Начало › Растения › Любимци › › Цъфтящите пустинни камъчета

Цъфтящите пустинни камъчета

04.04.2015 | Коментари (0)
 

Пус­ти­ни­те на  Юж­на Аф­ри­ка са ро­ден дом на ед­ни от най-стран­ни­те рас­те­ния - та­ка на­речени­те жи­ви ка­мъчета. По­вечето от тях са чле­но­ве на об­шир­но­то се­мейс­т­во Аизо­о­но­ви (Aizoacea) и наб­ро­я­ват око­ло 123 ро­да "без­с­тъб­ле­ни су­ку­лен­ти". Всъщ­ност те имат ми­ни­а­тюр­но стъб­ло, скри­то от 1-5 двой­ки сил­но уде­бе­ле­ни лис­та. Лис­та­та из­пъл­ня­ват вла­го­за­па­ся­ва­ща, фо­то­син­те­зи­ра­ща, мас­ки­ро­въчна и слън­це­за­щит­на фун­к­ция. На гор­на­та им част се раз­по­ла­гат ед­но или ня­кол­ко "про­зорчета", през ко­и­то слънчева­та свет­ли­на про­ник­ва до ле­жа­щи­те във вът­реш­ност­та фо­то­син­те­зи­ра­щи клет­ки. В род­ни­те си мес­та жи­ви­те ка­мъчета се под­с­ло­ня­ват око­ло ед­ри­те ка­мъ­ни или под скал­ни кор­ни­зи, къ­де­то но­щем се об­ра­зу­ва во­ден кон­ден­зат. Фор­ма­та им е къл­бо­вид­на или ци­лин­д­рична, при нея се  из­па­ря­ва най-мал­ко вла­га. Как­то по­вечето су­ку­лен­ти, и жи­ви­те ка­мъчета имат го­лям цен­т­ра­лен ко­рен, кой­то про­ник­ва дъл­бо­ко в почва­та. Осо­бен ко­ло­рит те­зи рас­те­ния при­до­би­ват по вре­ме на цъф­те­жа - срав­ни­тел­но ед­ри­те им цве­то­ве са обаг­ре­ни най-чес­то в жъл­то или ро­зо­во във всички­те им от­те­нъ­ци.

(снимка)

В на­ша­та кли­ма­тична об­ласт жи­ви­те ка­мъчета за­паз­ват свойс­т­ве­ния си би­о­ри­тъм. Обик­но­ве­но ак­тив­на­та им ве­ге­та­ция за­почва през ав­густ, а цъф­те­жът про­дъл­жа­ва до зи­ма­та и то­ва тряб­ва да се има пред­вид.

В до­маш­ни ус­ло­вия жи­ви­те ка­мъчета изис­к­ват спе­ци­фични гри­жи. Тряб­ва да се нас­та­нят на та­ко­ва мяс­то, че през ця­ла­та го­ди­на да се ог­ря­ват про­дъл­жи­тел­но вре­ме от слън­це­то, а съ­що и да се про­вет­ря­ват. При то­ва през зи­ма­та тем­пе­ра­ту­ра­та в по­ме­ще­ни­е­то тряб­ва да е око­ло 10-12 гра­ду­са.

(снимка)

Мно­го важ­но е пра­вил­но­то по­ли­ва­не. Тряб­ва да пом­ним, че в ро­ди­на­та си те почти през ця­ла­та го­ди­на се за­до­во­ля­ват с вла­га­та от мъг­ли­те и ро­са­та. За­то­ва тряб­ва да ги наб­лю­да­ва­ме и щом се по­ка­жат за­мес­т­ва­щи­те лис­та, да ги по­ле­ем обил­но. През пе­ри­о­да на на­рас­т­ва­не и цъф­теж се по­ли­ва уме­ре­но - вед­нъж на 3-4 сед­ми­ци, но все пак почва­та тряб­ва да е ле­ко влаж­на. Ня­кои лю­би­те­ли до­ри не по­ли­ват, а са­мо сут­рин и вечер пул­ве­ри­зи­рат. През пе­ри­о­да на по­кой изоб­що не се по­ли­ва. Ако лис­та­та ле­ко се сбръчкат, не би­ва да се тре­во­жим - то­ва е съв­сем нор­ма­лен про­цес.

През про­лет­та жи­ви­те ка­мъчета се пре­саж­дат. Сак­си­и­те тряб­ва да са срав­ни­тел­но мал­ки и с до­бър дре­наж. Почве­на­та смес тряб­ва да е ле­ка и про­пус­к­ли­ва - по рав­ни час­ти доб­ре уг­ни­ла лис­тов­ка и пя­сък. Мо­же да се из­пол­з­ват и го­то­ви­те сме­си за как­ту­си.

(снимка)

Цве­тар­с­ка хи­рур­гия

Раз­м­но­жа­ва­не­то ста­ва със се­ме­на и чрез раз­де­ля­не на въз­рас­т­ни­те ек­зем­п­ля­ри. Се­ме­на­та по­ник­ват при срав­ни­тел­но нис­ка тем­пе­ра­ту­ра - 13-17 гра­ду­са. Съ­дът със за­се­ти­те се­ме­на се пок­ри­ва с проз­рачен ма­те­ри­ал и се дър­жи на сян­ка. След 2-3 сед­ми­ци по­ни­ци­те се про­вет­ря­ват ре­дов­но.

Въз­рас­т­ни­те ек­зем­п­ля­ри се раз­де­лят по вре­ме на про­лет­но­то пре­саж­да­не. С мно­го ос­тър нож рас­те­ни­е­то се раз­ряз­ва та­ка, че все­ки дял да има ко­ре­но­ва тъ­кан. От­ре­зи­те се по­сип­ват с ме­ди­цин­с­ка ся­ра и се за­саж­дат. Дър­жат се на ле­ко за­сенчено мяс­то. По­ли­ва­не­то за­почва през под­хо­дя­що­то за да­де­ния вид вре­ме.

От­дел­ни­те ви­до­ве жи­ви ка­мъчета са твър­де раз­но­об­раз­ни по вън­ш­ност и и оц­ве­тя­ва­не, то­ва да­ва въз­мож­ност за офор­мя­не на из­к­лючител­но кра­си­ви ми­ни­а­тюр­ни гра­дин­ки в сак­сия.

(снимка)

04.04.2015, Ана КОСТОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Дипладенията обича тропик на прозореца
Дипладенията, известна още и като мандевила, е родена в страните от Централна и Южна Америка. В природата са разпространени около 40 вида. Това може да се нарече по-скоро оранжерийно, отколкото стайно растение. Има няколко на-известни и употребявани вида.

Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.

Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.