся­ка го­ди­на от ябъл­ко­ви­те гра­ди­ни се из­на­сят го­ля­мо ко­личес­т­во хра­ни­тел­ни еле­мен­ти. То­ва до­веж­да до ед­нос­т­ран­но обед­ня­ва­не на почва­та, ко­е­то тряб­ва да се ком­пен­си­ра с ре­дов­но то­ре­не. Из­пол­з­ват се ор­га­нични и ми­не­рал­ни то­ро­ве на азо­та, фос­фо­ра и ка­лия.

(снимка) Азо­тът за­сил­ва рас­те­жа

От ми­не­рал­ни­те еле­мен­ти за ябъл­ка­та най-го­ля­мо значение има азо­тът. Ус­во­я­ва­не­то му за­почва в начало­то на про­лет­но­то раз­ви­тие и то­ва на­ла­га още в края на фев­ру­а­ри до начало­то на март да се из­вър­ши пър­во­то под­х­ран­ва­не с 1/2 от то­ро­ва­та нор­ма. Ос­та­на­ло­то ко­личес­т­во се вна­ся в края на май до начало­то на юни. При­ла­га се и трик­рат­но то­ре­не с азо­т при пло­до­да­ва­щи­те гра­ди­ни, ка­то 1/2 от нор­ма­та се да­ва през про­лет­та, 1/4 в края на май и 1/4 през есен­та. Азо­тът за­сил­ва рас­те­жа, об­ра­зу­ват се по­вече и по-ед­ри лис­та и по­вече пъп­ки. То­ва се от­ра­зя­ва по­ло­жи­тел­но вър­ху пло­до­ве­те. Бла­гоп­ри­ят­ни­ят азо­тен ре­жим по­ви­ша­ва ус­тойчивост­та към зим­ни­те мра­зо­ве и удъл­жа­ва жи­во­та на дър­ве­та­та.  Фос­фо­рът е съ­що ва­жен, но из­пол­з­ва­не­то му е по-ог­ра­ничено в срав­не­ние с азо­та. На­ми­ра се в по-го­ля­мо ко­личес­т­во в почва­та. При обил­но азот­но то­ре­не обаче изис­к­ва­ни­я­та към фос­фо­ра значител­но на­рас­т­ват.

Ка­ли­ят по­доб­ря­ва сту­до­ус­тойчивост­та

При не­дос­тиг на ка­лий лис­та­та и пло­до­ве­те ос­та­ват дреб­ни, рас­те­жът е слаб и бро­ят на цвет­ни­те пъп­ки и пло­до­ве­те на­ма­ля­ват. Ка­ли­е­во­то то­ре­не по­доб­ря­ва и сту­до­ус­тойчивост­та на рас­те­ни­е­то. Го­ля­ма част от почви­те у нас са доб­ре за­па­се­ни с ка­лий, по-мал­ко е ко­личес­т­во­то му при по-ле­ки­те и кар­бо­нат­ни­те. На фо­на на по-обил­но­то азот­но то­ре­не вна­ся­не­то на ка­ли­е­ви то­ро­ве се от­ра­зя­ва по-доб­ре на ябъл­ка­та.

Обор­с­ки­ят тор има го­ля­мо значение. Той по­доб­ря­ва почве­на­та струк­ту­ра, обо­га­тя­ва я с це­лия на­бор от хра­ни­тел­ни еле­мен­ти и по­ви­ша­ва из­пол­з­ва­е­мост­та на фос­фо­ра и ка­лия. Обор­с­ки­ят, фос­фор­ни­те и ка­ли­е­вите то­ро­ве се вна­сят през есен­та, по въз­мож­ност по-дъл­бо­ко с есен­на­та об­ра­бот­ка. То­ва ста­ва през 3 го­ди­ни със за­ви­ше­ни то­ро­ви нор­ми.

Нор­ми­те

Те са в за­ви­си­мост от ви­да на то­ра, въз­раст­та на рас­те­ни­е­то, за­па­се­ност­та на почва­та, начина на под­дър­жа­не­то й и на­по­я­ва­не­то. То­ро­ви­те нор­ми най-точно се оп­ре­де­лят на ба­за­та на почве­ния ана­лиз и лис­т­на­та ди­аг­нос­ти­ка. Те­зи ме­то­ди са труд­но при­ло­жи­ми при ма­ло­мер­ни­те овощ­ни гра­ди­ни и без спе­ци­ал­ни аг­ро­хи­мичес­ки ла­бо­ра­то­рии. Ко­га­то има въз­мож­ност за лис­т­на ди­аг­нос­ти­ка, тряб­ва да се има пред­вид, че оп­ти­мал­но­то ко­личес­т­во на азо­та е от 2,2 до 2,4%, на фос­фо­ра - 0,2 - 0,3% и на ка­лия - 1,5 - 1,8% от су­хо­то ве­щес­т­во в лис­та­та.

Рас­те­ни­я­та по­каз­ват, ко­га­то са глад­ни

Нуж­да­та от то­ре­не мо­же да се оп­ре­де­ли и по ня­кои вън­ш­ни приз­на­ци. Ко­га­то рас­те­жът е слаб, об­ра­зу­ват се къ­си ле­то­рас­ти, мал­ко и по-дреб­ни лис­та, пло­до­ве­те са не­дос­та­тъчни и не­доб­ре раз­ви­ти, по­каз­ва, че рас­те­ни­я­та се нуж­да­ят от то­ре­не. Ко­га­то е из­вър­ше­но ос­нов­но пред­по­са­дъчно то­ре­не на ця­ла­та площ или в по­са­дъчни­те ям­ки, през пър­ви­те две-три го­ди­ни дръвчета­та се то­рят са­мо с азот­ни то­ро­ве в око­лос­тъб­ле­ни кръ­го­ве. Нор­ма­та е око­ло 50-60 кг амо­ни­е­ва се­лит­ра на де­кар, а при по-го­лям брой дър­ве­та мо­же да дос­тиг­не и 70-80 кг на де­кар. От начало­то на чет­вър­та­та го­ди­на вече се то­ри ця­ла­та площ при ком­пак­т­на ябъл­ко­ва гра­ди­на. При еди­нични дър­ве­та то­ре­не­то про­дъл­жа­ва в око­лос­тъб­ле­ни кръ­го­ве, ка­то тех­ни­ят ди­а­ме­тър вся­ка го­ди­на се уве­личава, та­ка че да пре­ви­ша­ва про­ек­ци­я­та на ко­ро­на­та. До­зи­те при фос­фор­ни­те то­ро­ве са око­ло 50-60 кг на де­кар, а на ка­лий - 20-30 кг на де­кар, при пе­ри­о­дично то­ре­не съ­от­вет­но се за­ви­ша­ват. Же­ла­тел­но е през 2-3 го­ди­ни да се вна­сят и по 2-3 то­на обор­с­ки тор на де­кар. Ко­личес­т­во­то тор за ед­но дър­во се изчис­ля­ва, ка­то се раз­де­ля по­сочена­та нор­ма на 1000. По то­зи начин се оп­ре­де­ля до­за­та за 1 кв. ме­тър.

(снимка)

На­по­ява­не - обича почве­на и въз­душ­на влаж­ност

При на­ши­те кли­ма­тични ус­ло­вия, къ­де­то сред­но­го­диш­на­та су­ма на ва­ле­жи­те е око­ло 500 мм/кв. м и са не­рав­но­мер­но раз­п­ре­де­ле­ни през го­ди­на­та, про­миш­ле­ни ябъл­ко­ви гра­ди­ни не мо­гат да се от­г­леж­дат при не­по­лив­ни ус­ло­вия. То­ва в още по-го­ля­ма сте­пен се от­на­ся и за кло­но­ви­те под­лож­ки, ко­и­то са с плит­ка ко­ре­но­ва сис­те­ма. Осо­бе­но вред­но вли­я­ние оказ­ват и ек­с­т­рем­ни­те за­су­ша­ва­ния през юли-сеп­тем­в­ри, ко­и­то чес­то са свър­за­ни и с нис­ка ат­мос­фер­на влаж­ност. През то­зи пе­ри­од про­тичат най-ак­тив­ни­те про­це­си на пло­до­об­ра­зу­ва­не­то при по­вечето ябъл­ко­ви сор­то­ве и за­ла­га­не­то на плод­ни­те пъп­ки за след­ва­ща­та го­ди­на. При не­дос­та­тъчни зим­ни и про­лет­ни ва­ле­жи не­дос­ти­гът на вла­га през фа­зи­те на цъф­те­жа и буй­ния рас­теж се от­ра­зя­ват от­ри­ца­тел­но. По­ра­ди то­ва се на­ла­га да се по­ли­ва през це­лия ве­ге­та­ци­о­нен пе­ри­од, включител­но се пра­ви и есен­на вла­го­за­па­ся­ва­ща по­лив­ка.  Сро­кът на по­лив­ки­те се оп­ре­де­ля най-точно с ус­та­но­вя­ва­не на вла­га­та в про­цент ППВ (пре­дел­на почве­на влаж­ност). Ко­га­то та­зи влаж­ност пад­не под 70-75%, значи има нуж­да от во­да. То­зи ме­тод за оп­ре­де­ля­не сро­ка на по­ли­ва­не е труд­но­ дос­тъ­пен за лю­би­те­ли­те ово­ща­ри.

Прак­тично

Един от начини­те да се оп­ре­де­ли дос­та­тъчна ли е вла­га­та в почва­та е след­ни­ят. Из­ко­па­ва се ям­ка на 40-50 см дъл­бочина, взе­ма се от дъ­но­то ше­па почва и ако при стис­ка­не се офор­ми здра­ва топ­ка, вла­га­та е дос­та­тъчна. Не би­ва да се изчак­ва да за­вях­нат лис­та­та, за­що­то вече е мно­го къс­но и рас­те­ни­я­та са из­пад­на­ли в кри­тично със­то­я­ние.

Во­да­та да стиг­не до всички ко­ре­ни

Ка­то се има пред­вид, че ос­нов­на­та ко­ре­но­ва ма­са на ябъл­ка­та се раз­ви­ва на 20 до 80 см дъл­бочина, по­лив­на­та нор­ма тряб­ва да е та­ка­ва, че да се ов­лаж­ни це­лият ко­ре­но­о­би­та­ем слой. За мла­ди­те дръвчета по­лив­на­та нор­ма е око­ло 40-60 куб. м на де­кар, а за пло­до­да­ва­щи­те - 70-80 куб. м на де­кар. Ако по­ли­ва­не­то се из­вър­ш­ва в око­лос­тъб­ле­ни чаши, ко­е­то мно­го чес­то се при­ла­га в лю­би­тел­с­ки­те гра­ди­ни, за мла­ди­те дръвчета са нуж­ни око­ло 20-25 л, а за пло­до­да­ва­щи­те - 50-70 л.

Пред­почита дъж­ду­ва­не или кап­ко­во на­по­я­ва­не

Ед­ни от най-ефек­тив­ни­те начини за на­по­я­ва­не са дъж­ду­ва­не­то и кап­ку­ва­не­то. То­ва са на­пъл­но ме­ха­ни­зи­ра­ни начини, при ко­и­то во­да­та се из­пол­з­ва най-ико­но­мично. Те са при­ло­жи­ми обаче са­мо за по-го­ле­ми­те про­миш­ле­ни ябъл­ко­ви на­саж­де­ния. За ма­ло­мер­ни­те и лю­би­тел­с­ки на­саж­де­ния най-чес­то се при­ла­га гра­ви­тачно­то на­по­я­ва­не по браз­ди, а при зат­ре­ве­ни гра­ди­ни - чрез за­ли­ва­не на ця­ла­та площ. Бро­ят, дъл­жи­на­та, дъл­бочина­та и раз­с­то­я­ни­е­то меж­ду браз­ди­те за­ви­си от почве­ния тип, нак­ло­на, въз­раст­та и под­лож­ка­та, вър­ху ко­я­то е при­са­де­на ябъл­ка­та. На про­пус­к­ли­ви почви браз­ди­те са по-къ­си и об­рат­но. Дъл­бочина­та на браз­ди­те при ле­ки­те почви е око­ло 15-18 см и дъл­жи­на­та - не по­вече от 50-60 м, а при по-теж­ки­те - 20-25 см и дъл­жи­на - 150 - 180 мет­ра. В гра­ди­ни­те, къ­де­то сор­то­ве­те са вър­ху кло­но­ви под­лож­ки, се про­кар­ват по-къ­си, по-плит­ки и с по-на­гъс­то браз­ди. В мла­ди­те гра­ди­ни от­начало се пра­ви по ед­на браз­да от две­те стра­ни на ре­да и с нап­ред­ва­не­то на въз­раст­та бро­ят им се уве­личава, до­ка­то об­х­ва­не ця­ла­та площ.

На­по­я­ва­не­то в око­лос­тъб­ле­ни чаши или ба­сей­ни ма­со­во се при­ла­га при еди­нични­те овош­ки и по-ма­ло­мер­ни­те гра­ди­ни. Офор­мя­не­то на чаши­те и ба­сей­ни­те е тру­до­ем­ко, но та­ка се из­раз­ход­ва по-мал­ко во­да, за­що­то се на­по­я­ва са­мо учас­тъ­кът, къ­де­то са раз­по­ло­же­ни ко­ре­ни­те. То­зи начин на на­по­я­ва­не е под­хо­дящ за мла­ди­те гра­ди­ни, при ко­и­то ко­ре­ни­те за­е­мат ма­лък обем от почва­та.

Ре­зит­ба - пра­ви се за фор­ми­ра­не на ко­ро­на­та, за пло­до­да­ва­не и за под­м­ла­дя­ва­не

Ре­зит­ба­та е спе­ци­фично ме­роп­ри­я­тие, с по­мощ­та на ко­е­то мо­же да се въз­дейс­т­ва вър­ху ця­ло­то рас­те­ние и вър­ху от­дел­ни­те кло­ни и клон­ки и по то­зи начин се ре­гу­ли­рат рас­те­жът и пло­до­да­ва­не­то. Раз­лични ви­до­ве ре­зит­ба се пра­вят в за­ви­си­мост от въз­раст­та, рас­теж­ни­те осо­бе­нос­ти на сор­та, сте­пен­та на цве­то­об­ра­зу­ва­не­то и др. Чрез тях се на­сочва рас­те­жът за пра­вил­но фор­ми­ра­не ко­ро­ни­те на мла­ди­те рас­те­ния, а през пе­ри­о­да на пло­до­да­ва­не­то се под­дър­жа от­но­си­тел­но рав­но­ве­сие меж­ду рас­теж­ни­те и реп­ро­дук­тив­ни­те про­я­ви. При сил­но зас­та­ре­ли­те рас­те­ния с ре­зит­би­те мо­же до из­вес­т­на сте­пен да се удъл­жи пло­до­да­ва­щият пе­ри­од. При ябъл­ка­та ос­нов­но се фор­ми­рат два ти­па ко­ро­ни в за­ви­си­мост от под­лож­ка­та, вър­ху ко­я­то са при­са­де­ни. При­са­де­ни­те на сил­но рас­тя­щи под­лож­ки се фор­ми­рат ка­то по­доб­ре­на - етаж­на ко­ро­на, а при сла­би­те и по­лус­ла­би­те под­лож­ки - ка­то вре­те­но.

По­доб­ре­на­та етаж­на е за сил­но рас­тя­ща под­лож­ка

Та­зи ко­ро­на в най-го­ля­ма сте­пен съ­от­вет­с­т­ва на ес­тес­т­ве­ни­те рас­теж­ни осо­бе­нос­ти на ябъл­ка­та и на дру­ги­те овощ­ни ви­до­ве. Ней­ни­те прин­ци­пи тряб­ва да се спаз­ват и при фор­ми­ра­не­то на ес­тес­т­ве­ни­те сво­бод­но рас­тя­щи ко­ро­ни, до­кол­ко­то рас­теж­ни­те про­я­ви поз­во­ля­ват. Тя е ко­ро­на с во­дач, вър­ху кой­то се фор­ми­рат до 5-6 ске­лет­ни кло­на. Пър­ви­те три, по-ряд­ко чети­ри, ске­лет­ни кло­ни са из­рас­на­ли от съ­сед­ни пъп­ки и фор­ми­рат най-чес­то един­с­т­ве­ния етаж на ко­ро­на­та. След­ва­щи­те кло­ни е же­ла­тел­но да се раз­по­ла­гат поеди­нично, ка­то пър­ви­ят е на 60-80 см над ета­жа, а след­ва­щи­те се ос­та­вят през 40-60 см един от друг. Все­ки след­ващ клон тряб­ва да бъ­де подчинен на по-дол­ни­те и да се раз­по­ла­га в праз­но­то прос­т­ран­с­т­во меж­ду тях. Та­зи ко­ро­на мо­же да се фор­ми­ра и с вто­ри етаж, но с не по­вече от 2 кло­на. В то­зи случай раз­с­то­я­ни­е­то меж­ду пър­вия и вто­рия етаж е по-го­ля­мо.

Вър­ху ске­лет­ни­те кло­ни на ос­нов­ния етаж, ко­га­то е въз­мож­но, се фор­ми­рат по 2-3 по-сил­ни ске­лет­ни раз­к­ло­не­ния. За та­ки­ва се из­би­рат клон­ки, ко­и­то са из­рас­на­ли встра­ни и на­вън, пос­ле­до­ва­тел­но раз­по­ло­же­ни от ля­ва­та и от дяс­на­та стра­на на кло­на. Пър­во­то раз­к­ло­не­ние е на 50-60 см от ос­но­ва­та на кло­на, а след­ва­щи­те са през 60 см ед­но от дру­го. Вър­ху по-гор­ни­те кло­ни се фор­ми­рат по 1-2 ске­лет­ни раз­к­ло­не­ния. За да бъ­дат подчине­ни на ске­лет­ния клон, за ске­лет­ни раз­к­ло­не­ния се из­би­рат клон­ки с нак­лон спря­мо хо­ри­зон­та­ла­та око­ло 30-35 гра­ду­са.

Пър­ви­ят път се оп­ре­де­ля ви­сочина­та

Пър­ва­та ре­зит­ба след за­саж­да­не­то на дръвчета­та се из­ра­зя­ва в сък­ра­ща­ва­не на ви­сочина­та на стъб­ло­то. В по­вечето случаи тя е око­ло 70-80 см. В про­миш­ле­ни­те гра­ди­ни, къ­де­то ще се при­ла­гат ме­ха­ни­зи­ра­ни про­це­си, дър­ве­та­та мо­гат да се фор­ми­рат и с по-ви­со­ко стъб­ло. При на­личие на пре­див­ре­мен­ни клон­ки вър­ху по­са­дъчния ма­те­ри­ал те се пре­мах­ват вър­ху стъб­ле­на­та част, а на 10-15 см под мяс­то­то на сък­ра­ща­ва­не се ре­жат на 1-2 пъп­ки.

(снимка)

При вто­ра­та се фор­ми­ра ске­ле­тът

През вто­ра­та зим­на ре­зит­ба се из­би­рат под­хо­дя­щи клон­ки за ос­нов­ни­те ске­лет­ни кло­ни и за во­дача. За во­дач се из­би­ра най-сил­на­та цен­т­рал­на клон­ка, а за ске­лет­ни кло­ни та­ки­ва, ко­и­то имат ъгъл на от­к­ло­не­ние око­ло 45-55о, рав­но­мер­но раз­по­ло­же­ни око­ло цен­т­рал­на­та ос и по въз­мож­ност с ед­нак­ви раз­ме­ри. През след­ва­щи­те ня­кол­ко го­ди­ни чрез про­реж­да­не, а при не­об­хо­ди­мост и чрез сък­ра­ща­ва­не, се офор­мят ос­та­на­ли­те ске­лет­ни час­ти и об­рас­т­ва­ща­та дър­ве­си­на вър­ху тях.

Нак­рая се пра­ви ог­ра­ничава­ща

След окончател­но­то офор­мя­не на ко­ро­на­та и встъп­ва­не на дър­ве­та­та в ре­дов­но пло­до­да­ва­не се из­вър­ш­ва ог­ра­ничава­ща ре­зит­ба, ка­то се пре­мах­ва вър­хът на во­дача над пос­лед­ния клон, а ос­та­на­ли­те ске­лет­ни час­ти се сък­ра­ща­ват до 2-3-го­диш­на дър­ве­си­на.

Сво­бод­но рас­тя­ща ко­ро­на се фор­ми­ра със сла­би ре­зит­би

Тя се на­ла­га при почти всички дър­вес­ни ви­до­ве и мо­же да бъ­де със или без во­дач и раз­личен брой и раз­по­ло­же­ние на ске­лет­ни­те кло­ни в за­ви­си­мост от кон­к­рет­ни­те рас­теж­ни про­я­ви. Фор­ми­ра­не­то им про­тича почти ес­тес­т­ве­но с мно­го сла­би ре­зит­би. Но­во­за­са­де­ни­те дръвчета се сък­ра­ща­ват как­то при по­доб­ре­на­та етаж­на ко­ро­на. През след­ва­щи­те ня­кол­ко го­ди­ни се пре­мах­ват са­мо при­рас­ти­те вър­ху стъб­ле­на­та част и еди­нични по-сил­ни клон­ки, из­рас­на­ли във вът­реш­ност­та на ко­ро­на­та, как­то и ня­кои ус­по­ред­но раз­ви­ва­щи се клон­ки. Сво­ев­ре­мен­но тряб­ва да се пре­мах­ват и кон­ку­рен­ти­те на во­дача и ос­нов­ни­те ске­лет­ни кло­ни, ко­и­то ще се ос­та­вят по-къс­но за та­ки­ва. Ко­га­то пло­до­да­ва­не­то се за­си­ли и прик­лючи сил­ни­ят рас­теж, в про­дъл­же­ние на ня­кол­ко го­ди­ни пос­те­пен­но про­реж­да­не­то се за­сил­ва. Окончател­но се оп­ре­де­лят броят и раз­по­ло­же­ни­е­то на ос­нов­ни­те ске­лет­ни час­ти, ка­то се спаз­ват ос­нов­ни­те прин­ци­пи за фор­ми­ра­не на по­доб­ре­на­та етаж­на ко­ро­на.

След прик­лючва­не на ос­нов­ни­те ре­зит­би се из­вър­ш­ва ог­ра­ничава­ща ре­зит­ба, ка­то се сък­ра­ща­ват во­дачът (ако има та­къв), ске­лет­ни­те кло­ни и по-сил­ни­те раз­к­ло­не­ния. Сък­ра­ща­ва се до 2-3-го­диш­на дър­ве­си­на над ня­коя по-сла­ба и на­ве­де­но рас­тя­ща клон­ка. С та­зи ог­ра­ничава­ща ре­зит­ба се на­ма­ля­ва ви­сочина­та и ши­рочина­та на ко­ро­на­та.

Ре­зит­би за пло­до­да­ва­не - про­дъл­жа­ват до края на жи­во­та на дър­во­то

Пра­вят се и за про­реж­да­не, и за сък­ра­ща­ва­не на об­рас­т­ва­щи­те клон­ки. Още през пе­ри­о­да на фор­ми­ра­не­то за­почват ре­зит­бе­ни­те опе­ра­ции, свър­за­ни с пло­до­да­ва­не­то на ябъл­ка­та. През то­зи пе­ри­од обаче те са съв­сем ог­ра­ничени. След за­сил­ва­не на пло­до­да­ва­не­то и за­тих­ва­не на рас­те­жа във връх­ни­те час­ти на ко­ро­на­та се за­сил­ват и ре­зит­би­те, не­об­хо­ди­ми за под­дър­жа­не на рас­те­жа и за ре­гу­ли­ра­не на пло­до­да­ва­не­то. Те про­дъл­жа­ват до края на жи­во­та на дър­во­то. Без та­ки­ва ре­зит­би ко­ро­ни­те се сгъс­тя­ват, рас­те­жът ряз­ко на­ма­ля­ва и про­це­си­те на съх­не­не бър­зо се уве­личават. На­ру­ша­ва се и ре­дов­ност­та в пло­до­да­ва­не­то, вло­ша­ва се качес­т­во­то на про­дук­ци­я­та и се скъ­ся­ва про­дъл­жи­тел­ност­та на пло­до­да­ва­щия пе­ри­од. При ре­зит­би­те за пло­до­да­ва­не вся­ка го­ди­на се из­вър­ш­ва прос­вет­ля­ва­не на ко­ро­на­та. По-сил­но се пра­ви то във връх­на­та и пе­ри­фер­на­та й част, къ­де­то рас­те­жът е най-си­лен и то­ва до­веж­да до сгъс­тя­ва­не и за­сенчва­не във вът­реш­ност­та.

Ма­хат се су­хи­те, счупе­ни­те и бол­ни­те кло­ни

При про­реж­да­не­то се пре­мах­ват пре­ди всичко су­хи­те, счупе­ни­те и бол­ни­те клон­ки, ня­кои от вза­им­но преп­ли­та­щи­те се и та­ки­ва, ко­и­то имат си­лен рас­теж, на­сочен към вът­реш­ност­та на ко­ро­на­та. От об­рас­т­ва­щи­те клон­ки се пре­мах­ват пре­дим­но сил­но из­то­ще­ни­те от пло­до­да­ва­не­то, ко­и­то са с мно­го слаб рас­теж, а съ­що та­ка и из­лиш­ни­те ла­ком­ци.

За ста­ри­те ябъл­ки - сил­ни ре­зит­би

Встъ­пи­ли­те в пъл­но пло­до­да­ва­не дър­ве­та ос­вен от про­реж­да­не се нуж­да­ят и от ре­дов­ни ре­зит­би за сък­ра­ща­ва­не на об­рас­т­ва­щи­те клон­ки. Цел­та е да се на­ма­ли бро­ят на рас­теж­ни­те и плод­ни­те пъп­ки, чрез ко­е­то се сти­му­ли­ра рас­те­жът на ос­та­на­ли­те, по­доб­ря­ват се цве­то­об­ра­зу­ва­не­то и ре­дов­ност­та на пло­до­да­ва­не­то. Кол­ко­то по-сил­но зас­та­ря­ват дър­ве­та­та ка­то ця­ло, а съ­що та­ка и от­дел­ни­те клон­ки, тол­ко­ва по-сил­ни ре­зит­би за сък­ра­ща­ва­не са не­об­хо­ди­ми. Ре­дов­на­та и под­хо­дя­ща по си­ла ре­зит­ба за сък­ра­ща­ва­не при ре­дов­но то­ре­не, на­по­я­ва­не, рас­ти­тел­на за­щи­та и под­дър­жа­не на почва­та за­сил­ва рас­те­жа и пло­до­да­ва­не­то на дър­во­то.

Вре­те­но­вид­на­та ко­ро­на е за по-сла­бо рас­тя­щи­те под­лож­ки

С внед­ря­ва­не­то на по-сла­бо рас­тя­щи­те под­лож­ки ста­на въз­мож­но мно­гок­рат­но да се уве­личи бро­ят на рас­те­ни­я­та на еди­ни­ца площ. Про­ме­ни­ха се и сис­те­ми­те на фор­ми­ра­не, при ко­и­то ре­зит­би­те са све­де­ни до ми­ни­мум. Гъс­ти­те на­саж­де­ния и но­ви­те начини на фор­ми­ра­не са ос­нов­ни­те еле­мен­ти на ви­со­ко­ин­тен­зив­ни­те ябъл­ко­ви гра­ди­ни.

За­почва да раж­да плод още на вто­ра­та го­ди­на

Под вли­я­ние на сла­бо рас­тя­ща­та под­лож­ка и на по-сла­би­те ре­зит­би през пър­ви­те ня­кол­ко го­ди­ни пло­до­да­ва­не­то за­почва още на вто­ра­та-тре­та­та го­ди­на, а обе­мът на ко­ро­на­та сил­но се ог­ра­ничава. То­ва е почти на­пъл­но сво­бод­но рас­тя­ща ко­ро­на с доб­ре раз­ви­та цен­т­рал­на ос - во­дач, вър­ху кой­то се фор­ми­ра об­рас­т­ва­ща дър­ве­си­на от по­лус­ке­ле­тен тип.  В ос­но­ва­та на во­дача се фор­ми­рат 3-5 срав­ни­тел­но по-сил­ни по­лус­ке­лет­ни кло­ни (ра­ме­на), раз­по­ло­же­ни си­мет­рично око­ло цен­т­рал­на­та ос.

В за­ви­си­мост от под­лож­ка­та и от рас­теж­на­та си­ла на сор­та, ви­сочина­та на ко­ро­на­та дос­ти­га 2,50 - 3 м, а ди­а­ме­тъ­рът в най-ши­ро­ка­та й част е не по­вече от 1,5 - 2 мет­ра. Те­зи раз­ме­ри се под­дър­жат чрез ог­ра­ничава­щи ре­зит­би на во­дача и на ос­нов­ни­те ра­ме­на.

Об­рас­т­ва­щи­те клон­ки по ос­нов­ни­те ра­ме­на и по ос­та­на­ла­та част на во­дача са вре­мен­ни и неп­ре­къс­на­то се об­но­вя­ват с ре­зит­би­те през пе­ри­о­да на пло­до­да­ва­не.

Фор­ми­ра се най-лес­но, ко­га­то има предив­ре­мен­ни кло­ни

Вре­те­но­вид­на­та ко­ро­на се фор­ми­ра най-лес­но, ко­га­то дръвчета­та имат пре­див­ре­мен­ни клон­ки. В то­зи случай след за­саж­да­не­то се сък­ра­ща­ват на ви­сочина 90-100 см, клон­ки­те в ос­но­ва­та - на ви­сочина 40-50 см се пре­мах­ват, а на ос­та­на­ли­те не се пра­ви ни­как­ва ре­зит­ба. От те­зи клон­ки се фор­ми­ра по-на­та­тък ос­нов­на­та по­лус­ке­лет­на част. Ако дръвчета­та ня­мат пре­див­ре­мен­ни клон­ки, съ­що се сък­ра­ща­ват по-ви­со­ко (80-90 см). При ябъл­ка­та има и сла­бо­рас­тя­щи сор­то­ве, из­вес­т­ни ка­то спъ­ро­ви, ко­и­то изоб­що не би­ва да се сък­ра­ща­ват след за­саж­да­не­то.

Сла­бо­то сък­ра­ща­ва­не при фор­ми­ра­не­то на вре­те­но­вид­на­та ко­ро­на е не­об­хо­ди­мо, за да се раз­ви­ят по­вече клон­ки, но с по-слаб рас­теж. В ре­зул­тат на то­ва се по­лучава ко­ро­на с по-мал­ки раз­ме­ри и пло­до­да­ва­не­то за­почва по-ра­но.

Вся­ка го­ди­на се из­би­ра про­дъл­жи­тел на во­дача

През вто­ра­та и след­ва­щи­те ня­кол­ко го­ди­ни ре­зит­би­те са ми­ни­мал­ни. Вся­ка го­ди­на се из­би­ра по ед­на клон­ка за про­дъл­жи­тел на во­дача. За да се из­бег­не сил­ният рас­теж на во­дача, ко­е­то ще до­ве­де до уве­личава­не на ви­сочина­та на ко­ро­на­та и до из­на­ся­не на пло­до­да­ва­не­то към вър­ха, за про­дъл­жи­тел се из­би­ра ня­коя по-сла­ба и ле­ко нак­ло­не­на клон­ка. Из­б­ра­на­та клон­ка за про­дъл­жи­тел на во­дача не се сък­ра­ща­ва. Са­мо в случаите, ко­га­то рас­те­жът на об­рас­т­ва­щи­те клон­ки е дос­та си­лен, ка­то про­дъл­жи­тел на во­дача се ос­та­вя по-сил­на връх­на клон­ка. След­ва­щи­те ре­зит­би през пе­ри­о­да на фор­ми­ра­не­то се из­ра­зя­ват в пре­мах­ва­не­то на клон­ки­те от стъб­ле­на­та част на ви­сочина до 50 см над почва­та и на ня­кои еди­нични по-сил­ни клон­ки, ко­и­то се очер­та­ват ка­то кон­ку­рен­ти на цен­т­рал­на­та ос.

Мла­ди­те клон­ки да се па­зят от теж­ки­те пло­до­ве

В ре­зул­тат на сла­ба­та под­лож­ка и ми­ни­мал­ни­те ре­зит­би при та­зи ко­ро­на ябъл­ка­та за­почва да пло­до­да­ва още на вто­ра­та-тре­та­та го­ди­на след за­саж­да­не­то. То­ва на­ла­га да не се до­пус­ка пло­до­ве­те да увис­нат от те­жест­та им на все още не­ук­реп­на­ли­те клон­ки на дър­во­то, ко­е­то ще на­ру­ши рас­те­жа им и то­ва ще пре­диз­ви­ка по-си­лен рас­теж към връх­на­та част.

(снимка)

В края на фор­ми­ра­не­то рас­те­жът от­с­лаб­ва

Към края на фор­ми­ра­не­то, ко­га­то рас­те­жът чув­с­т­ви­тел­но от­с­лаб­ва и пло­до­да­ва­не­то се уве­личава, се из­вър­ш­ват пос­лед­ни­те ре­зит­би за офор­мя­не на вре­те­но­то. Пре­мах­ват се по-сил­ни­те клон­ки във връх­на­та част и ня­кои по-сла­би стра­нични раз­к­ло­не­ния в ос­но­ва­та.

Ко­га­то ко­ро­на­та дос­тиг­не не­об­хо­ди­ма­та ви­сочина, а ос­нов­ни­те стра­нични раз­к­ло­не­ния офор­мят неп­ре­къс­на­та овощ­на сте­на в ре­да и рас­те­жът за­тих­не, из­вър­ш­ват се ог­ра­ничава­щи ре­зит­би. Во­дачът се сък­ра­ща­ва до ста­ра дър­ве­си­на над ня­коя по-сла­ба и на­ве­де­на клон­ка. Ос­нов­ни­те ра­ме­на съ­що се сък­ра­ща­ват на 1/2 от вът­ре­ре­до­во­то раз­с­то­я­ние. По та­къв начин се офор­мя пре­сечено-пи­ра­ми­дал­на фор­ма на ко­ро­на­та.

По­ра­ди сла­би­те под­лож­ки, обил­но­то и ре­дов­но пло­до­да­ва­не рас­теж­ни­те про­це­си при та­зи ко­ро­на мно­го бър­зо на­ма­ля­ват, об­рас­т­ва­ща­та дър­ве­си­на зас­та­ря­ва и то­ва се от­ра­зя­ва вър­ху качес­т­во­то на пло­до­ве­те и дъл­го­ле­ти­е­то. За пре­дот­в­ра­тя­ва­не­то на те­зи про­це­си е не­об­хо­ди­мо да се про­веж­дат ре­дов­ни и сил­ни ре­зит­би през пло­до­да­ва­щия пе­ри­од. Те се из­ра­зя­ват в еже­год­но прос­вет­ля­ва­не и под­м­ла­дя­ва­не на пло­до­да­ва­щи­те клон­ки. Ко­га­то да­де­на клон­ка е из­то­ще­на и с мно­го слаб рас­теж, тя се пре­мах­ва до ос­но­ва­та, ако бли­зо до нея има по-мла­да клон­ка, ако ня­ма - се сък­ра­ща­ва сил­но. Пре­мах­ват се или се сък­ра­ща­ват клон­ки­те, ко­и­то са се огъ­на­ли под те­жест­та на пло­до­ве­те и пречат на об­ра­бот­ки­те.

Бо­лес­ти

Стру­пяс­ва­не­то по­ра­зя­ва всички час­ти на дър­во­то

Стру­пяс­ва­не­то се причиня­ва от гъ­ба­та Venturia Inaequalis. По лис­та­та и пло­до­ве­те се по­я­вя­ват мас­ле­но­зе­ле­ни пет­на. При сил­но на­па­де­ние пло­до­ве­те се де­фор­ми­рат, а лис­та­та преж­дев­ре­мен­но опа­дат. На­па­де­ни­е­то за­почва от края на ап­рил и про­дъл­жа­ва до края на бе­рит­ба­та. Стру­пяс­ва­не­то е най-опас­на­та бо­лест по ябъл­ка­та и се по­я­вя­ва осо­бе­но ин­тен­зив­но при ви­со­ка ат­мос­фер­на влаж­ност през ве­ге­та­ци­я­та. Гъ­ба­та пре­зи­му­ва в за­ра­зе­ни­те опа­да­ли лис­та и през пе­ри­о­да ап­рил-юни от тях из­ли­тат мно­го спо­ри и чрез вя­тъ­ра се от­на­сят до лис­та­та, пло­до­ве­те и клон­ки­те. При на­личие на вла­га те осъ­щес­т­вя­ват за­ра­зя­ва­не­то. Най-ин­тен­зив­но е то през пе­ри­о­да ап­рил-юни и то­га­ва тряб­ва да се про­веж­да и уси­ле­на бор­ба за опаз­ва­не­то на ябъл­ка­та. При на­личие на вла­га се по­лучава но­ва за­ра­за.

Бор­ба

Есен­та се съ­би­рат лис­та­та, про­лет­но вре­ме се пръс­ка

Ог­ра­ничава­не на за­ра­за­та от стру­пяс­ва­не е със съ­би­ра­не на лис­та­та през есен­та, из­га­ря­не и за­о­ра­ва­не на 15-20 см дъл­бочина. Пръс­ка­не­то през пе­ри­о­да ап­рил-май (3-5 пръс­ка­ния) пре­дот­в­ра­тя­ва пър­вична­та за­ра­за. По-на­та­тък не се по­я­вя­ва вто­рична за­ра­за. Пръс­ка­не­то тряб­ва да се пра­ви за­дъл­жи­тел­но след ва­ле­жи. Пър­во­то пръс­ка­не е мал­ко пре­ди цъф­те­жа, а след­ва­щи­те 2 до 4 в за­ви­си­мост от ва­ле­жи­те през ин­тер­вал 8 - 12 дни. Ако през май-юни се по­я­вят пет­на, пръс­ка­не­то тряб­ва да про­дъл­жи до края на сеп­тем­в­ри. Из­пол­з­ват се ня­кои от пре­па­ра­ти­те: бай­кор 25ВП - 0,075%, сис­тан су­пер 24ЕК - 0,03%, кап­тан 50ВП - 0,2%, пе­ро­цин 75Б - 0,4%, шам­пи­он ВП - 0,3% и др.

Браш­нес­та­та ма­на де­фор­ми­ра лис­та­та, на­пук­ва пло­до­ве­те

Браш­нес­та ма­на се причиня­ва от гъ­ба­та Podosphaera leucotricha. По лис­та­та на ябъл­ка­та и по мла­ди­те фи­ли­зи се по­лучава браш­нест на­леп. За­ра­зе­ни­те пъп­ки не се раз­лис­т­ват или об­ра­зу­ват бе­ли ле­то­рас­ти с на­гъ­на­ти лис­та, ко­и­то след вре­ме из­съх­ват. За­ра­зе­ни­те лис­та сил­но се де­фор­ми­рат. По пло­до­ве­те се по­я­вя­ва ле­ко мре­жес­то на­пук­ва­не. За­ра­за­та пре­зи­му­ва в за­ра­зе­ни­те пъп­ки и по-мал­ко в ока­па­ли­те лис­та. Нап­ро­лет се явя­ва браш­нест на­леп по лис­та­та и мла­ди­те фи­ли­зи. Причини­те­лят е ак­ти­вен при тем­пе­ра­ту­ри 10 - 30оС. Обил­ни­те дъж­до­ве от­ми­ват част от спо­ри­те и то­ва на­ма­ля­ва част от за­ра­за­та.

Мер­ки

Най-важ­ни­те пръс­ка­ния са меж­ду ап­рил и юни

Пръс­ка се с фун­ги­ци­ди до края на юли през 7-8 дни. След то­ва пръс­ка­не­то се пра­ви през 12-15 дни. Най-важ­ни са те през ап­рил-юни. Пре­ди цъф­те­жа се пра­вят две пръс­ка­ния, ко­га­то се по­я­вят пър­ви­те лис­тен­ца, а след то­ва в начало­то на цъф­те­жа. По-на­та­тъш­ни­те пръс­ка­ния про­дъл­жа­ват през то­зи ин­тер­вал не­за­ви­си­мо от раз­ви­ти­е­то на рас­те­ни­я­та. Из­пол­з­ват се пре­па­ра­ти­те: бай­ле­тон 25ВП - 0,03%, бай­фи­дан 250 ЕК - 0,015%, бен­лейт 50ВП - 0,015%, ка­ра­тан 35 ЛС - 0,05%, фун­да­зол 50 ВП - 0,15%, то­паз 100 ЕК - 0,03%. Из­ряз­ва­не­то на за­ра­зе­ни­те ле­то­рас­ти през зи­ма­та и ля­то­то и из­га­ря­не­то им ог­ра­ничават за­ра­за­та. Пре­па­ра­ти, ко­и­то дейс­т­ват за бор­ба сре­щу две­те бо­лес­ти - стру­пяс­ва­не и браш­нес­та ма­на, са: ру­би­ган 12ЕК - 0,04%, сис­тан 12 Е - 0,06%, су­ми - 8 12,5% ВП - 0,045%, ти­о­зол 80 ВП - 1,2%, топ­син p70ВП - 0,15%.

Къс­но­то ка­фя­во гни­е­не е по пло­до­ве­те

Къс­но­то ка­фя­во гни­е­не се причиня­ва от гъ­ба­та Momlia fructigena. По­я­вя­ва се вър­ху пло­до­ве­те глав­но пре­ди уз­ря­ва­не­то и най-чес­то след пов­ре­ди от ябъл­ков пло­дов чер­вей, гра­душ­ка и дру­ги вре­ди­те­ли. Причини­те­лят про­ник­ва през ра­ни, ка­то се пре­на­ся лес­но от на­се­ко­ми, вя­тър и др.

Пръс­ка­не­то с фун­ги­ци­ди­ ня­ма го­лям ефект. Най-доб­ре е за­ра­зе­ни­те пло­до­ве да се от­с­т­ра­нят и уни­що­жат. Ре­дов­на­та за­щи­та от стру­пяс­ва­не­то е си­гур­но сред­с­т­во в бор­ба­та с къс­но­то ка­фя­во гни­е­не.

Ра­кът не жа­ли и рас­те­ни­я­та

Ра­кът по ябъл­ка­та се причиня­ва от бак­те­ри­я­та Agrobacterium tumegaciens. По стъб­ло­то и кло­ни­те се по­я­вя­ват вдлъб­на­ти­ни и по­ду­ти­ни, как­то и ра­ни по ко­ра­та, ту­мо­ри и пук­на­ти­ни.

Причини­те­лят про­ник­ва в ко­ра­та и след то­ва през дър­ве­си­на­та при на­личието на ра­ни, от ко­и­то се на­пук­ва ко­ра­та.

Бор­ба­та се во­ди чрез из­ряз­ва­не на ту­мо­ри­те и на­пу­ка­ни­те кло­ни, след ко­е­то се на­маз­ва със син­ка­мъчен раз­т­вор или пас­та от бай­ле­тон. Пръс­ка­не­то пре­ди цъф­те­жа с медсъ­дър­жа­щи пре­па­ра­ти е про­фи­лак­тично и по-спе­ци­ал­но при мла­ди­те дръвчета. Уни­що­жа­ва­не­то на сил­но за­ра­зе­ни­те мла­ди рас­те­ния во­ди до на­ма­ля­ва­не на ин­фек­ци­и­те.

Смучещи­те на­се­ко­ми  пре­на­сят ви­ру­си

Ос­вен по­сочени­те бо­лес­ти ябъл­ка­та се на­па­да и от мно­го ви­ру­си, ко­и­то се пре­на­сят ос­нов­но чрез ка­ле­ми­те и пъп­ки­те при раз­м­но­жа­ва­не­то и чрез ня­кои смучещи на­се­ко­ми ка­то лис­т­ни въш­ки, трип­со­ве, ци­кадки и др. Те пре­диз­вик­ват по­я­ва­та на ви­рус­ни бо­лес­ти. Пред­паз­но сре­щу тях се из­пол­з­ва здрав по­са­дъчен ма­те­ри­ал и уни­що­жа­ва­не на за­бо­ле­ли­те мла­ди дръвчета. Не­об­хо­ди­мо е да се во­ди ре­дов­на бор­ба със смучещи­те на­се­ко­ми, ко­и­то пре­на­сят ви­ру­си­те. Сре­щу тях се из­пол­з­ват пре­па­ра­ти­те Би 58 - 0,1%, ан­тио 33ЕХ - 0,2%, пи­ри­мор 25ВГ - 0,1% и др.

Неп­ри­яте­ли

Ка­ли­фор­нийс­ка­та щи­то­нос­на въш­ка пра­ви чер­ве­ни­ка­ви­те кръгчета

Ка­ли­фор­нийс­ка­та щи­то­нос­на въш­ка (Quadrispidiotus perniciosus) се наб­лю­да­ва по ле­то­рас­ти­те и кло­ни­те, ко­и­то се пок­ри­ват с мно­гоб­рой­ни щитчета, ко­и­то са тъм­но­си­ви. Под тях са лар­ви­те на неп­ри­я­те­ля. Ка­ли­фор­нийс­ка­та щи­то­нос­на въш­ка спа­да към най-опас­ни­те неп­ри­я­те­ли на ябъл­ка­та. Раз­ви­ва три по­ко­ле­ния го­диш­но със сто­ти­ци и хи­ля­ди ек­зем­п­ля­ри. Го­ля­ма­та й раз­м­но­жи­тел­на спо­соб­ност, лес­но­то пре­на­ся­не от стъб­ло на стъб­ло с по­са­дъчния ма­те­ри­ал, до­ри и от вя­тъ­ра, я пра­вят осо­бе­но опас­на при от­г­леж­да­не­то на ябъл­ка­та. Въш­ка­та зи­му­ва ка­то лар­ва и след из­люп­ва­не се прид­виж­ва по стъб­ло­то до кло­ни­те и пло­до­ве­те, къ­де­то се хра­ни и причиня­ва по­ра­же­ни­я­та. Ха­рак­тер­ни­те приз­на­ци за на­личието на неп­ри­я­те­ля е об­ра­зу­ва­не­то на чер­ве­но­-ви­о­ле­то­ви кръгчета, къ­де­то се хра­ни. При ма­со­во на­па­де­ние по ко­ра­та се об­ра­зу­ват неп­ре­къс­на­ти иви­ци от щитчета, ко­е­то во­ди до за­ги­ва­не­то на мла­ди­те дръвчета, а при по-въз­рас­т­ни­те - на от­дел­ни клон­ки и кло­ни. По пло­до­ве­те въш­ка­та се струп­ва най-чес­то в ямички­те на дръж­ка­та и цвет­но­то дъ­но.

За­щи­та

Из­пол­з­ва се здрав по­са­дъчен ма­те­ри­ал

Пра­ви се зим­но пръс­ка­не или ран­но про­лет­но с мас­ле­ни пре­па­ра­ти - ЕМ80 - 3%. През ве­ге­та­ци­я­та въз­мож­нос­ти­те за бор­ба са сил­но ог­ра­ничени. Из­вър­ш­ва се пръс­ка­не в начало­то на юни, края на юли и начало­то на ав­густ с ня­кои от пре­па­ра­ти­те: аг­рия 1050 - 0,25%, Би 58 - 0,2%, зо­лон 35 ЕК - 0,2%, дур­с­бан 4Е - 0,1%, мас­ло РЗ - 3% - за зим­но пръс­ка­не.

Пи­ри­некс 25 МЕ - 0,25%, ред­лан 50 ЕК - 0,15%, сан­м­ба 530 ЕК - 0,05% дейс­т­ват и сре­щу ябъл­ко­вия пло­дов чер­вей и ка­ли­фор­нийс­ка­та въш­ка.

Ябъл­ка­та­та се на­па­да и от дру­ги въш­ки - щи­то­нос­на, жъл­та стри­до­по­доб­на, лъ­же­ка­ли­фор­нийс­ка и др. Бор­ба­та сре­щу тях се во­ди по съ­щия начин.

Кръв­на­та въш­ка е пок­ри­та с па­му­ко­об­ра­зен на­леп

Кръв­на­та въш­ка (Eriosoma lanigerum) е ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­нен и опа­сен неп­ри­я­тел по ябъл­ка­та. Въш­ки­те са пок­ри­ти от­го­ре с во­съчни па­му­ко­по­доб­ни бе­ли вла­кън­ца и при на­тис­ка­не се по­я­вя­ва чер­ве­на течност, от­къ­де­то е и име­то й. Пре­зи­му­ва­ли­те въш­ки ра­но нап­ро­лет пре­ми­на­ват вър­ху мла­ди­те ле­то­рас­ти, вър­ху на­ра­не­ни­те лис­та и кло­ни на рас­те­ни­я­та, ка­то смучат сок. Об­ви­ват се с во­съ­ко­по­до­бен па­му­ко­ви­ден на­леп и из­г­леж­дат ка­то об­ви­ти с па­мук. На мяс­то­то, къ­де­то смучат сок, се об­ра­зу­ват ту­мо­ро­вид­ни по­ду­ти­ни. Пов­ре­де­ни­те кло­ни са не­ус­тойчиви на студ и из­м­ръз­ват. Ня­кои ябъл­ко­ви сор­то­ве са ус­тойчиви на то­зи неп­ри­я­тел, но дру­ги, ка­то Джо­на­тан, Стар­кинк, Злат­на пре­въз­ход­на, Злат­на пар­ме­на и др. са сил­но чув­с­т­ви­тел­ни. Во­ди се бор­ба чрез зим­но пръс­ка­не с акар­зин - 3%, и лят­но - с Би 58 - 0,2%.

Ябъл­ко­ви­ят цве­топ­ро­би­вач пов­реж­да пъп­ки­те

 

(снимка) Ябъл­ко­ви­ят цве­топ­ро­би­вач (Antonomus pomorum) се от­к­ри­ва по вре­ме на цъф­те­жа на ябъл­ка­та, ко­га­то мно­го от пъп­ки­те ос­та­ват не­от­во­ре­ни, а цвет­ни­те листчета при­до­би­ват ка­фяв цвят и имат вид на из­м­ръз­на­ли. Неп­ри­я­те­лят зи­му­ва ка­то бръм­бар под ста­ра­та ко­ра на овощ­ни­те и гор­с­ки ви­до­ве, в мъ­хо­ве и ли­шеи по тях, а по­ня­ко­га и под ока­па­ли­те лис­та. През про­лет­та, най-чес­то през март, пов­реж­да пъп­ки­те ка­то ги про­би­ва и сна­ся яй­ца в тях. Из­лю­пе­ни­те лар­ви причиня­ват пов­ре­ди­те. Лис­то­за­ви­вачки­те са мно­го и имат почти ед­нак­ва би­о­ло­гия. Пре­зи­му­ват ка­то гъ­се­ни­ци под ко­ра­та и ра­но нап­ро­лет на­на­сят пов­ре­ди­те вър­ху пъп­ки­те, и лис­та­та. По­ра­же­ни­я­та са най-сил­ни през март до начало­то на ап­рил, ко­га­то тряб­ва да се во­ди и бор­ба­та. Пръс­ка се с ня­кои от пре­па­ра­ти­те: аг­риP1050 - 0,15%, дур­с­бан 4Е - 0,12%, де­цис 2,5ЕК - 0,03% и др.

Зим­но­то пръс­ка­не сре­щу дру­ги вре­ди­те­ли в значител­на сте­пен уни­що­жа­ва и лис­то­за­ви­вачки­те.

Зла­тис­ти­ят хо­бот­ник наг­риз­ва пло­до­ве­те

Ябъл­ко­ви­ят зла­тист хо­бот­ник (Rhynchites bacchus) пре­зи­му­ва в ока­па­ли­те лис­та или под ко­ра­та и към края на март - начало­то на ап­рил из­ли­за и се хра­ни с пъп­ки­те, а по-къс­но и с лис­та­та. Пов­реж­да пъп­ки­те, цве­то­ве­те, лис­та­та и най-мно­го пло­до­ве­те, ка­то пов­ре­ди­те са пре­дим­но по­вър­х­нос­т­ни. Яй­це­нос­ни­ят пе­ри­од е през май-юни и част от юли, ко­га­то тряб­ва да се во­ди бор­ба­та. Из­пол­з­ват се пре­па­ра­ти­те аг­рия 1050 - 0,2%, зо­лон 35 ЕК - 0,2%, де­цис 2,5 ЕК - 0,03%, ка­ра­те 2,5ЕК - 0,03%, ваз­так 100ЕК - 0,03% и др.

Пло­до­ви­ят чер­вей е най-опас­ният неп­ри­я­тел  на ябъл­ка­та

Ябъл­ко­ви­ят пло­дов чер­вей (Carpocapsa pomonela) пре­диз­вик­ва чер­вяс­ва­не. Го­ля­мо ко­личес­т­во от пло­до­ве­те опа­дат през ля­то­то, а ос­та­на­ли­те по дър­ве­та­та мо­гат да са чер­ви­ви. То­ва сил­но вло­ша­ва качес­т­во­то на пло­да и доп­ри­на­ся за заг­ни­ва­нето му. Неп­ри­я­те­лят пре­зи­му­ва над на­пу­ка­на­та ко­ра и в ос­но­ва­та на стъб­ло­то във вид на ка­ка­ви­да. Пе­пе­ру­ди­те от пър­во по­ко­ле­ние се по­я­вя­ват през ап­рил-май, сна­сят яй­ца вър­ху лис­та­та и пло­до­ве­те, от ко­и­то през пър­во­то по­ло­ви­на на юни се из­люп­ват лар­ви­те, ко­и­то мно­го бър­зо се вгриз­ват в пло­до­ве­те. Гъ­се­ни­ци­те от вто­ро­то по­ко­ле­ние се по­я­вя­ват през вто­ра­та по­ло­ви­на на юли до сре­да­та на ав­густ, ка­то причиня­ват съ­щи­те по­ра­же­ния във вече раз­ви­ти­те пло­до­ве. При на­ши­те ус­ло­вия неп­ри­я­те­лят раз­ви­ва 2 по­ко­ле­ния го­диш­но.

Пред­паз­ни мер­ки - по­не чети­ри пръс­ка­ния през ве­гета­ци­я­та, за да има ре­зул­тат

Прос­ле­дя­ва се по­я­ва­та му, ка­то вър­ху дър­ве­та­та се пос­та­вят лов­ни по­я­си от вел­па­пе, ко­и­то се съ­би­рат и се пос­та­вят в ка­фе­зи за наб­лю­де­ние. За да бъ­де ус­пеш­на бор­ба­та, тряб­ва да се про­ве­дат най-мал­ко 4 пръс­ка­ния през ве­ге­та­ци­он­ния пе­ри­од - пър­во­то в края на май, а вто­ро­то - след 10-15 дни. Сре­щу вто­ро­то по­ко­ле­ние се пръс­ка след 15 юли, а вто­ро­то - в начало­то на ав­густ. Из­пол­з­ват се пре­па­ра­ти­те ал­сис­тин 25ВП - 0,04%, ан­тио 33ЕК - 0,15%, ваз­так 100ЕК - 0,0125%, де­цис 2,5ЕК - 0,03%, дур­с­бан 4Е - 0,1%, зо­лон - 35 ЕК - 0,2%, ка­ра­те 2,5ЕК - 0,02%, кас­кейд 5ЕК - 0,15%, су­ми ал­фа 5ЕК - 0,02%, су­пер­сект 10ЕК - 0,0125%, акар­зин - 3% - за зим­но пръс­ка­не.

Ака­ри­те не жа­лят и ябъл­ки­те

Ябъл­ка­та се на­па­да от чер­вен ово­щен акар, ка­фяв ябъл­ков акар и гло­гов акар, ко­и­то сна­сят яй­ца по лис­та и клон­ки. На­пад­на­ти­те лис­та по­жъл­тя­ват и из­съх­ват. То­ва во­ди до сил­но от­с­лаб­ва­не на дър­во­то и се от­ра­зя­ва на пло­до­да­ва­не­то. Бор­ба­та с овощ­ни­те ака­ри се во­ди по ня­кол­ко начина: зим­но пръс­ка­не сре­щу зим­ни­те яй­ца на чер­ве­ния и ка­фя­вия ябъл­ко­в ака­р с акар­зин - 2,5-3%. През ве­ге­та­ци­я­та се пра­вят наб­лю­де­ния и при ус­та­но­ве­ни 4-5 ака­ра на лист се пръс­ка с ми­ти­ган 18,5ЕК - 0,2%, ни­со­ран 5ЕК - 0,05%, апо­ло плюс 60ЕК - 0,3%, да­ни­тол 10ЕК - 0,1%, кас­кейд 5ЕК - 0,15%, не­о­рон 18,5ЕК - 0,075%, омиг 57Е - 0,1%.

Ябъл­ка­та се на­па­да и от дру­ги неп­ри­я­те­ли, ко­и­то на­на­сят по-сла­би пов­ре­ди по рас­те­ни­я­та и пло­до­ве­те, ка­то ябъл­ков мо­лец, ябъл­ко­ва оса, ово­щен лис­тог­ри­зач, ябъл­ко­ва стък­лен­ка, лис­т­ни въш­ки, лис­то­ми­ни­ра­щи мол­ци и др., бор­ба­та сре­щу ко­и­то се во­ди с пре­па­ра­ти­те, ко­и­то са из­пол­з­ва­ни сре­щу дру­ги­те неп­ри­я­те­ли.

Бе­рит­ба - при­би­ра­не­то на пло­до­ве­те за­ви­си от сор­то­ве­те

(снимка) Раз­ви­ти­е­то и уз­ря­ва­не­то на пло­да е свър­за­но със слож­ни мор­фо­ло­гични, би­о­ло­гични, ана­то­мични и дру­ги про­це­си, в ре­зул­тат на ко­е­то се фор­ми­рат ти­пични­те качес­т­ва на все­ки плод. При ран­ни­те ябъл­ко­ви сор­то­ве те­зи про­ме­ни прак­тичес­ки прик­лючват до бе­рит­ба­та и по-лес­но се оп­ре­де­ля сро­кът на про­веж­да­не­то й. При къс­ни­те есен­ни и зим­ни сор­то­ве, ко­и­то са най-ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни при ябъл­ка­та, кон­су­ма­тив­на зря­лост нас­тъп­ва дос­та по-къс­но след бе­рит­ба­та.От то­ва след­ва, че тряб­ва да се раз­личава бе­рит­бе­на­та от кон­су­ма­тив­на­та зря­лост. При раз­лични сор­то­ве бе­рит­бе­на­та зря­лост ва­ри­ра в за­ви­си­мост от ус­ло­ви­я­та през раз­лични­те го­ди­ни, от ге­ог­раф­с­ка­та ши­ри­на и над­мор­с­ка­та ви­сочина.

Ра­но об­ра­ни­те ябъл­ки ос­та­ват дреб­ни, къс­но об­ра­ни­те се съх­ра­ня­ват по-труд­но

Преж­дев­ре­мен­но об­ра­ни­те пло­до­ве ос­та­ват по-дреб­ни и по-ло­шо оц­ве­те­ни. Не мо­гат да при­до­би­ят най-доб­ри­те вку­со­ви качес­т­ва. През вре­ме на съх­ра­не­ни­е­то за­вях­ват и са по-чув­с­т­ви­тел­ни към раз­лични фи­зи­о­ло­гични бо­лес­ти, ко­и­то вло­ша­ват качес­т­во­то им. За­къс­ня­ва­не­то на бе­рит­ба­та се от­ра­зя­ва вър­ху ко­личес­т­во­то на про­дук­ци­я­та, за­що­то го­ля­ма част от пло­до­ве­те опад­ат преж­дев­ре­мен­но. Къс­но об­ра­ни­те пло­до­ве се съх­ра­ня­ват по-труд­но. По­ка­за­те­ли­те, ко­и­то се из­пол­з­ват за оп­ре­де­ля­не сро­ка на бе­рит­ба­та, са раз­лични и са­мо ком­п­лек­с­но­то им из­пол­з­ва­не по­ма­га за по-точно оп­ре­де­ля­не на бе­рит­бе­на­та зря­лост.

По цве­та мо­же да се ори­ен­ти­ра­ме

Един от по­ка­за­те­ли­те за оп­ре­де­ля­не на бе­рит­бе­на­та зря­лост е свър­зан с из­ме­не­ние цве­та на пло­до­ва­та ко­жи­ца и ме­сес­та­та част. В про­це­са на уз­ря­ва­не хло­ро­фи­лът се раз­па­да, ка­то се раз­ви­ва и до­пъл­ни­тел­но оц­ве­тя­ва­не, спе­ци­фично за раз­лични­те сор­то­ве. Зе­ле­ни­ят цвят пре­ми­на­ва в раз­лични ню­ан­си на жъл­тия и вър­ху пло­до­ве­те се по­я­вя­ва до­пъл­ни­тел­но оц­ве­тя­ва­не.

Пло­до­во­то ме­со омек­ва

Плът­ност­та на пло­до­во­то ме­со е дру­ги­ят по­ка­за­тел за оп­ре­де­ля­не вре­ме­то на бе­рит­ба. В про­це­са на уз­ря­ва­не про­то­пек­ти­нът, кой­то свър­з­ва клет­ки­те се хид­ро­ли­зи­ра и се по­лучава раз­т­во­рим пек­тин. В ре­зул­тат пло­до­ве­те омек­ват. Плът­ност­та им се оп­ре­де­ля с точност с по­мощ­та на спе­ци­ал­ни уре­ди - пе­нет­ро­мет­ри. За лю­би­те­ли­те ово­ща­ри плът­ност­та мо­же да се оп­ре­де­ли и по ор­га­но­леп­тичен начин.

Се­ме­на­та по­тъм­ня­ват

Лес­но­то от­де­ля­не на плод­на­та дръж­ка от клон­ки­те и по­тъм­ня­ва­не­то на се­ме­на­та са ши­ро­ко из­пол­з­ва­ни по­ка­за­те­ли за сро­ка на бе­рит­ба. Има и дру­ги ме­то­ди, ка­то на­ма­ля­ва­не на скор­бя­ла­та и ней­но­то раз­п­ре­де­ля­не в пло­да, ка­то пло­до­ве­те се раз­ряз­ват и се по­та­пят в йод и ка­ли­ев йо­дит. При уз­ре­ли­те пло­до­ве се по­лучава сла­бо оц­ве­тя­ва­не око­ло се­мен­ни­те ка­ме­ри, ко­е­то по­каз­ва, че е нас­тъ­пи­ла бе­рит­бе­на зря­лост.

За по-бър­зо и качес­т­ве­но из­вър­ш­ва­не на бе­рит­ба­та се из­пол­з­ват най-раз­лични съ­о­ръ­же­ния ка­то шей­на-пос­тав­ка, стъл­ба-плат­фор­ма, ръчно­во­зи­ма плат­фор­ма и др. Пло­до­ве­те тряб­ва да се от­къс­ват вни­ма­тел­но с плод­на­та дръж­ка, без да се чупят клон­ки­те и да не се на­би­ват, за­що­то заг­ни­ват.

Съх­ра­не­ние - запазват се и по­вече от по­ло­вин го­ди­на

След ка­то се от­къс­не пло­дът, в не­го ста­ват слож­ни би­о­хи­мични и фи­зи­о­ло­гични про­це­си, ко­и­то прик­лючват до уз­ря­ва­не­то. След то­ва за­почва ин­тен­зив­но раз­па­да­не на ор­га­нични­те ве­щес­т­ва, ко­е­то во­ди до раз­ва­ля­не на пло­да. Про­дъл­жи­тел­ност­та на те­зи про­це­си оп­ре­де­лят и сро­ка на съх­ра­ня­е­мост. При раз­лични­те сор­то­ве то­зи про­цес е от 10 дни до 6-7 ме­се­ца. От фак­то­ри­те, ко­и­то се от­ра­зя­ват вър­ху про­дъл­жи­тел­ност­та на съх­ра­не­ни­е­то, ре­ша­ва­щи са тем­пе­ра­ту­ра­та, от­но­си­тел­на­та влаж­ност, със­та­вът на въз­ду­ха и свет­ли­на­та. Чрез кон­т­ро­ли­ра­не на те­зи фак­то­ри при из­кус­т­ве­ни ус­ло­вия сро­кът на съх­ра­не­ние мо­же да се удъл­жи, ка­то се за­па­зи хра­ни­тел­на­та стой­ност, вън­ш­ният вид и вку­со­ви­те качес­т­ва на пло­до­ве­те.

(снимка)

Ябъл­ки­те тряб­ва да ди­шат по-мал­ко

Ед­на от ос­нов­ни­те про­я­ви, ко­я­то ха­рак­те­ри­зи­ра ин­тен­зив­ност­та на хи­мични­те и би­о­ло­гични­те про­це­си в пло­да, е ди­ша­не­то. При нис­ка тем­пе­ра­ту­ра и не­дос­тиг на кис­ло­род те­зи про­це­си значител­но се за­ба­вят и пло­до­ве­те се за­паз­ват по-дъл­го вре­ме. Ус­та­но­ве­но е, че при по­ви­ше­на тем­пе­ра­ту­ра с 10оС ди­ша­не­то се ус­ко­ря­ва 2-3 пъ­ти, а то­ва сък­ра­ща­ва про­дъл­жи­тел­ност­та на съх­ра­не­ние. На­ма­ля­ва­не­то на ди­ша­не­то чрез по­ни­жа­ва­не на тем­пе­ра­ту­ра­та е ос­но­вен прин­цип на хла­дил­но­то съх­ра­не­ние, а той тряб­ва да се съ­об­ра­зя­ва и при съх­ра­ня­ва­не в до­маш­ни ус­ло­вия. Най-про­дъл­жи­тел­но­то съх­ра­не­ние на ябъл­ка­та е при тем­пе­ра­ту­ра от 0о до 4оС. При по­ни­жа­ва­не на тем­пе­ра­ту­ра­та да се имат пред­вид кри­тични гра­ни­ци, при ко­и­то пло­до­ве­те зам­ръз­ват, а те са от -1о до -2оС.

Тряб­ва да се под­дър­жа ви­со­ка влаж­ност

В по­ме­ще­ни­я­та за съх­ра­не­ние да се под­дър­жа и ви­со­ка ат­мос­фер­на влаж­ност - 80-90%, ко­е­то пред­паз­ва пло­до­ве­те от спа­руж­ва­не и на­ма­ля­ва­не  на ма­са­та им.

По­ни­жа­ва­не­то на кис­ло­ро­да и по­ви­ша­ва­не­то на въг­ле­род­ния дву­о­кис за­ба­вят ди­ша­не­то и се удъл­жа­ва сро­кът на съх­ра­не­ние. За та­зи цел има из­г­ра­де­ни га­зо­ви пло­дох­ра­ни­ли­ща, къ­де­то ос­вен тем­пе­ра­ту­ра, влаж­ност и свет­ли­на се кон­т­ро­ли­ра съ­дър­жа­ни­е­то на кис­ло­род и въг­ле­ро­ден дву­о­кис. При до­маш­ни ус­ло­вия то­ва мо­же да се пос­тиг­не до из­вес­т­на сте­пен, ка­то пло­до­ве­те се пос­та­вят в най­ло­но­ви чува­ли от по-тъ­нък най­лон и се за­печат­ват хер­ме­тичес­ки с го­ре­ща ютия. При те­зи ус­ло­вия от ди­ша­не­то на пло­до­ве­те се на­ма­ля­ва кис­ло­ро­дът и се уве­личава въг­ле­род­ният дву­о­кис. Свет­ли­на­та за­сил­ва ин­тен­зив­ност­та на ди­ша­не. Ус­та­но­ве­но е, че при слънчево и елек­т­ричес­ко ос­вет­ле­ние ко­личес­т­во­то на от­де­ле­ния въг­ле­ро­ден дву­о­кис се уве­личава 2- 2,5 пъ­ти.

За­паз­ва­не­то на ябъл­ко­ви­те пло­до­ве за по-про­дъл­жи­тел­но вре­ме мо­же да се пос­тиг­не, ка­то се съх­ра­ня­ват при по­ло­жи­тел­ни нис­ки тем­пе­ра­ту­ри, по-ви­со­ка ат­мос­фер­на влаж­ност и на тъм­но. В до­маш­ни ус­ло­вия то­ва най-чес­то ста­ва в из­бе­ни по­ме­ще­ния.

Сортове

Съ­щес­т­ву­ват над 10 000, зре­ят от юли до ок­том­в­ри

Ябъл­ка­та е пред­с­та­ве­на от мно­го го­лям брой сор­то­ве. Спо­ред ня­кои све­де­ния в све­та има над 10 000 сор­та. У нас бро­ят на мес­т­ни­те и ин­т­ро­ду­ци­ра­ните сор­то­ве е над 500. Въп­ре­ки го­ля­мо­то раз­но­об­ра­зие след 60-те го­ди­ни броят на най-ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни­те сор­то­ве бе­ше сил­но ре­ду­ци­ран и в про­миш­ле­ни­те на­саж­де­ния над 60-70% се зас­тъ­пи­ха сор­то­ве­те от гру­па­та на Злат­на и Чер­ве­на пре­въз­ход­на и по-мал­ко Джо­на­тан. Та­зи тен­ден­ция се наб­лю­да­ва­ше и в мно­го дру­ги стра­ни.

Раз­м­но­жа­ват се над 50 сор­та - лет­ни, есен­ни и зим­ни

С раз­ви­ти­е­то на ово­щар­с­т­во­то на­пос­ле­дък бро­ят на офи­ци­ал­но при­е­ти­те за раз­м­но­жа­ва­не сор­то­ве у нас се раз­ши­ри и се раз­м­но­жа­ват над 50 сор­та. От­но­во се от­г­леж­дат ня­кои ста­ри, но с мно­го доб­ри качес­т­ва сор­то­ве. В но­вия асор­ти­мент са пред­ви­де­ни и от мес­т­ни­те, ко­и­то имат ня­кои доб­ри качес­т­ва.

Има раз­лични кла­си­фи­ка­ции на ябъл­ко­ви­те сор­то­ве, свър­за­ни с бо­та­ничес­ки­те осо­бе­нос­ти и качес­т­во­то на пло­да, ка­то Ре­не­ти, Кал­ви­ли, Пар­ме­ни и др.

Кла­са­ци­я­та спо­ред сро­ка на зре­е­не е най-по­пу­ляр­на

За прак­ти­ка­та най-ха­рак­тер­на е кла­си­фи­ка­ци­я­та, свър­за­на със сро­ка на зре­е­не. В то­ва от­но­ше­ние сор­то­ве­те се де­лят на 3 гру­пи - лет­ни, ко­и­то зре­ят през юли-ав­густ, есен­ни - юли-сеп­тем­в­ри и зим­ни - сеп­тем­в­ри-ок­том­в­ри. Лет­ни­те сор­то­ве при­до­би­ват пот­ре­би­тел­с­ка зрялост още на дър­во­то и мо­гат да се съх­ра­ня­ват око­ло 10 дни. У нас те са сла­бо раз­п­рос­т­ра­не­ни. При есен­ни­те сор­то­ве пот­ре­би­тел­с­ка­та стой­ност нас­тъп­ва 15-30 дни след бе­рит­ба­та, при хла­дил­ни ус­ло­вия - по-къс­но. С най-доб­ри сто­пан­с­ки качес­т­ва, по­ра­ди ко­е­то и най-ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни, са зим­ни­те сор­то­ве. Кон­су­ма­тив­на­та им зре­лост нас­тъп­ва 1-4 ме­се­ца след бе­рит­ба­та, а ня­кои от тях се съх­ра­ня­ват до начало­то на ля­то­то.

Вис­та бе­ла е един от най-ра­ноз­ре­е­щи­те сор­то­ве. Зрее по-про­дъл­жи­тел­но, от пър­во­то де­сет­д­не­вие на юли. Бе­ре се на ня­кол­ко ръ­це. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри, имат плос­ко къл­бо­вид­на до плос­ка фор­ма. Ко­жи­ца­та е жъл­те­ни­ка­во­-зе­ле­на, пок­ри­та с раз­ми­та ви­о­ле­то­во-чер­ве­на ок­рас­ка, ко­я­то пок­ри­ва по-го­ля­ма част от пло­да. Пло­до­во­то ме­со е бя­ло, с ле­ко зе­ле­ни­кав от­те­нък, неж­но, сочно, слад­ко, въз­ки­се­ло, със слаб аро­мат и доб­ро качес­т­во.

Хе­ли­ос зрее не­рав­но­мер­но през тре­то­то де­сет­д­не­вие на юли. Пра­вят се 2-3 бе­рит­би. Съх­ра­ня­ва се око­ло 10 дни, а в хла­дил­ни­ци - до 2-3 сед­ми­ци. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри до ед­ри, кръг­ло ко­нични до плос­ко къл­бо­вид­ни, жъл­то-зе­ле­ни, пок­ри­ти с раз­ми­та и на иви­ци тъм­ночер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е бя­ло до бле­док­ре­ма­во, хруп­ка­во, уме­ре­но сочно, слад­ко, сла­бо ки­се­ло със слаб аро­мат и мно­го доб­ро качес­т­во. Чув­с­т­ви­те­лен е към стру­пяс­ва­не и по-сла­бо към браш­нес­та ма­на.

Джър­си­мак уз­ря­ва съ­що не­рав­но­мер­но от края на юли до начало­то на ав­густ. При хла­дил­ни ус­ло­вия мо­же да се съх­ра­ня­ва до 1 ме­сец. Има сред­но ед­ри пло­до­ве с плос­ко кръг­ла до за­об­ле­но ко­ну­со­вид­на фор­ма. Ко­жи­ца­та е зе­ле­но-жъл­та и почти из­ця­ло е пок­ри­та с ви­о­ле­то­во-чер­ве­на ок­рас­ка, с оби­лен во­съчен на­леп. Пло­до­во­то ме­со е бя­ло, неж­но, сочно, слад­ко-ки­се­ло и аро­ма­тично с мно­го доб­ро качес­т­во.

Прим­руж е япон­с­ки мно­го до­бър ра­ноз­рял сорт. По­я­вя­ва се на па­за­ра през вто­ра­та по­ло­ви­на на ав­густ. В хла­дил­ни ус­ло­вия се съх­ра­ня­ва до 2-3 ме­се­ца, а при обик­но­ве­ни до 3 сед­ми­ци. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри, кръг­ло ко­ну­со­вид­ни до плос­ко кръг­ли, жъл­то оц­ве­те­ни, пок­ри­ти почти из­ця­ло с кар­ми­не­но до тъм­ночер­вен цвят, с доб­ре личащи точки и во­съчен на­леп. Чув­с­т­ви­те­лен е към браш­нес­та ма­на и сред­но ус­тойчив на стру­пяс­ва­не.

Мо­лиз де­ли­шес зрее към 15-20 ав­густ, един от най-раз­п­рос­т­ра­не­ни­те ран­ни сор­то­ве у нас. Има мно­го ед­ри и кра­си­ви пло­до­ве, пре­сечено ко­нични, в по­вечето случаи не­си­мет­рични. Ко­жи­ца­та е свет­ло­жъл­та, пок­ри­та с раз­ми­та и на иви­ци яр­кочер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е фи­но, уме­ре­но сочно, слад­ко, сла­бо-ки­се­ло, със си­лен при­я­тен аро­мат и мно­го доб­ро качес­т­во. Съх­ра­ня­ва се око­ло 25-30 дни, а в хла­дил­ни­ци 2 - 3 ме­се­ца.

При­ма зрее след 20 ав­густ. Пло­до­ве­те са ед­ри, къл­бо­вид­но ко­нични до къл­бо­вид­но плос­ки. Ко­жи­ца­та е лъс­ка­ва, сла­бо маз­на, в по-го­ля­ма част пок­ри­та с раз­ми­то ви­не­но- до тъм­ночер­ве­на ок­рас­ка и с лек во­съчен на­леп. Пло­до­во­то ме­со е жъл­те­ни­ка­во, сочно, плът­но, слад­ко-ки­се­ло и с мно­го доб­ро качес­т­во. При хла­дил­ни ус­ло­вия се съх­ра­ня­ва до 3 ме­се­ца.

Злат­на пар­ме­на е един от най-зас­тъ­пе­ни­те чуж­дес­т­ран­ни сор­то­ве в ста­ри­те гра­ди­ни. Зрее към края на ав­густ, начало­то на сеп­тем­в­ри, а в по-ви­со­ки­те мес­то­рас­те­ния до края на сеп­тем­в­ри. Ня­кои го на­ричат зим­на злат­на пар­ме­на. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри, тъ­по­ ко­ну­со­вид­ни до плос­ко зак­ръг­ле­ни. Мно­го лес­но окап­ват и тряб­ва да се бе­рат на ня­кол­ко ръ­це. Ко­жи­ца­та е де­бе­ла, су­ха, лъс­ка­ва, зла­тис­то­жъл­та, пок­ри­та с кар­ми­не­ночер­ве­ни иви­ци. Пло­до­во­то ме­со е жъл­те­ни­ка­во, хруп­ка­во, сочно, слад­ко, сла­бо ки­се­ло със си­лен спе­ци­фичен аро­мат и мно­го доб­ро качес­т­во. При обик­но­ве­ни ус­ло­вия се съх­ра­ня­ва до но­ем­в­ри, а при хла­дил­ни - до яну­а­ри.

(снимка) Озарк голд зрее в края на ав­густ - начало­то на сеп­тем­в­ри. Има ед­ри къл­бо­вид­ни до удъл­же­но ко­нични пло­до­ве, ко­и­то при­личат на Злат­на пре­въз­ход­на. Ко­жи­ца­та е де­бе­ла, глад­ка, лъс­ка­ва, ле­ко маз­на, жъл­те­ни­ка­во-зе­ле­на до во­съчноз­ла­тис­та, с кра­сив ру­ме­нец от­към слънчева­та стра­на. Пло­до­во­то ме­со е бле­док­ре­ма­во, плът­но, неж­но, сочно, сла­бо ки­се­ло, сла­бо аро­ма­тично с доб­ро до мно­го доб­ро качес­т­во. Съх­ра­ня­ва се до но­ем­в­ри, а в хла­дил­ни­ци до яну­а­ри.

При­си­ла. Бе­рит­бе­ра­та зре­лост нас­тъп­ва в края на ав­густ и начало­то на сеп­тем­в­ри. Съх­ра­ня­ва се око­ло 1 ме­сец, а в хла­дил­ни­ци по-дъл­го, но в края на съх­ра­не­ни­е­то при­до­би­ва браш­нес­та кон­сис­тен­ция. Има сред­но ед­ри пло­до­ве, за­об­ле­но ко­ну­со­вид­ни, пок­ри­ти в по-го­ля­ма­та си част с раз­ми­та на иви­ци ин­тен­зив­на свет­лочер­ве­на ок­рас­ка. Ко­жи­ца­та е де­бе­ла, глад­ка, с во­съчен на­леп. Пло­до­во­то ме­со е кре­ма­во, плът­но, сочно, слад­ко-ки­се­ло, сла­бо аро­мат­но, с доб­ри вку­со­ви качес­т­ва.

Джо­на­тан и ва­ри­е­те­ти­те му са ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни и цен­ни аме­ри­кан­с­ки сор­то­ве. Зрее през пър­во­то де­сет­д­не­вие на сеп­тем­в­ри. Кон­су­ма­тив­на зря­лост нас­тъп­ва през но­ем­в­ри и мо­гат да се съх­ра­ня­ват до края на де­кем­в­ри, а в хла­дил­ни­ци до края на фев­ру­а­ри. През вре­ме на съх­ра­не­ни­е­то се по­я­вя­ват по пло­до­ве­те джо­на­та­но­ви пет­на, ко­и­то не вло­ша­ват качес­т­во­то, а са­мо вън­ш­ния вид. Има сред­но ед­ри къл­бо­вид­но ко­ну­со­вид­ни пло­до­ве. Ко­жи­ца­та е тън­ка, неж­на, глад­ка, бле­до­жъл­та, почти из­ця­ло пок­ри­та с раз­ми­та чер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­те­ни­ка­во, с чер­ве­ни­кав от­те­нък, плът­но, фи­но, сочно, слад­ко, сла­бо ки­се­ло със спе­ци­фичен при­я­тен аро­мат и мно­го доб­ро до от­лично качес­т­во. На­па­да се сил­но от браш­нес­та ма­на.

Чер­ве­на пре­въз­ход­на и ва­ри­е­те­ти­те й включват го­лям брой сор­то­ве и му­та­ции, ко­и­то имат близ­ки качес­т­ва ка­то Уел­с­пър, Стар­кинк, Стар­к­рим­сон, Ку­пър 4, Елит де­ли­шес и др. Зре­ят през вто­ро­то де­сет­д­не­вие на сеп­тем­в­ри и пло­до­ве­те им мо­гат да се съх­ра­ня­ват око­ло 3 ме­се­ца, а в хла­дил­ни­ци - 5-6 ме­се­ца. При за­къс­ня­ла бе­рит­ба и неп­ра­вил­но съх­ра­не­ние, бър­зо при­до­би­ват браш­нес­та кон­сис­тен­ция. Пло­до­ве­те са ед­ри, къл­бо­вид­но ко­ну­со­вид­ни до удъл­же­но ко­ну­со­вид­ни, с доб­ре очер­та­ни 5 реб­ра към връх­на­та стра­на, почти из­ця­ло тъм­ночер­ве­ни. Пло­до­во­то ме­со е слад­ко, аро­ма­тично, бе­лез­ни­ка­во до кре­ма­во, с ви­со­ко качес­т­во. Чув­с­т­ви­тел­ни са към стру­пяс­ва­не и по-сла­бо към браш­нес­та ма­на.

Ер­вин ба­ур зрее през вто­ра­та по­ло­ви­на на сеп­тем­в­ри и в хла­дил­ни­ци се съх­ра­ня­ва 6-7 ме­се­ца. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри със зак­ръг­ле­но ко­ну­со­вид­на до плос­ко ко­ну­со­вид­на фор­ма, с жъл­то-зе­лен цвят, пок­рит с раз­мит и на иви­ци чер­вен цвят. Пло­до­во­то ме­со е плът­но, жъл­те­ни­ка­во, уме­ре­но сочно, слад­ко, сла­бо ки­се­ло и аро­мат­но с мно­го доб­ро качес­т­во.

Глос­тер 69. Пло­до­ве­те са до ед­ри със за­ос­т­ре­но ко­ну­со­вид­на фор­ма. Ко­жи­ца­та е бле­до­зе­ле­на, почти из­ця­ло пок­ри­та с тъм­ночер­вен цвят. Пло­до­во­то ме­со е кре­ма­во, плът­но, слад­ко-ки­се­ло, аро­ма­тично, с мно­го доб­ро качес­т­во. Зрее към края на сеп­тем­в­ри и се съх­ра­ня­ва 3-4 ме­се­ца, а в хла­дил­ни­ци - 6-7 ме­се­ца.

Злат­на пре­въз­ход­на и ва­ри­е­те­ти­те й

След 50-те го­ди­ни на ХХ век то­зи сорт за­ля све­тов­ни­те па­за­ри. В ня­кои стра­ни на­саж­де­ни­я­та с не­го дос­тиг­на­ха 50-60% от ябъл­ки­те. От не­го са из­вес­т­ни мно­го му­та­ции, ка­то най-раз­п­рос­т­ра­не­ни са Сму­ти, Мор­с­пър гол­ден; Бел­гол­ден, Гол­ден сан ре­се­тинк и др. По вън­шен вид и качес­т­во пло­до­ве­те на те­зи му­та­ции са дос­та близ­ки. Те са ед­ри до мно­го ед­ри, про­дъл­го­ва­то ко­нични, с тън­ка и мно­го дъл­га дръж­ка. Ко­жи­ца­та е тън­ка, глад­ка, зе­ле­но-жъл­та при бра­не­то и до зла­тис­то­жъл­та след съх­ра­ня­ва­не. Пло­до­во­то ме­со е жъл­те­ни­ка­во, неж­но, сочно, слад­ко, сла­бо ки­се­ло, със си­лен при­я­тен аро­мат и от­лично качес­т­во. Зрее към края на сеп­тем­в­ри и се за­паз­ва до края на яну­а­ри, а в хла­дил­ни­ци до ап­рил, ка­то към края на съх­ра­ня­ва­не­то ко­жи­ца­та се наб­ръчква.

Мел­ро­уз е един от цен­ни­те и пер­с­пек­тив­ни сор­то­ве. По­лучен е от кръс­тос­ка меж­ду Джо­на­тан и Чер­ве­на пре­въз­ход­на. Има мно­го ед­ри плос­ко зак­ръг­ле­ни пло­до­ве, ко­и­то зре­ят в края на сеп­тем­в­ри и мо­гат да се съх­ра­ня­ват до яну­а­ри, а в хла­дил­ник до ап­рил. Пло­до­во­то ме­со е бле­до кре­ма­во, уме­ре­но сочно, слад­ко-ки­се­ло, с лек при­я­тен аро­мат и почти от­лично качес­т­во.

Му­цу е япон­с­ки сорт с приз­на­ци на Злат­на пре­въз­ход­на. Пло­до­ве­те са ед­ри, къл­бо­вид­но ко­ну­со­вид­ни, зе­ле­но-жъл­те­ни­ка­ви при бе­рит­ба и ли­мо­не­но­жъл­ти в кон­су­ма­тив­на зрялост. Пло­до­во­то ме­со е жъл­те­ни­ка­во, сочно, слад­ко, сла­бо ки­се­ло, уме­ре­но аро­ма­тично с мно­го доб­ро качес­т­во. То­ва е един ос­но­вен зи­мен сорт, кой­то зрее към края на сеп­тем­в­ри и е в кон­су­ма­тив­на зря­лост през но­ем­в­ри. За­паз­ва се до края на яну­а­ри, а в хла­дил­ни­ци до пет-шест ме­се­ца. Той е трип­ло­и­ден сорт, т.е. лош оп­ра­ши­тел.

Фло­ри­на е френ­с­ки сорт със сред­но ед­ри, за­об­ле­но ко­нични пло­до­ве. Ос­нов­ни­ят цвят е жъл­то-зе­лен, почти из­ця­ло пок­рит с яр­кочер­ве­но, с мно­гоб­рой­ни бе­ли точици и во­съчен на­леп. Пло­до­во­то ме­со е бя­ло до кре­ма­во, сочно, слад­ко, сла­бо ки­се­ло, с мно­го доб­ро качес­т­во. Зрее към начало­то на ок­том­в­ри и пло­до­ве­те се за­паз­ват до яну­а­ри, фев­ру­а­ри, а в хла­дил­ни­ци - до ап­рил. Ус­тойчив е на стру­пяс­ва­не и браш­нес­та ма­на.

Ай­да­ред зрее към начало­то на ок­том­в­ри и се съх­ра­ня­ва до но­ем­в­ри, а в хла­дил­ни­ци до март-ап­рил. Пло­до­ве­те са до мно­го ед­ри с къл­бо­вид­на до сла­бо сплес­на­та фор­ма, с раз­ми­то чер­ве­но оц­ве­тя­ва­не. Пло­до­во­то ме­со е бе­лез­ни­ка­во уме­ре­но сочно, слад­ко ки­се­ло с от­лични качес­т­ва. Пло­до­ве­те са под­хо­дя­щи за кух­нен­с­ки це­ли и пряс­на кон­су­ма­ция. Сил­но чув­с­т­ви­те­лен към браш­нес­та ма­на и стру­пяс­ва­не.

Шар­ден е с ед­ри и мно­го ед­ри пло­до­ве, с къл­бо­вид­на до зак­ръг­ле­но ко­ну­со­вид­на фор­ма, зе­ле­но­-жъл­ти до зла­тис­ти. Пло­до­во­то ме­со е жъл­те­ни­ка­во, жъл­то, сочно, сла­бо ки­се­ло и аро­ма­тично, с мно­го доб­ро качес­т­во. Зрее в начало­то на ок­том­в­ри и се съх­ра­ня­ва до март, а в хла­дил­ни­ци - око­ло 6 ме­се­ца.

Фу­д­жи е япон­с­ки сорт, вне­сен у нас през 90-те го­ди­ни. Има сред­но ед­ри до ед­ри пло­до­ве, сплес­на­то къл­бо­вид­на до къл­бо­вид­но ко­нична фор­ма, чес­то на­ве­де­ни с не­си­мет­рични по­ло­вин­ки. Ко­жи­ца­та е глад­ка, жъл­то-зе­ле­на, пок­ри­та над 50% с раз­ми­та и на иви­ци чер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е бе­лез­ни­ка­во до кре­ма­во, плът­но, сочно, слад­ко, с при­я­тен аро­мат и мно­го доб­ро качес­т­во. Зрее през пър­во­то де­сет­д­не­вие на ок­том­в­ри и се съх­ра­ня­ва 3-4 ме­се­ца, а в хла­дил­ни­ци око­ло 6 ме­се­ца.

Гре­ни Смит е ав­с­т­ра­лийс­ки сорт, от­к­рит в края на ХІХ в. и уси­ле­но раз­п­рос­т­ра­нен след 1952 г. в мно­го стра­ни. У нас се за­саж­да пре­дим­но в топ­ли­те мес­та. През пос­лед­ни­те 10-15 го­ди­ни е най-тър­сен сорт на ев­ро­пейс­кия па­зар. Пло­до­ве­те са ед­ри до мно­го ед­ри, зак­ръг­ле­но ко­ну­со­вид­ни до плос­ко кръг­ли, с де­бе­ла, здра­ва, маз­на, зе­ле­на, а по-къс­но жъл­то-зе­ле­на ко­жи­ца, ряд­ко със слаб ру­ме­нец, осе­я­ни с мно­гоб­рой­ни свет­ли под­кож­ни точици. Пло­до­во­то ме­со е бе­лез­ни­ка­во, а по-къс­но жъл­те­ни­ка­во, плът­но, уме­ре­но сочно, ки­се­ло, с лек аро­мат и доб­ро до мно­го доб­ро качес­т­во. Зрее през вто­ра­та по­ло­ви­на на ок­том­в­ри и се съх­ра­ня­ва до март, а в хла­дил­ни­ци - до май. Изис­к­ва по-топ­ли мес­то­рас­те­ния с оси­гу­ре­но на­по­я­ва­не и про­дъл­жи­тел­на и по-топ­ла есен.

Към ябъл­ко­вия сор­ти­мент са пред­ви­де­ни за раз­м­но­жа­ва­не и ня­кои от по­заб­ра­ве­ни­те от­дав­на вне­се­ни у нас цен­ни ябъл­ко­ви сор­то­ве, ка­то: Жълт бел фльор, Ан­г­лийс­ка зе­ле­на ре­не­та, Лан­с­бер­г­с­ка ре­не­та, Зим­на ба­на­но­ва, Ка­над­с­ка ре­не­та, Бер­н­с­ка ро­зо­ва, Злат­на ди­цо­ва ре­не­та, Бял зи­мен кал­вил, Старк, Де­мок­рат, Йорк им­пе­ри­ал и мес­т­ни­те сор­то­ве Скри­нян­ка, Те­тов­ка, Ка­рас­то­ян­ка, Ай­ва­ния и др.

 


26.02.2008, проф. д-р Цоло МИХАЙЛОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

За да бъде тревата кадифената гордост на двора
Тревата има нужда от системни грижи, за да бъде винаги в добро състояние. Необходимо е да се коси редовно, да се напоява, за да понесе лятната горещина; да се наторява, за да се поддържа активен растеж; да се проветрява целият терен, за да може водата и въздухът да проникнат в дълбочина и да достигнат до корените.

Голямото дърво - богатство за всяка градина
В зависимост от това дали искаме да прикрием фасадата на къщата или самото дърво ще бъде акцент в градината, е необходимо да предвидим колко високо ще стане то и каква е короната му. Декоративният му облик е силно повлиян и от формата, големината и цвета на листата, от времето, през което цъфти и през което дава плодове.

Гъбите
Статията представя технология за производство на култивираната печурка. Тя може да бъде полезна не само за начинаещите, но ще припомни важни правила и за по-опитните гъбопроизводители.