Начало › Растения › Любимци › › Тайнствената любов на две царици

Тайнствената любов на две царици

04.07.2017 | Коментари (0)
 

То­ва са два­та ви­да вод­ни ли­лии, ко­и­то кра­сят по­речията на ре­ки­те в Бра­зи­лия,  Ар­жен­ти­на и Гви­ана. Те но­сят крал­с­ко­то име Вик­то­рия ре­гия (Victoria regia). На­речени са та­ка от ан­г­лийс­кия бо­та­ник Джон Лин­д­ли през 1837 го­ди­на. Пър­ва­та е Вик­то­рия ре­ги­я ама­зо­ни­ка, с про­из­ход от Ек­ва­то­ри­ал­на Юж­на Аме­ри­ка, а вто­ра­та - Вик­то­рия ре­гия кру­зи­а­на, ко­я­то про­из­хож­да от ра­йо­ни­те с по-хла­ден кли­мат на юг от Ар­жен­ти­на.

Жи­ви ла­дии в ти­хи­те во­ди

И две­те ли­лии впечат­ля­ват обик­но­ве­ния наб­лю­да­тел с мно­го ед­ри­те си лис­та.  Те се раз­с­ти­лат по по­вър­х­ност­та на во­да­та в ди­а­ме­тър до 200 см, за­е­май­ки площ от око­ло 3 кв. мет­ра! Са­мо за ден на­рас­т­ват с око­ло 4202 сан­ти­мет­ра. Ко­га­то дос­тиг­нат оп­ре­де­ле­на зре­лост, кра­и­ща­та на лис­та­та се из­ви­ват на­го­ре и офор­мят не­що ка­то ог­ром­на теп­сия. От цен­т­рал­но раз­по­ло­же­на­та дръж­ка из­ли­зат вет­ри­ло­об­раз­ни про­во­дя­щи съ­до­ве, пре­сичани от стъ­па­ло­вид­но на­ре­де­ни жил­ки.Те са из­пъл­не­ни с гъ­бес­та тъ­кан, бо­га­та на въз­дух. То­ва ги пра­ви доб­ри плув­ци на вод­на­та по­вър­х­ност, ле­ки и здра­ви. Лю­бо­пит­но е, че един лист мо­же да из­дър­жи до 60 кг тег­ло!

Хи­ля­до­лет­на­та из­мис­ли­ца на мъд­ра­та при­ро­да

Вик­то­ри­и­те се увенчават с цве­то­ве­те си през ця­ла­та го­ди­на. Обик­но­ве­ни­ят наб­лю­да­тел обаче не за­бе­ляз­ва, че все­ки цвят жи­вее са­мо две де­но­но­щия, а още по-мал­ко вник­ва в тех­ния бу­рен, съ­дър­жа­те­лен лю­бо­вен жи­вот. От­начало пъп­ка­та е бя­ла, но пос­те­пен­но се обаг­ря в чер­ве­ни­ка­во­-ли­ла­во. С па­да­не­то на нощ­та цве­тът се от­ва­ря за пър­ви път. През та­зи нощ бли­зал­ца­та са год­ни за оп­раш­ва­не, но праш­ни­ци­те не се от­ва­рят, та­ка че оп­раш­ва­не­то със соб­с­т­вен пра­шец е не­въз­мож­но. Стран­но е и труд­но обяс­ни­мо, но е факт, че тем­пе­ра­ту­ра­та във вът­реш­ност­та на цве­та е по-ви­со­ка от тем­пе­ра­ту­ра­та на окол­на­та сре­да. От цве­та се раз­на­ся си­лен аро­мат на ка­ра­мел и на зрял ана­нас.

Прив­лечени от то­зи аро­мат, тук прис­ти­гат го­ле­ми­ бръм­ба­ри. За тях за­почва опи­я­ня­ващ но­щен пир. Ла­ко­мо кон­су­ми­рат бел­тъчини­те, ко­и­то се на­ми­рат око­ло плод­ни­ци­те. С нас­тъп­ва­не на зо­ра­та цве­тът вече е из­рав­нил тем­пе­ра­ту­ра­та си с окол­на­та сре­да и се зат­ва­ря. Ув­лечени от гу­ляя обаче бръмбарите не ус­пя­ват да из­ля­зат и ос­та­ват зат­во­ре­ни. При­ну­ди­тел­но­то им прес­то­я­ва­не в цве­та за цял ден е це­ле­съ­об­раз­на "из­мис­ли­ца" на при­ро­до­та от ми­на­ли хи­ля­до­ле­тия. През то­ва вре­ме праш­ни­ци­те уз­ря­ват, от­ва­рят се и по насекомите се по­леп­ва изо­би­лен пра­шец. Ко­га­то тайн­с­т­во­то "от­ва­ря­не на цве­то­ве­те" се пов­то­ри на след­ва­ща­та нощ, бръм­ба­ри­те из­ли­тат и раз­на­сят пра­ше­ца по дру­ги цве­то­ве, от­ва­ря­щи се за пър­ви път. Та­ка се осъ­щес­т­вя­ва кръс­то­са­но­то оп­раш­ва­не.

След оп­лож­да­не­то цве­тът по­тъ­ва във во­да­та. Там се офор­мя и на­рас­т­ва пло­дът. Ко­га­то дос­тиг­не го­ле­ми­на кол­ко­то топ­ка за те­нис, вече е уз­рял. Той се раз­пук­ва, се­ме­на­та из­ли­зат на по­вър­х­ност­та и се раз­на­сят от ти­хи­те вод­ни течения.

 От­г­леж­да­не­то им не е за лю­би­те­ли

За жа­лост от­г­леж­да­не­то на Вик­то­рия ре­гия при не­ес­тес­т­ве­ни ус­ло­вия е мно­го труд­но. За пър­ви път тя е от­г­ле­да­на в Ан­г­лия. За та­зи цел гра­ди­на­рят Джоу­зеф Пак­с­тън пос­т­ро­ил в за­мъ­ка на Чут­су­ърд спе­ци­а­лен во­до­ем.  Би­ла при­гот­ве­на бо­га­та почве­на под­лож­ка. Мал­ко вод­но ко­ле­ло на­по­до­бя­ва­ло сла­бо­то течение на Ама­зон­ка. И ето, че дъл­гоочак­ва­но­то чудо ста­на­ло. За мал­ко по­вече от три ме­се­ца рас­те­ни­е­то за­цъф­тя­ло. Де­нят е от­бе­ля­зан със спе­ци­ал­но съ­би­тие. На 13 но­ем­в­ри 1849 г. един лист и един цвят би­ли по­да­ре­ни на кра­ли­ца Вик­то­рия, чието име рас­те­ни­е­то но­се­ло вече два­на­де­сет го­ди­ни.

То­ва съ­би­тие да­ло тла­сък за но­ви опи­ти. Бо­та­ничес­ки­те гра­ди­ни в Брюк­сел, Бер­лин и Гент би­ли ини­ци­а­то­ри­те. В тях пос­т­ро­и­ли спе­ци­ал­ни сгра­ди, къ­де­то на­ме­ри­ли цар­с­т­­вен по­кой дош­ли­те от да­леч кра­са­ви­ци. Най-из­вес­т­на­та с то­ва рас­те­ние и до днес е гра­ди­на­та в Бра­тис­ла­ва. Мно­го по-къс­но - ед­ва в края на 19-и век, се ак­ти­ви­зи­рат и аме­ри­кан­ци­те. Се­га в Лон­гу­уд Гард в Пен­сил­ва­ния има Цен­тър за про­из­вод­с­т­во на се­ме­на. Вик­то­ри­и­те трай­но са се нас­та­ни­ли в ден­д­ра­ри­у­ма на Лос Ан­же­лис и в мно­го дру­ги бо­та­ничес­ки гра­ди­ни. Гри­жат се за тях ка­то за кра­ли­ци.

(снимка)

04.07.2017, д-р Анка ДОНЧЕВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Ярките огньове на гергините
Когато конкистадорите завоювали Мексико, били впечатлени от красотата и яркостта на цветята, които покорените ацтеки наричали "акокотл". Те били отглеждани специално за украса на храмовете на Слънцето.  За съжаление преситените от задморските чудеса испанци не оценили качествата им. Това станало едва в края на 18 век.

Облепихата
Об­ле­пи­ха­та е мно­го под­хо­дяща за от­г­леж­да­не в пар­ко­ве и вил­ни мес­та за­ра­ди кра­си­ви­те си лис­та и от­ру­па­ни­те с пло­до­ве дъл­ги клон­ки. Пло­до­ве­те са оцве­те­ни в кре­ма­во-жъл­то, оран­же­во или почти яр­кочер­ве­но.  При­те­жа­ват спе­ци­фичен вкус и при­я­тен аро­мат.

Папратите
Тези безкрайно разнообразни растения с дантелено ефирни листа винаги са предизвиквали интерес и са отглеждани от хората от незапомнени времена. От тях природата е създала изключително много видове - броят им възлиза на повече от 10 000, обединени в 300 рода. Любопитно е да се знае, че папратите са се появили преди около 400 милиона години .