Начало › Растения › Съветник › Овошки › › Прасковата

Прасковата

28.06.2015 | Коментари (1)

Прас­ко­ва­та е вне­се­на в на­ши­те зе­ми още пре­ди но­ва­та ера. До не­от­дав­на са от­г­леж­да­ни еди­нични дър­ве­та из ло­зя­та и дво­ро­ве­те. Раз­м­но­жа­ва­на е чрез се­ме­на. В начало­то на ХХ век у нас са съз­да­де­ни пър­ви­те овощ­ни раз­сад­ни­ци. В тях за­почват да се при­саж­дат но­ви прас­ко­ве­ни сор­то­ве, влез­ли в стра­на­та ни от Ита­лия и Фран­ция. Се­га прас­ко­ва­та се размно­жа­ва чрез при­саж­да­не, но все още ня­кои лю­би­те­ли си хва­щат овош­ка­та и от костилка. При то­зи начин обаче не се за­паз­ват качес­т­ва­та на майчино­то дър­во.

Ка­то про­миш­ле­на овощ­на кул­ту­ра у нас прас­ко­ва­та за­почва да се от­г­леж­да след 1950 година. Пло­щи­те й мно­го ди­на­мично се раз­ши­ря­ват и към 1966 го­ди­на дос­ти­гат над 180 хи­ля­ди де­ка­ра. Обо­со­бя­ват се три ос­нов­ни прас­ко­ве­ни ра­йо­ни - Чер­но­мор­с­ки, Тун­д­жан­с­ки и Пет­ричко-Сан­дан­с­ки. Ка­то лю­би­тел­с­ка кул­ту­ра се от­г­леж­да почти в ця­ла­та стра­на. Изключение пра­вят по-ви­со­ки­те пла­нин­с­ки мес­та. По прин­цип тя ви­рее доб­ре в юж­ни­те час­ти от уме­ре­но-кли­ма­тична­та зо­на, къ­де­то по­па­да и Бъл­га­рия.

Особености

Прас­ко­ва­та има ня­кои спе­ци­фични осо­бе­нос­ти, ко­и­то я от­личават от ос­та­на­ли­те овощ­ни ви­до­ве. Тя за­почва да пло­до­да­ва още на вто­ра­та го­ди­на след за­саж­да­не­то. А в ня­кои случаи до­ри за­ла­га плод­ни пъп­ки вър­ху пре­див­ре­мен­ни­те клон­ки още в раз­сад­ни­ка. Раж­да вся­ка го­ди­на и при под­хо­дя­щи ус­ло­вия и доб­ри гри­жи да­ва ви­со­ки до­би­ви и качес­т­ве­ни пло­до­ве. Те са пред­почита­ни как­то за пряс­на кон­су­ма­ция, та­ка и за пре­ра­бот­ка. От тях стават чудес­ни ком­по­ти, со­ко­ве, кон­фи­тю­ри, зам­ра­зе­ни и су­ше­ни ре­зан­ки.

В мла­да въз­раст дър­во­то има мно­го бу­ен рас­теж. Вър­ху ед­но­го­диш­ния при­раст ма­со­во се об­ра­зу­ват т. нар. пре­див­ре­мен­ни клон­ки. То­ва със­то­я­ние про­дъл­жа­ва 2-3 го­ди­ни след засаж­да­не­то. При пра­вил­ни ре­зит­би е въз­мож­но бър­зо да се фор­ми­ра ко­ро­на­та и овош­ка­та ще за­почне ре­дов­но да пло­до­да­ва още към чет­вър­та­та го­ди­на. След то­ва рас­те­жът за­тих­ва и прас­ко­ва­та не фор­ми­ра мно­го ви­со­ка и обе­мис­та ко­ро­на. По­не­же в мла­да въз­раст усилено се раз­к­ло­ня­ва, се на­ла­гат по-сил­ни ре­зит­би за про­реж­да­не, част от при­рас­та се изпол­з­ва за фор­ми­ра­не на ске­лет­ни­те час­ти, без да се сък­ра­ща­ва. При две- до чети­ри­годиш­ни дър­ве­та всички про­дъл­жи­те­ли на ске­лет­ни­те час­ти имат дос­та­тъчно предивремен­ни клон­ки с под­хо­дя­щи ъг­ли на от­к­ло­не­ние, те се из­пол­з­ват за офор­мя­не на ске­ле­та.

Най-цен­ни са сме­се­ни­те клон­ки

Ед­но­го­диш­ни­ят при­раст, кой­то фор­ми­ра прас­ко­ва­та, при­те­жа­ва ня­кол­ко ка­те­го­рии клонки. В мла­да въз­раст, а по-къс­но и от спя­щи и ад­вен­тив­ни пъп­ки, из­рас­т­ват сил­ни дървес­ни клон­ки, вър­ху ко­и­то се фор­ми­рат го­лям брой пре­див­ре­мен­ни клон­ки. В пър­ви­те ня­кол­ко го­ди­ни след за­саж­да­не­то те се из­пол­з­ват за фор­ми­ра­не на ске­лет­ни­те и полускелет­ни­те час­ти, но за­ла­гат по-мал­ко плод­ни пъп­ки и за­то­ва не се тре­ти­рат ка­то плодода­ва­ща дър­ве­си­на. Клон­ки­те, ко­и­то не се из­пол­з­ват за ске­лет­ни и по­лус­ке­лет­ни части, се пре­мах­ват, ако рас­те­жът им е във вът­реш­на­та част на ко­ро­на­та. Из­рас­на­ли­те встра­ни и на­вън се сък­ра­ща­ват и се прев­ръ­щат в об­рас­т­ва­ща дър­ве­си­на. Ос­та­на­ли­те едного­диш­ни клон­ки пред­с­тав­ля­ват пло­до­да­ва­ща­та дър­ве­си­на. Най-сла­би­те от тях са букет­ни­те клон­ки. Те дос­ти­гат най-мно­го до 5-6 см дъл­жи­на, имат са­мо ед­на лис­т­на пъп­ка на вър­ха, а всички ос­та­на­ли са плод­ни. Пло­до­ве­те, ко­и­то се по­лучават от тях, са по-дреб­ни и с пос­ред­с­т­ве­но качес­т­во. Дру­га­та ка­те­го­рия плод­ни клон­ки са цвет­ни­те. На дъл­жи­на дости­гат до 10 - 12 см, съ­що имат са­мо ед­на лис­т­на пъп­ка на вър­ха, ос­та­на­ли­те са плод­ни. Пло­до­ве­те и вър­ху те­зи клон­ки ня­мат мно­го доб­ро качес­т­во и вър­ху тях не се раз­ви­ват клон­ки за след­ва­ща­та го­ди­на.

Най-цен­ни­те плод­ни клон­ки при прас­ко­ва­та са сме­се­ни­те. Те са дос­та доб­ре раз­ви­ти, дости­гат на дъл­жи­на до 50-60 см. На­ричат се та­ка, за­що­то по ця­ла­та дъл­жи­на на клон­ка­та се фор­ми­рат лис­т­ни и плод­ни пъп­ки и на вър­ха за­вър­ш­ват съ­що с лис­т­на пъп­ка. В основата им има по ня­кол­ко лис­т­ни пъп­ки, от ко­и­то най-чес­то на­рас­т­ват но­ви сме­се­ни клон­ки за след­ва­ща­та го­ди­на. По-на­го­ре са раз­по­ло­же­ни раз­личен брой лис­т­ни и плод­ни пъп­ки. Вър­ху ед­на та­ка­ва клон­ка мо­гат да се за­ло­жат до де­сет-пет­на­де­сет пло­да, но след про­реж­да­не­то не тряб­ва да се ос­та­вят по­вече от пет-шест. Та­ка се по­лучава по-доб­ро качес­т­во и се оси­гу­ря­ва до­бър рас­теж и раз­ви­тие на дър­во­то за след­ва­ща­та го­ди­на.

По­доб­но на над­зем­на­та част, ко­ре­но­ва­та сис­те­ма в пър­ви­те го­ди­ни след за­саж­да­не­то се раз­ви­ва мно­го бър­зо и към 4-ата - 5-ата ве­ге­та­ция за­е­ма на­пъл­но пре­дос­та­ве­на­та площ в гра­ди­на­та.

За­ла­га­не­то на плод­ни­те пъп­ки за след­ва­ща­та го­ди­на про­тича през ве­ге­та­ци­он­ния пе­ри­од, пред­шес­т­ващ пло­до­да­ва­не­то. В за­ви­си­мост от ти­па на клон­ки­те цве­то­об­ра­зу­ва­не­то е от начало­то на юли до начало­то на ав­густ. При бу­кет­ни­те и цвет­ни­те клон­ки, ко­и­то спи­рат ра­но рас­те­жа си, цве­то­об­ра­зу­ва­не­то за­почва по-ра­но. При по-дъл­ги­те сме­се­ни клон­ки - по-къс­но. Още през пър­ва­та ве­ге­та­ция след за­саж­да­не­то се за­ла­гат плод­ни пъп­ки. В ре­зул­тат на то­ва на вто­ра­та го­ди­на се по­лучават пър­ви­те до­би­ви. При доб­ри гри­жи и пра­вил­на­ резит­ба ре­дов­но­то пло­до­да­ва­не нас­тъп­ва към 4-ата го­ди­на. При под­хо­дя­щи ус­ло­вия и добра аг­ро­тех­ни­ка прас­ко­ва­та мо­же да жи­вее до 12-15, а в ня­кои случаи и по­вече го­ди­ни.

Пър­во уве­личава ко­ро­на­та си

Жиз­не­ни­ят ци­къл на та­зи овош­ка се раз­де­ля на три пе­ри­о­да, ко­и­то най-доб­ре от­го­ва­рят на из­пол­з­ва­на­та аг­ро­тех­ни­ка и осо­бе­но на ре­зит­би­те. През пър­вия се уве­личава ко­ро­на­та. Тога­ва се пра­вят ре­зит­би за из­г­раж­да­не на ске­ле­та и ед­нов­ре­мен­но за пло­до­да­ва­не. По прин­цип през то­ва вре­ме ре­зит­би­те тряб­ва да са ми­ни­мал­ни, за да не се пречи на дър­во­то бър­зо да из­рас­т­ва и да се фор­ми­ра доб­ра ко­ро­на.

Да­ва оби­лен плод (снимка)

Прас­ко­ва­та раж­да обил­но през вто­рия пе­ри­од, рас­те­жът съ­що е до­бър. Рас­те­ни­е­то вече е дос­тиг­на­ло мак­си­мал­ни­те си раз­ме­ри и до­би­ви­те са най-ви­со­ки.  Чрез пра­вил­на ре­зит­ба за под­дър­жа­не на рав­но­ве­сие меж­ду рас­те­жа и пло­до­да­ва­не­то мо­же да се пос­тиг­не най-голяма про­дъл­жи­тел­ност на то­зи етап.

Под­м­ла­дя­ва­не­то

До­ри и да се по­ла­гат доб­ри гри­жи за дър­во­то, не­го­ви­ят  рас­теж на­ма­ля­ва, пло­до­ве­те съ­що ста­ват по-мал­ко. То­ва са сиг­на­ли­те, ко­и­то по­каз­ват, че овош­ка­та е нав­ляз­ла в тре­тия период от сво­е­то раз­ви­тие. То­га­ва се пра­вят под­м­ла­дя­ва­щи ре­зит­би, сък­ра­ща­ва се част от ске­лет­ни­те час­ти. Към края на то­зи етап за­почват да съх­нат вър­хо­ве­те на кло­ни­те, обе­мът на ко­ро­на­та ряз­ко на­ма­ля­ва. Из­рас­т­ват сил­но ла­ком­ци. Те мо­гат да се из­пол­з­ват за плодода­ва­не и за за­мес­т­ва­не на част от об­рас­т­ва­ща­та дър­ве­си­на. Ко­га­то кло­ни­те вече силно съх­нат, дър­ве­та­та тряб­ва да се из­ко­ре­ня­ват.

Прас­ко­ва след прас­ко­ва - по­не след 4-5 го­ди­ни

Прас­ко­ва­та е ово­щен вид, кой­то из­в­лича го­ля­мо ко­личес­т­во хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва от почва­та, тя сил­но и ед­нос­т­ран­но обед­ня­ва. Ос­вен то­ва в почва­та се раз­ви­ват различни па­то­ге­ни, ко­и­то на­па­дат дър­во­то. По­ра­ди то­ва на пло­щи, на ко­и­то са отглеж­да­ни прас­ко­ви, не тряб­ва да се за­саж­дат но­ви по-ра­но от 4-5 го­ди­ни. Изключение се до­пус­ка, ко­га­то прас­ко­ва­та е при­са­де­на на ня­кои под­лож­ки от гру­пата на Гранд Ферад.

Оп­раш­ват се са­ми

Почти всички сор­то­ве, раз­п­рос­т­ра­не­ни у нас, мо­гат да се са­мо­оп­раш­ват. То­ва позволя­ва да се от­г­леж­дат еди­нични дър­ве­та са­мо от един сорт. Из­к­лючение пра­ви Ха­ле, за­що­то има де­фек­тен пра­шец. По­ра­ди то­ва му е нуж­но чуж­до оп­раш­ва­не.

Изис­к­ва­ния (снимка)

Овош­ка­та се от­личава с дос­та спе­ци­фични изис­к­ва­ния към кли­ма­тични­те и почве­ните усло­вия, от ко­е­то се оп­ре­де­ля и ге­ог­раф­с­кият аре­ал на ней­но­то раз­п­рос­т­ра­не­ние. Ма­кар че раз­по­ло­же­ни­е­то на Бъл­га­рия от­го­ва­ря на ос­нов­ни­те изис­к­ва­ния на та­зи кул­ту­ра, внимателна­та пре­цен­ка на от­дел­ни­те еле­мен­ти от еко­ло­гични­я ком­п­лекс на да­ден ра­йон е от го­ля­мо значение за ней­но­то раз­ви­тие и пло­до­да­ва­не.

Обича топ­ли­на­та

Прас­ко­ва­та е ед­но от най-топ­ло­лю­би­ви­те овощ­ни рас­те­ния, ко­и­то се от­г­леж­дат в умерената кли­ма­тична зо­на. Тем­пе­ра­ту­ра­та е сред най-важ­ни­те ус­ло­вия за ус­пеш­но­то й отглеждане и за­то­ва е ог­ра­ничаващ фак­тор за прид­виж­ва­не­то й на се­вер и на юг. Топлината влияе не­пос­ред­с­т­ве­но вър­ху дър­во­то през раз­лични­те пе­ри­о­ди на ве­ге­та­ция и по­кой. За да про­тече нор­мал­но зим­но­то раз­ви­тие, без ко­е­то през про­лет­та плод­ни­те пъп­ки не мо­гат да цъф­нат и из­съх­ват, е не­об­хо­ди­мо въз­дейс­т­вие на тем­пе­ра­ту­ра под 70С за опреде­лен пе­ри­од от вре­ме. В по-юж­ни­те ге­ог­раф­с­ки ра­йо­ни тем­пе­ра­ту­ри­те не па­дат под те­зи гра­ни­ци и прас­ко­ве­ни­те дър­ве­та рас­тат доб­ре. За­ла­гат и плод­ни пъп­ки, но те през про­лет­та опад­ат. Сор­то­ве­те имат раз­лични изис­к­ва­ния  към про­дъл­жи­тел­но­то въз­дейс­т­вие на нис­ки тем­пе­ра­ту­ри. Ня­кои прик­лючват зим­но­то си раз­ви­тие от 50 до 300 часа и мо­гат да се от­г­леж­дат и в по-юж­ни, суб­т­ро­пични ра­йо­ни с по-ме­ка зи­ма. Ос­нов­ни­те сор­то­ве, разп­рос­т­ра­не­ни у нас, обаче имат не­об­хо­ди­мост от нис­ки тем­пе­ра­ту­ри в про­дъл­же­ние най-мал­ко на 700-1000 часа. Ус­ло­ви­я­та в на­ша­та стра­на през зи­ма­та поз­во­ля­ват да се отглеждат и сор­то­ве с най-ви­со­ка пот­реб­ност от студ. (снимка)

Чув­с­т­ви­тел­на е на студ

По вре­ме на зим­ния по­кой прас­ко­ва­та е из­ло­же­на и на ек­с­т­рем­ни нис­ки тем­пе­ра­ту­ри. Към тях тя про­я­вя­ва дос­та го­ля­ма чув­с­т­ви­тел­ност. Най-уяз­ви­ми са плод­ни­те пъп­ки. Те за­ги­ват при под ми­нус 20-210С.  В ра­йо­ни, къ­де­то тем­пе­ра­ту­ри­те през зи­ма­та ва­ри­рат в по-ши­рок ди­а­па­зон, сил­ни из­м­ръз­ва­ния нас­тъп­ват и при под ми­нус 170С.

На ос­нов­ни­те мес­та, къ­де­то е със­ре­до­точено прас­ко­ве­но­то про­из­вод­с­т­во, пов­ре­ди от нис­ки зим­ни тем­пе­ра­ту­ри са срав­ни­тел­но ряд­ко яв­ле­ние. Въп­ре­ки то­ва в та­ки­ва ти­пични праскове­ни ра­йо­ни ка­то Пет­ричко-Сан­дан­с­кия и Сли­вен­с­кия се по­лучиха ня­кол­ко сил­ни из­м­ръзва­ния, включител­но и на част от дър­ве­си­на­та.

След прик­лючва­не на зим­но­то раз­ви­тие и за­топ­ля­не на вре­ме­то овош­ка­та бър­зо на­ма­ля­ва сту­до­ус­тойчивост­та си. За­то­ва пов­рат­ни­те сту­до­ве в края на фев­ру­а­ри и през март причиня­ват из­м­ръз­ва­не на плод­ни­те пъп­ки, ако тем­пе­ра­ту­ра­та пад­не под ми­нус 12 - 160С. Ко­га­то ряз­ко се за­топ­ли над 200С и пос­ле от­но­во хва­не студ под ми­нус 7-80С, плод­ни­те пъп­ки за­ги­ват.

През цъф­те­жа не­раз­т­во­ре­ни­те цве­то­ве из­дър­жат за един час до ми­нус 3-40С, а ко­га­то дърво­то е в пъ­лен цъф­теж - мо­же да по­не­се и до ми­нус 2,80. Ин­те­рес­но е да се от­бе­ле­жи, че мла­ди­те зав­ръ­зи на прас­ко­ва­та са по-ус­тойчиви на нис­ки тем­пе­ра­ту­ри в срав­не­ние с дру­ги­те овощ­ни ви­до­ве. През 1967 го­ди­на в ра­йо­на на Со­фия в начало­то на ап­рил за кратко вре­ме тем­пе­ра­ту­ри­те пад­на­ха до ми­нус 4,70С. Сто про­цен­та от зав­ръ­зи­те на джанка­та из­м­ръз­на­ха, а прас­ко­ве­ни­те ос­та­на­ха без пов­ре­ди. То­ва до го­ля­ма сте­пен опровер­га­ва твър­де­ни­е­то на ня­кои ав­то­ри, че зав­ръ­зи­те на прас­ко­ва­та из­дър­жат ед­ва до ми­нус 1,10С.

Обича и свет­ли­на­та

Прас­ко­ва­та е и ед­на от най-свет­ло­лю­би­ви­те овош­ки от уме­ре­на­та кли­ма­тична зо­на. При не­дос­тиг на свет­ли­на об­рас­т­ва­ща­та дър­ве­си­на бър­зо от­ми­ра и се огол­ват ске­лет­ни­те час­ти на ко­ро­на­та. Пло­до­ве­те, ко­и­то се ог­ря­ват сла­бо, не се оц­ве­тя­ват доб­ре и са с по-нис­ко качес­т­во. Съ­об­ра­зя­вай­ки се с те­зи изис­к­ва­ни­я­, тряб­ва да се из­би­рат по-слънчеви мес­та и да се ос­та­вят под­хо­дя­щи раз­с­то­я­ния меж­ду дър­ве­та­та. Чрез ре­зит­би­те за фор­ми­ра­не и за плодо­да­ва­не до го­ля­ма сте­пен мо­гат да се съз­да­дат бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за ог­ря­ва­не на ця­ло­то рас­те­ние. Фор­ми­ра­не­то на прас­ко­ва­та в чашо­вид­на ко­ро­на съ­що е свър­за­но с нейна­та го­ля­ма лю­бов към свет­ли­на­та. По-до­бър е свет­лин­ни­ят ре­жим и ко­га­то се премахва го­ля­ма част от из­лиш­на­та об­рас­т­ва­ща дър­ве­си­на. И лет­ни­те зе­ле­ни ре­зит­би съ­що по­ма­гат на по-доб­ро­то ог­ря­ва­не. По прин­цип слънчево­то гре­е­не през ве­ге­та­ци­я­та у нас е дос­та­тъчно за прас­ко­ва­та. Раз­би­ра се, при ус­ло­вие, че се спаз­ват стрик­т­но не­об­хо­ди­ми­те ме­роп­ри­я­тия.

Лип­са­та на вла­га се от­ра­зя­ва зле

Въп­ре­ки че рас­те­ни­е­то е срав­ни­тел­но су­хо­ус­тойчиво, без по­не 1-2 по­лив­ки ня­ма да се получат дос­та­тъчно и качес­т­ве­ни прас­ко­ви. Вод­ни­ят де­фи­цит при фор­ми­ра­не­то на плодове­те пречи на нор­мал­но­то де­ле­ние на клет­ки­те. Осо­бе­но зле се от­ра­зя­ва не­дос­ти­гът на вла­га към края на про­це­са. Ос­вен че пло­до­ве­те ос­та­ват по-дреб­ни, за­су­ша­ва­не­то мо­же да пре­диз­ви­ка и преж­дев­ре­мен­но­то им окап­ва­не. Плюс то­ва вку­сът и вън­ш­ни­ят вид се влоша­ват. Мал­ко­то вла­га в почва­та от­с­лаб­ва рас­те­жа, влияе от­ри­ца­тел­но вър­ху формиране­то на плод­ни­те пъп­ки и по­ни­жа­ва ус­тойчивост­та им на нис­ки­те тем­пе­ра­ту­ри през зи­ма­та.

Пред­почита нор­мал­на влаж­ност

Нис­ка­та въз­душ­на влаж­ност пре­диз­вик­ва бър­зо­то из­па­ре­ние на  во­да­та от почва­та и от лис­та­та. Ако  пък е мно­го влаж­но, се съз­да­ват бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за раз­ви­тие на гъб­ни бо­лес­ти. Из­лиш­на­та во­да в почва­та при неп­ра­вил­но по­ли­ва­не или обил­ни ва­ле­жи во­ди до заб­ла­тя­ва­не, осо­бе­но на по-теж­ки те­ре­ни. То­ва се от­ра­зя­ва зле вър­ху дей­ност­та на корените, за­ду­ша­ва дър­ве­та­та и до­ри пре­диз­вик­ва за­ги­ва­не­то им.

Почва­та тряб­ва да е бо­га­та

Не по­на­ся теж­ки, за­со­ле­ни, ва­ро­ви­ти

Най-под­хо­дя­щи са дъл­бо­ки, дре­ни­ра­ни, пе­съчли­во-гли­нес­ти почви, доб­ре за­па­се­ни с храни­тел­ни ве­щес­т­ва. Прас­ко­ва­та не по­на­ся плит­ки­те, су­хи­те и ка­ме­нис­ти­те почви и излиш­но ов­лаж­не­ни­те, как­то и ви­со­ко ни­во на под­почве­ни­те во­ди. Теж­ки­те за­дър­жат излиш­на во­да, то­ва вло­ша­ва аера­ци­я­та, ко­ре­ни­те се за­ду­ша­ват и за­ги­ват. Съ­що­то се получава и с почви, ко­и­то имат по-лек ме­ха­ничен със­тав в по­вър­х­нос­т­ния слой, ако близ­ко под не­го има гли­ня­сал хо­ри­зонт, неп­ро­пус­к­лив за во­да­та. Не­под­хо­дя­щи са и за­со­ле­ни­те почви. Прас­ко­ва­та е мно­го чув­с­т­ви­тел­на към бо­га­ти­те на ак­тив­ни кар­бо­на­ти (ва­ро­ви­ти­те) почви. При­са­де­на на прас­ко­ве­на под­лож­ка и за­са­де­на на та­ки­ва пло­щи, тя теж­ко стра­да от хло­ро­за. По­жъл­те­ли­те лис­та из­да­ват бо­лест­та. По та­зи причина тряб­ва вни­ма­тел­но да се ог­леж­да мяс­то­то за прас­ко­ве­на гра­ди­на, ре­ак­ци­я­та на почва­та да бъ­де не­ут­рал­на или сла­бо ал­кал­на (рН - 6-7). При­са­де­ни вър­ху ба­дем или ня­кои сли­во­ви под­лож­ки, прас­ко­ви­те мо­гат да се за­саж­дат и на сла­бо ал­кал­ни почви (рН-8).

Раз­м­но­жа­ва­не

При­са­де­ни­те дръвчета за­паз­ват качес­т­ва­та на сор­та

Прас­ко­ва­та се раз­м­но­жа­ва със се­ме­на и чрез при­саж­да­не. В ми­на­ло­то еди­нични­те дръвчета са раз­м­но­жа­ва­ни са­мо със се­ме­на (кос­тил­ки). И се­га има лю­би­те­ли ово­ща­ри, които из­пол­з­ват то­зи начин. По­лучени­те дръвчета обаче не раз­ви­ват качес­т­ва­та и признаци­те на майчиния сорт. Обик­но­ве­но се­мен­ни­те рас­те­ния да­ват пло­до­ве с бя­ло ме­со, кос­тил­ка­та не се от­де­ля от не­го и зре­ят къс­но. Има случаи, ма­кар и ряд­ко, ко­га­то те­зи дръвчета са с мно­го доб­ри качес­т­ва и то­ва е мечта­та на все­ки се­лек­ци­о­нер.

Се­га от кос­тил­ки­те на прас­ко­ва­та се по­лучават под­лож­ки, а в се­лек­ци­я­та  се съз­да­ват но­ви сор­то­ве.

Раз­м­но­жа­ва­не­то се из­вър­ш­ва из­к­лючител­но чрез при­саж­да­не. Та­ка се за­паз­ват на­пъл­но качес­т­ва­та на сор­та в про­дъл­же­ние на мно­го го­ди­ни.

Прас­ко­ва вър­ху прас­ко­ва е най-ма­со­ви­ят ва­ри­ант

За под­лож­ки се из­пол­з­ват раз­лични ви­до­ве - прас­ко­ва, ба­дем, джан­ка и кай­сия. В Опит­на­та стан­ция край Бор­до - Фран­ция, са съз­да­де­ни го­лям брой но­ви под­лож­ки от раз­лични ви­до­ве, из­вес­т­ни ка­то Гранд Фа­рад (GF).

Прас­ко­ва­та се из­пол­з­ва най-ши­ро­ко за под­лож­ка на прас­ко­ве­ни­те сор­то­ве. Тя доб­ре се срас­т­ва с всички прас­ко­ве­ни и нек­та­ри­но­ви сор­то­ве и им при­да­ва до­бър рас­теж и мно­го доб­ра ро­до­ви­тост. Не са под­хо­дя­щи за теж­ки, пре­ов­лаж­не­ни и ва­ро­ви­ти почви с рН над 7.

Мо­же и вър­ху ба­дем, ако почва­та е су­ха

Ба­де­мът съ­що доб­ре се срас­т­ва с прас­ко­ва­та, но се сре­щат и случаи на не­съв­мес­ти­мост. Под­хо­дящ е за по-су­хи и сла­бо­ ва­ро­ви­ти почви с рН до 8. Не по­на­ся ки­се­ли и пре­ов­лаж­не­ни те­ре­ни.

При­са­де­на вър­ху джан­ка, жи­вее по-мал­ко

Джан­ка­та по-ряд­ко се из­пол­з­ва ка­то под­лож­ка за прас­ко­ва­та. Пред­почита се за по-теж­ки и по-влаж­ни почви. При нея има по-чес­ти случаи на не­съв­мес­ти­мост и жи­во­тът на дър­ве­та­та е по-кра­тък. Кай­си­я­та ряд­ко се из­пол­з­ва за под­лож­ка на прас­ко­ва­та, тъй ка­то случаите на не­съв­мес­ти­мост са мно­го по-чес­то яв­ле­ние.

Под­лож­ки­те от гру­па­та на Гранд Фе­рад са дос­та раз­но­об­раз­ни и са обоз­начени с но­ме­ра. GF 305 е прас­ко­ве­на под­лож­ка и се раз­м­но­жа­ва със се­ме­на. GF 43 е сли­во­ва под­лож­ка, под­хо­дя­ща за по-теж­ки и по-влаж­ни почви. GF 1986 съ­що е сли­во­ва под­лож­ка, ко­я­то при­да­ва по-слаб рас­теж на при­сад­ни­ка. Под­хо­дя­ща е за по-теж­ки и по-влаж­ни почви. Има и доб­ра ус­тойчивост сре­щу хло­ро­за и почве­на умо­ра, ко­е­то поз­во­ля­ва по-ра­но да се за­саж­дат прас­ко­ви на мяс­то­то на из­ко­ре­не­ни прас­ко­ве­ни гра­ди­ни. GF 655 е сли­во­ва под­лож­ка, ко­я­то пре­диз­вик­ва по-слаб рас­теж на при­сад­ни­ка. И тя е под­хо­дя­ща за по-теж­ки почви. GF 677 е кръс­тос­ка меж­ду прас­ко­ва и ба­дем. Има доб­ро срас­т­ва­не със сор­то­ве­те и се пре­по­ръчва за по-су­хи и сла­бо ва­ро­ви­ти почви, но доб­ре по­на­ся съ­що по-теж­ки и влаж­ни почви.

По­са­дъчни­ят ма­те­ри­ал от прас­ко­ва­та се по­лучава ос­нов­но чрез се­мен­ни под­лож­ки. Ве­ге­та­тив­но раз­м­но­жа­ва­не има са­мо при ня­кои от гру­па­та на Гранд Фе­рад.

У нас най-ши­ро­ко се из­пол­з­ват прас­ко­ве­ни се­мен­ни под­лож­ки. Се­ме­на­та се съ­би­рат от по-къс­но зре­е­щи сор­то­ве. Стра­ти­фи­ци­рат се в про­дъл­же­ние на 60-90 дни, за­ри­ти във вла­жен пя­сък, и се за­ся­ват ра­но нап­ро­лет. При­саж­да­не­то на спя­ща пъп­ка се пра­ви още съ­ща­та го­ди­на вър­ху ед­но­го­диш­ни под­лож­ки. През след­ва­ща­та есен дръвчета­та са го­то­ви за за­саж­да­не.

Но­ва­та гра­ди­на (снимка)

Пре­ди за­саж­да­не­то

Ко­га­то се из­би­ра мяс­то за прас­ко­ве­на гра­ди­на, тряб­ва да се има пред­вид изис­к­ва­не­то на овош­ка­та към кли­ма­тични­те и почве­ни­те ус­ло­вия. Топ­ли­на­та е мно­го важ­на. Не би­ва да се за­саж­дат прас­ко­ви, ако през зи­ма­та тем­пе­ра­ту­ри­те па­дат под ми­нус 20-210С. Не­под­хо­дя­щи са и мес­та­та, къ­де­то в края на зи­ма­та и начало­то на про­лет­та има дос­та го­ле­ми тем­пе­ра­тур­ни ам­п­ли­ту­ди. Почва­та и те­ре­нът съ­що са  ог­ра­ничаващ фак­тор. Не се пре­по­ръчват стръм­ни­те и из­ло­же­ни на сил­ни вет­ро­ве те­ре­ни.

Почис­т­ва се те­ре­нът, ри­гол­ва се и се то­ри

Ко­га­то ще се съз­да­ва по-го­ля­ма гра­ди­на, мяс­то­то за­дъл­жи­тел­но тряб­ва да се почис­ти от дъ­не­ри, храс­ти, ка­мъ­ни и ако е не­об­хо­ди­мо, да се под­рав­ни. За­дъл­жи­тел­но се ри­гол­ва на дъл­бочина 50-70 см и се вна­сят 80-100 кг ка­ли­е­ви, 150-160 кг фос­фор­ни и 3-5 то­на обор­с­ки тор на все­ки де­кар. С ка­ли­е­ви­те и фос­фор­ни­те се то­ри пре­ди ри­гол­ва­не­то. Обор­с­ки­ят тор се за­о­ра­ва с по-дъл­бо­ка­та оран. Ко­га­то се пра­вят мал­ки гра­ди­ни или се са­дят еди­нични дър­ве­та, пред­ва­ри­тел­но се из­ко­па­ват по­са­дъчни ям­ки с раз­ме­ри 80/80 до 100/100 см и дъл­бо­ки до 60 см. Пре­ди за­саж­да­не­то във вся­ка се вна­сят по 10-15 кг обор­с­ки, 1-2 кг ка­ли­ев и 2-3 кг фос­фо­рен тор и се раз­мес­ват доб­ре с почва. Ед­на част от та­зи смес се пос­та­вя в дъ­но­то на ям­ка­та, а с ос­та­на­ла­та се за­сип­ват ко­ре­ни­те.

Добре се хваща през есента

Раз­с­то­я­ни­я­та, на ко­и­то се за­саж­дат дър­ве­та­та, за­ви­сят от почве­ни­те и кли­ма­тични­те ус­ло­вия, от под­лож­ка­та, от ти­па на ко­ро­на­та и до из­вес­т­на сте­пен от сор­та. При чашо­вид­на­та ко­ро­на меж­ду ре­до­ве­те се ос­та­вят  5-6 м, а вът­ре в ре­да - 3-5 м. Сво­бод­но­рас­тя­ща­та пи­ра­ми­дал­на ко­ро­на поз­во­ля­ва фи­дан­ки­те да са по-гъс­то в ре­да - на 2-3 м.

Най-под­хо­дящ срок за за­саж­да­не е есен­та, не­пос­ред­с­т­ве­но след из­важ­да­не на дръвчета­та от раз­сад­ни­ка. През про­лет­та е рис­ко­ва­но и осо­бе­но ако се за­къс­нее, за­що­то прас­ко­ва­та се въз­буж­да мно­го ра­но към рас­теж. Ко­га­то ще се фор­ми­ра сво­бод­но­рас­тя­ща ко­ро­на с во­дач, за­дъл­жи­тел­но се за­саж­да през есен­та. В то­зи случай рас­те­ни­я­та почти не се сък­ра­ща­ват, ос­та­ва го­ля­мо ко­личес­т­во пъп­ки.  При про­лет­но за­саж­да­не дър­ве­та­та ма­со­во про­па­дат.

Фи­дан­ка, за­са­де­на ра­но през есен­та, за­почва да се вко­ре­ня­ва още пре­ди зи­ма­та и на след­ва­ща­та про­лет има си­лен рас­теж. Тя се пос­та­вя на дъл­бочина ня­кол­ко сан­ти­мет­ра над ко­ре­но­ва­та ший­ка, мяс­то­то на при­саж­да­не­то е мал­ко над почве­на­та по­вър­х­ност. Ко­ре­ни­те се ос­та­вят кол­ко­то е въз­мож­но по-дъл­ги, но тряб­ва да се раз­по­ло­жат пра­вил­но в ям­ка­та, без да се преп­ли­тат и из­ви­ват на­го­ре. След ка­то се за­са­ди, дръвчето се по­ли­ва с 20 - 30 лит­ра во­да и по­са­дъчна­та ям­ка се пок­ри­ва с обор­с­ки тор или дру­ги ор­га­нични от­па­дъ­ци.

Гри­жи

Дъл­го­ле­ти­е­то и ре­дов­но­то пло­до­да­ва­не на прас­ко­ва­та за­ви­сят и от гри­жи­те, ко­и­то се по­ла­гат по вре­ме на от­г­леж­да­не­то. Почве­на­та по­вър­х­ност тряб­ва да е чис­та и рох­ка­ва, то­ре­не­то, на­по­я­ва­не­то, ре­зит­ба­та и бор­ба­та с бо­лес­ти­те и неп­ри­я­те­ли­те са за­дъл­жи­тел­ни. Сво­ев­ре­мен­на­та и пра­вил­на бе­рит­ба и ма­ни­пу­ла­ция на пло­до­ве­те има го­ля­ма значение за ко­личес­т­во­то и качес­т­во­то на ре­кол­та­та.

Почве­на­та по­вър­х­ност да е чис­та и рох­ка­ва

Прас­ко­ва­та е ед­на от най-взис­ка­тел­ни­те кул­ту­ри към аера­ци­я­та на почва­та. Ако не дос­ти­га въз­дух, ко­ре­ни­те се за­ду­ша­ват, то­ва сму­ща­ва раз­ви­ти­е­то и пре­диз­вик­ва за­ги­ва­не на рас­те­ни­я­та. Зап­ле­ве­ля­ва­не­то и об­ра­зу­ва­не­то на почве­на ко­ра най-сил­но вло­ша­ват въз­душ­ния ре­жим на почва­та. За­то­ва мяс­то­то в прас­ко­ве­ни­те гра­ди­ни или око­ло стъб­ло­то при еди­нични­те дър­ве­та тряб­ва да се под­дър­жа рох­ка­во през ця­ла­та го­ди­на. За­то­ва се пра­ви ед­на по-дъл­бо­ка есен­на оран, но не по­вече от 15-20 см, а в ре­до­ва­та иви­ца - до 8-10 см, за­що­то ко­ре­но­ва­та сис­те­ма е раз­по­ло­же­на срав­ни­тел­но плит­ко. Про­лет­ни­те и лет­ни­те об­ра­бот­ки сти­гат до 6-8 см дъл­бочина, ка­то са­мо пър­ва­та е мал­ко по-дъл­бо­ка - на 10-12 см. Кол­ко об­ра­бот­ки са нуж­ни и по кое вре­ме да се нап­ра­вят - то­ва се оп­ре­де­ля от зап­ле­ве­ле­ност­та и почве­на­та ко­ра.

То­ре­не

Прас­ко­ва­та е овощ­но рас­те­ние, ко­е­то из­в­лича най-мно­го хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва. Ос­вен то­ва, тя се от­г­леж­да пре­дим­но на по-ле­ки почви, къ­де­то ди­на­ми­ка­та на те­зи ве­щес­т­ва е по-го­ля­ма и без ре­дов­но то­ре­не не мо­гат да се очак­ват доб­ри ре­зул­та­ти. На­личието на дос­та­тъчно хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва оси­гу­ря­ва си­лен рас­теж на дър­ве­та­та, об­ра­зу­ват се дос­та­тъчно сме­се­ни клон­ки с дъл­жи­на око­ло и над 40 см. При то­ва със­то­я­ние се по­лучават дос­та­тъчно ко­личес­т­во ед­ри пло­до­ве, с бо­га­то съ­дър­жа­ние на за­ха­ри, ки­се­ли­ни, ви­та­ми­ни.

Азо­тът е ну­жен от ран­на про­лет

От ми­не­рал­ни­те еле­мен­ти за прас­ко­ва­та най-го­ля­мо значение има азо­тът. Из­пол­з­ва­не­то му за­почва от начало­то на про­лет­но­то раз­ви­тие и то­ва на­ла­га още в края на фев­ру­а­ри до начало­то на март да се из­вър­ши пър­во­то под­х­ран­ва­не с 1/2 от то­ро­ва­та нор­ма. Ос­та­на­ло­то ко­личес­т­во се вна­ся към края на май  до начало­то на юни. Азо­тът за­сил­ва­ рас­те­жа, об­ра­зу­ват се по­вече и по-ед­ри лис­та. То­ва се от­ра­зя­ва по­ло­жи­тел­но вър­ху пло­до­ве­те, за­ла­гат се и по­вече плод­ни пъп­ки за след­ва­ща­та го­ди­на. Ос­вен то­ва бла­гоп­ри­ят­ни­ят азо­тен ре­жим по­ви­ша­ва ус­тойчивост­та на рас­те­ни­я­та към зим­ни­те мра­зо­ве и удъл­жа­ва тех­ния жи­вот.

Фос­фо­рът съ­що е ва­жен в ми­не­рал­но­то хра­не­не. Об­що взе­то, из­пол­з­ва­не­то му е по-ог­ра­ничено в срав­не­ние с азо­та, тъй ка­то е в по-го­ля­мо ко­личес­т­во в почва­та. При обил­но азот­но то­ре­не обаче изис­к­ва­ни­я­та към фос­фо­ра значител­но на­рас­т­ват.

Ка­ли­ят по­доб­ря­ва сту­до­ус­тойчивост­та

При не­дос­тиг на то­зи еле­мент лис­т­на­та ма­са и пло­до­ве­те ос­та­ват дреб­ни, рас­те­жът е слаб и бро­ят на цвет­ни­те пъп­ки и на пло­до­ве­те на­ма­ля­ва. Ка­ли­е­во­то то­ре­не по­доб­ря­ва и сту­до­ус­тойчивост­та на рас­те­ни­я­та. Го­ля­ма част от почви­те са доб­ре за­па­се­ни с ка­лий. По-мал­ко е ко­личес­т­во­то му при по-ле­ки­те и кар­бо­нат­ни­те. На фо­на на по-обил­но­то азот­но то­ре­не вна­ся­не­то на ка­ли­е­ви то­ро­ве се от­ра­зя­ват мно­го доб­ре на прас­ко­ва­та.

Ор­га­нични­те то­ро­ве и по-спе­ци­ал­но обор­с­ки­ят има го­ля­мо значение. Той по­доб­ря­ва струк­ту­ра­та на почва­та, обо­га­тя­ва я с це­лия на­бор от хра­ни­тел­ни еле­мен­ти и по­ви­ша­ва из­пол­з­ва­е­мост­та на фос­фо­ра и ка­лия.

До­зи­те са в за­ви­си­мост от ви­да на то­ра и въз­раст­та на рас­те­ни­я­та. Пре­ди за­саж­да­не­то се пра­ви за­па­ся­ва­що то­ре­не с обор­с­ки, фос­фор­ни и ка­ли­е­ви то­ро­ве. Ако е на­то­ре­но пре­ди за­саж­да­не­то, в пър­ви­те 2-3 го­ди­ни се под­х­ран­ва са­мо с азот в око­лос­тъб­ле­ни кръ­го­ве. По-къс­но то­рът се раз­х­вър­ля вър­ху ця­ла­та площ, ко­га­то ста­ва ду­ма за прас­ко­ве­на или сме­се­на овощ­на гра­ди­на. При еди­нични­те дър­ве­та то­ре­не­то се пра­ви в око­лос­тъб­ле­ни кръ­го­ве, те тряб­ва да над­ми­на­ват про­ек­ци­я­та на ко­ро­на­та.

Азот­ни­те то­ро­ве се раз­п­ръс­к­ват по­вър­х­нос­т­но след дъжд или след на­по­я­ва­не вър­ху влаж­на­та почва, пос­ле тя се раз­рох­к­ва. Обор­с­ки­ят, фос­фор­ни­те и ка­ли­е­ви­те то­ро­ве се за­о­ра­ват с есен­на­та оран.

Нор­ми­те

Те­зи нор­ми са приб­ли­зи­тел­ни и са за пло­до­да­ва­ща прас­ко­ве­на гра­ди­на. Вся­ка го­ди­на на де­кар се вна­сят 40-50 кг амо­ни­е­ва си­лит­ра и през 2-3 го­ди­ни 50-60 кг су­пер­фос­фат и 25-30 кг ка­ли­ев сул­фат, как­то и 2-3 то­на обор­с­ки тор. То­ро­ви­те нор­ми са ори­ен­ти­ро­въчни и мо­гат да се ко­ри­ги­рат спо­ред почве­ни­те ус­ло­вия, вод­ния ре­жим, въз­раст­та и със­то­я­ни­е­то на дър­ве­та­та.

Пло­до­ве­те са по-ед­ри след по­ли­ва­не

Ма­кар че прас­ко­ва­та е срав­ни­тел­но по-су­хо­ус­тойчиво рас­те­ние, не­дос­та­тъчни­те и не­рав­но­мер­но раз­п­ре­де­ле­ни ва­ле­жи в на­ша­та стра­на до­веж­дат до не­ус­тойчиво ов­лаж­ня­ва­не на почва­та. По­ра­ди то­ва на­по­я­ва­не­то по­доб­ря­ва раз­ви­ти­е­то на овош­ки­те и по­ви­ша­ва ко­личес­т­во­то и качес­т­во­то на пло­до­ве­те.

За да се прих­ва­нат доб­ре но­во­за­са­де­ни­те дръвчета и  бър­зо да се офор­мят ко­ро­ни­те им, съ­що е нуж­но ре­дов­но по­ли­ва­не. То­ва ще по­мог­не да се из­г­ра­ди ста­бил­на ске­лет­на дър­ве­си­на, доб­ре об­рас­на­ла с по­лус­ке­лет­ни и пло­до­да­ва­щи клон­ки, ко­е­то е мно­го важ­но ус­ло­вие за по­лучава­не на по-ви­со­ки до­би­ви.

Тряб­ва да се по­ли­ва, ко­га­то влаж­ност­та на почве­ния слой на дъл­бочина 60-70 см пад­не под 70 % от пре­дел­на­та пол­с­ка вла­го­ем­ност. Ко­га­то не мо­жем да нап­ра­вим та­къв ана­лиз, мо­же да из­пол­з­ва­ме един прак­тичес­ки око­ме­рен спо­соб. Из­ко­па­ва се ям­ка с дъл­бочина 50-60 см и от дъ­но­то се взе­ма ше­па пръст. Ако при стис­ка­не се по­лучи здра­ва топ­ка, то­ва по­каз­ва, че има дос­та­тъчно вла­га. По то­зи начин мо­же да се пре­це­ни и до­кол­ко почве­ни­ят слой на та­зи дъл­бочина е ов­лаж­нен.

Има ли под­хо­дящ во­до­из­точник, по-го­ле­ми­те прас­ко­ве­ни гра­ди­ни най-чес­то се по­ли­ват браз­до­во. При мла­ди­те от­начало се про­кар­ва по ед­на браз­да от две­те стра­ни на ре­да. По-на­та­тък броя на браз­ди­те пос­те­пен­но се уве­личава, до­ка­то об­х­ва­не ця­ло­то меж­ду­ре­дие.

При ма­ло­мер­ни­те гра­ди­ни и еди­нични­те дръвчета се по­ли­ва в око­лос­тъб­ле­ни чаши, раз­ме­рът им тряб­ва да е най-мал­ко кол­ко­то е про­ек­ци­я­та на ко­ро­на­та.

Дъж­ду­ва­не­то и кап­ко­во­то на­по­я­ва­не са ед­ни от най-съв­ре­мен­ни­те начини за по­ли­ва­не, но тях­но­то прак­тичес­ко при­ло­же­ние е ико­но­мичес­ки обос­но­ва­но са­мо при го­ле­ми про­миш­ле­ни на­саж­де­ния.

Ко­га се пус­ка во­да­та

Сро­ко­ве­те на по­лив­ки­те, ос­вен от влаж­ност­та на почва­та, за­ви­сят и от фа­за­та на раз­ви­тие на рас­те­ни­я­та. Мно­го ряд­ко се на­ла­га на­по­я­ва­не в начал­ни­те фа­зи от ве­ге­та­ци­я­та. Са­мо при но­во­за­са­де­ни­те и мла­ди­те дръвчета мо­же да се на­ло­жи по­ли­ва­не през про­лет­та и начало­то на ля­то­то, ако ва­ле­жи­те не са дос­та­тъчни. При по-въз­рас­т­ни­те овош­ки мно­го важ­ни са по­лив­ки­те през пос­лед­ния етап от раз­ви­ти­е­то на пло­до­ве­те. Къс­но­то на­по­я­ва­не обаче влияе зле вър­ху за­хар­но­то съ­дър­жа­ние на пло­до­ве­те, тях­но­то съх­ра­не­ние и тран­с­пор­ти­ра­не. За­то­ва пос­лед­ни­те по­лив­ки не тряб­ва да бъ­дат по-къс­но от 10-15 дни пре­ди бра­не­то.

За един де­кар е не­об­хо­ди­мо да се оси­гу­рят око­ло 50-70 м3 во­да, ако почва­та е по-ле­ка, 80-100 м3 тряб­ват за по-теж­ки­те. Ко­га­то се по­ли­ва в око­лос­тъб­ле­ни чаши, за мла­ди­те дръвчета са нуж­ни око­ло 20-30 лит­ра, а за пло­до­да­ва­щи­те - над 50 лит­ра во­да на един път. Ва­ле­жи­те от по­ря­дъ­ка на 10-15 мм не са дос­та­тъчни да дос­тиг­нат до ко­ре­ни­те.

Ре­зит­би

Ха­рак­тер­ни­те осо­бе­нос­ти на прас­ко­ва­та, свър­за­ни с ран­но­то встъп­ва­не в пло­до­да­ва­не, сил­ния рас­теж в мла­да въз­раст, за­ла­га­не­то на мно­го по­вече плод­ни пъп­ки и пло­до­ве, от­кол­ко­то мо­же нор­мал­но да из­х­ра­ни и го­ля­ма­та свет­ло­лю­би­вост на­ла­гат по-спе­ци­фични ре­зит­би.

Ед­на от най-ши­ро­ко при­ла­га­ни­те ко­ро­ни за фор­ми­ра­не на прас­ко­ва­та е чашо­вид­на­та. На­пос­ле­дък в прак­ти­ка­та се ут­вър­ж­да­ват и сво­бод­но рас­тя­ща­та и пи­ра­ми­дал­на­та ко­ро­на, ко­ито имат ня­кои пре­дим­с­т­ва.

Чашо­вид­на­та е без во­дач

Та­зи ко­ро­на е без во­дач, с три, по-ряд­ко с 4 ске­лет­ни кло­на, ко­и­то са из­рас­на­ли от съ­сед­ни пъп­ки. Ко­га­то рас­теж­ни­те осо­бе­нос­ти поз­во­ля­ват, вър­ху ске­лет­ни­те кло­ни се фор­ми­рат по 2-3 по-сил­ни раз­к­ло­не­ния, из­рас­на­ли встра­ни или на­вън спря­мо ске­лет­ния клон с ъгъл 30-400 спря­мо хо­ри­зон­та­ла­та. Фор­ми­ра­не­то на яс­но до­ми­ни­ра­щи ске­лет­ни раз­к­ло­не­ния обаче е дос­та труд­на ра­бо­та. Ето за­що те тряб­ва да се гар­ни­рат с 5-7 по-сил­ни по­лус­ке­лет­ни раз­к­ло­не­ния, из­рас­на­ли от стра­нични или вън­ш­ни пъп­ки на ске­лет­ния клон.

Клон­ки­те, из­б­ра­ни за ске­лет­ни кло­ни, при чашо­вид­на­та ко­ро­на тряб­ва да бъ­дат раз­по­ло­же­ни рав­но­мер­но око­ло стъб­ло­то, с ъгъл на от­к­ло­не­ние око­ло 45-600 и да имат приб­ли­зи­тел­но ед­нак­ви раз­ме­ри. Един от не­дос­та­тъ­ци­те на чашо­вид­на­та ко­ро­на е, че кло­ни­те по­меж­ду им са сла­бо срас­на­ли. В ре­зул­тат на то­ва мно­го чес­то се изчес­ват. То­ва  мо­же да се из­бег­не, ако ске­лет­ни­те кло­ни не из­ли­зат от съ­сед­ни пъп­ки, а са раз­по­ло­же­ни през 10-15 см. То­зи тип ко­ро­на е из­вес­т­на ка­то по­доб­ре­на чашо­вид­на. Тя е за пред­почита­не във всички случаи, но при ус­ло­вие, че мо­же да се спа­зи рав­но­ве­си­е­то в раз­ви­ти­е­то на ске­лет­ни­те кло­ни.

При пър­ва ре­зит­ба стъб­ло­то се сък­ра­ща­ва на 50-60 см

Прас­ко­ве­ни­те дър­ве­та се по­лучават от раз­сад­ни­ци­те със сил­но раз­ви­та цен­т­рал­на част, об­рас­на­ла с го­лям брой пре­див­ре­мен­ни клон­ки. При пър­ва­та ре­зит­ба след за­саж­да­не­то дръвчета­та се сък­ра­ща­ват на 10-15 см над оп­ре­де­ле­на­та стъб­ле­на ви­сочина, тя при прас­ко­ва­та е око­ло 50-60 см. Над пос­лед­но­то клонче се ос­та­вя 4-5 см чеп, той се пре­мах­ва при след­ва­ща­та зим­на ре­зит­ба, ко­га­то клон­ка­та в ос­но­ва­та му е дос­та­тъчно на­де­бе­ля­ла. Пре­див­ре­мен­ни­те клон­ки вър­ху стъб­ле­на­та част се пре­мах­ват, а те­зи в най-гор­на­та 10-15-сан­ти­мет­ро­ва част се сък­ра­ща­ват на 1-2 пъп­ки.

Вто­ра­та фор­мира ске­лет­ни­те кло­ни

При вто­ра­та зим­на ре­зит­ба се из­би­рат 3 (ряд­ко 4) доб­ре раз­ви­ти и под­хо­дя­що раз­по­ло­же­ни клон­ки за ске­лет­ни. Те тряб­ва да са приб­ли­зи­тел­но ед­нак­ви по раз­ме­ри. Всички ос­та­на­ли клон­ки се пре­мах­ват до ос­но­ва­та. Ед­на от осо­бе­нос­ти­те при фор­ми­ра­не на прас­ко­ва­та е, че из­б­ра­ни­те клон­ки за ске­лет­ни не се сък­ра­ща­ват. През след­ва­щи­те го­ди­ни не се сък­ра­ща­ват и тех­ни­те про­дъл­жи­те­ли. Са­мо по из­к­лючение мо­же да се на­ло­жи скъ­ся­ва­не на ня­коя от тях над под­хо­дя­ща пре­див­ре­мен­на клон­ка, за да се урав­но­ве­сят ске­лет­ни­те кло­ни или да се уве­личи нак­ло­нът на ня­коя от тях.

Пре­див­ре­мен­ни­те клон­ки от вът­реш­на­та стра­на на из­б­ра­ни­те ске­лет­ни кло­ни, как­то и те­зи във връх­на­та 15-20-сан­ти­мет­ро­ва част, се пре­мах­ват до ос­но­ва­та. На стра­нични­те и вън­ш­ни­те клон­ки не се пра­вят ни­как­ви ре­зит­би. Са­мо ко­га­то са мно­го на­гъс­то, мо­же ле­ко да се про­ре­дят. Пре­мах­ват се най-сла­би­те и ос­нов­но из­рас­на­ли­те от вън­ш­на­та стра­на на кло­на.

През след­ва­щи­те зим­ни ре­зит­би (до окончател­но­то фор­ми­ра­не на ко­ро­на­та) вся­ка го­ди­на се из­би­ра по един под­хо­дящ про­дъл­жи­тел на ске­лет­ни­те кло­ни, кой­то не се сък­ра­ща­ва. Почис­т­ва се връх­на­та част (15-20 см) от пре­див­ре­мен­ни­те клон­ки и се пре­мах­ват клон­ки­те, из­рас­на­ли от вът­реш­на­та стра­на. Ре­жат се до ос­но­ва­та и кон­ку­рен­ти­те на про­дъл­жи­те­ли­те, клон­ки­те, из­рас­на­ли от вът­реш­на­та стра­на на по-ста­ра­та дър­ве­си­на от ске­лет­ни­те кло­ни, как­то и ако има из­п­ра­ве­но рас­тя­щи сил­ни дър­вес­ни клон­ки. При та­зи ре­зит­ба се офор­мят ске­лет­ни­те раз­к­ло­не­ния и по­лус­ке­лет­ни­те час­ти вър­ху ске­лет­ни­те кло­ни, а за цел­та се из­би­рат по-сил­ни при­рас­ти. Най-дол­ни­те ске­лет­ни раз­к­ло­не­ния тряб­ва да са на око­ло 50-60 см от ос­но­ва­та на ске­лет­ния клон, а ос­та­на­ли­те през 40 см, раз­по­ло­же­ни стра­нично или вън­ш­но. Вни­ма­ва се да не се за­сенчват по­меж­ду си.

Офор­мя се за 3-4 го­ди­ни

След вто­ра­та зим­на ре­зит­ба прас­ко­ве­ни­те дръвчета встъп­ват в пло­до­да­ва­не. То­ва оз­начава, че ед­нов­ре­мен­но с фор­ми­ра­не­то за­почват и ре­зит­би за пло­до­да­ва­не. Те се из­ра­зя­ват в про­реж­да­не на пре­див­ре­мен­ни­те и сме­се­ни­те клон­ки, ко­е­то тряб­ва да бъ­де по-сил­но във връх­на­та част на ске­лет­ни­те кло­ни и стра­нични­те раз­к­ло­не­ния. Две­го­диш­ни­те пло­до­да­ли клон­ки се пре­мах­ват, ако до тях има из­рас­на­ли доб­ре раз­ви­ти сме­се­ни клон­ки или се сък­ра­ща­ват на 1-2 от най-нис­ко из­рас­на­ли­те вър­ху тях сме­се­ни клон­ки. С вся­ка из­ми­на­ла го­ди­на рас­те­жът и пло­до­да­ва­не­то се уве­личават и то­ва на­ла­га по-сил­но про­реж­да­не на клон­ки­те. При те­зи ре­зит­би ня­кои от стра­нични­те и вън­ш­но из­рас­на­ли по-сил­ни сме­се­ни и дър­вес­ни клон­ки, ко­и­то са из­лиш­ни, не се пре­мах­ват, а се сък­ра­ща­ват на ня­кол­ко лис­т­ни пъп­ки, от ко­и­то ще се раз­ви­ят сме­се­ни клон­ки. При то­ва сък­ра­ща­ва­не по-сил­ни­те клон­ки се ос­та­вят с по­вече пъп­ки, а по-сла­би­те - с по-мал­ко.

След чет­вър­та­та го­ди­на се пра­ви ог­ра­ничава­ща ре­зит­ба

При доб­ри гри­жи и пра­вил­на ре­зит­ба чашо­вид­на­та ко­ро­на тряб­ва да се офор­ми за 3-4 го­ди­ни. След то­ва на­ло­жи­тел­но се пра­ви ог­ра­ничава­ща ре­зит­ба на ске­лет­ни­те кло­ни и ске­лет­ни­те раз­к­ло­не­ния. Тя се из­ра­зя­ва в сък­ра­ща­ва­не до две­го­диш­на дър­ве­си­на, ка­то от­ре­зът тряб­ва да е не­пос­ред­с­т­ве­но над ня­кол­ко доб­ре раз­ви­ти сме­се­ни клон­ки. През след­ва­щи­те го­ди­ни се про­веж­дат сил­ни ре­зит­би за про­реж­да­не и сък­ра­ща­ва­не. С тях се це­ли да се нор­ми­ра броят на плод­ни­те пъп­ки, а от то­ва и на пло­до­ве­те, и да се сти­му­ли­ра рас­те­жът. При прас­ко­ва­та не се це­ли по­лучава­не на мак­си­мал­ни до­би­ви, за­що­то то­ва се от­ра­зя­ва на качес­т­во­то на пло­до­ве­те, на рас­те­жа и на дъл­го­ле­ти­е­то.

За по­вече пло­до­ве се пра­ви сил­но про­реж­да­не на ко­ро­на­та

Ре­зит­ба­та за пло­до­да­ва­не, ко­я­то се­га се при­ла­га ма­со­во в прак­ти­ка­та, е из­вес­т­на ка­то дъл­га ре­зит­ба с на­ма­лен брой плод­ни клон­ки. При нея се пра­ви мно­го сил­но про­реж­да­не на ко­ро­на­та. Пре­мах­ват се ста­ри­те пло­до­да­ва­ли клон­ки или се сък­ра­ща­ват до най-нис­ко раз­по­ло­же­ни вър­ху тях сме­се­ни клон­ки, дър­вес­ни­те клон­ки и ла­ком­ци, из­рас­на­ли във вът­реш­ност­та на ко­ро­на­та. След то­ва се из­вър­ш­ва де­тайл­на ре­зит­ба на об­рас­т­ва­ща­та дър­ве­си­на, ка­то се ос­та­вят са­мо оп­ре­де­лен брой доб­ре раз­ви­ти сме­се­ни клон­ки не­за­ви­си­мо от тях­но­то раз­по­ло­же­ние. Ре­зит­ба­та за­почва от вър­ха на кло­ни­те и раз­к­ло­не­ни­я­та и сти­га до ос­но­ва­та им. Ко­га­то има по­вече сме­се­ни клон­ки, ос­та­вят се те­зи с доб­ре уз­ря­ла дър­ве­си­на и доб­ре раз­по­ло­же­ни в ко­ро­на­та. За пред­почита­не са клон­ки­те, из­рас­на­ли не­пос­ред­с­т­ве­но от ске­лет­ни­те кло­ни и раз­к­ло­не­ния, но ако ня­ма дос­та­тъчно, се ос­та­вят и те­зи, из­рас­на­ли в ос­но­ва­та на ми­на­ло­го­диш­ни­те пло­до­да­ва­ли клон­ки. Пре­мах­ват се всички сла­би клон­ки - бу­кет­ни и цвет­ни. Ако сме­се­ни­те клон­ки са не­дос­та­тъчни за пло­до­да­ва­не, мо­гат да се ос­та­вят и част от по-сла­би­те клон­ки, ко­е­то е чес­то яв­ле­ние при по-ста­ри­те дър­ве­та. Ос­та­ве­ни­те сме­се­ни клон­ки по прин­цип не се сък­ра­ща­ват, с из­к­лючение на ня­кои сил­но раз­ви­ти и пре­то­ва­ре­ни с плод­ни пъп­ки.

Сред­но­ родовитите - по 100 клон­ки на дър­во, за кон­сер­в­ни­те - до 200

Бро­ят на ос­та­ве­ни­те плод­ни клон­ки се оп­ре­де­ля от ес­тес­т­ве­на­та ро­до­ви­тост на сор­та, от въз­раст­та на рас­те­ни­е­то и от гри­жи­те, ко­и­то са по­ла­га­ни при от­г­леж­да­не­то. При сред­но­ ро­до­ви­ти сор­то­ве, ка­то Ко­линс, Ел­бер­та, Ха­ле, Сън­хей­вън, Три­о­д­жем, Блейк, Фор­ту­на, Ко­ро­на­до, Ру­мя­на, Ве­зу­вио, Фе­ър­хей­вън и др. се ос­та­вят по 80-100 клон­ки на дър­во.

За сор­то­ве­те със сла­бо ес­тес­т­ве­но на­то­вар­ва­не, как­ви­то са ня­кои от кон­сер­в­ни­те сор­то­ве Хел­форд 1 и 2, Го­ум и др., бро­ят на клон­ки­те е от 130 до 200. Ко­личес­т­во­то за­ви­си и от със­то­я­ни­е­то на плод­ни­те пъп­ки. Ко­га­то има пов­ре­ди от из­м­ръз­ва­не, се ос­та­вят мно­го по­вече плод­ни клон­ки.

Рас­те­ни­я­та със сво­бод­но­ рас­тя­ща­ ко­ро­на по-ра­но за­почват да раж­дат

Сво­бод­но­ рас­тя­ща­та ко­ро­на при прас­ко­ва­та за раз­ли­ка от чашовид­на­та има доб­ре раз­вит цен­т­ра­лен клон, в ос­нов­на­та част на кой­то се фор­ми­рат 3 до 5 по-сил­ни раз­к­ло­не­ния, близ­ки до ске­лет­ни­те кло­ни. Кол­ко­то се оти­ва към вър­ха, раз­ме­рът на раз­к­ло­не­ни­я­та на­ма­ля­ват и ко­ро­на­та при­до­би­ва пре­сечено-пи­ра­ми­дал­на фор­ма. За фор­ми­ра­не на та­зи ко­ро­на но­во­за­са­де­ни­те дръвчета почти не се сък­ра­ща­ват. Са­мо ко­га­то са мно­го силни и ус­ло­ви­я­та са неб­ла­гоп­ри­ят­ни при за­саж­да­не­то, се на­ла­га из­вес­т­но сък­ра­ща­ва­не.

Чистят се тънките и увиснали клонки

Пре­див­ре­мен­ни­те клон­ки вър­ху стъб­ле­на­та част се пре­мах­ват, а всички ос­та­на­ли се сък­ра­ща­ват на 2-3 пъп­ки. Чис­тят се са­мо еди­нични­те мно­го сил­ни кон­ку­рен­ти на во­дача и ня­кои тън­ки и увис­на­ли пре­див­ре­мен­ни клон­ки.

Ви­сочина­та на стъб­ло­то и при та­зи ко­ро­на е съ­що око­ло 50-60 см, а ко­га­то ще се из­пол­з­ва ме­ха­ни­зи­ра­но при­би­ра­не на пло­до­ве­те, тя дос­ти­га до 60-100 см.

Ос­та­вя се са­мо един про­дъл­жи­тел на во­дача

За вто­ра зим­на ре­зит­ба не се пра­ви почти ни­как­ва ко­рек­ция. Пре­мах­ват се са­мо клон­ки­те вър­ху стъб­ло­то, ако не са фи­ли­зе­ни през пър­ва­та ве­ге­та­ция, и ако има по-сил­ни кон­ку­рен­ти на во­дача. Ко­га­то рас­те­жът през пър­ва­та го­ди­на е бил мно­го си­лен и ко­ро­на­та се е сгъс­ти­ла, мо­же да се на­ло­жи ле­ко про­реж­да­не. Вър­ху фор­ми­ра­ни­те ле­то­рас­ти през пър­ва­та ве­ге­та­ция след за­саж­да­не­то се за­ла­гат плод­ни пъп­ки и по­ра­ди сла­ба­та ре­зит­ба още през вто­ра­та го­ди­на се по­лучава пър­ва­та про­дук­ция. Ней­но­то ко­личес­т­во за­ви­си от рас­те­жа през пър­ва­та го­ди­на. Ако след за­саж­да­не­то е нап­ра­ве­на сла­ба ре­зит­ба, при вто­ра­та зим­на ре­зит­ба тряб­ва да се пре­мах­нат по-сил­ни­те при­рас­ти във връх­на­та част и да се ос­та­ви са­мо един про­дъл­жи­тел на во­дача.

За­почва фор­ми­ра­не­то на пи­ра­ми­дал­на­та фор­ма

При тре­та­та зим­на ре­зит­ба се из­вър­ш­ват ня­кои ос­нов­ни опе­ра­ции за фор­ми­ра­не на ко­ро­на­та. Про­веж­да се чув­с­т­ви­тел­но про­реж­да­не вър­ху во­дача. Пре­мах­ват се сил­ни­те и из­п­ра­ве­но рас­тя­щи клон­ки, обо­со­бе­но във връх­на­та част, и те­зи, ко­и­то са из­рас­на­ли по по­со­ка на меж­ду­ре­ди­е­то. От­с­т­ра­ня­ват се и мно­го тън­ки­те, сла­би и увис­на­ли клон­ки. В ос­но­ва­та на ко­ро­на­та се ос­та­вят по-сил­ни по­лус­ке­лет­ни час­ти, ка­то се пре­мах­ват пре­див­ре­мен­ни­те клон­ки вър­ху връх­на­та им част, а ос­та­на­ли­те се про­реж­дат. От ос­но­ва­та към вър­ха на во­дача дъл­жи­на­та на раз­к­ло­не­ни­я­та тряб­ва пос­те­пен­но да на­ма­ля­ва, ка­то по та­къв начин ко­ро­на­та при­до­би­ва пи­ра­ми­дал­на фор­ма.

Сък­раща­ва се во­дачът, офор­мят се ос­нов­ни­те ра­ме­не

С чет­вър­та­та зим­на ре­зит­ба тряб­ва да прик­лючи окончател­но­то фор­ми­ра­не на ко­ро­на­та, ако за на­саж­дение­то са по­ла­га­ни не­об­хо­ди­ми­те гри­жи. На­пъл­но се офор­мят ос­нов­ни­те ра­ме­на и ос­та­на­ла­та об­рас­т­ва­ща дър­ве­си­на по во­дача. При та­зи ре­зит­ба се из­вър­ш­ва и сък­ра­ща­ва­не на во­дача и ос­нов­ни­те ра­ме­на до дву­го­диш­на дър­ве­си­на, ка­то от­ре­зи­те се пра­вят над ня­кол­ко доб­ре раз­ви­ти сме­се­ни клон­ки.

Ре­зит­би­те за пло­до­да­ва­не при сво­бод­но­ рас­тя­ща­та ко­ро­на са съ­щи­те как­то при чашо­вид­на­та ко­ро­на.

При сво­бод­но­ рас­тя­ща­та пи­ра­ми­дал­на ко­ро­на дър­ве­та­та по-ра­но встъп­ват в пло­до­да­ва­не. Ко­ро­на­та е по-приб­ра­на и то­ва поз­во­ля­ва да се за­саж­дат по­вече рас­те­ния на еди­ни­ца площ. Ко­га­то се съз­да­ват по-го­ле­ми про­миш­ле­ни на­саж­де­ния и има въз­мож­нос­ти за ме­ха­ни­зи­ра­но при­би­ра­не на пло­до­ве­те, та­зи ко­ро­на е мно­го по-под­хо­дя­ща от чашо­вид­на­та.


Бо­лес­ти (снимка)

Опас­ност от за­ра­зя­ва­не с къд­ра­вост има до цъф­те­жа

Къд­ра­вост­та по прас­ко­ва­та се причиня­ва от гъ­ба­та Taphrina deformans. Тя за­ра­зя­ва лис­та­та, ле­то­рас­ти­те, цве­то­ве­те и пло­до­ве­те. Най-чув­с­т­ви­тел­ни са пов­ре­ди­те по лис­та­та. На­пад­на­ти­те са на­гърчени и из­ду­ти от­към гор­на­та им стра­на, пър­во­начал­но свет­ло­зе­ле­ни и пок­ри­ти с браш­нест на­леп, а по-къс­но - чер­ве­ни­ка­ви, крех­ки. За­ра­зе­на­та част е не­кол­кок­рат­но по-де­бе­ла от здра­ва­та.

По пло­до­ве­те гъ­ба­та причиня­ва по­ду­ва­не и при­що­ве, ко­и­то вло­ша­ват вън­ш­ния им вид.

В сре­да­та на ля­то­то на­пад­на­ти­те лис­та опа­дат, а на тях­но мяс­то из­рас­т­ват но­ви. Пов­ре­де­ни­те ста­ри лис­та вло­ша­ват качес­т­во­то на пло­до­ве­те, на­ма­ля­ват до­би­вът и сту­до­ус­тойчивост­та на дър­во­то.

Гъ­ба­та зи­му­ва меж­ду люс­пи­те на лис­т­ни­те пъп­ки и за­ра­зя­ва мла­ди­те лис­та. Бо­лест­та най-сил­но се раз­ви­ва, ко­га­то раз­пук­ва­не­то на пъп­ки­те про­тича в хлад­но и влаж­но вре­ме. Ре­ал­на опас­ност от за­ра­зя­ва­не на лис­та­та съ­щес­т­ву­ва до цъф­те­жа на прас­ко­ва­та. Чув­с­т­ви­тел­ност­та към та­зи бо­лест е раз­лична при от­дел­ни­те сор­то­ве.

Mер­ки

Сре­щу по­я­ва­та на бо­лест­та се пръс­ка още през есен­та, не­пос­ред­с­т­ве­но след опа­да­не на лис­та­та, с бор­до­ле­зов раз­т­вор - 2 %, и пов­тор­но пре­ди раз­пук­ва­не на пъп­ки­те с бор­до­ле­зов раз­т­вор - 1 % или кур­по­цин - 0,4%, кап­тан - 0,3 %, ТМТД - 0,5 %, ме­ден ок­сих­ло­рид - 0,4 %, де­лан 750 СК - 0,3 %, ро­ни­лан ДФ - 0,2 % и др. Пръс­ка­не­то тряб­ва да бъ­де обил­но, за да се пок­ри­ят всички пъп­ки с раз­т­во­ра.

Сачмян­ка­та на­па­да в дъж­дов­на про­лет (снимка)

Сачмян­ката се причиня­ва от Stigmina carpophila. Пър­во­начал­но по лис­та­та се по­я­вя­ват мо­ра­ви или ка­фя­ви, зак­ръг­ле­ни или ъг­ло­ви пет­на с мо­ра­ва пе­ри­фе­рия. Пет­на­та нек­ро­ти­зи­рат и тъ­кан­та опа­да, при ко­е­то се об­ра­зу­ват дуп­ки, ко­и­то изглеждат ка­то про­би­ти със сачми, от­къ­де­то ид­ва и име­то на бо­лест­та. Сил­но на­пад­на­ти­те лис­та опа­дат. По ле­то­рас­ти­те се об­ра­зу­ват от­начало мо­ра­ви или ка­фя­ви пет­на, ко­и­то впос­лед­с­т­вие се прев­ръ­щат в ра­ни и ра­ко­ви­ни с раз­ме­ри от 3 до 5 мм, мно­го чес­то прид­ру­же­ни със смо­ло­течение. Обик­но­ве­но сил­но на­пад­на­ти­те ле­то­рас­ти и клон­ки из­съх­ват.

По пло­до­ве­те сачмян­ка­та причиня­ва пет­на, ко­и­то се раз­рас­т­ват в пло­до­во­то ме­со във вид на дъл­бо­ки яз­вички с по­я­ва на смо­ла. Дъж­дов­на­та про­лет сил­но бла­гоп­ри­ят­с­т­ва по­я­ва­та и раз­ви­ти­е­то на бо­лест­та.

Гъ­ба­та, причини­тел на сачмян­ка­та, пре­зи­му­ва в ока­па­ли­те лис­та, от­къ­де­то през про­лет­та (ап­рил-май) се пре­на­ся вър­ху лис­та­та и мла­ди­те ле­то­рас­ти. Чув­с­т­ви­тел­ност­та на от­дел­ни­те сор­то­ве към та­зи бо­лест е раз­лична.

Предпазно

Бор­ба­та се во­ди, ка­то се из­ряз­ват и из­га­рят за­ра­зе­ни­те клон­ки, съ­би­рат се и се уни­що­жа­ват му­ми­фи­ци­ра­ни­те пло­до­ве. През есен­та, след лис­то­па­да, се пръс­ка с бор­до­ле­зов раз­т­вор - 2 %, а нап­ро­лет, пре­ди раз­пук­ва­не на пъп­ки­те - с 1 % бор­до­ле­зов раз­т­вор или куп­ро­цин - 0,4 %, де­лан 750 ЕК - 0,3 %. Ако про­лет­та е дъж­дов­на, пръс­ка­не­то се пов­та­ря през 10 - 12 дни. За­почва се с пред­цъф­теж­но пръс­ка­не. След раз­лис­т­ва­не на прас­ко­ви­те не тряб­ва да се пръс­ка с мед­съ­дър­жа­щи пре­па­ра­ти, тъй ка­то се причиня­ва из­га­ря­не и окап­ва­не на лис­та­та.

Сил­ни­те ва­ле­жи по­тис­кат браш­нес­та­та ма­на

Причини­те­лят на браш­нес­та­та ма­на е Sphaerotheca pannosa. Гъбата за­ра­зя­ва лис­та­та, ле­то­рас­ти­те и пло­до­ве­те. По гор­на­та по­вър­х­ност на лис­та­та се по­я­вя­ват свет­ло­зе­ле­ни пет­на, ко­и­то от дол­на­та стра­на се пок­ри­ват с бял прах (на­леп). При бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за раз­ви­тие на бо­лест­та лис­та­та се де­фор­ми­рат и пре­га­рят. По пло­до­ве­те се об­ра­зу­ват зак­ръг­ле­ни, неп­ра­вил­ни си­во-бе­ли на­ле­пи, ко­и­то вло­ша­ват качес­т­во­то им, а по ле­то­рас­ти­те - плъ­тен пле­се­нен на­леп.

Браш­нес­та­та ма­на се раз­ви­ва ед­нак­во при влаж­но и су­хо вре­ме, но чес­ти­те и сил­ни ва­ле­жи значител­но потис­кат раз­ви­ти­е­то на бо­лест­та.

Мер­ки

Бор­ба­та се во­ди чрез из­ряз­ва­не на за­ра­зе­ни­те ле­то­рас­ти, пръс­ка­не с ти­о­зол 80ВП - 0,8 %, ка­ра­тан 35 ЛС - 0,1, фун­да­зол 50ВП - 0,1 % щом се от­к­ри­ят пър­ви­те пет­на по лис­та­та, а след­ва­щи­те пръс­ка­ния - при не­об­хо­ди­мост, през 8 - 10 дни.

Кло­ни­те за­ги­ват от стру­пяс­ва­не­то

Стру­пяс­ва­нето съ­що е опас­на бо­лест. Гъ­ба­та Fusicladium amigdali, ко­я­то го причиня­ва, зи­му­ва ка­то ми­цел в за­ра­зе­ни­те кло­ни. През про­лет­та за­почва да се раз­ви­ва и об­ра­зу­ва спо­ри, ко­и­то за­ра­зя­ват пло­до­ве­те, лис­та­та, ле­то­рас­ти­те и кло­ни­те. Око­ло един ме­сец след цъф­те­жа по за­ра­зе­ни­те пло­до­ве се по­я­вя­ват мал­ки мас­ли­не­но­зе­ле­ни пет­на, по­доб­но на пет­на­та от стру­пяс­ва­не­то на ябъл­ка­та. Пет­на­та се раз­рас­т­ват, нек­ро­ти­рат и се на­пук­ват. По лис­та­та гъ­ба­та причиня­ва бле­до­зе­ле­ни пет­на, ко­и­то про­ме­нят цве­та си, пре­га­рят и опа­дат, а по кло­ни­те и ле­то­рас­ти­те - жъл­те­ни­ка­ви пет­на с тъм­но­син ве­нец, ко­и­то се на­пук­ват и се прев­ръ­щат в ра­ко­ви­ни със смо­ло­течение. За­сег­на­ти­те в сил­на сте­пен кло­ни и ле­то­рас­ти за­ги­ват.

Борба

За да се на­ма­ли за­ра­за­та, се из­ряз­ват по­ра­зе­ни­те ле­то­рас­ти и кло­ни. Пръс­ка се с ня­кои от пре­па­ра­ти­те ти­о­зол 80ВП - 0,8 %, ка­ра­тан 35 ЛС - 0,1 % и др. След 15 дни (след пре­цъф­тява­не­то) се пръс­ка със съ­щи­те пре­па­ра­ти. При нуж­да мо­же да се тре­ти­ра още 1 или 2 пъти.

Неп­ри­яте­ли

Пло­до­ви­ят чер­вей зи­му­ва в паш­кул под ста­ра­та ко­ра

Гъ­се­ни­ца­та на из­точния пло­до­в чер­вей пов­реж­да мла­ди­те ле­то­рас­ти и пло­до­ве­те на прас­ко­ва­та. Лис­та­та по вър­хо­ве­те на ле­то­рас­ти­те из­съх­ват, връх­на­та част почер­ня­ва, а след то­ва лис­та­та опад­ат. В пло­до­ве­те се на­ми­рат гъ­се­ни­ци­те. През ме­се­ци­те юли и ав­густ гъ­се­ни­ци­те нав­ли­зат из­к­лючител­но са­мо в пло­до­ве­те, ка­то пре­диз­вик­ват чер­вяс­ва­не­то им.

Из­точни­ят пло­дов чер­вей има 3-4 по­ко­ле­ния го­диш­но и зи­му­ва ка­то гъ­се­ни­ца в коп­ри­нен паш­кул под ста­ра­та на­пу­ка­на ко­ра на дър­ве­та­та или в по­вър­х­нос­т­ния почвен слой.

Защита

Бор­ба­та се во­ди, ка­то през про­лет­та се из­ряз­ват за­съх­на­ли­те ле­то­рас­ти, за да се уни­що­жат гъ­се­ни­ци­те в тях. По-къс­но се съ­би­рат и уни­що­жа­ват на­пад­на­ти­те пло­до­ве. Пръс­ка се с ин­сек­ти­ци­ди, ко­га­то го­ле­ми­на­та на пло­до­ве­те е кол­ко­то леш­ник (към края на май). Ос­та­на­ли­те 2-3 пръс­ка­ния са в за­ви­си­мост от по­я­ва­та на неп­ри­я­те­ля през 10-12 дни.

Из­пол­з­ват се пре­па­ра­ти­те: зо­лон 35 ЕК - 0,25 %; ваз­так 100 ЕК - 0,0125 %; ка­ра­те 5 ЕК - 0,015 %; де­цис 2,5 ЕК - 0,04; Би - 58 - 0,1 %. (снимка)

Анар­зи­я­та има три по­ко­ле­ния го­диш­но

Прас­ко­ве­ни­ят кло­нов мо­лец (анар­зия) е раз­п­рос­т­ра­нен пов­се­мес­т­но у нас. Гъ­се­ни­ца­та пов­реж­да мла­ди­те лес­то­рас­ти и причиня­ва чер­вяс­ва­не на пло­до­ве­те на прас­ко­ва­та, кай­си­я­та, сли­ва­та и ба­де­ма. Осо­бе­но вре­ден е за по­са­дъчен ма­те­ри­ал от прас­ко­ви.

Ра­но през про­лет­та гъ­се­ни­ци­те от пър­во­то по­ко­ле­ние про­ник­ват във връх­на­та част на ле­то­рас­ти­те, а от вто­ро­то по­ко­ле­ние се по­я­вя­ват към края на юли и начало­то на ав­густ и нав­ли­зат в пло­до­ве­те. Неп­ри­я­те­лят раз­ви­ва три по­ко­ле­ния го­диш­но и зи­му­ва ка­то гъ­се­ни­ца от пър­ва и вто­ра въз­раст под люс­пи­те на пъп­ки­те, в ос­но­ва­та на ед­но­го­диш­ния при­раст и в му­ми­фи­ци­ра­ни­те пло­до­ве. Гъ­се­ни­ци­те се хра­нят с ме­со­то на пло­до­ве­те, бли­зо до ко­ра­та им.

Мер­ки

На­пад­на­ти­те ле­то­рас­ти се из­ряз­ват. Дър­ве­та­та се пръс­кат във фа­за "ро­зет­ка" с 0,2 % зо­лон 35 ЕК, с ко­е­то се уни­що­жа­ват зи­му­ва­щи­те лар­ви, пре­ди да се вгри­зат в ле­то­рас­ти­те. Гъ­се­ни­ци­те от вто­ро­то по­ко­ле­ние се уни­що­жа­ват чрез пръс­ка­не в края на юли и 10-12 дни по-къс­но с пре­па­ра­ти­те, ко­и­то се из­пол­з­ват сре­щу из­точния пло­дов чер­вей - зо­лон 35 ЕК - 0,25 %, де­цис 2,5 ЕК - 0,04 %, ваз­так 100 ЕК - 0,0125 % и др.

Вре­да­та от лис­т­ни­те въш­ки се чув­с­т­ва на след­ва­ща­та го­ди­на

Лис­т­ни­те въш­ки се наб­лю­да­ват по гор­на­та стра­на на лис­та­та на мла­ди­те връх­ни ле­то­рас­ти. На­пад­на­ти­те лис­та се де­фор­ми­рат и по-къс­но из­съх­ват, ко­е­то се от­ра­зя­ва вър­ху до­би­ви­те през след­ва­ща­та го­ди­на. Из­то­ще­ни­те ле­то­рас­ти мно­го чес­то из­м­ръз­ват през зи­ма­та. Щом се ус­та­но­ви на­па­де­ние, се пръс­ка с ня­кои от пре­па­ра­ти­те Би-58 - 0,05 %, дур­с­бан 4 Е - 0,1 %, пи­ри­мор 25 ВГ- 0,1  %, зо­лон 35 ЕК - 0,25 %.

Сре­ди­зем­но­мор­с­ка пло­до­ва му­ха

В пло­до­ве­те на прас­ко­ва­та се на­ми­рат лар­ви с бле­до­жълт цвят, без кра­ка. Му­ха­та има 4 до 5 по­ко­ле­ния го­диш­но. Ши­ро­ко е раз­п­рос­т­ра­не­на в Гър­ция. У нас е обя­ве­на за вън­ш­но ка­ран­ти­нен неп­ри­я­тел.


Бе­рит­ба (снимка)

Пло­до­ве­те не уз­ря­ват ед­нов­ре­мен­но, при­би­рат се на ня­кол­ко пъ­ти

Бе­рит­ба­та е пос­лед­но­то зве­но в сис­те­ма­та от аг­ро­тех­ничес­ки ме­роп­ри­я­тия за ви­со­ки до­би­ви и качес­т­ве­ни пло­до­ве. Как­то пре­див­ре­мен­на­та бе­рит­ба, та­ка и за­къс­ня­ва­не­то на бе­рит­ба­та се от­ра­зя­ват от­ри­ца­тел­но вър­ху про­дук­ци­я­та. Прас­ко­ве­ни­те пло­до­ве на­рас­т­ват най-ин­тен­зив­но през пос­лед­ни­те две сед­ми­ци пре­ди бе­рит­ба­та. При пре­див­ре­мен­на бе­рит­ба за­гу­ба­та мо­же да е над 400 - 500 кг пло­до­ве от де­кар, ка­то ос­вен то­ва се гу­би и от по­ни­же­но­то качес­т­во на пло­до­ве­те. При на­рас­т­ва­не­то все­ки ден пло­до­ве­те пре­ми­на­ват в по-гор­на тър­гов­с­ка ка­те­го­рия. Го­ле­ми са за­гу­би­те и при за­къс­ня­ва­не с бе­рит­ба­та, по­не­же най-ху­ба­ви­те пло­до­ве опад­ат, на­би­ват се и се прев­ръ­щат в нес­тан­дар­т­на про­дук­ция.

Оп­ти­мал­ни­ят срок за бе­рит­ба­та на пло­до­ве­те се оп­ре­де­ля в за­ви­си­мост от то­ва да­ли са за из­нос, за пре­ра­бот­ка или за вът­реш­ния па­зар. Пло­до­ве­те вър­ху ед­но дър­во не уз­ря­ват ед­нов­ре­мен­но и за­то­ва тряб­ва да се бе­рат на ня­кол­ко пъ­ти. Пър­ва­та бе­рит­ба за из­нос при сор­то­ве­те с доб­ре обаг­ре­ни пло­до­ве тряб­ва да ста­не око­ло де­се­ти­на дни след оц­ве­тя­ва­не­то им, ко­га­то ок­рас­ка­та се из­бис­т­ри, но ме­со­то е все още твър­до, а вто­ра­та - след 3-4 дни. Де­сер­т­ни­те сор­то­ве за пре­ра­бот­ка в ком­по­ти се бе­рат, ко­га­то пло­дът е вече из­бис­т­рен и е раз­вил вку­са и аро­ма­та си, но все още не е за­почнал да омек­ва и не се раз­ва­ря­ва. Кон­сер­в­ни­те сор­то­ве с хру­щя­лес­то ме­со, не­от­де­ля­що се от кос­тил­ка­та, тряб­ва да се бе­рът, след ка­то на­пъл­но раз­ви­ят вку­со­ви­те си качес­т­ва.

Чер­ве­ни­те нек­та­ри­ни­ под­веж­дат

Яр­кочер­ве­на­та прив­ле­ка­тел­на ок­рас­ка на нек­та­ри­но­ви­те сор­то­ве чес­то ста­ва причина пло­до­ве­те да се бе­рат пре­див­ре­мен­но. Нек­та­ри­ни­те са го­то­ви за бра­не, ко­га­то пло­до­во­то ме­со за­почне съв­сем ле­ко да омек­не и вече при­те­жа­ва доб­ре раз­вит вкус и аро­мат.


Сор­то­ве

Има ог­ром­но раз­но­об­ра­зие, зре­ят от юни до ок­том­в­ри

Прас­ко­ва­та е пред­с­та­ве­на от мно­гоб­ро­ен и раз­но­об­ра­зен сор­ти­мент. Пред­пола­га се, че в све­то­вен ма­щаб има око­ло 5000 сор­та.

В за­ви­си­мост от сро­ка на зре­е­не прас­ко­ве­ни­те сор­то­ве са ран­ни, ко­и­то зре­ят през ме­се­ци­те юни и юли; лет­ни - юли и ав­густ, и къс­ни - сеп­тем­в­ри и ок­том­в­ри. То­ва по­каз­ва, че прас­ко­ва­та е един­с­т­ве­ният ово­щен вид, кой­то се от­г­леж­да у нас, пред­с­та­вен от та­ко­ва го­ля­мо раз­но­об­ра­зие на сор­то­ве, ко­и­то зре­ят неп­ре­къс­на­то от юни до ок­том­в­ри.

В за­ви­си­мост от мъх­на­тост­та на ко­жи­ца­та, от кон­сис­тен­ци­я­та на ме­со­то и от срас­на­лост­та му с кос­тил­ка­та различните сор­то­ве са обик­но­ве­ни (съ­щин­с­ки), хру­щял­ки (па­вии, клин­го­ве) и нек­та­ри­ни. Обик­но­ве­ни­те прас­ко­ви имат мъх­на­ти пло­до­ве, в пъл­на зря­лост ме­со­то им е въз­ме­ко и кос­тил­ка­та им се от­де­ля (с из­к­лючение на най-ран­ни­те). Из­пол­з­ват се пре­дим­но за кон­су­ма­ция в пряс­но със­то­я­ние.

Хру­щял­ки­те имат мъх­на­ти пло­до­ве и плът­но, хруп­ка­во пло­до­во ме­со, ко­е­то не се от­де­ля от кос­тил­ка­та. Из­пол­з­ват се за пре­ра­бот­ка.

Нек­та­ри­ни­те ня­мат вла­син­ки вър­ху ко­жи­ца­та. Кос­тил­ка­та им се от­де­ля от пло­до­во ме­со.

Почти всички сор­то­ве прас­ко­ви са са­моп­лод­ни (са­мо­фер­тил­ни) и пло­до­да­ват без чуж­до оп­раш­ва­не. У нас из­к­лючение пра­ви по-ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ния сорт Ха­ле, кой­то има де­фек­тен пра­шец.

Мно­гоб­рой­ни­ят прас­ко­вен сор­ти­мент е в ре­зул­тат на про­дъл­жи­тел­на сор­то­по­доб­ри­тел­на ра­бо­та и от­бор на мес­т­ни фор­ми, раз­м­но­жа­ва­ни в ми­на­ло­то със се­ме­на (кос­тил­ки), как­то и на уси­ле­на це­ле­на­сочена меж­ду­сор­то­ва хиб­ри­ди­за­ция, про­веж­да­на в мно­го стра­ни в про­дъл­же­ние на де­се­ти­ле­тия. Ос­нов­ни­те на­со­ки в се­лек­ци­он­на­та дей­ност са по­лучава­не на сор­то­ве за пряс­на кон­су­ма­ция с ед­ри, доб­ре оц­ве­те­ни пло­до­ве, с жъл­то пло­до­во ме­со, ко­е­то се от­де­ля от кос­тил­ка­та и доб­ре да се за­паз­ват при тран­с­пор­та. За пре­ра­бот­ка съ­що се пред­почитат сор­то­ве с жъл­то пло­до­во ме­со, но да не се от­де­ля от кос­тил­ка­та. На­рас­т­ва ин­те­ре­сът и към нек­та­ри­но­ви­те сор­то­ве.

Род­но

Бъл­гар­с­ки­те са с от­лични качес­т­ва

Сор­то­во­то раз­но­об­ра­зие у нас е дос­та го­лямо неп­ре­къс­на­то се раз­ши­ря­ва в ре­зул­тат на ин­т­ро­дук­ци­я­та и мес­т­на­та се­лек­ция. Осо­бе­но ин­тен­зив­но за­почна внед­ря­ва­не­то на но­ви сор­то­ве след 1966 го­ди­на. Сор­ти­мен­тът неп­ре­къс­на­то се по­доб­ря­ва, ка­то се изос­та­вя от­г­леж­да­не­то на ня­кои по-ма­ло­цен­ни сор­то­ве, ко­и­то се за­мес­т­ват с но­ви, с по-доб­ри сто­пан­с­ки качес­т­ва. Ут­вър­де­ни са над 20 ос­нов­ни и над 10 до­пъл­ни­тел­ни сор­та за пряс­на кон­су­ма­ция, ко­и­то зре­ят неп­ре­къс­на­то през ця­ло­то ля­то до­към сре­да­та на ок­том­в­ри. От сор­то­ве­те за пре­ра­бот­ка се раз­м­но­жа­ват над 10 ос­нов­ни и още тол­ко­ва до­пъл­ни­тел­ни. Нек­та­ри­ни­те у нас са пред­с­та­ве­ни с око­ло 8 ос­нов­ни и 7 до­пъл­ни­тел­ни сор­та.

За пряс­на кон­су­ма­ция

Вкус­ни и сочни, кос­тил­ка­та им се от­де­ля

Мейк­рест е един от най-ран­ни­те сор­то­ве. Зрее през вто­ра­та по­ло­ви­на на юни. Има сред­но ед­ри пло­до­ве със зе­ле­ни­ка­ва до оран­же­во­жъл­та ок­рас­ка, пок­ри­та с тъм­ночер­ве­но. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, плът­но и уме­ре­но слад­ко. Кос­тил­ка­та е сред­но ед­ра, по­лу­от­де­ля­ща се.

Сприн­голд зрее през пос­лед­на­та де­сет­д­нев­ка на юни. Пло­до­ве­те са сред­но­ ед­ри, зла­тис­то­жъл­ти, из­ця­ло пок­ри­ти с кар­ми­но­ви иви­ци. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, ме­ко, сочно, въз­ки­се­ло-слад­ко, от­де­ля­що се от кос­тил­ка­та.

Ко­линс се по­я­вя­ва на па­за­ра в начало­то на юли. Има сред­но ед­ри, ле­ко удъл­же­ни пло­до­ве, зе­ле­но до ка­фя­во-жъл­ти, пок­ри­ти с раз­ми­та чер­ве­ни­на с мно­го иви­ци. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, ме­ко, сочно с въз­ки­се­ло-сла­дък вкус. Не се от­де­ля от кос­тил­ка­та.

Кар­ди­нал зрее към сре­да­та на юли. Има сред­но ед­ри, къл­бо­вид­ни, зла­тис­то­жъл­ти пло­до­ве, пок­ри­ти с раз­ми­та и на иви­ци чер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, сочно. Под­хо­дящ е и за пре­ра­бот­ка.

Юл­с­ка ед­ра съ­що зрее през вто­ра­та по­ло­ви­на на юли. Пло­до­ве­те са ед­ри, къл­бо­вид­ни, по-го­ля­ма­та им част е оц­ве­те­на в чер­ве­но. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, уме­ре­но ме­ко, сочно, с въз­ки­се­ло-сла­дък вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. Под­хо­дящ е и за пре­ра­бот­ка.

Сен­т­ри има ед­ри, ле­ко удъл­же­ни пло­до­ве, с жъл­та ко­жи­ца, почти из­ця­ло пок­ри­та с мре­жес­та чер­ве­ни­на. Ме­со­то е жъл­то, неж­но, със слаб аро­мат и до­бър вкус, не се от­де­ля из­ця­ло от кос­тил­ка­та. Зрее през вто­ра­та де­сет­д­нев­ка на юли.

На Ма­рия Лу­и­за пло­до­ве­те са сред­но ед­ри до ед­ри, пок­ри­ти почти из­ця­ло с раз­ми­та чер­ве­на ок­рас­ка. Ме­со­то е жъл­то, неж­но, то­пя­що се, с до­бър вкус, не се от­де­ля из­ця­ло от кос­тил­ка­та. Зрее през вто­ра­та де­сет­д­нев­ка на юли.

Флей­вър­к­рест е със сред­но ед­ри, къл­бо­вид­ни пло­до­ве с по­вър­х­нос­т­на ко­рем­на браз­да. Ко­жи­ца­та е жъл­та, пок­ри­та почти из­ця­ло с лъс­кав чер­вен цвят. Ме­со­то е жъл­то, зачер­ве­но око­ло кос­тил­ка­та, уме­ре­но плът­но, с фин стро­еж и до­бър вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. Бе­ре се към края на юли.

Дик­си­ред има сред­но ед­ри, със зак­ръг­ле­но плос­ка фор­ма пло­до­ве. Ко­жи­ца­та е жъл­та, тън­ка, от­де­ля се от пло­до­во­то ме­со, пок­ри­та почти из­ця­ло с ин­тен­зив­но чер­ве­на ок­рас­ка. Ме­со­то е жъл­то, оц­ве­те­но в чер­вен цвят око­ло кос­тил­ка­та, слад­ко, сочно, аро­мат­но, от­де­ля­що се от кос­тил­ка­та. Пло­до­ве­те зре­ят през пър­ва­та по­ло­ви­на на ав­густ, при­год­ни за кон­су­ма­ция в пряс­но със­то­я­ние и за пре­ра­бот­ка.

Еле­гант лей­ди има сред­но ед­ри пло­до­ве, си­мет­рични, с къл­бо­вид­на фор­ма. Ос­нов­ни­ят цвят на ко­жи­ца­та е жълт, но е пок­рит почти из­ця­ло с лъс­ка­во чер­ве­на ок­рас­ка. Ме­со­то е жъл­то, плът­но, хру­щя­лес­то, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. При­год­но е за кон­су­ма­ция в пряс­но със­то­я­ние и за пре­ра­бот­ка. Мно­го доб­ре по­на­ся ма­ни­пу­ла­ция и тран­с­порт.

Ред­хей­вън се по­я­вя­ва на па­за­ра към края на юли до начало­то на ав­густ. То­зи сорт има ед­ни от най-ед­ри­те пло­до­ве, с къл­бо­вид­на фор­ма, жъл­ти, ка­то по-го­ля­ма­та им част е пок­ри­та с раз­ми­та и на иви­ци мно­го ин­тен­зив­на чер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, бле­дочер­ве­но око­ло кос­тил­ка­та, ме­ко, сочно, слад­ко-въз­ки­се­ло с до­бър вкус. Кос­тил­ка­та е ед­ра, от­де­ля се от пло­до­во­то ме­со. Под­хо­дящ е и за пре­ра­бот­ка.

Ред­топ зрее през пър­ва­та по­ло­ви­на на ав­густ. Срав­ни­тел­но ус­тойчив е на нис­ки тем­пе­ра­ту­ри. Пло­до­ве­те са ед­ри, къл­бо­вид­ни, ли­мо­не­но­жъл­ти, из­ця­ло пок­ри­ти с чер­ве­на ок­рас­ка. Ме­со­то е плът­но, сочно, с до­бър вкус. Кос­тил­ка­та е сред­но ед­ра, от­де­ля се от ме­со­то. При­го­ден е и за пре­ра­бот­ка.

Гло­у­хей­вън се сре­ща на па­за­ра към сре­да­та на ав­густ. Има ед­ри, къл­бо­вид­ни, жъл­ти, пок­ри­ти почти из­ця­ло с ин­тен­зив­на чер­ве­на ок­рас­ка пло­до­ве. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, слад­ко, зачер­ве­но око­ло кос­тил­ка­та, с мно­го доб­ра кон­сис­тен­ция и вкус. Кос­тил­ка­та е сред­но ед­ра, от­де­ля­ща се от пло­до­во­то ме­со. Под­хо­дящ е и за пре­ра­бот­ка.

Сън­к­рест зрее съ­що към сре­да­та на ав­густ. Има ед­ри, зак­ръг­ле­ни, от­с­т­ра­ни ле­ко сплес­на­ти, жъл­ти, пок­ри­ти с тъм­ночер­ве­на ок­рас­ка пло­до­ве. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то със зачер­вя­ва­не око­ло кос­тил­ка­та, мно­го плът­но и сочно, с при­я­тен вкус, от­де­ля­що се от кос­тил­ка­та.

Крес­т­хей­вън ни рад­ва с уз­ре­ли­те си пло­до­ве през пос­лед­на­та де­сет­д­нев­ка на ав­густ. Те са ед­ри, ле­ко не­си­мет­рични, жъл­ти, пок­ри­ти с чер­ве­на ок­рас­ка, на­не­се­на раз­ми­то или на иви­ци. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, зачер­ве­но око­ло кос­тил­ка­та, уме­ре­но ме­ко, сочно, с при­я­тен вкус. Кос­тил­ка­та е ед­ра, от­де­ля се от ме­со­то. Под­хо­дящ е и за пре­ра­бот­ка.

Ел­бер­та зрее към края на ав­густ до начало­то на сеп­тем­в­ри. Пло­до­ве­те са ед­ри, елип­со­вид­ни, от­с­т­ра­ни сплес­на­ти, жъл­ти, пок­ри­ти час­тично с раз­мит чер­вен цвят. Пло­до­во­то ме­со е свет­ло­жъл­то, зачер­ве­но око­ло кос­тил­ка­та, ме­ко, сочно, слад­ко - въз­ки­се­ло, ле­ко на­горчава, при­ят­но на вкус. Кос­тил­ка­та е сред­но ед­ра, от­де­ля се от ме­со­то.

Фа­йет се по­я­вя­ва съ­що в края на ав­густ до начало­то на сеп­тем­в­ри. Пло­до­ве­те са мно­го ед­ри, жъл­ти, пок­ри­ти с раз­ми­та чер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, зачер­ве­но око­ло кос­тил­ка­та, стег­на­то, сочно, с при­я­тен вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та.

Ахе­лой зрее към края на ав­густ до начало­то на сеп­тем­в­ри. Пло­до­ве­те са ед­ри, оран­же­во­жъл­ти, отчас­ти пок­ри­ти с чер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, зачер­ве­но око­ло кос­тил­ка­та, плът­но, сочно, с до­бър вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. Ус­тойчив е на браш­нес­та ма­на и е под­хо­дящ и за пре­ра­бот­ка.

Рио озо джем се бе­ре през пър­ва­та де­сет­д­нев­ка на сеп­тем­в­ри. Има ед­ри, елип­со­вид­ни и не­си­мет­рични пло­до­ве, отчас­ти пок­ри­ти с чер­вен цвят. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, ме­ко, сочно, слад­ко-ки­се­ло, с до­бър вкус, не се от­де­ля от кос­тил­ка­та. Под­хо­дящ е и за пре­ра­бот­ка.

Пет­ричка зрее през вто­ра­та де­сет­д­нев­ка на сеп­тем­в­ри. Пло­до­ве­те са ед­ри, къл­бо­вид­ни, жъл­ти, отчас­ти пок­ри­ти с чер­вен цвят, кой­то пре­ми­на­ва в иви­ци и пет­на. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, сочно, въз­ки­се­ло-слад­ко с до­бър вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. Под­хо­дящ е и за пре­ра­бот­ка.

Съ­мър­сет е един от най-къс­ни­те сор­то­ве. Зрее в края на сеп­тем­в­ри до начало­то на ок­том­в­ри. Пло­до­ве­те са ед­ри, къл­бо­вид­ни, бле­до­жъл­ти, отчас­ти пок­ри­ти с раз­ми­та на иви­ци или пет­на чер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, ме­ко, влак­нес­то, с до­бър вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. Под­хо­дящ е и за пре­ра­бот­ка.

Фе­ър­тайм е мно­го къ­сен сорт. Зрее до сре­да­та на ок­том­в­ри. Пло­до­ве­те са ед­ри, жъл­ти, пок­ри­ти с по-го­ля­ма­та част с чер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, плът­но, сочно, с до­бър вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. Под­хо­дящ е и за пре­ра­бот­ка.

За лю­би­те­ли­те ово­ща­ри пред­с­тав­ля­ват ин­те­рес още сор­то­ве­те Ха­ле и Ма­ри­голд.

Ма­ри­голд зрее към сре­да­та на юли. Има сред­но ед­ри, овал­ни пло­до­ве със сер­нис­то­жълт цвят, пок­рит с чер­ве­ни пет­на или ко­си иви­ци. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, сочно, слад­ко, с до­бър вкус, не се от­де­ля из­ця­ло от кос­тил­ка­та.

Ха­ле зрее към края на ав­густ до начало­то на сеп­тем­в­ри. Има ед­ри, къл­бо­вид­ни пло­до­ве с жъл­та ок­рас­ка, пок­ри­та с раз­мит чер­вен цвят. Пло­до­во­то ме­со е свет­ло­жъл­то, с чер­ве­ни­на око­ло кос­тил­ка­та, плът­но, сочно, слад­ко-въз­ки­се­ло, с до­бър вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. Има де­фек­тен пра­шец и се нуж­дае от чуж­до оп­раш­ва­не. Мо­же да се из­пол­з­ва и за пре­ра­бот­ка.

Ос­вен опи­са­ни­те сор­то­ве за пряс­на кон­су­ма­ция у нас се раз­м­но­жа­ват и още до­пъл­ни­тел­ни сор­то­ве, ня­кои от ко­и­то са мес­т­на се­лек­ция, а дру­ги са ин­т­ро­ду­ци­ра­ни от раз­лични стра­ни. Се­лек­ци­я­та и ин­т­ро­дук­ци­я­та про­дъл­жа­ват и се­га, с ко­е­то се об­но­вя­ва и раз­но­об­ра­зя­ва сор­ти­мен­тът.

За пре­ра­бот­ка

Ог­леж­дат се в го­ле­ми на­саж­де­ния, не са за мал­кия двор

Сор­то­ве­те за пре­ра­бот­ка (хру­щял­ки­те) не пред­с­тав­ля­ват осо­бен ин­те­рес за лю­би­те­ли­те ово­ща­ри. Те се от­г­леж­дат в по-го­ле­ми­те про­миш­ле­ни на­саж­де­ния, про­дук­ци­я­та от ко­и­то се пре­да­ва в кон­сер­в­ни­те пред­п­ри­я­тия. От тях по-ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ние у нас имат сор­то­ве­те:

Ред бърд клинг, ко­я­то зрее в начало­то на юли. Има сред­но ед­ри, зе­ле­ни­ка­во-жъл­ти пло­до­ве, пок­ри­ти на мал­ки сек­то­ри с раз­ми­та чер­ве­на ок­рас­ка.

Ма­рия Се­ре­на е го­то­ва за при­би­ра­не през вто­ра­та де­сет­д­нев­ка на юли. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри, зак­ръг­ле­ни, жъл­то оц­ве­те­ни, без пок­рив­но чер­ве­но оц­ве­тя­ва­не.

Тун­д­жа 1 зрее през вто­ра­та по­ло­ви­на на юли. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри.

Ад­ри­а­ти­ка има сред­но ед­ри, къл­бо­вид­ни, с по­вър­х­нос­т­на ко­рем­на браз­да пло­до­ве. Ко­жи­ца­та е оран­же­во-жъл­та, със сла­бо чер­ве­но оц­ве­тя­ва­не. Ме­со­то е жъл­то­о­ран­же­во, плът­но хру­щя­лес­то, слад­ко, ле­ко аро­ма­тично, при­год­но за пре­ра­бот­ка, не­от­де­ля­що се от кос­тил­ка­та. Зрее към края на юли.

Ко­ро­на­до е го­тов към края на юли - начало­то на ав­густ. Има сред­но ед­ри, яй­це­вид­ни до къл­бо­вид­ни пло­до­ве, жъл­ти, с раз­ми­та чер­ве­на ок­рас­ка на мал­ка част и кар­ми­не­ни пет­на.

Шас­та зрее през пър­ва­та де­сет­д­нев­ка на ав­густ. Има ед­ри, къл­бо­вид­ни, не­си­мет­рични пло­до­ве, с жъл­та ок­рас­ка и ле­ко зачер­вя­ва­не.

Бей­би голд 6 е го­то­ва към сре­да­та на ав­густ. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри, жъл­ти, пок­ри­ти отчас­ти с чер­ве­на ок­рас­ка.

Бей­би голд 7 зрее през вто­ра­та де­сет­д­нев­ка на ав­густ. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри, къл­бо­вид­ни, ле­ко не­си­мет­рични, жъл­ти, със сла­бо зачер­вя­ва­не на пет­на.

Ан­д­рос се бе­ре през тре­та­та де­сет­д­нев­ка на ав­густ. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри до ед­ри, къл­бо­вид­ни, жъл­ти, отчас­ти чер­ве­ни.

Бей­би голд 8 зрее към края на ав­густ до начало­то на сеп­тем­в­ри. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри, къл­бо­вид­ни, жъл­ти, отчас­ти пок­ри­ти с чер­ве­ни пет­на и иви­ци.

Бей­би голд 9 мо­же да се при­би­ра през пър­ва­та де­сет­д­нев­ка на сеп­тем­в­ри. Има ед­ри, къл­бо­вид­ни, сер­нис­то­жъл­ти, отчас­ти с чер­ве­ни пет­на и иви­ци пло­до­ве.

Хел­форд 2 зрее през вто­ра­та де­сет­д­нев­ка на сеп­тем­в­ри. Пло­до­ве­те са ед­ри, къл­бо­вид­ни, жъл­ти, със сла­бо чер­ве­ни иви­ци и пет­на.

До­пъл­ни­тел­но са вне­се­ни у нас още 7-8 ком­пот­ни сор­та, ка­то сор­ти­мен­тът неп­ре­къс­на­то се раз­ши­ря­ва.

Всички ком­пот­ни сор­то­ве имат жъл­то, крех­ко, сочно, плът­но пло­до­во ме­со, ко­е­то не се от­де­ля от кос­тил­ка­та. При­год­ни са и за ме­ха­ни­зи­ра­но при­би­ра­не, ко­е­то мо­же да се осъ­щес­т­ви в по-го­ле­ми­те про­миш­ле­ни на­саж­де­ния.

Нек­та­ри­ни

Рас­те ин­те­ре­сът към "го­ли­те" прас­ко­ви

Нек­та­ри­но­ви­те сор­то­ве у нас са по-сла­бо раз­п­рос­т­ра­не­ни и бро­ят им е по-ог­ра­ничен. Те са под­хо­дя­щи за пряс­на кон­су­ма­ция и за пре­ра­бот­ка. Тър­сят се мно­го на па­за­ра и са със срав­ни­тел­но по-ви­со­ка це­на. Ос­нов­ни­те сор­то­ве раз­п­рос­т­ра­не­ни у нас, са:

Ред­джу­ун, кой­то зрее към сре­да­та на юли. Пло­до­ве­те са дреб­ни до сред­но ед­ри, къл­бо­вид­ни до яй­це­вид­ни, почти из­ця­ло пок­ри­ти с тъм­ночер­ве­на лъс­ка­ва ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, то­пя­що се, сочно, ле­ко аро­ма­тично, въз­ки­се­ло-слад­ко, не се от­де­ля из­ця­ло от кос­тил­ка­та.

Ню Джър­си 59 се бе­ре през тре­та­та де­сет­д­нев­ка на юли. Има сред­но ед­ри, къл­бо­вид­ни, пок­ри­ти из­ця­ло с тъм­ночер­ве­на ок­рас­ка пло­до­ве. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, ме­ко, то­пя­що се, слад­ко-въз­ки­се­ло, сочно, от­де­ля се от кос­тил­ка­та.

Му­ун­г­ранд зрее към края на юли - до начало­то на ав­густ. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри, яй­це­вид­ни, из­ця­ло пок­ри­ти с лъс­ка­вочер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, сочно, то­пя­що се, слад­ко до въз­ки­се­ло, с при­я­тен вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та.

Нек­таг­ранд 4 има сред­но ед­ри до ед­ри, къл­бо­вид­ни пло­до­ве с ос­но­вен жълт цвят, пок­рит почти из­ця­ло с лъс­ка­ва чер­ве­на ок­рас­ка. Ме­со­то е жъл­то, плът­но, с до­бър вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. Зрее през вто­ро­то де­сет­д­не­вие на юли и е под­хо­дя­ща за пряс­на кон­су­ма­ция и за пре­ра­бот­ка в со­ко­ве. По­на­ся ма­ни­пу­ла­ция и тран­с­порт.

Нек­та­ред 1 има сред­но ед­ри, къл­бо­вид­ни пло­до­ве с во­съчножълт ос­но­вен цвят, пок­рит почти из­ця­ло с раз­ми­та чер­ве­на ок­рас­ка, с мно­гоб­рой­ни бе­лез­ни­ка­ви точици. Ме­со­то е зла­тис­то жъл­то, ме­ко, мно­го сочно, въз­ки­се­ло-слад­ко. Не се от­де­ля от кос­тил­ка­та. Зрее към сре­да­та на юли и се из­пол­з­ва за пряс­на кон­су­ма­ция и за пре­ра­бот­ка в со­ко­ве.

Ан­дер­сон има сред­но ед­ри до дреб­ни пло­до­ве, удъл­же­ни, с по­вър­х­нос­т­на ко­рем­на браз­да. Ко­жи­ца­та е жъл­та, почти из­ця­ло пок­ри­та с яр­ко бляс­ка­вочер­вен цвят. Ме­со­то е жъл­то, фи­но, сред­но плът­но, с до­бър вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. Бе­ре се през вто­ро­то де­сет­д­не­вие на юли и е под­хо­дя­ща за пряс­на кон­су­ма­ция и за пре­ра­бот­ка в нек­тар.

Мейг­ранд има сред­но ед­ри, яй­це­вид­ни пло­до­ве, с во­съчно­жъл­та ко­жи­ца, из­ця­ло пок­ри­та с кър­ва­вочер­ве­на раз­ми­та, лъс­ка­ва и прив­ле­ка­тел­на ок­рас­ка. Ме­со­то е зла­тис­то­жъл­то, сочно, то­пя­що се, въз­ки­се­ло-слад­ко, с мно­го при­я­тен вкус, не се от­де­ля из­ця­ло от кос­тил­ка­та. Зрее през вто­ро­то де­сет­д­не­вие на юли и е под­хо­дящ за пряс­на кон­су­ма­ция и за пре­ра­бот­ка в со­ко­ве.

Съ­мър бю­ти има ед­ри, ле­ко удъл­же­ни, си­мет­рични пло­до­ве. Ко­жи­ца­та е жъл­та, пок­ри­та око­ло 1/2 с лъс­ка­вочер­ве­на ок­рас­ка. Ме­со­то е зла­тис­тожъл­то, сочно, то­пя­що се, въз­ки­се­ло-слад­ко, с мно­го при­я­тен вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. При­го­ден е за пряс­на кон­су­ма­ция и за пре­ра­бот­ка в со­ко­ве.

Ред дай­мънд е със сред­но ед­ри, къл­бо­вид­ни, про­дъл­го­ва­ти, си­мет­рични пло­до­ве. Ко­жи­ца­та е жъл­та, пок­ри­та почти из­ця­ло с лъс­ка­во чер­вен цвят. Ме­со­то е жъл­то, зачер­ве­но око­ло кос­тил­ка­та, уме­ре­но плът­но, с до­бър вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. Зрее до­към сре­да­та на ав­густ и е при­го­де­на за пряс­на кон­су­ма­ция и за пре­ра­бот­ка в со­ко­ве.

Старк ред­голд има ед­ри, къл­бо­вид­ни, по­ня­ко­га удъл­же­ни пло­до­ве. Ко­жи­ца­та е яр­ко­жъл­та, пок­ри­та до 70-80 % с яр­кочер­вен цвят и гъс­то раз­по­ло­же­ни точици. Ме­со­то е жъл­то, уме­ре­но плът­но, с до­бър вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та. Зрее през вто­ра­та по­ло­ви­на на ав­густ и е под­хо­дя­ща за пряс­на кон­су­ма­ция и за пре­ра­бот­ка.

Ин­дипен­дънс се при­би­ра в начало­то на ав­густ. Пло­до­ве­те са сред­но ед­ри, яй­це­вид­ни, пок­ри­ти из­ця­ло с лъс­ка­вочер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, с бле­да чер­ве­на ок­рас­ка око­ло кос­тил­ка­та, сочно, въз­ки­се­ло-слад­ко, с до­бър вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та.

Сън­г­ранд зрее към сре­да­та на ав­густ. Има сред­но ед­ри до ед­ри, овал­ни до къ­со яй­це­вид­ни, из­ця­ло пок­ри­ти с тъм­ночер­ве­на ок­рас­ка пло­до­ве. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, бле­дочер­ве­но око­ло кос­тил­ка­та, ме­ко, мно­го сочно, с при­я­тен вкус, от­де­ля­що се от кос­тил­ка­та.

Фан­та­зия се бе­ре през вто­ра­та де­сет­д­нев­ка на ав­густ. Пло­до­ве­те са ед­ри, овал­ни, ли­мо­не­но­жъл­ти, отчас­ти пок­ри­ти с чер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, зачер­ве­но око­ло кос­тил­ка­та, сочно, слад­ко, въз­ки­се­ло, с до­бър вкус, от­де­ля се от кос­тил­ка­та.

Гол­ден­г­ранд зрее през пос­лед­на­та де­сет­д­нев­ка на ав­густ. Пло­до­ве­те са ед­ри, овал­ни, ли­мо­не­ножъл­ти, отчас­ти пок­ри­ти с чер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, зачер­ве­но око­ло кос­тил­ка­та, ме­ко, то­пя­що се, сочно, при­ят­но на вкус, от­де­ля­що се от кос­тил­ка­та.

Лейт лег­ранд е къ­сен сорт, зрее през вто­ра­та де­сет­д­нев­ка на сеп­тем­в­ри. Има ед­ри къл­бо­вид­ни, жъл­ти, пок­ри­ти отчас­ти с раз­ми­та чер­ве­на ок­рас­ка. Пло­до­во­то ме­со е жъл­то, зачер­ве­но око­ло кос­тил­ка­та, ме­ко, сочно, слад­ко-въз­ки­се­ло, с до­бър вкус. Кос­тил­ка­та не се от­де­ля от ме­со­то.

Всички нек­та­ри­но­ви сор­то­ве са под­хо­дя­щи за пряс­на кон­су­ма­ция.

По­вечето от опи­са­ни­те качес­т­ва на прас­ко­ве­ни­те сор­то­ве, ос­вен от нас­лед­с­т­ве­ни­те осо­бе­нос­ти до го­ля­ма сте­пен се оп­ре­де­лят от ус­ло­ви­я­та на мес­то­рас­те­не­то и гри­жи­те, ко­и­то се по­ла­гат за прас­ко­ве­ни­те дръвчета. Ре­ша­ва­що вли­я­ние в то­ва от­но­ше­ние имат хра­ни­тел­ният и оп­ти­мал­ният во­ден ре­жим на почва­та, а съ­що та­ка и нор­мал­но­то на­то­вар­ва­не на рас­те­ни­я­та с пло­до­ве. (снимка)

Има го­ля­мо значение в све­та и у нас

Бъл­га­рия по­па­да из­ця­ло в ев­ро­пейс­ка­та зо­на на про­миш­ле­но от­г­леж­да­не на прас­ко­ва­та. През 1950 г. у нас е има­ло по-мал­ко от 2000 дка с та­зи овош­ка, а към 1966 г. те дос­ти­гат над 18 000 дка и то­ва пра­ви на­ша­та стра­на ед­на от го­ле­ми­те про­из­во­ди­тел­ки, на­реж­да я на 5-о мяс­то в Ев­ро­па и на 8-о в све­та.

В пос­лед­ни­те го­ди­ни обаче го­ля­ма част от прас­ко­ве­ни­те на­саж­де­ния са уни­що­же­ни и се­га про­из­вод­с­т­во­то на то­зи це­нен плод у нас е ми­ни­мал­но. То­ва на­ла­га да се взе­мат мер­ки и Бъл­га­рия да се въз­с­та­но­ви ка­то един от во­де­щи­те про­из­во­ди­те­ли на цен­ния плод, за­що­то той се тър­си не­ог­ра­ничено за пряс­на кон­су­ма­ция и за пре­ра­бот­ка.

Ви­со­ки­те вку­со­ви и тех­но­ло­гични качес­т­ва на прас­ко­ви­те, хла­дил­на­та тех­ни­ка и бър­зият тран­с­порт, мощ­на­та кон­сер­в­на про­миш­ле­ност и на­личието на го­лям брой сор­то­ве с цен­ни сто­пан­с­ки качес­т­ва са ус­ло­вия за бър­зо­то уве­личава­не на про­из­вод­с­т­во­то. Пло­до­ве­те са с прив­ле­ка­те­лен вън­шен вид, аро­мат, неж­на кон­сис­тен­ция и ос­ве­жа­ващ сок. В тях има хар­мо­нично съчета­ние на за­ха­ри - до 13 %, ор­га­нични ки­се­ли­ни - до 1 %, ви­та­мин С - до 32 мг%, Р - до 56 мг% и по-мал­ко А, В1, В2 и др. Мно­го цен­но е и съ­дър­жа­ни­е­то на ми­не­рал­ни­те со­ли на ка­лия, кал­ция, маг­не­зия, фос­фо­ра, же­ля­зо­то. Всичко то­ва пра­ви прас­ко­ва­та и про­дук­ти­те от нея цен­ни как­то за здра­ви, та­ка и за бол­ни хо­ра. То­зи плод дейс­т­ва бла­гоп­ри­ят­но при ане­мии, тъй ка­то сти­му­ли­ра дей­ност­та на чер­ния дроб и под­по­ма­га об­ра­зу­ва­не­то на хе­мог­ло­бин и чер­ве­ни кръв­ни тел­ца, при сър­дечно-съ­до­ви за­бо­ля­ва­ния.

Прас­ко­ва­та е един­с­т­ве­ни­ят дър­ве­сен ово­щен вид, при кой­то нап­ра­ве­ни­те ка­пи­та­лов­ло­же­ния за­почват мно­го ра­но и бър­зо да се въз­с­та­но­вя­ват.

Оза­ха­ре­ни прас­ко­ви

На­пъл­но зре­ли прас­ко­ви се почис­т­ват от мъ­ха и се раз­ряз­ват по браз­дичка­та на две по­ло­ви­ни. Кос­тил­ки­те се от­де­лят, а пло­до­ве­те се пос­та­вят във врящ си­роп, при­гот­вен от 1 кг за­хар и 1 л во­да за 2 кг прас­ко­ви. След ка­то по­в­рят 5 - 10 мин, пло­до­ве­те се от­д­ръп­ват от огъ­ня. На дру­гия ден си­ро­път се от­де­ля от пло­до­ве­те, заг­ря­ва се до за­ви­ра­не и се из­сип­ва вър­ху тях. На след­ва­щия ден пло­до­ве­те се пос­та­вят да зав­рят и се от­цеж­дат от го­ре­щия си­роп, ка­то се пос­та­вят вър­ху си­то. След ка­то по­за­съх­нат, те се на­реж­дат вър­ху таб­ла, пос­т­ла­на с хар­тия, овал­ват се в крис­тал­на за­хар и се су­шат в сла­ба фур­на (40 - 500С).

Из­су­ше­ни­те пло­до­ве се на­реж­дат в ку­тии или в бур­ка­ни, меж­ду ре­до­ве­те се пос­та­вя лист хар­тия. Под­на­сят се за де­серт и ка­то ме­зе за ра­кия.

От­це­де­ни­ят си­роп е мно­го при­я­тен и мо­же да се упот­ре­би при при­гот­вя­не на слад­ки­ши, за под­с­лаж­да­не на чай или да се под­не­се ка­то пи­тие, раз­ре­ден с обик­но­ве­на или га­зи­ра­на во­да. (снимка)


Ав­то­рът на статията "Прас­ко­ва­та" проф. д-р Цо­ло Ми­хай­лов има 40-го­диш­на научно-пре­по­да­ва­тел­с­ка дей­ност. В съ­ав­тор­с­т­во и са­мос­то­я­тел­но е из­дал 7 учеб­ни­ка и учеб­ни по­ма­га­ла за ВУЗ и сред­ни учили­ща, 5 мо­ног­ра­фии и дру­ги научно-по­пу­ляр­ни кни­ги, има над 40 научни пуб­ли­ка­ции и де­сет­ки научно­по­пу­ляр­ни ста­тии. Учас­т­вал е в проучва­не и съз­да­ва­не на овощ­ни ком­п­лек­си в мно­го ра­йо­ни на стра­на­та.

Проф. д-р Цо­ло Ми­хай­лов е един от най-тър­се­ни­те спе­ци­а­лис­ти в об­ласт­та на овощарст­во­то на на­ша­та стра­на.

28.06.2015, проф. д-р Цо­ло МИХАЙЛОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (1) | Добави коментар

Вижте още

Райската ябълка се сади през ноември
Райската ябълка наречена още източна или японска хурма е растение на субтропичния климат и е най-студоустойчивия вид сред овощните видове от тази климатична зона. Дървото е листопадно със дълъг зимен период на покой. Произхожда от Китай и е един от най-дълголетните видове - 500 годишни дървета се срещат в Пекин.

Плодните храсти спокойно ще спят под снега
Дойде време за засаждане на овошки и плодни храсти. И докато за дръвчетата има различни мнения за сезона на засаждането, то за храстите няма място за колебания. Щом ги донесете от разсадника или ги изкопаете от собствената си градина, веднага ги посадете на постоянно място. Те спокойно ще презимуват под снега.

Време е да засадим овощните дръвчета
Засаждането на овошки се извършва в периода от листопада до началото на набъбването на пъпките на дръвчетата. Това може да стане, ако почвата не е замръзнала и температурата на въздуха е положителна. При нашите климатични условия има два срока на засаждане - есенен и раннопролетен.